30.06.2009 г.

Хотелите в стара София


Публикуваме опит за списък на по-голямата част от важните софийски хотели преди 1944 г. Той съдържа името, адреса и снимка на сградата, където разполагаме с такава. Като водещ критерий за подредбата сме използвали цените на предлаганите услуги, които са сравнително точен знак и за престижа на хотела. Основното струпване на хотелите от средна категория логично е по бул. Мария Луиза, главна входна артерия на тогавашна София, свързваща централната част на града с гарата. Друга точка на концентрация е площад Бански и съседните му улици Сердика, Трапезица и Екзарх Йосиф. От своя страна, елитните столични хотели са се намирали в близост до двореца. Разбира се, трябва да се има предвид, че някои от посочените хотели съществуват в различни времеви периоди, което прави класацията относителна. Списъкът не е изчерпателен.


Хотели

България - Левски 1 и Цар Освободител

(старата сграда)

(новата сграда)

Юнион Палас - Пл. Александър и ул. Знеполе


Империал - Леге и Клементина (сега Съборна)


Панах - Дондуков и Сердика

(по-късно на негово място е построена сградата на Дружество Феникс)

Кобург - Пл. Александър

(сградата вдясно, по-късно преустроена в Дружество Балкан)

Славянска Беседа - Раковски 127


Сплендид - Триадица и Сердика


Комерсиал - Пл. Бански 2

(старата сграда)

(новата сграда)

София Палас - Триадица 1



Елит Палас - Дондуков 3

Кооп - Раковска 126 (Пл. Славейков)


(сградата вляво)

Роял - Пл. Бански 5

Булевард - Мария Луиза 28


Континентал - Съборна и Цар Калоян


Париж - Мария Луиза 34

(сградата вляво)

Стара Македония - Мария Луиза, Пл. Бански


Савой Палас - Мария Луиза, Лъвов мост


Лидо Венеция - Екзарх Йосиф 10


Берое - Екзарх Йосиф 37

Берлин - Пл. Бански 6


Петерсбург - Екзарх Йосиф 23

Цар Крум - Сердика 14

Капитол - Сердика 4

Прентан (Pretemps)- Сердика 20



Одеон Палас - Мария Луиза 83


Македония - Пл. Свети Никола 11

Виктория - Мария Луиза 48

Нови Родопи - Пл. Свети Никола 13


Ориентал - Мария Луиза 33

Розова Долина - Мария Луиза 25



27.06.2009 г.

Старата софийска гара


Можем само да предполагаме какво е наложило строителството и въвеждането в експлоатация на гара София едва 10 години след освобождението ни от османско иго. Отговорът е преди всичко в стремежа на тогавашното българско правителство да осъществи връзката между Запада и Изтока за развитието на индустрията и търговията и утвърждаването на българската столица като административен, стопански, търговски, културен и духовен център.

Вече повече от век гара София е входната врата на столицата ни и пряк участник в значими за обществения ни живот събития.

ИСТОРИЯТА:

Една от главните задачи на правителството на Стефан Стамболов е била да построи и открие железопътната линия Цариброд-София, София-Вакарел и Вакарел-Белово. Докато жп линия Одрин-Белово, която е открита на 5. VII.1873 г., е строена и експлоатирана от акционерното дружество на барон Хирш, то участъкът Белово-София-Цариброд е изграден от български строители и е пуснат за вътрешно жп съобщение на 5. VII. 1888 г.

Откриването на линията за международно съобщение, както го описва проф. Иречек, а заедно с това освещаването на Българските държавни железници и на Централна гара София става на 12 август 1888 г., когато по обяд e пристигнал първият международен влак от Лондон и Париж, който отпътува рано на другия ден за Пловдив, Одрин и Цариград.

Още снимки тук

Тогава в гарата два пъти седмично са преминавали международните влакове “Симплон – Ориент експрес” и “Директ – Ориент експрес”.

За времето си гара София е била най-внушителната не само за България, но и за Балканите. Гарата е построена на километър от входната врата на града, северно от Ломско шосе, по проект на архитектите Колар, Прошек и Маринов. В строителството й участват италиански специалисти, но цялостната работа е ръководена от специалистите на българския предприемач Иван Грозев, който по-късно става кмет на столицата. Строителството е продължило от 1882 до 1888 г.

Сградата е била едноетажна, дълга е 96 м. и широка – 12 м., в източната и в западната част е оформена с втори етаж, а в средата със скромен висок свод над вестибюла, споен с часовникова кула, която е с поглед към Витоша. В нея се помещават всички служебни канцеларии, а за пътниците има 3 чакални: първи клас с червени кадифени канапета, втори клас – със зелени и трети клас – с дървени пейки. В мазето е парното отделение и банята за персонала. Гарата е строена с разчет да обслужва 100-150хилядната столица, с технологично правилно разпределение на службите и модерно за времето си коловозно развитие. Първоначално то е включвало няколко приемно-отправни коловоза, няколко маневрени коловоза, коловоз за сточните пратки, както и коловоз за локомотивното депо, жп работилница.

Влаковите локомотиви са обслужвани с дърва. Първият локомотив е пристигнал в гара София на 6 ноември 1887 г. с цел да изпробва железния път. Името му е било “Катерина” и той е поемал графика на влаковете в участъка София-Вакарел.

Гарата се е осветявала от газови лампи. До главната врата на перона, под перонния часовник, е имало голяма камбана, а по-късно звънец, с който звънарят е обявявал: с първи звънец – продажба на билети, с втория – качване на пътниците и сбогуване, с третия – тръгване на влака.


Пред гарата е имало красив бронзов фонтан, около който файтонджиите са чакали своите клиенти.

Източният и западният райони са строени в началото на Първата световна война – 1915 г., а през 1927 г. западният район е преустроен и съоръжен с модерната за времето си осигурителна инсталация тип “Блок – апарат” с контролно заключване на стрелките. През 1923 г. гара София се е обслужвала от 144 души персонал.

Движението се е осигурявало от телеграфните морзови апарати “Леополд”, белгийско производство, заменени в навечерието на Първата световна война със “Сименс”.

За пръв началник на Софийската гара е назначен Йосиф Карапиров, служител в Хиршовата железница. След 6 години служба той предава управлението на гарата на Георг Унтенберг. Унтенберг е началник на гара София в продължение на 11 години, след което през 1905 г. е издигнат за инспектор в Главна дирекция на железниците, а от 1906 – 1907 г. е главен директор на БДЖ. Петият началник, ръководил гарата 12 години, е синът на Карапиров – Едгард.

През 1948 г. се пуска първият етап от построената гара Подуяне-разпределителна като по този начин се разделя пътническата от товарната работа в гара София. Тогава именно гара София е наречена Централна.

За благотворното влияние, което изиграва откриването на гара София, можем да съдим от запазената историческа справка от първото и второто преброяване на населението на столицата. На 01.01.1881 г., 7 години преди изграждането на гарата, градът има 20 201 жители, а на 01.01.1893 г., 5 години след откриването й – 46 600 жители.

В първите години след откриването й гара София е обслужвала около 26 400 пътници годишно, през 1895 – 82 000, през 1900 г. броят им достига над 286 000, а през 1905 г. – над 415 000 годишно.

Само 7-8 години след построяването на гарата започва да се мисли за разширението й или за построяването на нова гара. Първият проект от 1896 г. е на инж. Л. Хашнов и предвижда втората столична гара да бъде челна, разположена на ул. “Раковски” до бул. “Дондуков”. Но този проект не е приет. След 5 години отново се разглежда въпросът за нова гара, но този път от комисия от специалисти и влиятелни личности. Комисията също се насочва към центъра на града за построяването на новата гара, но поради ограниченото място за бъдещо разширение и този проект отпада.

През 1905-1907 г. възниква нова идея – гарата да се разположи между улиците “Екзарх Йосиф”, “Искър”, “Дондуков” и “Сердика”, а старата гара да остане за маневрена и тракционна работа. Този проект също не е приет.

През 1908 г. новият директор на техническата дирекция инж. Каракашев предлага разширение на действащата гара София, без да се търси нов терен. Отлично са аргументирани достойнствата на проекта. Очаква се, че след разширението гарата ще посрещне нуждите на експлоатацията поне за 50 години напред. Още същата година гарата е подложена на основна реконструкция. Строи се ново локомотивно отделение към жп работилница, нова рампа със складове, където временно е нанесена и митницата, за да освободи терена за локомотивното депо, разширява се магазията за багажни и колетни пратки.

Коловозното развитие на гарата е основно реконструирано, като са предвидени коловози за композиране и разкомпозиране на товарните влакове по направления. По същото време са построени и други служебни постройки за вагонната служба и много жилищни сгради за персонала. През 1912 г. гарата е завършена.

На 23 февруари 1971 г. е направена първата копка за новата гара от тогавашния министър на транспорта Григор Стоичков. На 15 април 1974 г. е съборена последната, западната част от старото приемно здание.


На 6 септември 1974 г. е открита за експлоатация новата Централна гара София.

Текст: Национална компания “Железопътна инфраструктура”


22.06.2009 г.

Телефонната линия София - Пловдив


През миналийт месец като се опитваха в Главна дирекция на пощите и телеграфите, разни системи телефони, между тях се намери един, който донасяше гласът така силно, щото человек може да стои на 1—2 метра далеч от апарата и пак да слуша разговора, и то без да държи телефона на ушите си. По повод на това бе поканен г-н Министър Греков да дойде в Гл. дирекция да чуе колко отчетливо се говори с Пловдив, като се стои на доволно разстояние от телефона; задоволен от опита, г-н Греков покани от своя страна г-н Президента Стамболова и другите г.г. Министри да присъствуват на опитите, които излязоха твърде сполучливи: свирните и песните на поставените в Пловдивската телефонна станция неколцина свирачи се слушаха много ясно и отчетливо. Г. Стамболов, задоволен от този опит, подари на свирачите 20 лв. и изяви желание, щото за балът на „Червенийт кръст" да се постави в салона на Славянската беседа един такъв телефон с тръба за увеличение на гласът, което нещо се и осъществи — както се знае.

... на 30 миналий януари вечерта публиката слушаше в Славянската беседа свирните и песните на пловдивските артисти. За тая цел в Пловдив бяха поставени 9 такива микрофони и срещу всеки от тях е свирил по един музикант и действието на всичките се предаваше по телефонната линия от Пловдив за София и целийт глас се увеличавал в тръбата на поставений в Беседата апарат, се разнасяше из целий салон твърде ясно и този напредък на науката се посрещна с общо ръкопляскане от страна на всички гости.

Светлина, 3, 1893, № 3. 71-72.


21.06.2009 г.

По улица "Раковска"


Кратък художествено-документален филм от 1970 г. за миналото и настоящето на улица "Раковска". В него се съчетават два интересни пласта - на старата София и на онова тогавашно "днес", което 40 години по-късно буди у нас много носталгия.

Първа част:


Втора част:



17.06.2009 г.

Познавате ли стара София?


Попаднахме на една ранна картичка, чието локализиране върху картата на София, честно да си кажем, много ни затрудни. Добре, че самата картичка е надписана, та да успеем да се ориентираме. Затова решихме да поставим и пред читателите на блога това предизвикателство с висока степен на трудност. Вие сте на ход - къде е правена фотографията? Пък, ако получим и допълнителна информация за самата сграда, ще свършим двойна полезна работа.:)



16.06.2009 г.

Забравени имена


Руско-турската война, екзекуция на български разузнавачи. Гравюра от английския печат.




14.06.2009 г.

Мобилизация


Нашите мъже бяха събрани на „Лагера", дето ставаха конните състезания. Отидохме да ги изпратим и да се сбогуваме с тях. За колко ли от нас това щеше да бъде последното виждане с бащите на децата ни и нашите любими? Затъкнахме им китка здравец, сложихме децата в ръцете им, облегнахме глава на гърдите им. И техните и нашите очи бяха влажни, и те и ние се смеехме и се окуражавахме през сълзи. Жени и деца изпращаха мъжете и бащите си, майки и бащи синовете си, сестри - братята и любимите.

Навред се чуваха последни грижовни заръки, които прикриваха нежните чувства свързващи по между им тези хора събрани за „сбогом". Може би последно... „Ето ти два чифта вълнени чорапи, да има да си сменяш." Пази децата! Ще продадеш там нещо, но гледай да не гладувате!" Сложила съм ти дебели ръкавици... Намерих и ти купих дълги гащи, да не студуваш." „Тука съм ти разточила баничка, каквато ти обичаш." „Няма да плащаш наем! Не могат да ви изхвърлят! Военно време е. Парите, само за храна!" Сложих ти сухи сладки, та да ти траят повече." „Онзи там, ако се опита, главата ще му счупа като се върна. Така да знаеш. Па ти си опичай акъла." „Сине, не сваляй кожухчето от гърба. Знаеш, едва те отървахме."

Заминаваха за фронта войниците събрани в казармите на 6-ти пехотен полк на „Патриарх Ефтимий".

На „Витошка" гръмна музика. Развяха се полковите знамена-светини под ситния есенен дъжд. Задвижи се войската, залюля се, заточи се, безкрайна. Целият град се изсипа по улиците да изпрати героите, които отиваха да освободят поробена Македония. За втори път. Войниците пееха заедно с музиката, хората плачеха и се смееха, хвърляха цветя, подвикваха от тук, от там: „Таткото!...Иване-е!.. Бате-е!"

А те вървят ли вървят, целите накичени със здравец и цветя. По гърдите, по коланите, по шапките, по раниците и пушките. Вървят, сдържано се усмихват и леко кимат с глава, както подобава на войници. Сърцата на хилядите изпращачи бяха се слели сега в едно огромно българско сърце, което казваше на своята войска: „На добър час, деца мои! И върнете се победители!"

Юлия Попвасилева


11.06.2009 г.

Жена-вампир в София


С удивление ся научавам, че около Баня баши в София, появила ся една жена вампир. Тя била някоя си Тота, която умряла напреди и уж била ходила в къщите на тогоз и оногоз, та ги обезпокоявала, от което хората ся уплашили и смутили и ся отнесли на правителството да го молят, за да махне тоя вампир.

Вестник "Дунав", 2, №19, 17 юни 1866 г.


9.06.2009 г.

Църквата "Света София" в Art Nouveau изящество


Храмът "Света София", видян през красивата призма на модерния тогава стил Art Nouveau. Художникът е Харалампи Тачев, известен и като автор на герба на София.



7.06.2009 г.

Избори


Избори в стара София - опашка пред секция в Подуяне.



Днес в Подуяне не бяха забелязани подобни опашки. Да се стягате! :)


2.06.2009 г.

Познавате ли Стара София?


Този път задачката е по-трудна. Какво се вижда на снимката, къде се намира и как изглежда днес? Отговорът в сряда вечер.



1.06.2009 г.

Проблемът с детските градини... през 1897 г.


За поредна година се оказва истински кошмар за някои родители в столицата да осигурят място в детска градина за отрочетата си. Изненадващо или не, подобен проблем описва и статия във вестник "Родолюбец" от 1897 г. Днес, оказва се, положението е сходно с онова, съществувало 20 години след Освобождението...



"Забавачницата ни е предмет на повече разисквания, съдения и обсъждания засега, отколкото каквото и да е друго нещо в столицата. Почти всякой, с когото се заприказвахме, имаше да каже оплакванията си за забавачницата. Едни деца били отхвърлени, други не могли да изтеглят сполучлив билет и трябвало да си отидат плачешком, други взели едното от братчетата и пр., и пр. Сиромахкините представляват особна картина за съжаление. Те казват, че само на майорите и богатите децата се вземали. Че те изтегляли пълни билети, защото им било казвано да бъркат по-дълбоко и оттам да вземат билет, и пр. Сега, като оставим настрана каквото е легендарно и безосновно, има се доволно основа за осъждения [на] надлежната власт по този въпрос. Как се очаква да се задоволи нуждата на цялата столица само с една забавачница? Защо е Пловдив и Варна, и други по-малки градове да има повече от тука? Защо тука да няма даже десет, мъдро разпръснати навсякъде из града? Тоз въпрос заслужава по-подробно разглеждание, но засега трябва да кажем, че би трябвало бързо да се задоволи тая нужда на населението ни. Няманието на забавачници за да се упътят с време малките умове, особено на бедните, е главната причина задето улиците ни захванаха да се пълнят с един вид чапкъни хлапета, които засега вършат сравнително малки немирности и беззакония, но явно е, че са опътени към велики разбойничества и опасности за общия порядък. Мъката с нас е, че ний когато ще направим нещо, ако ще би общ дом за публичните, то трябва да е величествено и скъпо, за да можем да се извиняваме, че нямаме средства, за да го направим. Едно практическо и ефтино приспособление о самите сгради на основните ни училища можеше да задоволи нуждата, щото да имаме толкоз забавачници."

Родолюбец, 2, № 49, 9 септ. 1897.