30.08.2009 г.

Познавате ли Стара София?



Най-после попаднахме на снимка на едно определено място, каквато много отдавна търсим. Да видим дали ще познаете кое е то? :)



28.08.2009 г.

Едно задължително интервю



И преди в дискусиите сме се позовавали на това изключително интервю. Сега обаче го препечатваме в цялост, за да достигне до по-голяма аудитория.

Магдалина Станчева: Невероятно е, че съм успяла да спася нещо от старините на София

Искали да разрушат Ротондата “Свети Георги”, за да минава кортежа на правителствените чайки за приемите в хотел “Балкан”

10 Ноември 2008, Таня Киркова



Наричаха ст.н.с. Магдалина Станчева главния археолог на София. Беше естествено – тя спасява старините на древния град от разрушаване в тоталитарните години, когато искат да бутнат ротондата зад хотел “Балкан”(сега “Шератон”), за да има място за моторите от кортежа на правителствените чайки… Спасява църквата “Света Петка Самарджийска” (в подлеза до „Шератън” и Булбанк), части от крепостната стена и кулите в подлеза между Министерски съвет и Президентството… “Не, няма такава длъжност. Бях уредник в Музея на София, завеждах Археологическия отдел, казва Станчева. Просто за нея било естествено, древните паметници не да се разрушават, а да се спасяват… И с това си убеждение заставала пред партийни функционери и технократи и… успявала.
Родена е в София, завършила класическа филология и втора специалност “История”. Като делегат на България в Комитета за световно културно и природно наследство е била избрана за негов вицепрезидент. Доцент Магдалина Станчева е създала програма по културно наследство в Нов български университет. Преподавала е в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Художествената академия. Има много научни публикации, няколко книги и огромен брой популяризаторски статии в българската преса.

- Магдалина, кои от битките , които си водила за София, бяха спечелени? Как оценяваш сега от дистанцията на годините днешна София и нейния облик?

- Аз съм родена тук, в София. Зная какъв беше градът преди бомбите. Но имаше чужда намеса в това, че София не беше оставена да се развие според софийските традиции след разрушенията от бомбардировките. Какво направиха? Петте грамадни сгради в Центъра – Партиен дом и от двете страни - по две сгради. Сложиха ЦУМ (Централен универсален магазин) и хотел „Балкан” там. Един хан за официалните гости и един дюкян, от който цяла България купуваше, защото го зареждаха със стоки, каквито все още трудно се намираха. Останалото бяха две затворени министерства – Министерство на тежката промишленост (сега в същата сграда се помещава Министерският съвет) и Министерството на електрификацията (сега Президентството). Нали тогава искаха България да се превърне в център на тежка промишленост. По първоначалния проект на западната страна, отвъд трамваите, трябваше да се изгради Дом на Съветите, за да се получи пълно затваряне на ларгото. Слава Богу, нещата се промениха. Хората разбраха, че тази архитектура е демоде, че тя е тежка за София, не е в нашите мащаби и архитектурни традиции. Отмени се изграждането на Дома на Съветите.

- Винаги ли намесата от “високо” е била решаваща за облика на София?

- В 30-те години на миналия век общият темп на живота е бил много по-бавен и много по-естествено се появявали новите неща. Сигурно е имало и тогава такива намеси, защото човешките недостатъци, човешките страсти са едни и същи и тогава и сега. Но толкова… Ето например Двореца. Беше затворен с една желязна ограда, хубава, чугунена ограда. Зад нея имаше парк. Сега е запазена само част от него - към улица „Московска”. Разградиха го. Залепиха от другата страна мавзолея. Ей такива работи, които се диктуват от други съображения имаше…

- Различно от Париж или други стари столици в Европа…

- Ние не можем да се сравняваме с тях. Съдбата ни е друга. Ние се освобождаваме от турско владичество и още незрели правим много неща в София. По време на дълго задържаното развитие на България, старите градове на Европа, за които говориш, се развиват, израстват, живеят при различни режими.

- Борбата ти за старините на София?

- Сега ми се струва невероятно, че съм успяла нещо да спася, да направя… Един пример ще ти дам: подлезът при Партийния дом трябваше по план да стане за 6 месеца, а се работи две години, защото имаше разкопки… Сега копаят там за метрото, затворили са центъра. Не знам какво се открива. Една дума не се чува. Ясно, че не допускат хора. Казват, трябва да се свърши бързо… Но не може да не е имало археологически разкопки там.

- Но да се върнем в онова време, когато започнаха да строят подлеза.

- Тогава работех в Музея на София и като чух, че нещо ще се строи в центъра, веднага отидох да видя какво става… Знаех, че това е никога незасягано сърце на града. През всички времена. Там минава булевард “Дондуков” - широка улица, която се влива чак при църквата “Св. Неделя” в центъра. Булевардите все още не бяха разкопавани. Отивам на мястото, където щеше да бъде подлезът и гледам - построена барака, насреща ми млад началник. Казвам му: “Добър ден, казвам се така и така… Аз съм археолог и искам да видя…” ” А-а-а. Хич не се занимавайте с това. Правителството ни е дало срок…” На него това му беше задължението - да направи бързо подлеза. Все пак музеят пое разкриването. Започна да се открива крепостната стена, кули от двете страни, антична улица. Нещата станаха сериозни. Един ден се разтичаха милиционери, съобщават, че идва Пенчо Кубадински (по това време министър на архитектурата и благоустройството) на разкопките да види какво става. Заставаме двамата - началникът на строежа и аз от двете страни на Кубадински, точно пред Партийния дом. Зинала е огромната яма - отдолу вече е открита крепостната стена, двете кули. “Другарю Кубадински, виждате ли тази порта?“, се обърнах аз към министъра. “През нея Хан Крум е влезнал в Сердика. Кой смее да разруши такъв паметник? Ние винаги говорим за антична Сердика. А това, че е влязъл българският хан тук, че е завладял Сердика, за това не се говори. Дори за нищо друго да не е важно да се запази - а крепостта е много по-стара от времето на хан Крум - само заради факта, че българският хан оттук е влязъл да завладее Сердика… трябва да остане.”(Кубадински беше по хановете, защитаваше прабългарските работи.) Той мълча, пристъпва от крак на крак, гледа и се обърна към началника на обекта: “Виж какво, младо момче. Ще си гледаш строителството, обаче за старините Станчева ще се грижи. Ти няма да се бъркаш.“ Колко важна беше тази намеса, ще разбереш от следния случай. Хората, които работехме по разкопките, бяхме на дълбочина 5 метра под съвременното ниво на площада. И понеже никой не се грижеше да ни помага със съоръжения, улеснения, ние си бяхме направили дървени стълби, високи 5 метра. Опирахме ги на изкопа и като тръгнем да слизаме или се качваме, стълбата се люлее. Дойде един ден заместникът на главния шеф на строежа и ми казва: “Другарко Станчева, не се качвай по тази стълба.” Питам го: “Защо?” “Да не те бутне някой.” Оказа се, че когато началникът на строежа се оплакал: “Много ни пречи тази жена”, някакъв шеф по строителството, казал: “Какво ти пречи да бутнеш стълбата.” Ама това стана преди благословията на Кубадински… Нещата бяха много сериозни. Ако не беше Кубадински, не знам дали щяхме да имаме това, което се вижда сега в подлеза.

- Всичко ли щяха да изчистят, заравнят?

- Не, нямаше да могат всичко…

- Каква е историята с църквата “Света Петка Самарджийска” - в другия подлез при ЦУМ?

- “Петка Самарджийска”, преди да се разкопае за подлеза, беше в много лошо състояние.

- А сега е извадена като акцент…

- Именно. Тя се показваше на 70 см. заедно с покрива над уличното ниво. Покривът й беше разрушен. Бяха започнали да събарят църквата.

- И щяха да съборят “Св. Петка”?

- За църквата “Св. Петка Самарджийска” направиха съвещание при Пенчо Кубадински. Прибирам се в къщи и баща ми казва: “Бързо. Обадиха се от министерството на Кубадински, викат те веднага да отиваш.“ Хвърлих мръсните панталони (идвах от разкопките), облякох се и отивам. Там събрани все важни хора - главен архитект, главен проектант, главен ръководител на строежа… Взех думата. Казвам им: “Тази църква в центъра на София турците не са я разрушили, сега ние ще я разрушаваме. Тя е свидетелство за това, че все пак е било допуснато да има в центъра на града църква … между двете грамадни джамии.” Всички млъкнаха.
След това в цялата си практика като музеен човек съм развеждала в центъра почти всички правителствени и светски делегации. Винаги, като дойдеше някой шеф, обадят се в музея - Станчева да дойде, за да покаже. И на всички съм казвала: “Кажете ми една друга столица, която си е продупчила центъра, така че цялата комуникация се нарушава, за да запази старината.” Така е. Ако не беше тази църквица, площадът щеше да изглежда различно. Фактически пак Пенчо Кубадински стана причина да не се разруши “Петка Самарджийска”. Имаше няколко проекта. Единият - да се изкопае под нея и да се свали църквата на по-голяма дълбочина, така че сводът да слезе под нивото на площада. Обаче всички треперехме, че тя е много крехка структура и ако раздвижат стените, няма да издържи. В края на краищата се направи този огромен жест към старината. За да се включи “Света Петка Самарджийска”, се направи отвор със стълби от три страни. Така старините на София смениха облика на центъра.

- Не виждам другаде в София след това да е направено нещо такова.

- Това бяха и най-тежките случаи, защото най-голяма площ се разкопава. Трябваше да се реши - или се разрушава, или се спасява под някаква форма. Но сблъсъкът на старините и новите строежи започна по-рано. Първите разкопки трябваше да станат във вътрешния двор на хотел Балкан (сега “Шератон”), зад президентството, при ротондата “Св. Георги”. Защото искаха да разрушат части от ротондата, разбираш ли ?

- Какво стана, разкажи?

- Разкопахме частите от ротондата, които са към входа на хотела, тези, които сега не са покрити. Преди е било известна само ротондата. След това се разбра, че сградата е по-голяма и фактически влиза под “Шератон”. Но казаха: “Не може да се запази, правителствените коли оттук влизат.” “Балкан” беше единственото място, където се правеха правителствените приеми. Отпред вървят мотори, отзад чайки, после пак мотори. Отстрани – още два мотора, заради които искаха да разрушат разкопките… Казах: “Невъзможно. Ще си приберете моторите, само отпред и отзад ще ги оставите.” Архитектът от “Капитално строителство”, ме предупреди: “Станчева, тука ще загазиш много. Ще си имаш големи неприятности…”

- Била си много смела…

- Бях наивна. Мислех, че е необяснимо да се разрушават старини, че това е невероятно нещо. Мислех, че естественото е да се спасяват старините. После архитектът ми каза: “Станчева, аз ще те свържа с партийния отговорник на този строеж. Ти на него му кажи какво знаеш. Струва ми се, че ще имаш големи неприятности.” Идва той с един човек с тъмен балтон и кепе на главата. Срещаме се пред задния вход на „Балкан”. Оттам влизаха началствата на приемите. Мъжът казва: “Какво ще правим сега? Как ще решим този тежък въпрос?” А аз възмутено: “Добре, щом на всяка цена тук трябва да вървят чайки и мотори, всичко разрушете. Разрушете и ротондата, та да стане широко на чайките.” И най-неочаквано той каза: “Недейте така, бе другарке. Чакайте, ще измислим нещо.” Оказа се, че този партиен функционер с високо положение е женен за учителка по класически езици… Дали затова този човек, с кепето, със стария олющен балтон, разбра и спаси тази част на „Свети Георги”. Защото той беше настоял, че тези старини не бива да се разрушават. Това, че нещата зависеха от един човек, и че той се намеси тогава, беше от голямо значение.

- Била си делегат в Комитета за световно наследство. Сега отношението към старините, които бяха признати за световно наследство, е на елементарно потребителско ниво… Виждаш какво става в Несебър…

- В голяма тревога съм, защото според мен Несебър ще го извадят от световното наследство. Ще изпратят една комисия и като видят случващото се там, ще го извадят. Защото всички казват, че Несебър сега е неузнаваем. Няма нищо от онзи град, който стана световен паметник. Не съм ходила и не искам да ходя, защото ще се разстроя, защото много съм помагала Несебър да влезе в списъка…

- Защо изпратиха теб в ЮНЕСКО?

- Проф. Фол беше разбрал, че се справям със ситуации, когато трябва да се разисква и да се отстоява нещо. Защото в София не само бяхме спасили и запазили старини. Когато вървеше бързо социалистическо строителство, да спечелиш време за разкопки - също не беше лесна работа. Според мен той мислеше, че ще се справя и затова започнаха да ме изпращат да представлявам България на заседанията на Комитета за световно наследство. В списание „Куриер на ЮНЕСКО” публикуваха моя статия за софийските подлези – как са включени археологическите паметници в тях. Започна да се пише за това, което София постига в опазване на своето културно наследство. Бях поканена във Франция, в град Тур, на едно заседание на френските археолози по въпросите за разкопки в живи градове - “Археология в живи градове”. Бяха чували вече какво става в София. Преди мен говори археологът на Лондон – Хобли, когото бях развеждала у нас. Когато излязох да разкажа какво се прави в България за спасяване на градските археологически паметници, дойде техният министър на културата. След като свърших, 300 френски археолози започнаха да ръкопляскат и да викат: “Ще правим като София, ще правим като София…” Скандират. Тогава техният министър каза: „Добре, след като там е направено добре, ще направим като София.”

- От 25-годишна до пенсионирането си, си работила в музея на София. Но има ли София, както всяка столица и град с история, свой представителен музей?

- Има музей и то много богат. Правени са много изложби, но няма зали за своя постоянна експозиция. Сега са му дали част от Минералната баня. Банята и горещата вода са причина да се роди този град. Да не бъде едно малко селище, което изчезва след време под земята или се премества като много други селища около София. А да бъде до ден днешен тук, в центъра й. Минералната вода е животът на София. Затова трябваше Централната Баня (така софиянците кореняци я наричат от край време) да се възстанови като баня и да няма гост на София, в чиято програмата да не е включен един час там.

- Кметът Стефан Софиянски искаше да я прави кметство, после - реши да настани там музея на София. Сега се говори, че ще я дадат на концесия.

- Нищо не мога да кажа. Колеги ме заведоха да погледна. Като видях басейна, пълен с кутии, с багаж, с мебели от музея, ми се видя неестествено. Разбираш ли? Аз не искам да обидя колегите, защото за тях това все пак е някаква надежда, че ще има експозиция. Преди години, когато работех в музея, ми се обадиха от Министерството на културата, че в Австрия откриват един замък, който не е бил реставриран. Искат да подредят там експозиция от България, която не е показвана до този момент. От Министерството на културата, тогава Александър Фол беше заместник-министър, ми се обадиха и казаха: ти ще я направиш. Много нощи не спах. Но подредихме 21 зали, пълни с материали от София. Шест месеца стоя тази изложба, толкова бяха доволни австрийците… За откриването на експозицията в австрийския замък от София дойдоха официални лица, българи. Като видяха изложбата, казаха: “Как може това да не е показвано в София! Защо в София няма къде да се види това нещо?!”

- От много време се говори за музей на София и досега още нищо…

- Един малък позор за България е, че нейната столица с толкова древна история, няма свой музей. Всеки ден провинциалните градове се хвалят с новооткрити находки, изложени в техните музейни зали. А София мълчи, София няма къде да покаже своите старини, своята история. Националният археологически музей при всичките му богатства още се помещава в джамията. Добре че имаше джамия, да приберем музея там (усмихва се тъжно). Имаше Дворец – да, имаме Етнографски музей. Добре е, че се запази по този начин наследството ни. Но трябваше да се направи нещо повече за София.

Мисля, че е много трудно да се намери подходяща сграда сред съществуващите. Но примерно, ако си спомняш, навремето се говореше, че бившият Партиен дом ще се даде за Националния исторически музей. Но пратиха музея в една от резиденциите в Бояна. Какво имаме в центъра на София? При една страна с толкова древна култура, с толкова интересна история в столицата да не можеш да го усетиш и видиш. И Археологическият музей е натясно в джамията.

- София имаше и свое списание „София”, в което ти беше член на редколегията, а сега го няма?

- Не е толкова нов въпросът за списание на София. Защото в 30-те години списание “Сердика” е излизало в дебели книжки с луксозна хартия. Старите издания на списанието са много ценни, в тях са писали големи наши учени, публикувани са много интересни статии. Понеже библиотеката ми е в Нов български университет, нямам тук да ти покажа няколкото броя от старото списание “Сердика”, за което говоря. А новото списание “София” започна отначало като бюлетин. След това стана много ценено и търсено списание, защото Стефан Продев беше голям майстор, журналист, който знаеше как да използва таланта на хората. Спомням си – беше ме поканил да стана член на редколегията (като човек от музея на София). Запознавам се с него, казах му: „Много ви благодаря, с удоволствие ще работя, но смятам, че скоро ще се откажете от мен.” Той пита: „Защо?” Отговарям: “Аз съм от тези, които не си мълчат, критикуват… казват си мнението… Това не е много на мода.”(смее се). А той: “Ние такива търсим.” Действително, така беше. Стефан умееше да слуша всякакви предложения, всякаква критика.

- Покрай списанието бе създаден Клубът на приятелите на архитектурата на София?

- Продев и още двама–трима ентусиасти го създадоха. “Приятели на софийската архитектура”, така се казваше клубът. Стефан чувстваше, че това, което става със София, не е най-доброто за града. Направи клуба, защото го беше грижа, защото искаше някъде да се говори каква трябва да бъде София като външен облик. Хората, които събра в клуба, също бяха запалени – архитекти, журналисти, социолози, историци …

- Спомням си безкрайните разговори и спорове за какво ли не - за дърветата, за зелената система на София, дали градът да стане домакин на Олимпийските игри…

- Безкрайни, но и делови. Защото от тях излизаха идеи… Печатаха се в списанието. Стефан не слагаше ограничения на мненията на хората. Не се стремеше все да бъде приятен на ръководствата на града. И, както знаеш, си изпати. А и списанието престана да излиза.

Източник: http://e-vestnik.bg/?p=4985&cp=1



26.08.2009 г.

Място за разпознаване



Има една снимка, която ни мъчи от доста време насам.


Според надписа това трябва да е пасажът Свети Никола, но не успяваме да локализираме точното място. Самият пасаж има три подстъпа - от Търговска, от Дондуков и от Мария Луиза. Ето и карта:


Ако приемем, че на снимката се вижда един от входовете на пасажа, то с оглед на широкия булевард и многото дървета на снимката остават два варианта - Дондуков и Мария Луиза. Сградите обаче не съвпадат с известните ни на тези булеварди.

Съществува възможност това да е вътрешността на пасажа, но на други снимки за сравнение за съжаление не сме попадали.

Не е изключено фотографията да показва съвсем друго място, но кое?

Ако някой може да помогне в ориентирането, нека заповяда. Снимката е от самото начало на 20 век - 1900-1902 г.

Добавка - 16:12 часа, 27 август: Как не се сетихме за най-очевидната съпоставка! - Пасажът от въздуха, около 1940 г. Дали пък не е това мястото:




25.08.2009 г.

Дневникът на Иречек - първи впечатления от София



... След пладне навалихме се на другата страна на планината. Пътът от оттук до София е съвършено отвратителен, както изобщо бива пътуванието по бившата османска държава. ...

Половин ден вървиш все между голи скали и блатисти пастбища между цел лабиринт еднообразни криволици, които омръзват на окото да го гледа. По шосето срещаш тук-там ханища, защото селата са отдалечени и скрити от главните пътища. Малко като се слезе от врьха, на лева страна се съгледва дълбоката долина на реката Искърец: той се втича в големий Искър, който тук наблизо през непроходими скали и височини се отправя към Дунава. ...

Близо при полите на Стара-планина за пръв път видех пъстрите женски облекла на шопкините от Софийский окръг. Тоя ден бе неделя. Те са същите неизменени облекла, които описват старите пътешественници, Иван Дерншвам от Радчин (1553) в немский си журнал, и Des Hayes de Courmenin (1621), който прибавил и образа Шопката при своето печатано пътувание. Тя е облечена в тъмносиня дреха без ръкави, нашити с разни орнаменти, желти, червени и бели; с тежък кожен пояс, около педей широк, накачен със стари и нови пари, които на всяка стъпка звънтят като вериги. На ръцете се показват приятно обшитите ръкави на белата риза. Около шията съгледваш пак огърлици с пари и на ръцете тежки тучени гривни, които имат предисторическа форма. Момичетата ходят гологлави, с коса оплетена на много ситни редици, на които са окачени много редове пари. Жените покриват главите си с бели кърпи, отзад превързани, и са обути с бели чорапи и опънци. Много пъти съм се чудил как девойките ходят в най-лютата зима без кожух и в същите дрехи, както ходят и през летото, на софийский търг. Мъжете и жените носят голи кожуси.

Мъжкото облекло е бело като снег: то е направено от домашна ньлна и състои от казайка и тесни бели гаши. Още мьжете носят широк чернотъмен пояс, на главата си черен калпак и са обути с опънци. Некой път носят малки фесове (особено момчетата) и синя римска туника, над която обличат черна връхна дреха е бело-сини обтоки. Типът на лицето както на мьжете, така и на жените нема особена привлекателност.

Още на пътът ми се каза, че София не е друго, освен Лом или Берковица в голем формат. След осем часа влезохме в градът, на който къщите са ниски, направени от дръво и глина и при всяка и дюкян. Раздрусани по неравните улици, спрехме се пред един „хотел", който с извънредната си нечистота превъсходствуваше всички ханища, що можах да видя от Лом до тука. ...

Сутринта (29 октомврий) излезох да разгледам местоположението. Пуснах се сам без съпроводник из лабиринта. Не видех друго, а само криви улици, между ниските, от дърво и глина направени къщи и на улиците непребродим кал, под който се скриваше лоший калдарьм. Излезох на едно тесно место, прилично на булевард, насадено с дръви, което е препълнено с ориянталски малки дюкенчета, принадлежащи на испанските евреи, на които тук не само големата търговия, но и най-дребните занаяти (като стъкларство, правянието на разни потреби от тенекия и др.) е во ръцете. Имаше голема живост и по улиците ходяха множество хора в разнообразни облекла: селски, градски и чюждестранни.... Стори ми се, че единствените големи здания беха неколко стари, но великолепни джамии и разорените кервансараи. Най-после пристигнах на една площадь, която почти цела е захваната от четвероъгълна новонаправена градина. На горната й страна се намира една двоекатна къща, лицето на която има 23 прозорци. Стража стоеше на вратата й и понеже по-добро нещо не бех видел, познах, че тя ще бъде княжеский палат. По-надолу в една улица видех едно големо дървено здание, украсено с българский лев и с много бело-зеле-но-червени пряпорци. Приличаше на нашите привременни изложения и без съмнение то бе българский парламент. Скоро познах, че София е твърде пространен град, но и твърде неугледен, понеже от напуснатите турски домове не останало друго, освен кал, тъй като дръвите им във време на войната били употребени за топливо....

...

Според най-новата статистика числото на жителите в София се въскачва на 25 000 души, от които 12 000 са мъжи. Турци има твърде малко; те се препитават със занаят. Евреите, които говорят развален испански език, размесен с арабски думи, са около 5500 души. Преди освобождението на земята, числото на българете в тоя град не било твърде големо. Едва сега всичко са преобърнало и на развалините на старий град основа се нова София. Една голема част от града вече е населена с български чиновнически семейства; с тех заедно тука се заселили много търговци и занаятчии, от които повечето са от Етрополско, Златишко, Самоковско и Македония. Освен това новородената тая источна Елдорадо привлекла и мнозина авантюристи както от исток, също и от запад. По тая причина София сега е станала съвършено козмополитически град, с изглед чиновниковоенски. Тук са застъпени почти всички язици. На улиците, в гостилниците, по лавките слушаш да се говори български, турски, испански, руски, сърбски, ромънски, гръцки, френски, италянски и немски. Тук се намират тоже персийци и арменци. Че и на край града живеят в колиби и неколко стотини мюслюмански цигане, разбира се от само себе си, защото това е обичай на исток.

От друга страна, в тоя козмополитически град животът е спокоен, като на село. ... Повечето къщи са на един кат; турските къщи, както и новите, които се сега прават, са снабдени с градини или широки дворове. Старий град, а именно еврейский участък, прилича на лабиринт, с тесни и смрадливи улици, между твърде гъстите къщици, които застрашават пътника със своето падание. Новий град, който се строи сега, се простира оттук към юг, около княжеский палат, Св. София и Черна Джамия. Тука по улиците зимно време има кал до невервание, който се разлива из целий град като езеро и человек не може другояче да излезе из жилището си, освен с дълбоки ботуши. В това време София заслужава да се нарече „Българска Венеция". Тъй като направата на къщата е твърде слаба и състои само от дърво и твърде тънък пласт недопечени тухли, разбира се, че вентилацията в тех е извънредна. Често през целата зима стояхме в стаята облечени с палта и писахме с ръкавици на ръце. Когато се топи снега, водата през потона капе в стаята. От тази страна тук животът е като в лагер. По причина на близките гори в София климатът не е топъл. ...

Положението на града е твърде влажно. Нигде не се съгледва скала. Целий град е основан върху наплав, който у потоците е разменен с диорит и селенит, които водата е принесла от Витоша. Летно време милиони жаби крякат цели нощи покрай потоците и градините в самий град; а по некой път тие певци посещават дори и стаите. ...

Животът в града, особено зимно време, по своето еднообразие и уединение от света, бива твърде стеснителен. Железници нема, плуванието по Дунава престанва, телеграфните жици от големите снегове и ветрове често се прекъсват и пощата пристига само един път в седмицата, като принася цел куп вестници наведнаж. И търговията през зимата престава, а стоките, що се намират на тържището, подскъпват. Разбира се, че който иде от запад, требва да се снабди на година с много маловажни дреболии, които тук и милиони да дава, не може да намери.

Околността не е без привлекателност. Макар и Софийското поле да е препълнено с големи села, по-големата му част не е друго, освен еднообразно пастбище. Тук нема место за расхождание пеше, но при това се намират твърде приятни и весели местоположения за тогози, който обича да езде на кон. Главното место за расходка на новософийците, Софийски Версайл или Потсдам, е селото, което първен се наричало Бали Ефенди и което преди два месеца се преименува на Княжево. То се намира 8 километръ на запад от града при входа между Лилин и Витоша, който през Радомирско води към изворите на Струма. Тук гледаш селски къщи, скромничко кафене с градина, топли извори, които се събират в един авуз, над който се извдига здание със свод, развалини от турски джамии и керван-сарай, и една запустела фабрика, дето Турция приготовлявала облекло за своята войска. В неделя от пладне на съвсем откритото и лишено от сенка шосе ще срещнеш на кола, на коне или пеше големо множество от българската столица да отиват за това место. По-нататък от Княжево се намира друг топъл извор Иокара-Баня. Сега се прават мостове и садат алеи за украшение на тие расходки, които след години действително много ще заменат настоящий си див изглед.


За тия, които обичат уединение и странят от светските шумове, има широко поле за расхождание на кон в околността към планините, многобройните мънастири и пресеката на Искъра. Най-привлекателно место е селото Драгалевци при полите на Витоша с мънастир, основан в 14-то столетие от българский цар Ивана Александра, както става явно от потвърдителний лист на сина му царя Шишмана, който е опазен и до днес в Зографский мънастир на Св. Гора. Целото село е скрито в лес от стари кичести орехи, между които се извиват бистрите горски рекички. В неделя отдалеко слушаш гайди и еднообразни песни за хоро, и в селото на моравата съгледваш редове селски момци и моми да играят своето хоро, което прилича на сръбското — две крачки на една страна напред и една назад. Оттук по длъжината и подножието на Витоша се отива кам Бояна, гдето в тесната стара церква „Св. Пантелеймон" се съгледва опазений фресков образ на цар Константина Асеня и на неговите сродници от 1269 год.; в ближната долина до малкий водопад на стръмния конус се намират останките на старобългарската крепост Бояна, която била е обсаждана от гърците в 1015 год. Тук природата е твърде весела. В юний ливадите при планината приличат на тихо море, което от време на време се вълнува от пресний и хладен ветър. Долу гледаш Софийското поле в своите разношарени сеитби: отсам — ниви пожълтели и се готвят за жатва, отвъд бела София жътварът пъргаво жъне, а тук при полите на планината всичко е още зелено и весело. Стадата, планински вълнести коне, волове и крави пасат по страните на великата Витоша. Орлите прехвъркат от планината до града и наедно с малката Витошка мечка привличат немвродовите обожатели на лов. В полето и около му не виждаш лозя. Местните жители уверяват, че тук лозя не могат да станат по причина на студений климат. Но самото име Горний и Долний Лозен на Самоковский път и турското название на могилата Курубаглар (сухи лозя) при самий град потвърдяват, че тук имало лозя и че постепенно били занемарени, или пък, че от изсичанието на лесовете климатът станал твърде сурав и непостоян. ...


22.08.2009 г.

Семейство шопи в едно американско списание






Особеният чар на тази фотография явно впечатлява не само нас, но и редактора на американското списание "Peoples of All Nations". В текста под снимката се отбелязва контрастът между селското семейство и лъскавите столични тротоари, но и това, че мъжът "щедро" е поел част от товара на жената, което не било съвсем типично за ориенталските навици по нашите ширини.



20.08.2009 г.

Познавате ли Стара София?



Това е новата загадка, а вие знаете какво да правите. :)



18.08.2009 г.

Третото Велико народно събрание през очите на английската преса



След абдикацията на княз Александър I Батенберг през септември 1886 г. във Велико Търново се свиква Третото Велико народно събрание. То продължава от октомври 1886 г. до август 1887 г. и основната му задача е да избере нов княз. В крайна сметка депутатите се спират на Фердинанд Сакскобурготски, който полага клетва пред събранието на 2 август 1887 г.

В броя си от 20 ноември 1886 г. английският седмичник The Graphic отразява събранието със серия гравюри на първа страница.

Не търсете прилика с нашето съвремие, че току виж сте я открили.



Сградата на Великото народно събрание (читалище Надежда в Търново).


Стефан Стамболов чете послание от регентите.


Депутати от стар тип.


Депутати от нов тип.


Група турски депутати.


Трибуната.


Привличане вниманието на председателя.


Ложите за публиката.

17.08.2009 г.

Завръщането на войските



Тържественото посрещане на българската войска в София след Междусъюзническата война.


Цар Фердинанд и командването.


Парад на площад Света Неделя.

11.08.2009 г.

Да, ама не...



Няма пари за музей на София

Проектът на Столичната община за изграждане на Музей на София в сградата на Централната минерална баня е спрян.

Причината е липсата на пари, съобщи заместник-кметът Ирина Савина. "

Предвидените от общинския приватизационен фонд 2,5 млн. лева бяха пренасочени към други пера и дейности. Надявам се в бюджета за следващата година да се предвидят необходимите средства", обясни Савина.

По проекта на музея се предвижда в южната част на банята да се съхраняват скъпи и с историческа стойност предмети, като каляската на Фердинанд.

От общината имаха желание да открият музея в началото на годината по повод 130 г. от обявяването на София за столица на България.

Не е ясна съдбата и на общинското решение за изграждане на СПА център с търговски обекти върху повече от 5600 кв.м в северната част на минералната баня.

http://www.citybuild.bg/news/niama-muzej-sofiia/9999

10.08.2009 г.

Познавате ли Стара София?



Една лесна задача за тези, които следят страницата. :)



8.08.2009 г.

България на Всемирното изложение в Париж, 1900 г.



Впечатляващо по мащабите си, световното изложение в Париж ознаменува настъпването на новото столетие, събирайки на едно място техническите и индустриални достижения на човечеството. Между април и ноември 1900 г. събититето събира над 51 милиона души, с което остава в историята.

България не пропуска възможността да се включи в изложението със собствен павилион. Той е разположен на брега на Сена в района, посветен на чуждестранните нации. Българската изложба се намира на втори ред край реката, а в съседство са павилионите на Румъния и Люксембург. Сградата е издържана в модерния Art Nouveau стил, смесен с традиционни национални елементи. България излага предимно земеделска продукция - най-вече характерните продукти от рози, тютюни и пр.


Карта на изложението. Българският павилион е ограден в червено.


Общ изглед към изложението.


Българският павилион.








Авторите на този сайт са изработили чудесна триизмерна възстановка на българския павилион.



6.08.2009 г.

Ето такава обява днес няма да видите :)



Обява във вестник от 1887 г.



4.08.2009 г.

Харесвате ли новия дизайн на Стара София?



Решихме да променим изгледа на подстраниците в Стара София. С натрупването на материал се стигна до много дълги поредици от снимки, които не стоят прегледно и подредено. За целта въведохме изглед тип галерия - с малки thumbnails, които са по-лесни за разглеждане. По този начин обаче се губи в голяма степен логическата последователност на снимките, които бяха подредени от една страна според годината, а от друга - според разположението по съответната улица или площад.

Ето пример с булевард Цар Освободител:

Преди

Сега

Бихме помолили за вашите мнения. Сложихме и анкета в ляво, където може да отметнете предпочитанията си, без да се налага да пишете цял коментар.

Благодарим!

Страница "София - 130 години столица"




По случай юбилея на столицата от Софийска община са се постарали да направят специален сайт. Включени са няколко графи, които съдържат интересни материали:

История - сравнително подробен текст върху миналото на София и някои от значимите сгради в града.

Кметове - пълна биографична справка и фотографии на всички 53-ма софийски кметове.

Научни форуми - сборник със статии на различни теми, както и приложение със стари снимки (предимно от добре познатата серия фотографии на Карастоянов). Това, което не ни направи добро впечатление, е, че директно са взети материали и от нашия сайт (в секцията с картите). Жалкото в случая е, че именно Софийска община разполага с възможността да се разрови в собствените си уникални архиви и сбирки и да извади непознати материали, които да допринесат към вече публикуваните. Вместо това, съставителите са се пуснали по най-малкото съпротивление и не са създали нещо запомнящо се - особено на фона на юбилейните издания за други кръгли годишнини, които дори днес служат като основа за изучаването на столицата.

"София - 130 години столица"


1.08.2009 г.

Едно сравнение



Приложените два текста за градския транспорт в София са с над 70 години разлика във времето. Единият е от 1935 г., а другият - отпреди няколко дни. Изводите оставяме на вас.


1935

С окончателното преминаване на трамваите в ръцете на столичната община, в началото на 1927 г., когато за ръководители били назначени вещи и работоспособни техници, трамвайното дело в продължение само на няколко години се разраства и издига на една голяма висота. По своята уредба, трамвайното дело в София съперничи на много от големите градове в чужбина. Стегнати линии, в пълна изправност мотриси и ремаркета, дисциплиниран и вежлив персонал, модерни чакални, отлично обзаведена работилница, в която се извършва бърз ремонт на повредените трамвайни коли и в която се изработват и съвършенно нови коли, най-модерни токоизправителни станции, идеално уредено движение, компетентен началнически персонал, редовно изплащане заплати, специални грижи за подобрение живота на трамвайните служители, разработен план за разширение на трамвайната мрежа.

Софийските електрически трамваи са едно колосално предприятие, приходите от което възлизат годишно над 100 000 000 лв. От 1927 год. насам предприятието е покривало от своите редовни приходи не само всички редовни разходи по поддържане на трамваите, но и направените грамадни разходи за разширение и подобрение на трамвайната мрежа, за постройката на новите чакални, за доставката на нови мотриси и ремаркета и пр. Освен това, всички задължения по откупуването на трамваите от бившия концесионер се включват в разходите на трамваите. И при това положение, бюджета на дирекцията на трамваите дава значителни излишъци, които отиват в общата общинска каса.

Днес

Градският транспорт в София има нужда от още около 40 млн. лв., за да не завърши отново годината със загуба, предупредиха директорите на общинските превозвачи. Миналата година двете транспортни дружества - "Столичен автотранспорт" и "Столичен електротранспорт", натрупаха обща загуба от 13 млн. лв., която беше основната причина цялата общинска икономика да е "на червено" през 2008 г. За тази година в бюджета на общината са предвидени 100 млн. лв., с които да се съфинансират транспортните фирми.

За да се спаси от загуба, автобусният превозвач настоява да се увеличи цената на километър пробег от 2.68 лв. на 3.03 лв. В противен случай е възможно дружеството да не успее да купи 50 нови автобуса, за които вече е обявен конкурс за доставка, предупреди директорът на "Столичен автотранспорт" Асен Добранов. Общинската фирма вече изплаща лизинга на 44 автобуса. Само за първото тримесечие на годината дружеството е натрупало 900 хил. лв. загуба. Тя се дължи както на изплащането на автобусите, така и на растящите цени на горивата. Разходите се повишили и защото общинският превозвач трябваше да покрива част от линиите, отдадени на частната фирма "Карат-С", докато тя поеме маршрутите.

Дневник


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...