29.06.2010 г.

Познавате ли Стара София?


Време за загадка!




28.06.2010 г.

София 1910, част 3


"Албумъ отъ София", още пет чудесни снимки.

Паметникът на убитите лекари в Руско-турската война 1877-1878 год.

Новостроещия се храм Св. Александър Невски - Държавната печатница

Езерото при Борисовата градина

Казармите на 6-й на Н. В. пеши полк

Военния клуб

Вижте също: Част 1част 2част 4част 5


25.06.2010 г.

Арменско туристическо дружество „Ардзив” /Орел /


Нашият приятел Крикор Асланян предостави от личния си архив материали за арменското туристическо дружество "Ардзив". Той бе така любезен и да разкаже с няколко думи за дружеството:


На 20 август 1924 год. в Пловдив се е състояло Учредителното събрание на Дружеството. Съгласно Устава на Дружество „Ардзив” целта е да приобщи в редовете си арменската младеж в България.

Девиза на Дружеството е „Любов и Природа”. Любов към природата въобще и по-специално към природата на България и от там към народа и страната, която първа на света широко отвори вратите си за прокудените от турския ятаган „изгнаници клети”.

Дружеството имаше свои клонове във всички градове на България, където през трагичната 1922 год. бяха намерили подслон хиляди семейства арменски бежанци.

Един от най-активните клонове беше софийският, където условията за работа сред младежта бяха благоприятни поради близоста на Витоша, Люлин, Рила и Пирин.

Дружеството има свое централно ръководство, свой устав, униформа, отличителни знаци, месечен печатен орган - вестник „Ардзив” - и даже химн.

Дружеството организира разнообразни екскурзии, походи, сказки, срещи, вечеринки и други интересни начинания, които сплотяват арменските младежи и им вдъхват любов към природата на България, към нейните неповторими красоти, както и към страната и нейния народ.

Към софийския клон на „Ардзив” е сформиран и мандолинен оркестър.

Въпреки неимоверно сложните условия, трудностите с българския език, крайно ограничените финансови възможности, „Ардзив” постига своите цели и задачи, успява да сплоти арменската младеж и спомага за нейното интегриране в българското общество. Всичко това се постига с много активна работа, саможертва, доброволен труд, материална незаинтересованост и любов към природните красоти на новото Отечество. Така за кратко време тези млади хора, без дом и бащино огнище, стават честни, лоялни и съвестни граждани на България.

Поколения наред техните потомци живеят и се трудят в България и с право заслужават да я смятат за своя Родина и Отечество.


Годишен общ поход. Село Владая, 5 Септември 1926 г. С участието на мандолинния оркестър при Дружество „Ардзив”.

Годишният поход до село Владая, 5 септември 1926 г. Отпред в ляво с пълна униформа и шапка скаутски тип е Кеворк Асланян.

Весели игри и закачки по време на годишния поход на 5 септември 1926 г., село Владая.

На Витоша

При хижа „Фонфон” на Витоша. /Има грешка в превода на името – ардзив значи орел, а не сокол./

При Боянския водопад

На Черни връх

Екскурзия до манастира Св.Крал – Люлин, 22 август 1926 г.

Екскурзия до Люлин планина – Свети Кралски манастир, 22 Август 1926 г. Мандолинният оркестър е отново сред туристите.

9 Май 1926 г., Свети кралски манастир.

9 Май 1926 г. На любимите поляните край манастира „Свети Крал” – Люлин планина.

22 август 1926 г., манастира Св.Крал. Отпред в ляво Кеворк Асланян – един от основателите на дружеството. Пак в ляво прав с нахлупена шапка е друг един от основателите на Дружеството - Гарбис Мензилджиян /Котарака/.

Пред Света Неделя

При паметника на Царя Освободител


24.06.2010 г.

София 1910, част 2


Продължаваме със софийското албумче.

Народния музей

Българската народна банка

Народното събрание

Булевард Дондуков

Военното министерство

Вижте също: Част 1част 3част 4част 5


23.06.2010 г.

Познавате ли Стара София?



Новата загадка:



22.06.2010 г.

София 1910, част 1


Запoчваме с първите 5 снимки от анонсирания "Албумъ отъ София". Публикуваме ги в оригиналната поредност и с дадените имена.

Паметника на Цар Освободителя

Дворецът

Ул. Мария Луиза

Ул. Леге

Ул. Търговска

Вижте също: част 2част 3част 4част 5.


21.06.2010 г.

Албумъ отъ София


През идните дни ще представим едно изключително рядко и уникално издание от преди точно век. Фото албумът съдържа в себе си 25 малко познати фотографии на най-значимите сгради и булеварди на тогавашна София.

Снимките са стегнати в разкошна ар нуво корица, която, макар да носи белезите на цяло едно столетие, и днес стои все така елегантна и изящна.




Бутиковото издание е публикувано от книжарницата на Дончо Дончев по специален повод и в малък тираж, което обяснява защо е сравнително непознато в наши дни.

Фотографът се казва Асен Беловеждов - поне за нас напълно непознато име, макар че в онези далечни години професионалните фотографи не са толкова много. Би било интересно да се открие повече за него.

Фотографиите са били предназначени като специален "споменъ" от конгреса на Либералната партия, провел се през октомври 1910 г. Отдавна забравени партийни страсти и делби са ни оставили в наследство нещо наистина значимо, доказвайки, че от политическия живот може да има неочаквана полза.



Снимките са отпечатани с много добро качество под формата на хармоника, дълга няколко метра. Пред очите ни се разкриват най-добрите дни на младата София - мащабните обществени сгради, повечето съвсем нови или все още в строеж, оживените улици, застроени с нови красиви здания по европейски образец. Уникално произведение, което си струва да види бял свят отново, 100 години по-късно.



В отделни публикации ще представяме по пет фотографии от албума. Очаквайте първата петица утре. Надяваме се снимките да донесат на всички вас същата онази наслада, която изпитахме и ние.

Част 1, част 2, част 3, част 4, част 5


18.06.2010 г.

Имаме ли следа?


Спомняте си тази панорама, която преди месец предизвика оживена дискусия. Тогава така и не успяхме да постигнем съгласие за нейното местоположение.


Днес обаче публикуваме още една снимка, която хронологически съвпада с горната (или е правена най-много до десетилетие по-късно). Този изглед съдържа основни ориентири, които позволяват с приблизителна точност да се установи мястото на фотографа. Нашето мнение е, че втората панорама съдържа ключа за разгадаването на първата. По всичко изглежда, че в случая е хванат и участък от реката, съседен на този от първата фотография.


Какво мислите?


17.06.2010 г.

Новата загадка


София отвисоко. Задачката днес не е никак трудна.



16.06.2010 г.

За бисиклистите и колояздението


Още нещо, което не е от вчера...

Из вестник "Родолюбец", 3 февр. 1898 г.

Бисиклистите в София бяха в опасност да се обложат с 15 лв. данък, задето ходят на две колела, вместо на два крака и защото с риск на безопасността си ходят всред улицата, между конете, пайтоните и колята, вместо между дамите на тротоара; за да въдворят и между нашето население колояздението, което може с време да упражни полезното си влияние между нас. Когато това упражнение се въведе всеобщо, когато на колояздението не се гледа с презрение от уж по-високопоставените ни благородни, то може да даде и на нашето общество тон на деятелност, предприемчивост заедно с далекогледност и осторожност, както се признава, че колояздението вдъхва. Който е ездил в по-просветени страни, дето бисиклите са се употребявали за дълго време и почти всеобщо, знае как всичките хора са деятелни и осторожни. У нас разходките и упражненията ни са да вземем чергицата и шишенцето с ракията и под първото дърво що срещнем, да се плоснем, за да пием, пеем и спим. Един велосипедист може да свири, да дрънка, но масата на онез, що ходят по улицата, често не са по-внимателни и чувствителни към тези знаци, отколкото са биволите. Колояздението, когато се разпространи, ще изцери тези недостатъци и не само самите яздачи ще са хора с 4 очи, но и онез, които са с две, ще трябва да ги отварят. В един от последно приетите ни американски вестници намерихме едно изложение за влиянието, което колояздението е упражнило за подобрението на пътищата в Съединените Държави на Америка и в по-просветените страни на Европа...


14.06.2010 г.

София преди и сега: Площад "Гарибалди"


Днес се качваме на гребена на вълната и представяме така обсъждания напоследък площад "Гарибалди".

Площадът със старата поща и румънската легация, около 1900 г.


Площадът ден преди да посрещне Берлускони, anno 2010.


12.06.2010 г.

Един американски дипломат в София


Сред дипломатите, работили в нашата столица през годините, винаги има интересни лица и любопитни истории. На един такъв пълномощен министър ще се спрем днес.

Полковник Хенри Шумейкър е назначен за пълномощен министър на Съединените щати в България на 16 януари 1930 г. от президента Хувър. Шумейкър е запален етнограф и публицист и по време на престоя си у нас до 1933 г. проявява засилен интерес към българските традиции и фолклор, в следствие на което е избран за почетен член на Българското етнографско дружество.

По случайност попаднахме на част от неговите материали. Комплект от няколко снимки, направени от Шумейкър, придружени с писмо и пощенски картички до негова позната, се продават в интернет. Сред тях има няколко наистина уникални кадъра, за съжаление на доста солена цена. За да съхраним в някаква степен тези исторически документи, ще си позволим поне да ги публикуваме. Пък дано се намери кой да ги закупи и да ги върне в България, където им е мястото.

Министър Шумейкър на излизане от двореца след аудиенция при цар Борис, 28 март 1930 г.

Една изключителна снимка: багажът на легацията, теглен от биволски впряг, пред новата американска резиденция.

Съпругата и синът на министър Шумейкър:


Домът на полковника в Пенсилвания:


Още няколко фотографии, направени лично от Шумейкър:





Две картички, също отразяващи етнографската страст на пълномощния министър:



Писмото, изпратено от София, което придружава материалите.


Архивите на Хенри Шумейкър, сред които и документацията и фотографиите от престоя му в България, се съхраняват в Щатския университет на Пенсилвания. За съжаление, тяхното съдържание остава непознато за българската общественост. Съдейки по тази малка част, която публикуваме днес, в архивите на пълномощния министър вероятно се съхраняват материали от голямо значение за нашата история и етнография. Дано се намери кой да ги проучи обстойно и да ги направи достояние на съвременните българи.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...