27.02.2009 г.

Трамвайната система в София през 30-те години



На картата с червен пунктир са изобразени трамвайните линии в столицата. Сините кръгове отчитат разстоянието от центъра (Катедралата Св. Неделя). Картата е от 30-те години. Щракнете за цял размер.


Площад Света Неделя се явява разпределителен център на трамвайното движение, както се вижда на долната схема, където са показани линиите и спирките.




23.02.2009 г.

Документални кадри от бомбардировките


Продължаваме темата за бомбардировките над столицата с кратък документален филм на БНТ. Кадрите будят силни емоции и противоречиви размисли...



22.02.2009 г.

Смъртоносен товар над София



Снимката е направена от борда на един от съюзните бомбардировачи по време на големите рейдове над столицата през 1944 г. Виждат се пораженията, секунди след като бомбите са се стоварили над централната част на София. Поразително е как за минути може да бъде зачеркнат цял един град.


Щракнете върху снимката за по-голям размер. Въпреки че кълба дим и прах са покрили голяма част от значимите сгради, все пак не е трудно да се ориентираме къде са нанесени основните щети.

Как изглежда положението на земята се вижда добре тук.

20.02.2009 г.

Modus Orientalis



Всички знаем как у нас се изпълняват обществени поръчки и как се осъществяват инфраструктурни проекти, финансирани с държавни средства. Съмнителните практики обаче далеч не са ново явление, а битуват по тези земи от векове. Интересен паралел от преди Освобождението намираме в доклада на френския вицеконсул в София Льо Ге (Леге) от 30 октомври 1875 г., където се описва изграждането на железопътната линия Сарамбей-София. Приликите с текущи лица и събития май не са съвсем случайни.

Линията Сарамбей-София

Да видим сега получените резултати. В продължение на няколко месеца правителството изпращало на дирекцията всичките поискани от нея пари. Така тя побързала да закупи, заедно с инспекцията, огромно количество лошокачествени материали, и то при нечувани цени. По нейно нареждане в горите били изсечени много траверси, които понастоящем са почти всичките изгнили. Тя включила в сметките си големи суми за материал, който се предполага, че е бил цимент, оказал се негоден за строеж. От много далече докарала някои добре издялани камъни, но и огромно количество негодни. Закупила геодезични инструменти, цените на които са петорно по-високи от тези, които са изписани в каталозите.

Това било през доброто старо време, но то продължило кратко. Един ден се скарали при подялбата на златното руно. Няколко уволнени служители започнали да бият тревога.

...В следствие на това от една година по линията Сарамбей-София не се работи; а когато се установило, че с парите, дадени от министерството, локомотивът би могъл вече да стига до София, трябваше да се признае, че извършените работи следва да се смятат за нищожни следващата пролет, тъй като една втора зима ще унищожи това, което е останало след първата.


16.02.2009 г.

Панорама на София, 1907 г.


Можете ли да познаете какво се вижда на снимката? Отговорът - в четвъртък вечерта.



Каменоделецът на Стара София


Георги Киселинчев е автор на някои от най-известните каменни скулптури и фасади в София. Майсторът-каменоделец е роден в костурското село Косинец, Егейска Македония. Занаятът научава от баща си, а по-късно учи и в Италия. Брат е на известния костурски войвода Лазар Киселинчев. (Повече за фамилията тук.)


Георги Киселинчев ръководи каменоделските работи по катедралата "Св. Александър Невски" и Руската църква "Св. Николай".

Негови произведения красят емблематични за столицата сгради:

Централните софийски хали, герб на София (1909 г.)


Централната общинска баня, вход (1910 г.)


Сградата на Строително-занаятчийското сдружение на бул. Христо Ботев, композиция на централната фасада (1910 г.)


Сградата на Банка ДСК, ул. Московска. Украсата е съвместно дело със скулптора проф. Марин Василев. (1914)






14.02.2009 г.

Домът на генерал Георги Вазов


Един от най-красивите частни домове на Стара София е този на генерал Георги Вазов. Къщата се намирала на ъгъла на улица "Раковска" и улица "Гурко". Парцелът (също както и мястото, на което е построен домът на Иван Вазов малко по-нагоре по улицата) е принадлежал на Кирко Вазов, техен чичо.

Сградата е построена в периода 1898-1902 г по проект на бележития български архитект Никола Лазаров. Тя била на два етажа и се отличавала със забележителна архитектура, фасада в ориенталски стил и кубе, красящо върха й.

За съжаление, къщата е разрушена през 1938 г., когато на нейно място е издигнат пететажен жилищен блок.

Къщата на ген. Вазов

Домът в контекста на ул."Раковска".

Съвременен вид на ъгъла на "Раковска" и "Гурко", сградата е заменена с кооперация.



13.02.2009 г.

Първите глоби в новоосвободена София


В първата книга за глобите в столицата са вписвани глобите, наложени от 13 февруари до 4 август 1878 година. Ето какви са конкретните случаи:

На 13 февруари Илия Иванов говорил неприлични думи. Глобен е за това 24 гроша.

От Коце Кръчмар са взети 20 гроша „за своето дете, че "хвърлило пушка".

От Найден от Драгалевци — „15 гроша — защото се карал нависоко".

„За говорене докачителни думи на почтени лица" са взети 100 гроша от Рахамим Самоковлия.

От Костадин Цветков „че хвърлял пищов" — 20 гроша.

„От двама евреи ся зеха, защото не продавали неща според определената цена — 30 гроша".

100 гроша е платил башчешменският фурнаджия за недопичане на хляба.

„От четворица за нечистота: Вуче, Лазо, Коле и Васил — 80 гроша."

За „непокорство и ексик продаване" Петър Иванов е трябвало да плати 105 гроша.

„От един русин, че вързал коня на тротоара — 20 гроша."


„От двама евреи, че имали къщя" — по четиридесет гроша.

„Земено от десет души в еврейската махала за нечистота по домовете им — 216 гроша."

От един хлебар — французки поданик, са взети 105 гроша.

„Че не зима руско кайме според цената му", от Юсе Мушенов е взета глоба 20 гроша. От същия са взети още 20 гроша, „че не е зимал руските кредитни според определената цена".

Еврейският чаушин е трябвало да плати 120 гроша, „че не слушал пристава".

40 гроша платил Манол Николов, „че продавал без мера тутун".

Таки Пашев е трябвало да плати 10 гроша, „че не се покорявал на мухтарът".

„За неправедно продаване тутун" Яко Лиаче платил 60 гроша глоба.

Иван Великов и Бранко Костов са се били публично. За това те трябвало да платят по 20 гроша.

От „Цветан Бонев, пудуенец, че трошил къщя", са събрани 100 гроша.

От Янко Унто се събират 10 гроша, „че не платил праведно на търговецът, от когото купил череши".

Дия Исак е трябвало да плати 30 гроша, „че мерил платното с неправеден аршин".

69 троша платил Кръстьо Младенов, „че не платил гюмрукът на продажа едраго добитка".

Лазо Велчев и Георги Вучков „касапе, че клале без позволение ветеринара" по една рубла.

От Арон Песов е „вземено една рубла, че не вземал Екатеринските рубли".

Георги Абаджи е платил един франк глоба, „че не вардил кравата си, та побегнала".

От Аврам Исаков е взета една рубла, „че продавал недостатъчно чушки", а от Соломон Яче пак толкова, „че продава недостатъчно сливи".

От Персиадо Чаръкчи общината взема един полуимпериал, „че простирал кожи в бившата черква, в което му беше заповедано да не простира".


Страницата Стара София с признание и от Американското посолство



www.stara-sofia.com получи поредното си високо признание, като се появи на първа страница на месечния нюзлетър на Американското посолство в София.



Искрено благодарим на приятели на Стара София, които ни предоставиха материала!

12.02.2009 г.

Какво ново на Стара София



И през февруари www.stara-sofia.com продължи да се разраства. Добавени бяха още 40 фотографии в различните раздели. Тук представяме някои грабващи вниманието нови попълнения.


Панорама на София, ок. 1900 г. Градът все още е доминиран от едно- и тук-таме двуетажни сгради. За момента не можем да определим откъде точно е направена снимката.


Фонтанът в Борисовата градина, началото на 20 век. В дясно се вижда и Военното училище. Прави впечатление липсата на каквито и да е сгради, които по някакъв начин да пречат на директната видимост между двете.


Юнашкият събор в София, 1904 г. Юнаците са строени на площад Александър срещу Двореца.


Класически изглед на най-представителната софийска улица Търговска. По каприз на художника, оцветил оригиналната черно-бяла фотография, фасадите на сградите са решени в странния кафяв цвят.


Елегантна картичка на площад Света Неделя. Гледката е в посока към бул. Дондуков. Впечатление правят китните цветни площи, красящи площада.


Отново булевард Дондуков, около 25 години по-късно. Днес сградите на снимката не съществуват. На тяхно място се издигат Министерски съвет и ЦУМ.


Улица Леге, 20-те години.


Булевард Мария Луиза се влива в площад Света Неделя, края на 30-те. Както се вижда на снимката, площадът се явява натоварен разпределителен възел на трамваите по това време. Сградите вече не съществуват.

6.02.2009 г.

Референдумът през 1946 г.


На 8 септември 1946 г. се провежда референдум за смяна на монархията с народна република. Участват повече от 91% от имащите право на глас, като над 95% от гласувалите се обявяват в полза на промяната. За едни този референдум се явява израз на искрена народна воля, за други - пример за груба фалшификация и манипулация.

Нека обаче видим как събитието е отразено в тогавашния печат. Фотоподборката е публикувана през октомври 1946 г. в списание "Съвременна България", издание на Министерство на информацията и на изкуствата - отдел вътрешен печат и пропаганда.

Текстът в списанието върви паралелно на френски, руски, английски и български. Публикуваме само българския вариант, като запазваме оригиналната подредба и текстове.


Корица - Статуята на Републиката (Намирала се срещу двореца, на мястото на по-късно построения мавзолей. Бел. моя)



Кълна се в името на народа и на Народната република България, че ще им служа предано и всеотдайно, че в своята дейност като народен представител ще имам пред очи само общонародните и държави интереси и ще положа всички усилия за защита свободата и независимостта на Родината.


ПРЕД ИЗБОРНИТЕ УРНИ

И водачи, и народ на 8 септември т. г. масово и с радост се стекоха пред изборните урни, за да осъществят отдавнашната си мечта - Народната република.





УТВЪРЖДАВАНЕ НА НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА

Главният прокурор при Върховния касационен съд г. Борис Лозанов произнася речта си във връзка с произведения референдум.


Председателят на Върховния касационен съд г. А. Папанчев в тържествено заседание на съда при пълен състав от 32 члена, състояло се на 14 септември 1946 г., чете определението за резултатите от референдума, от което е ясно, че от общо гласоподаватели 4,509,354, гласували общо 4,132,107, от тях за Народната република 3,833,183, за монархията 175,234 и недействителни 123,690.


Председателят на Народното събрание г. Васил Коларов в тържественото заседание на Народното събрание на 15 септември т. г. обявява Народната република.



Народните представители полагат клетва за вярност на републиката.


Моменти от полагане клетва за вярност на републиката от войската и държавните служители.




ГАРАНТИРАНЕ ИЗБИРАТЕЛНИТЕ ПРАВА НА НАРОДА

Избирателен закон от 1945 г.

Глава II.

Чл. 8. Избиратели по тази наредба-закон са всички български поданици от двата пола, навършили 19-годишна възраст.
...
Чл. 10. ал. II. Военнослужащите гласуват в онази избирателна колегия, в района на която квартирува войсковата част в деня на избора...

Избирателен закон от 1937 г.

Чл. 8. Избиратели по тази наредба-закон са всички български поданици, навършили 21-годишна възраст мъже и жени, последните, ако са омъжени, разведени или вдовици...
Чл. 9. Не упражняват избирателните си права:
а) военните лица;
б) запасните, когато са свикани под знамената;
в) трудовите офицери, подофицери и редници;
г) стражарите (полицейски, горски, акцизни и митнически) и общинските пожарникари и
д) учащите се от средните учебни заведения.



Силата на Отечествения фронт се корени в доверието на българския народ и нашето поведение в тези избори ще се вдъхновява от тази основна мисъл, че българският народ е с нас и че нямаме нужда от накърняване законите и реда, за да се сдобием с доверието на българския народ.
Кимон Георгиев
Министър-председател



С преданост и всеотдайност, лишавайки се от почивка, от лични удобства, милицията ще отдаде с пълен жар всички свои сили, за да бъдат произведени изборите на 27 октомври при образцов ред и пълна свобода.
Антон Югов
Министър на Вътрешните работи


ИЗБОРИТЕ В МИНАЛОТО


Стотици бити и малтретирани бяха жертвите на предизборния терор на "демократичните" и фашистки режими у нас в миналото.


Хиляди доблестни синове на страната ни изкупваха чрез насилия и интерниране в предизборните борби прогресивните си намерения.



Затворите и участъците се пълнеха с политически затворници през време на изборите някога.


ИЗБОРИТЕ ДНЕС СА НАРОДНО ТЪРЖЕСТВО


На път към изборните урни.


И старата баба иска да гласува.


Народният министър Антон Югов в деня на изборите на разговор с народа.


Народният министър Димо Казасов на веселие всред народа в деня на референдума.


Майки и бащи със своите деца на ръце идват ентусиазирано да подкрепят великото дело на Отечествения фронт.



И инородците са в празнично настроение в деня на референдума.


В деня на изборното веселие, на въпроса на един чужд журналист: "Кой те накара да гласуваш?", Айше възторжено отговори: - Сърцето ми!

Корица



И два допълнителни материала:

Бюлетините за референдума

Някои архивни документи


5.02.2009 г.

Петричкият инцидент



През 1925 г. се стига до малкоизвестен граничен инцидент между България и Гърция, завършил с инвазия на гръцки войски на българска територия. Повече подробности за случилото се можете да прочете тук и тук.

Своят принос към историята на събитието дава и архива на Corbis, където са достъпни 3 снимки, илюстриращи някои аспекти на Петричкия инцидент.


Протест срещу гръцката инвазия на площад Народно събрание. 10 ноември 1925 г.


Превързочен пункт близо до границата, в който бежанци от Петрич
са намерили закрила от преследващите ги гърци. 12 ноември 1925 г.


Каруца с бежанци, бягащи от конфликта. 12 ноември, 1925 г.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...