29.04.2011 г.

Новата загадка



И днес ще се постараем да ви е трудно! :)


28.04.2011 г.

Още фотографии от архива на Карастоянови



Няколко снимки, правени вероятно около 1890 г. и дигитализирани от Народната библиотека.

Западната порта на Двореца

Гранд хотел "България"

Първа мъжка гимназия

Девическата гимназия

26.04.2011 г.

Кратък исторически преглед върху столичната община



Публикуваме брошурата "Кратък исторически преглед върху столичната община", издадена през 1932 г. като притурка към Столичния общински вестник. Книжката съдържа биографични данни за кметовете на града, информация за благоустрояването на София и др.


Изданието е любезно предоставено за дигитализация от отдел "Краезнание" на Столична библиотека.

22.04.2011 г.

Новата загадка



Днес никак няма да ви е лесно. Да ви видим сега. :)


20.04.2011 г.

Souvenir de l'Union-Palace


Днес представяме серия много любопитни фотографии на персонала в "Юнион Палас" - един от най-престижните хотели в столицата, в който се е разполагал и едноименният първокласен ресторант. 


Надписите са оскъдни, така че в голяма степен ще трябва да гадаем за подробностите.

Спас, Митко
На терасата на легендарния ресторант с поглед към двореца, 

Souvenir de l'Union-Palace Restaurant Sofia 30.IX.938
Възможно е това да е рецепцията на хотела или някакво служебно помещение

Снимка без надпис.
Вероятно стълбището на хотела, човекът вдясно прилича на пиколо.


19.04.2011 г.

Снимка на седмицата



Малко старософийски разкош за настроение. :)


18.04.2011 г.

Скритата София



18-ти април е обявен от ЮНЕСКО за международен ден на паметниците на културата още през 1982г. През 2011г. честването ще мине под наслова за културното наследство на водата. Съвсем наскоро в блога видяхме наблюденията на нашия приятел Крикор Асланян за това как се използват водните богатства на София към днешна дата и тяхното всъщност плачевно състояние. Любопитно е какви изказвания ще чуем днес от управниците на София по този толкова належащ за града въпрос.

За да отбележим празника, обаче, сме се спрели на една част от старото сърце на столицата, която често остава незабелязана и непозната. Решихме да ви покажем поредица от сгради, разположени във вътрешни дворове по централните софийски улици и булеварди. Въпреки, че част от тях нямат статут на културни паметници, по мое лично мнение е редно днес да ги споменем, защото всички те трябваше отдавна да се ползват със законова закрила в едно защитено историческо ядро на София. Едни са по-хубави, други са по-семпли, но всички те носят в себе си интересни истории, нечий спомени и полъха на отминали времена.

И понеже днес е 18-ти, сме се спрели на 18 такива сгради. За нас беше истинско удоволствие да си направим тази разходка:

1. ул. Тулово № 3


Като за начало сме избрали една елегантна и наистина красива къща, намираща се на ул. Тулово № 3. Лично за мен беше истинско откритие и приятно усещане да видя този дом, който някога с гледка към Перловска река и Орлов мост, днес се е сгушил свенливо измежду кооперациите и има съдбата да бъде част от затвореното пространство зад тях. Къщата е паметник на културата от местно значение и е известна като дома на инж. Милков. Детайлна информация може да бъде прочетена тук.

2. ул. Георги Бенковски № 19


Днес в тази сграда се помещават аптечен склад и дентално депо. Не съм сигурен дори колко е стара. Тя не блести с красота и не е културен паметник, но пък се намира в непосредствена близост до забележителни къщи, сред които тези на Алкалай, Яшаров, доходното здание на Хугасян и къщата на Стефан Наумов. Просто се намира в район със защитен статут (или поне би трябвало да е такъв). Освен засенчена от околните красиви къщи и скрита от всевъзможни постройки, тази сграда съвсем скоро ще се намира и в сянката на строящото се зад гърба й чудовище, което ще се нареди до красивия дом на Алкалай на ул.Будапеща. Нов прочит на приказката за красавицата и звяра.

3. ул. Юрий Венелин № 10Б


Една според мен доста интересна сграда; архитектурата на първия етаж отново напомня за хубаво старо софийско здание. Дори когато говорейки за тази къща сме готови да кажем, че тя е долепена до кооперацията откъм ул. Ю.Венелин, нека се замислим не е ли най-правилно да се каже, че кооперацията е долепена за нея. Жалко е, че заградени от всички страни, такива къщи във вътрешните дворове понякога днес изглеждат дори излишни и не на място в тези малки пространства.

4. бул. Васил Левски № 92


Поредното бижу, на което попаднахме. Намира се във вътрешен двор по бул. Васил Левски. Сградата е наистина хубава и добре поддържана. Доколкото имаме информация, стопанисвана е от католици. Случайност или не, собствеността на тази сграда изглежда е била променена едновременно с тази на институт „Про Ориенте” на ул. Оборище 5. Докато се опитвахме да намерим информация за нея установихме, че на бул. Васил Левски 92 се намира и посолството на „Суверенния военен орден на Малта” в София (по своята същност католическа организация, покровителствана от Ватикана). Дали са свързани, обаче, не можем да твърдим. Важното е, че къщата е в добри ръце.

5. ул. Оборище № 9Б


До тази къща се стига през тесен проход, след който се отваря хубав двор с наредени плочки, които сякаш оформят калдаръмена пътечка в стар възрожденски дом. Дворът с полюшващите се дървета е декориран с фенери и други реквизити, създаващи усещане за миналото. Днес в сградата се помещават аптека и ресторант. За къщата нямаме информация. Архитектурата й е семпла, но пък до нея се подава друга постройка с характерната за много стари къщи дървена обшивка на покрива. Не се съмняваме, че и този дом пази интересна история от живота на някогашна София.

6. бул. Патриарх Евтимий № 27


Тази къща се намира в приятно голям (разбирайте приятно малък) двор по бул.Патриарх Евтимий и днес в нея се разполага хостел. Градината й комбинира цъвтящи и иглолистни дървета. До нея под № 29 се намира друга къща, скрита зад безличните кооперации по този булевард. Дали това са били едни от онези софийски къщи, намиращи се в дъното на дълбоки дворове, които днес са застроени и новите градежи са изтикали тези стари домове в задния двор?

7. ул. Хан Аспарух № 30


Приятно синеещата от двора къща е културен паметник от национално значение. Това са били домът и работното ателие на проф. Ж. Спиридонов. По справка от Уикипедиа, Жеко Спиридонов Хадживичев (1867 – 1945г.) е български скулптор, член-кореспондент на БАН, считан за един от тримата основоположници на скулптурата в съвременна България. През 1898г. започва да преподава рисуване в Първа софийска гимназия и да води вечерни занятия по моделиране в Рисувалното училище (днес Национална художествена академия), а от 1904г. е на постоянна работа там. Ректор е на Академията от 1909 до 1911, от 1924 до 1926 и от 1929 до 1930г. Сред учениците му са скулпторите Иван Лазаров, Иван Фунев, Пандо Киселинчев, Анастас Дудулов, Йордан Кръчмаров, Ангел Спасов, Стефан Пейчев, художниците Владимир Димитров - Майстора и Иван Ненов.

8. ул. Цар Самуил № 29Б (?)


Тази къща се намира в двора на кооперация, апартамент от която е обявен за културен паметник, тъй като в него се е помещавала радиостанция „Алюр”. Въпреки, че къщата не притежава изключителна архитектура, отделни детайли в нея я правят наистина приятна – зелената ограда, орнаментираният парапет по стълбището, геометричните фигури по фасадата.

9. ул. 6-ти септември № 50 (?)


Жилищна сграда в края на сравнително дълбок двор, ползван днес за паркинг. Намира се по ул. „6-ти септември” точно срещу английската резиденция на бул.Васил Левски. По нея също могат да се забележат характерни елементи от старата архитектура.

10. бул. Витоша № 39


Вече сте виждали тази сграда в страницата "Стара София" във Фейсбук. Тогава тя неслучайно беше наречена „красавица”, защото дори високите кооперации пред нея не могат да скрият забележителния й вид от зоркото око на търсещите красотата на София. Все пак гледайки я се питам каква архитектурна мисъл е текла, когато на метри пред нея са построили кооперативните домове. Къде са останали у архитектите ония съображения за лично пространство, комфорт в разстоянието, за вдигаща-цената-на-имота гледка от прозорците и балконите на новите апартаменти? А това дори не е най-фрапиращият случай на такова застрояване (него ще го опишем малко по-надолу).

11. бул. Патриарх Евтимий № 10А


Сравнително скоро откриха това заведение от веригата и бях приятно изненадан да видя, че то се разполага в стара софийска къща, скрита от погледите на минувачите по големия булевард. Точно такива заведения са шанс за всички да усетят какво са представлявали тези домове – широки обеми, високи тавани, вити стълбища, издадени еркерни части, ковано желязо, лабиринт от коридори и сякаш безброй много стаи. И не на последно място таванските помещения, където вероятно не едно и две деца са се плашили от духове, криели са детинщината си или са мечтали по детски, гледайки звездите през малките прозорчета на тавана.

12. ул. Г. С. Раковски № 114


От много години знам тази сграда и никога не съм влизал в нея. А тя винаги е изглеждала безкрайно любопитна, надничайки от двора с арковидните си прозорци. До неотдавна беше червена на цвят, с жълти елементи по фасадата, но сега тече основен ремонт и в момента цялата къща е чисто бяла. Едно време в нея се е помещавал клуб-галерия КЕВА (Клуб за естетическо възпитание на артиста) и това не е случайно, предвид местоположението й в двора на НАТФИЗ. След това в нея е била бирария Бавария, после е част от бирена градина Ердингер, все собственост на Битбургер. И докато в последните години там се сервира немска бира по нетипични за нас начини, една справка за повече информация от миналото на сградата ни отведе до 1920-те години. През февруари 1923 г. е закупена двуетажна сграда на ул.„Раковски" 94 (сега 114) за целите на Стопанския факултет на Софийския Държавен Университет и започва работа по пристрояване на допълнителен етаж. По-късно бива закупена и неголяма къща на ул. „Ст. Караджа" 20. Факултетът се обособява като самостоятелно учебно заведение през 1951г. с наименование Висш икономически институт „Карл Маркс" (днешното УНСС). По-късно сградите са освободени поради нуждата на института от собствена сграда. А къщата, която и днес се намира в този двор на Раковски, за радост някак е оцеляла насред всичките тези строежи и реконструкции.

13. ул. 6-ти септември № 14


В двор на ъгъла на улиците „6-ти септември” и „Стефан Караджа” се намира тази скромна къща, семпло декорирана по фасадата и гледаща централно към кооперацията пред нея. Именно този дом ме накара да си припомня един цитат от книгата на инж. Дико Диков "Градоустройство, бит, растителност и градини в София (Факти, бележки и коментари по източници от 17-20 век)", публикуван първоначално в „Затрупана София” на Кирил Христов. Без да конкретизирам контекста, въпросният абзац звучи по следния начин: „Прозорците на хлътналата в земята къщица бяха само на две - три педи над улицата, на която изскачаше единият ъгъл на моята стая. Когато бивах дома и отварях прозореца си, случваше се някой минувач да седне на него да си почине.” Все едно е писано за тази къща. Както съм споменавал и друг път, в книгата на Дико Диков са събрани толкова много малки детайли от историята на София, че без съмнение ще се връщаме многократно към нея, за да си ги припомним и сравним с днешната реалност.

14. ул. “Иван Шишман” No. 39


Искам да отбележа, че това е една чудесно декорирана и красива в архитектурно отношение къща. Колони, еркер, вълниста декорация по покрива, вити ръбове и арки, всичко това подплатено с ковано желязо и интересни декоративни елементи. В нея днес се помещава пицария Мамма Миа, като къщата дели двор с другата до нея под No. 37, която също се очертава да има интересно минало. Не можах да открия информация за този някогашен дом, но съм любопитен на науча повече за него, а и разположението на къщата на гърба на „Свети Седмочисленици” предполага да е била обект на интересни истории и случки.

15. ул. Г. С. Раковски No. 86


Вече сме говорили веднъж за тази сграда. Интересната й визия от първата половина на XX век е придавала на стръмната отсечка по Раковски уникален вид. Преди време от сайта на ГИС София разбрахме за нейното съществуване и когато отидох да я снимам, бях изумен в какво тясно пространство е заклещена днес. Църквата на д-р Лонг е именно сградата, за която по-горе споменах, че е най-яркият пример за строене на сграда в сграда. Отстоянието на кооперацията пред нея до фасадата й е буквално 2-3 крачки. В такива тесни дворове рядко грее слънце и само старите снимки могат да припомнят в какво широко пространство се е разполагала тази сграда.

16. ул. Веслец No. 26


На ъгъла на „Веслец” и „Цар Симеон” от две места се вижда част от тази хубава сграда. Тя има тясна издължена форма и е разположена някак диагонално на другите сгради около нея. Затворена е с плътна метална ограда и не може да се види в целия й блясък, но загатва за наистина хубава архитектура. В нея днес се помещават християнски център и фирми.

17. ул. Лайош Кошут № 34


Това е вътрешната къща на клуб-ресторант „При Дядото”. И въпреки, че днес сградата е значително видима откъм улицата, някога това не е било така. Тя е била ниската постройка, скрита „в дъното на големия, потънал в зеленина двор”. Повече за нея може да се прочете тук

18. бул. Македония No. 2А


За десерт сме ви оставили една невероятна сграда, запазена в сърцето на София, която и ние наскоро видяхме за първи път. Тя не е нито буржоазно имение, нито резиденция или виенски архитектурен шедьовър. Тя представлява чисто и просто български възрожденски хан! Сградата е паметник на културата и е с автентична визия на възрожденска постройка. В нея днес се помещава „Хостел Мостел”, а някога тук е бил и създаденият през 1946г. Клуб на културните дейци. Истинско щастие е да видим такава сграда на самия център на София! Повече снимки от нея може да видите тук

Ето така старите сгради на София днес са като разпилени мъниста от скъсана огърлица. Онези от тях, паднали скрити и имащи нужда да бъдат намерени, биха ни помогнали да възстановим отново тази огърлица и да закичим с нея столицата, за да й припомним славните времена в които тя, София, е била невероятна красавица.

На всеки, който чувства днешния ден като празник, казвам Честит Празник!

Любомир Иванов

16.04.2011 г.

София преди и сега: пресечката на бул. Дондуков и ул. Раковска



Като продължение на вчерашната загадка представяме удивителната съпоставка с днешен изглед от същото място.

1909 г.

2011 г.

15.04.2011 г.

Новата загадка



Този петък задачата е с повишена трудност. За сметка на това снимката е изключително интересна. Богата работа. :)


13.04.2011 г.

Първата тролейбусна линия в България




След присъединяването на няколкото околни селища Столицата ни нарастна, но нарастнаха и грижите на общинската управа. Много нещо имаше и има да се прави, за да могат присъединените селища да се приравнят в благоустройствено и културно отношение към стария град.

Едно от присъединените селища е Горна-баня. Хубавото му местоположение върху южния склон на един от Люлинските хълмове, прочутите му минерални бани и предприемчивото му население и, най-после, мощната подкрепа на Голяма София са предостатъчни условия, за да се превърне това селище в един от най-хубавите кътове на родината ни.

Но както във всички летовни селища и животът на Горна-баня е подложен на резки колебания: докато през лятото там се струпват хиляди летовници, които търсят лек и здраве от топлите минерални води, през зимата селото замира. Построените за посрещането и настаняването на много хиляди гости хотели, вили пустеят, благодатната вода се използува частично само за наливане на бутилките, а населението по неволя трябва търпеливо да чака следващото лято.

Една от главните спънки, които откъсваха Горна-баня от „света" през зимата, бе липсата на удобна и евтина връзка със средищния град. Много пъти са се застъпвали горнобанчани за приравняване поне към Княжево и Надежда чрез прокарването на трамвай или автобус, но едва през 1940 година Дирекцията на трамваите и осветлението при Столичната голяма община пристъпва към строежа на първата в България тролейбусна мрежа от спирката „Горна-баня" на трамвайната линия София-Княжево до селото.

На 8 февруарий т. г. със скромно тържество стана и официалното пускане на тролейбусите. Цялата общинска управа на Столицата, начело с кмета г. инж. Иванов, много други официални лица и граждани пристигнаха първи с двете коли на площада сред Горна-баня.

През време на това първо пътуване, сред веселите разговори на първите пътници, се разнася внушителен и самоуверен кондукторски глас. Сам Директорът на трамваите и осветлението, г. инж. Пешев, с кондукторска чанта през рамо, събира първия приход от таксата за возенето...

Голяма е радостта на горнобанчани. Това не е вече лъжа! С очите си виждат най-крупната придобивка от присъединението си към Голяма София. Едва сега тяхното село наистина се „присъединява" към Столицата на България чрез тая постоянна, евтина и удобна превозна линия. Цялото горнобанско население, събрало се в празднично облекло и настроение на средселския площад, както и големият красноречив надпис на арката: „Да пребъде Столичната голяма община!"— са най-непосредственият и внушителен израз на голямата радост и благодарност на Горна-баня. Множеството посреща с шумна радост и нестихващо „ура" първия „трамвай без релси", както сам народът го нарича.

След обичайния водосвет г. инж. Иванов застава с ножица в ръка пред трицветната лента и с пожелание, новата тролейбусна линия да помогне всестранното преуспяване на Горна-баня, прерязва тая символична преграда, като обявява тържествено тролейбусната линия за пусната в движение. Говорят след това местните представители. С възторжени речи те изказват „официално" голямата радост, благодарност и признателност на населението.


Пред откриване на първата тролейна линия в България,
Столичният кмет г. инж. Иванов с ножица в ръка е готов да пререже трицветната лента

А ето как отразява народната радост и малкият поет, още ученик от местната прогимназия. Стихотворението му, написано послучай това велико събитие за селото му, бе четено на тържеството. След като описва с детска наивност хубостите на Горна баня, той заявява много вярно...

— Ала тук едно недостиг беше...
То бе тролейбусът нужден напоследък,
от който зависеше нейният напредък.
Но най-после и той дойде!
Слънце пресветло с него ни огре!

Но самото мъстно население дава много по-непосредствен и искрен израз на благодарността си: млади девойки, по стар народен обичай, даряват с домотъкани кърпи и ризи управниците на Голяма София. А въодушевените горнобански младежи грабват кмета г. инж. Иванов и го понасят на ръце сред общото и нестихващо „ура" на народа.

Млада девойка по стар народен обичай дарява
с домотъкани кърпи и ризи кмета г. инж. Иванов

През време на скромната закуска, вместо обичайния голям банкет, г. кметът, трогнат от хубавия прием, съобщава още една радостна новина за Горна-баня: наскоро ще се прокара и водопровод в селото.

А събраните от първия —„почетния" рейс на тролейбуса 1800 лева, заедно със спестените от несъстоялия се голям банкет пари, или всичко около 6.000 лв., отиват за подпомагане семействата на повиканите на временно обучение бедни горнобанчани.

Сам Директорът на трамваите и осветлението г. инж. Пешев,
с кондукторска чанта през рамо, събира първия приход от таксата за возенето

За да се увери населението веднага в удобствата, сигурността и другите предимства на возенето с тролейбусните коли, разрешава му се през целия ден да се вози на тях безплатно.

Зарадваните горнобанчани разглеждат и разпитват за всичко. Ватманите и кондукторите им обясняват с готовност: моторите имат по 85 киловата мощност, което се равнявало на 115 конски сили, и работят с три спирачки: ръчна, крачна и електрическа. С обикновен товар колите развиват 45 километри в час. Сигурно нещо е това! Макар и да не могат да се откъсват от двете електропроводни въжета, от които черпят чудната сила да се движат, колите могат свободно и ловко да маневрирате по на четири метра вляво и толкова вдясно по шосето, според нуждата, така че пътят им в никой случай не остава по-тесен от осем метра. И няма опасност от катастрофа, или пожар. При това, в сравнение с автобусите, тролейбусните коли, освен че не хабят толкова много гумите си, винаги са готови за лесно и бързо пускане в движение. Няма наливане и изливане водата от радиаторите за охладяване, няма страх да не замръзне водата през зимата. Само натисни ръчката и готово! Карай ватмане!

Освещаване на първата тролейбусна линия.
Тържеството сред Горна-баня
Още в първите дни на използуването двете мощни коли се оказват съвсем недостатъчни за извънредно претоварения „трафик" по тая линия. Веднага се забелязало чувствително увеличение и на притока от приходящи и къпящи се в местните минерални бани. Затова Дирекцията на трамваите и осветлението е влезла навреме в преговори за доставката на още три тролейбусни коли.

И всеки път, когато изящните коли се изкачват безшумно по стръмния горнобански път или слизат стремително и сигурно надолу, както очарованите от прекрасните гледки на околността пътници, така и хилядите местни жители и летовници в това рядко лечебно и климатично място, спасени и облекчени най-после от страшния шум и прах, ще си спомнят, може би, кому най-вече дължат това и ще шептят с гореща благодарност:

—Да пребъде Столичната голяма община!

Д. АЛЕКСАНДРОВ

Сп. Сердика, 1941 г. - книга втора и трета

11.04.2011 г.

София преди и сега: Езерото с лилиите



Рибното езеро (днес известно като Езерото с лилиите в Борисовата градина) е създадено в края на 80-те години на 19 век от градинаря Даниел Неф.

Тази снимка е направена около 1900 година, тогава украсата се състои от декоративна ваза и фигури на жаби и костенурки.

Първите години на 20 век, украсата е допълнена с конструкция от бигор.

Снимка от 1935 г. с "каменната лилия", от която бликат 36 струи вода.

По-късно фонтанът отново е реконструиран. На тази снимка от 1965 г. се вижда централният декоративен акцент - фигурите на три деца.

Езерото преди реконструкцията през 2008 г. Снимката е направена от Пейо.
През 2008 г. езерото беше обновено. Трите момченца обаче са изчезнали, а единствената запазена украса днес остават няколко жаби.

8.04.2011 г.

Новата загадка



Днешната дилема е откъде е направена тази снимка и коя част на София се вижда.


6.04.2011 г.

Баните в Стара София



Днес като автор отново ни гостува Крикор Асланян, който този път ще ни разкаже за минералните бани на София:

Много отдавна съм чувал за Баден-Баден и Карлови Вари. Минавал съм през Екс ле Бен в подножието на Пиренеите. Знам, че това са световно известни балнеоложки центрове, които носят на страните си огромни финансови ресурси. Все едно имате кладенчета нефт в двора на вилата си.

Знаейки, че София е богата на минерални извори и виждайки, чувайки и четейки за вечните оплаквания на Градската управа за липса на средства за благоустрояване и почистване на Столицата, реших да видя с очите си как се използва това национално богатство „минерални извори”. И ето какво установих! Сега ви каня да прочетете и видите резултата от моето съвсем бегло изследване и да си направите заключението. Моето е свързано с една народна пословица – „Вода гази, жаден ходи”!



5.04.2011 г.

Раждането на престолонаследника Борис



Още една чудесна фотография на Карастоянови от 1894 г. Народът се е събрал пред Двореца, за да приветства княжеската двойка за раждането на престолонаследника Борис.


Източник: Дигитален архив на Народната библиотека

4.04.2011 г.

Ателието и домът на фотографа Иван Карастоянов



Снимка на фотографското студио на Иван Карастоянов, придворен фотограф, намирало се на ул. Самоковска 929 (сега ул. Граф Игнатиев 16). Неговият брат Димитър също притежава собствено фотоателие на бул. Цар Освободител.


Домът на Иван Карастоянов, снимка от 1883 г.


Източник: Дигитален архив на Народната библиотека

3.04.2011 г.

Интервю за Агенция "Фокус" по случай 132 години от обявяването на София за столица



03 април 2011 | 15:00 | Агенция "Фокус"


Във връзка с отбелязването на 132 години от обявяването на София за столица на България на 3 април 1879 година Агенция „Фокус” разговаря с Виктор Михайлов, инициатор и администратор на електронната страница „Стара София” (http://www.stara-sofia.com/)


Фокус: След Освобождението на страната защо се избира София да е столица пред Велико Търново?

Виктор Михайлов: При избора на българска столица надделяват стратегическите съображения. София е средоточие на българските земи, предпочетена е заради близостта си до Македония и Тракия, което става особено актуално след подписването на Берлинския договор. От хилядолетия тя заема важно кръстопътно положение на Балканите, а през нея преминават пътищата, които свързват Европа с Азия. Градът е добре защитен природно, а Софийското поле предлага добри възможности за бъдещото развитие и разрастване на столицата. Особена заслуга за избора на София има Марин Дринов, тогава близък съветник на княз Дондуков. Предложението се приема с единодушие от Учредителното събрание, като надделява компромисната теза, че България има две столици - една историческа в лицето на Велико Търново - и една правителствена - София. На Велико Търново се пада честта да бъде мястото на коронация на българските владетели.

Фокус: При Освобождението София е малък град без улици, без сгради за администрация и т.н. Какво оказва влияние при оформянето на вида на града- архитектура ( например Двореца е бил конак, или Военния клуб е бил затвор)? Доколко идването на монарх от Западна Европа дава тласък на развитието на архитектурата?

Виктор Михайлов: Доосвобожденска София носи всички характеристики на ориенталски град. Почти липсва градоустройство, уличната система и застрояването са хаотични. Преобладават едноетажните постройки, а сред обществените сгради – джамии, ханища, пазари и чаршии. За съжаление, желанието да се изгради модерен европейски град води до почти пълното унищожаване на османския град, като до наши дни са запазени единични постройки. Новите влияния, разбира се, идват предимно от Европа. Основата е поставена от цяла плеяда европейски архитекти, които изграждат поредица сгради с обществено предназначение – сред първите са Царския дворец, Народното събрание, Държавната печатница, Мъжката гимназия – както и редица частни домове на новия софийски елит. По-късно от европейските университети излиза и първото поколение родни архитекти, някои от които ще оставят съществена диря в българската архитектура през следващите десетилетия. Ролята на монархията за модернизацията не само на града, но и на българското общество като цяло, безспорно е съществена. При това не само за изграждането на дворци и резиденции. Известно е, че българските владетели са били меценати на науката и изкуството – благодарение на тях се основават и развиват музеи, театри и галерии, училища и пр. Дори символът на София – жълтите павета – дължим преди всичко на цар Фердинанд, на когото са подарени по случай неговата сватба.

Фокус: При обявяването на София- какъв е основният поминък, колко са хората?

Виктор Михайлов: Руско-турската освободителна война не остава без последствия и за София. След като турското население масово напуска града, Освобождението заварва София с не повече от 12 хиляди жители. Основният поминък на населението, подобно на другите български градове през Възраждането, е преди всичко селскостопанското производство, животновъдството и занаятите. В София има над 60 различни еснафа, като водещи са тези на кожарите, златарите, железарите, абаджиите, терзиите, и пр. С настъпването на евтините индустриални стоки от Европа занаятчийското производство запада. Разбира се, след обявяването на София за столица, икономическата структура се променя из основи. От всички български земи, че и от странство, започват да прииждат хора - бъдещите военни, чиновници, строители и пр. Отварят се първите модерни фабрики.

Фокус: Кога е най-бързото развитие на града- като увеличаване на населението, като разширяване на града?

Виктор Михайлов: Броят на жителите на София в ново време винаги е следвал само една посока - нагоре. Ако при първото преброяване през 1881 г. населението е около 20 хиляди души, то през 1940 г. бройката достига вече над 400 хиляди. Интересно ще бъде да се проследят данните от последното преброяване през тази година, за да се види актуалното състояние. Ако говорим за развитие като градоустройствени, архитектурни, икономически и културни постижения, то няколко са най-благодатните периоди. Те съвпадат с общото развитие на българската държава и общество. Преди всичко това е подемът в началото на 20 век до войните, когато е изградено основното ядро на днешния исторически център, най-важните и емблематични сгради на София – Народния театър, Военния клуб, старата поща, една голяма част от катедралата Св. Александър Невски и пр. Тогава са поставени жълтите павета, запазената марка на столицата. Вторият по-забележителен период съвпада с кметуването на инж. Иван Иванов – края на 30-те и началото на 40-те години. Столицата има добри години на възходящо развитие и през социалистическия си период.

Фокус: Какво е мястото на Плана Мусман и инж. Иван Иванов в развитието на града? Какви са основните насоки за развитие на града според този план? Какви са основните постижения на инж. Иван Иванов

Виктор Михайлов: Няколко са особено изявените столични кметове. Това са Димитър Петков, ген. Владимир Вазов и инж. Иван Иванов. Показателно е, че никой от тях не е роден в София. Въпреки това, в твърде различни периоди и условия, те отдават всичките си съзнателни усилия за доброто на града. Сред тях обаче блести личността на Иван Иванов. Макар по политически причини десетилетия наред името му да не се споменава често, днес инж. Иванов отново получава заслужено признание. Много може да се разкаже за него. За щастие, вече има книга за него, а скоро бе заснет и сполучлив биографичен филм. По негово време е приет планът Мусман, който цели да се справи с хаотичното разрастване на града, създадена е Столична голяма община с присъединяването на редица села. Видим напредък се постига в благоустрояването на града, строят се множество училища, болници, обществени къпални. Окрупнява се архитектурата – завършен е Ректоратът на Софийския университет „св. Климент Охридски”, построени са Българската народна банка, Съдебната палата, Вътрешното министерство, новата сграда на Военното министерство, започнат е строежът на Народната библиотека и много други. Тези години са благоприятни и за развитието на зелената система на София.

Фокус: Какво може да се каже за развитието на София в годините след 1944 година - какво се променя по отношение на населеност, по отношение на инфраструктура, като архитектурата – например бившият Партиен дом, МС, ЦУМ, Президентството, Народната банка, несъществуващия вече Мавзолей са много различни от сградата на Двореца, от сградата на Баня Баши?

Виктор Михайлов: Наистина, 1944 г. често се смята за вододел не само в политическата история на страната, но и в градоустройствен и архитектурен план за столицата. Нека припомня, че голям част от сградния фонд е унищожен при англо-американските бомбардировки. В това число и съществен процент от най-представителната част на столицата - улица „Търговска”, част от булевардите „Дондуков” и „Мария Луиза”, площад „Александър I” и др. Градът е изправен пред сериозна жилищна криза, която изисква бързи мерки. Друг е въпросът каква част от архитектурата е можело да бъде спасена и възстановена. Трябва да имаме предвид, че практиката в голяма част от разрушена Европа рядко е включвала възстановяване на разрушените масиви. Тази тенденция е сравнително нова, чудесен пример за това е немският град Дрезден, който предприе мащабна кампания за възстановяване на историческия си център.

Новият комплекс на Ларгото трябва да бъде визитната картичка на новата власт, да демонстрира монолитност. Конкурсът е обявен през 1951 г., като изискването е архитектурата да бъде „национална по форма и социалистическа по съдържание". Днес обаче сякаш битува мнението, че реализираната архитектура е по-скоро чужда на южното и топло излъчване на София, че с построяването на тези сгради – бившият Партиен дом, ЦУМ, Президентството е нанесена сериозна вреда на историческия център на града.

Мавзолеят е малко по-особен случай. Той е построен като идеологически и пространствен контрапункт на царския дворец. Реално чрез неговото позициониране се постига своеобразно „загърбване” и обезличаване на някогашния градоустройствен акцент, като оста на всички официални събития и чествания се измества с лице към новата култова сграда и с гръб към двореца. Ако се отърсим от идеологическите предубеждения, трябва да отбележим, че тази сграда беше уникална, една от малкото подобни в световен мащаб, но културата ни на самоунищожение погълна и нея. Десет години след нейното разрушаване мястото продължава да бъде запуснато и неподдържано, а това е сърцето на София.

Фокус: С какво се характеризира развитието на София в архитектурен, в инфраструктурен план след 1989 година? Има ли вид София вече на модерна европейска столица?

Виктор Михайлов: В следосвобожденската си история София винаги е преследвала един идеал – да бъде равна на другите европейски столици. И никога не го е постигала съвсем. Ако трябва да говорим с поглед към днешния ден, ще ми се да напомня, че София обяви желанието си да кандидатства за културна столица на Европа. В същото време ставаме свидетели как методично и необратимо градът губи архитектурното си и историческо богатство под натиска на инвестиционни интереси. Емблематични сгради се рушат съзнателно пред очите на власт и граждани. Похвално е желанието да се изградят нови зала и стадион за близо двеста милиона лева, но в същото време вече години наред буксува проектът за музей на София, не могат да се намерят нужните няколко милиона за неговото довършване.

Съвременният модерен град не се характеризира единствено с нови молове и лъскави офис сгради, а най-вече със средата, която създава за своите жители - инфраструктура, здравословни условия на живот, възможности за активна почивка, за съчетаването на работа и отдих, отношение към културното и историческото наследство. За съжаление, към момента нашата столица е твърде далеч от тези изисквания.

Росица ГЕОРГИЕВА


2.04.2011 г.

Отвисоко



Чудесна панорама от Лозенец. С настроение тъкмо като за почивни дни.


1.04.2011 г.

Новата загадка



Главоблъсканицата на "Стара София" - едно от малките петъчни удоволствия. :)


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...