30.06.2011 г.

София преди и сега: Католическата църква "Св. Йосиф"



Външен вид и интериор на храма, построен още в далечната 1880 г. 
Сградата е разрушена при бомбардировките над София

Новата католическа катедрала, издигната на същото място и осветена през 2006 г.

28.06.2011 г.

Възстановяване на изгорелия Народен театър



След като през януари 1923 г. пожар опустошава Народния театър, сградата е почти напълно унищожена. Оцелява единствено централната фасада, което налага театърът да бъде изграден отново почти из основи. За целта държавата отпуска през 1924 г. нужните кредити и през периода 1925-1929 г. са извършени строителните работи по проект на немския архитект Мартин Дюлфер.

Началните етапи на възстановителните работи.
Поглед над основите към предната фасада.

Строежът през 1926 г.

Страничен изглед над основите на Народния театър.

В няколко статии списанието на Българското инженерно-архитектурно дружество проследява възстановителните работи, като подробно разказва за строежа, различните технически инсталации и стойността на цялото предприятие. 

Препечатваме три от статиите в цялост.



ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР


Арх. АНГЕЛ А. МОМОВ

Януари 1928 г.

Народния театър е една от най-големите и интересни обществени постройки, които са сега в строеж не само в нашето отечество, но и вън от неговите граници. Самата постройка ще бъде безспорно последната дума на техническата наука и архитектура и нейния строеж не можеше да не бъде придружен с много особености и трудности. Ние имахме вече на няколко пъти случая, в страниците на нашето Списание (бр. 1. год. 925, бр, 1 и 2 год. 926), с кратките си бележки да опознаем интересующите се, макар и отчасти, със строежа на театъра. Тези бележки се отнасяха по работите около постройката до началото на 926 год., когато постройката беше извършена едва около 6 м. над уличното ниво. Днес, обаче, е извършена повече от 3/4 от цялата работа и то най-трудната, и не би било без интерес да се узнае накратко хода на работите и трудностите, с които е било придружено тяхното извършване от началото на 1926 година до сега.

Положение на работите в края на 1927 г.

Грубия строеж се извърши през 1926 год. По-интересните работи, които включваше този строеж, бяха железобетоновите конструкции. На първо място трябва да посочиме на ж.-бетоновата рама в околовръстния зид на сцената, предназначена да поеме всички товари над отворите при страничните и задня сцени и над отвора между сцената и аудиторията. Най-силно натоварената част от тази рама е железобетоновата греда над отвора на задната сцена с дължина между ауфлагерите 16.20 м., а заедно с последните 22 м., общ товар около 1000 тона. Гредата е извършена: широка 90 см., висока 450 см.

Рамовите ж.-бетонови греди над останалите отвори са екзекутирани с височина 350 см. при същата ширина — 90 см. Други интересни конструкции са железобетоновите фахверкови греди над страничните сцени и железобетоновите фахверкови биндери при покрива на сцената. Фахверковите греди освен, че свързватбсвободностсящите, високи около 15 м. зидове на страничните сцени, но поемат и тежестите от дюшеметата на двуетажните гардеробни помещения над страничните сцени, тежестта на покрива и други. Дължината на всяка греда е 12.40 м., а височината й 3.00 м.; общ товар върху греда — около 300 тона. Фахверковите железобетонови биндери при покрива на сцената са общо 5 броя, конструирани са при светъл отвор между сценичните зидове 19,20 м., с ауфлагери върху главния железобетонов корниз на сцената. Тези биндери отстоят един от друг на разстояние по 5 м. и носят покрива на сцената, пушечните клапи и шибери, цялата горна сценна машинерия — таваните за ролките и въжетата, галериите за работниците, двата кръгли хоризонта — железните резервуари за пожарогасителни цели с обща вместимост 24 куб. метра и пр. По отделно всеки биндер е натоварен общо с около 150 тона. Долния, хоризотален гурт на биндерите лежи около 30 м. над уличното ниво и около 38 м. над дюшемето над сцената. За кофражирането на биндерите се построи специално постоянно скеле с височина около 45 м. При нашите специфични условия извършването, както на рамата така и на железобетоновите фахверкови греди и биндери, е една доста смела работа.

Таваните за ролките и въжетата.

През най-студения период на зимата 1926 — 1927 г. се монтираха железните кладенци за хидравлическите бутала в сцената на брой 20 парчета. Монтажа на тези кладенци, при непрекъсната, денонощна работа трае около 2 месеца и се затрудняваше до висша степен от подпочвената вода, нивото на която требваше да се сниши на около 4 м. За последната цел работеха денонощно две центрифугални помпи с общ дебит 180 куб. м. / час.

Монтажа на сценната машинария, възложен на фирмата Maschinenfabrik Augsburg - Nürnberg, почна в началото на 1927 год. и се привърши към втората половина на м. ноемврий с. г. Опитите направени с машинарията дадоха добри резултати. Смяната на сценните постановки ще трае около 1 1/2 минути, така, че при новия театър ще се избегнат дългите и отекчителни антракти. Освен това смяна на постановките ще може да става и при вдигната завеса с помощта на инсталацията за ефектна пара и гитертрегерите с воали. Движението със сценната машинария е съвършено безшумно; всички движения във вертикална посока са с водно налягане, а хоризонталните движения с електрически мотори с прав ток.

Движението на желязната завеса става с хидравлическо налегане. По този начин е изключена всякаква възможност в случай на пожар, чрез деформиране от огъня на завесата, последната да не може да се спустне напълно. Освен това, за спущане и вдигане на завесата, е предвидена резервна помпа с ръчно действие в случай, че по една или друга причина хидравлическата централа се повреди.

Пушечните клапи и шибери, които са на най-високата част на покрива на сцената, при пожар ще се отварят автоматически щом температурата в сцената достигне един определен градус.

Централното отопление и вентилация са възложени на фирмата D. Grove, Berlin. Същите в задната сценична част на театъра се привършиха в началото на м. август 1927 година. В аудиторната част на постройката, монтирането на горните инсталации ще стане след привършване преустройствените работи и изграждането зрителната зала, които работи ще бъдат готови след 4—5 месеци.

Поради трудното финансово положение на държавата търга за довършване постройката, включващ дюшемените настилки, външната й част от вътрешните мазилки, препокриване аудиторната част на постройката, преустройството на зрителната зала и пр. се отдаде на предприемач едва в края на м. септември м. г. Работите по това предприятие, които в по-голямата им част, са вътре в сградата, се извършват сега и ще продължат през цялата зима. За целта постройката се отоплява.

Водопроводната и отводнителна инсталация е възложена на фирмата Tiergärtner G. m. b. H., Berlin. По-голямата част от работите по тази инсталация са привършени. Работите продължават. Водопроводната инсталация е разделена на три отделни групи:

инсталация пожарогасителна
- за проливна вода и
- за вода за пиене.

Пожарогасителната инсталация е отделена в самостоятелна система, състояща се от 6 резервоари, от които два железобетонови от по 20 куб. м. вместимост, инсталирани под уличните тротоари, предназначени да хранят четирите железни резервуари в покрива на сцената, предназначени за пожарогасителни цели, без да се смучи водата направо от градските тръбопроводи. За постигане равномерно налягане в цялата огнегасителна тръбопроводна мрежа всеки един от резервоарите в сцената е свързан с големите железобетонови резервоари с отделен тръбопровод. Посредством автоматично действуващите помпи цялата система е нагодена така, че в случай на пожар налягането в тръбопроводната мрежа да е 6 атмосфери. Вместимостта на резервуарите е така разчетена, че при едновременно действие на всички хидранти, водата им да стигне 20 минути, при предположението, че липсва вода в градския водопровод. Инсталацията за проливната вода има отделна тръбопроводна мрежа, хранението на която става от два железни резервоара от по 5 куб. м. вместимост, инсталирани над просцената.

Инсталацията за водата за пиене е тоже самостоятелна, свързана е направо с градския тръбопровод. За осигуряване постройката с вода за пиене е предвиден един резервоар, пълненето на който става автоматически.

Освен това са отдадени търговете за електрическата инсталация, която се възложи на фирмата A. E. G. Berlin и огнеопорните врати, отдадени на фирмата Schnitzer A. G.

За окончателното завършване на театъра остават да се отдадат още следните предприятия: слаботоковата инсталация, кръглите хоризонтни панорами, завесите, инсталацията за изсмукване на прахта, със сгъстен въздух, мобилировката и бояджийските работи.

С отдаването горните предприятия и след довършването преустройствените работи, което се надяваме да се извърши до началото на м. юний т. г. ще се почнат последните работи по довършването, а именно бояджийските. По този начин, ако всички тези работи се извършват редовно, може да се надяваме, че постройката на Народния театър ще бъде готова за използване за идущия сезон.

По стойността на постройката:

I. Завършени предприятия: до 31. XII. 1921 г.

Разваляне старата постройка лева 460,000 —
Землени работи...... “ 480,000 —
Груби работи....... “ 19,190.000 —
Железни кладенци....... “ 550,000 —
Мнонтажно осветлени....... “ 100,000 —

Обшивка басейна в
хидравлическата централа с мед .... лева 100,000 —
Железобетонови резервоари “ 72,000 —
Разни временни инсталации “ 100,000 —
Машинна сценна инсталация “ 23,000,000 —
Централно отопл. и вентил. “ 4,250,000 —
Столарски работи (прозорци) “ 600,000 —

Разни допълнителни работи към инсталациите на сценната машинерия, центр. отопление, водопровода и пр........ „ 600,000 —

Всичко за I) лева 49,502,000 —

II. Предприятия в строеж

Водопроводна и отводнителна инсталация..... лева 3,500,000 —
Преустройствени работи...... 7,500,000 —
Електрическа инсталация...... 9,500,000 —

Всичко за II) лева 20,500,000 —

III. Предстоящи предприятия

Столарски работи (врати и пр.) лева 1,500,000'—
Огнеопорни врати....... „ 340,000
Сигнална инсталация........ 2,200,000
Центр. отопление (аудиторна част) „ 300,000
Панорами и завеси...... „ 600,000
Вакуумна инсталация...... „ 4С0.000
Довършване зрит. зала..... „ 2,000,000
Дюшемени настилки...... „ 1,000,000
Мобилировка на целия театър „ 1,500,000
Бояджийски работи........ 1,000,000
Разни непредвидени „ 1,160,000

Всичко за III) лева 12,000,000 —

Следователно, стойността на цялата постройка ще бъде: 49,000,000 + 20,500,000 + 12,000,000 = 82,000,00 (осемдесет и два милиона лева).
По извършените предприятия и по тези, които са сега в строеж, е платено 52,800,000 лева.


ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

Арх. АНГЕЛ А. МОМОВ

Август 1928 г.

Подробно описание на извършените работи по възстановяването на Народния театър до начало­то на тази година дадохме в бр. 1—2 на нашето Списание от т. г. Сега, когато постройката е пред своето довършване, смятаме за необходимо да дадем някои допълнителни пояснения за работите извършени след горната дата.

Сценната част на постройката е завършена с всичките й инсталации, с изключение на прахосмукателната и електрическата, която е към своя край.

Частта от постройката, предназначена за ад­министрациите на операта и драмата, за гардеробните помещения на артистите, помещения за слу­жебния персонал и прочие (задната част на по­стройката) е почти довършена с изключение на бояджийските работи, които сега се извършват:

Зрителната зала се преустройва. Поставени са новите рангови конструкции. Работи се и та­вана на залата. Помещенията около зрителната зала се измазват. Инсталациите в тази аудитор­на част на постройката са почти привършени.

Положение на работите в средата на м. август 1928 г.

Фасадната мазилка на постройката е почти завършена, остава да се доизмаже фронтона. За да се предаде по-голяма монументалност на по­стройката, за външната мазилка е употребена т. н. мазилка Schlemmputz, която е на група мазилка, работена с най-обикновени материали пясък, речни камъчета до 1 см. диаметър и цемент. респ. вар.

Стойността на постройката, както е изложе­но в бр. 1 - 2 на Списанието ни от т. г. ще въз­лезе на около 82,000,000 лв. Постройката при този темп на  работа,  ще бъде завършена вероятно към края на годината.


ВЪЗОБНОВЕНИЯ НАРОДЕН ТЕАТЪР

Инж. Д. Т. ДЯКОВ, Началник техн. персонал при Театъра

Декември 1928 г.

След опожаряването на сцената на Народ­ния Театър през м. януарий 1923 г. държавата със закон от 10 октомврий 1924 г. разреши нуждните кредити за неговото възобновяване. Същия се построи по проекта на проф. Дюлфер — Дрезден, като по-голямата част от аудиторните по­мещения претърпяха едно значително променение, а особено зрителната зала, която се удължи и по­лучи нов таван с около 3 м. по-висок. Ця­лата останала част бе напълно разрушена и на нейно място се издигна новата сцена с всичките й неразделни от нея помещения, включително тия на артистите и техническия персонал.

Зрителната зала събира една публика за около 1200 места, или с около 350 места повече от опожарения театър. Архитектурната част на залата е направена с оглед за едно правилно вентилиране посредством топъл въздух с превишено налягане, както и за едно равномерно осветление, което се постига с модер­ното индиректно осветление. Мястото на оркестъра е приспособено за използуване като място за сядане на публиката при драматични представления. За тая цел е предвиден специален хидравлически механизъм, посредством който подиума на ор­кестрантите получава едно вертикално движение.

За пълното осигуряване на зрителната зала, както и останалите аудиторни помещения против пожар, същите са отделени от сцената посре­дством изолиращи помещения и желязна завеса с огнеупорна маса и специална конструкция за безупречна функция през всяко време. Повдига­нето и спускането на завесата става безшумно тоже с хидравлически механизъм. От друга страна за сигурно спускане на същата при пожар е пред­видено приспособление с електромагнити, който се задействува вън от сцената. В аудиторните помещения са предвидени фоайета и пушилни за почивка на публиката през време на антрактите. Задната част на театъра се състои от глав­на сцена с всичките нейни подразделения, проб­на сцена и зали, помещения и фоайе за артистите и техническия персонал, както и всички машинни помещения и пр.

Общ изглед на Народния Театър със строящите се стълбове за фасадното осветление.

Комбинирани хоризонтално и вертикално движещи се подиуми

Главната сцена се състои от горня и долня машинария. Горната машинария е предназначена за различните осветителни техни­чески тела, проекционни платна (кръгъл хоризонт), апарати за хвърчане, машини за произвеж­дане на гръмотевица, дъжд, вятър и пр. Всички чиги на горната машинария, предназначени за ос­ветлените тела, декори и пр. се задействуват ръчно от опитни работници, които се намират в специални галерии за въжета. От двете стра­ни на сцената са навити по един кръгъл хоризонт. По-големия от тях обхожда цялата дъл­бочина на сцената, а по-малкия — до половината дълбочина. Преимуществото на тия кръгли хори­зонти се състои в това, че на тях могат да се проектират движещи се облаци, звезди, буря, ясно небе, залез на слънцето и прочее, с което се добива по-голям ефект през време на пред­ставлението.

За ефектното осветление на сцената и зри­телната зала е предвидено специално помещение за съпротивленията. Тия съпротивления се задействуват от едно централно място от осветители-специалисти, които посредством комбиниране цветовете и силата на осветлението могат да дадат най-различни ефектни тонове, както в самата сцена, така и на кръглите хоризонти.

Електрическата централа с таблото за високо напрежение.

Долната машинария представлява от себе си вертикално и хоризонтално движещи се подиуми, които могат да се комбинират за 5 едновремен­ни сцени. Първият и петият групови подиуми се движат вертикално, като се задействуват по­средством хидравлически машини с 20 до 35 атмосфери водно налегане. Втората, третата (странични) и четвъртата сцени (задня) се движат хоризонтално,  като се задействат с електрически машини за прав ток. Когато през време на представлението в страничните сцени се ра­боти за следующето действие, за избягване на шума, се спускат две големи звуконепропускаеми завеси, които ги отделят от централната сцена, която служи за представление. Предвид на това, че пожарите избухват най-вече на сцената, то взети са всички мерки за своевременното им потушаване. За целта част от покрива е направен подвижен и се отваря автоматически при покачване на температурата в сцената при опре­делена норма, като в такъв случай самата сцена играе роля на огромен кумин, който изтегля всички газове. Долнята част на подвижния покрив се състои от четири металически клапи с обща плоскост от 40 м.2, които първи при по­качването на температурата се отварят и задей­ствуват екектромагнити за отваряне на двете покривни железни плочи. До завесата в сцената се намира специално приспособление за затваряне на клапите, което се обслужва от пожарникар. За бързото алармиране на пожара, на много места в сцената, както и другаде в театъра са инста­лирани пожаросъобщителни електрически апарати, на които ще се спрем по-долу. В горната часть на сцената са поставени 4 големи резервуари с обща вместимост 20 м.3 вода, която служи като крайна резерва при пожар, а за гасене на същия служи една автоматическа помпа за 25 к. с. и 5 — 6 атмосфери налягане, която черпи вода от два странични резервуара с 40 куб. м. вода. На мно­го места из театъра са поставени пожарогаси­телни кранове. В долната част на сцената се намира друга автоматическа помпа, която изхвърля събралата се при пожара вода или при катастро­фално пукване на някоя водна тръба на долната машинерия. За предпазване на долната машинария от изливане на вода при пукване на някоя тръба служат два специални шибери, които се задей­ствуват автоматически посредством електромаг­нити. По такъв начин могат да се предотвратят каквито и да са нещастия в долната машинерия.

За подържане на електрическите двигатели и осветлението на театъра е построена електри­ческа централа и трансформаторна станция. В централата са поместени две групи състоящи се от два асинхронни двигатели с обща мощност 150 киловата за 3400 волта трифазен ток и нап­раво скачени с два генератора (електропроизводители) за 110/160 волта прав ток пред­назначените за пълнене на акумулаторни батерии за осветление и за двигателите, както и тая за дежурното осветление, което служи за осветление на изходите в случай на прекъсване на тока. Освен това тук са поместени две големи мра­морни табла с всички измерителни инструменти и обслужвателни апарати за маслените прекъсвачи на трансформаторите и асинхронните двигатели. Трансформаторното помещение се състои от един трансформатор за 7100/150 волта предназначен за двигатели и един от 7100/110 волта за освет­ление с обща мощност от 360 киловолтампера. Акумулаторните батерии са поставени в две раз­лични помещения; в едното е батерията за осветлението и за двигателите, както и тия за те­лефонните, сигнални и аларменни уредби, а в дру­гото само батериите за дежурното осветление. Първата батерия има 1180 амперчаса електровместимост, така че ако градската мрежа откаже при повреда да даде ток, то батерията ще може да дава ток за най-необходимото осветление и двигателите в продължение на 3 часа или за едно цяло представление. Батериите за дежурното осветление имат още и това важно предназначе­ние, че ще трябва да подържат специално осветление през време на пожар.

За долната машинария, на която както ви­дяхме по-горе, някой от подиумите се задейству­ват с водно налягане е построена водна и въздухосгъстителна централа, състояща се от 2 помпи и 1 компресор с обща мощност от 75 к. с. Пом­пите сгъстяват вода в 4 големи котли и щом същите достигнат максималното налягане от 35 атмосфери, те спират автоматически. Ако ли пък налягането в котлите падне под 20 атмосфери, вследствие изразходване водна енергия на хидравлическите машини в сцената, то помпите се включват тоже автоматически и произвеждат сгъстена вода. Компресорът служи за произвеждане на сгъстен въздух в котлите, за да може водата да има по-голяма еластичност.

Пожаросъобщителната и ръчна телефонна централа.

В някои от помещенията и коридорите са поставени автоматически и ръчни пожаросъобщителни апарати, посредством които своевременно се алармира при избухнал пожар, като със спе­циални оптически сигнали в телефонната централа на театъра се означава точно мястото и времето на появилия се пожар. С помощта на тия апарати може да се организира начина на действието на пожарната команда, а с това да се избегнат всекакви суматохи и безредици, които обикновено причиняват човешки жертви и материални загуби.

Яко Софийската пожарна команда бе снаб­дена с пожаросъобщителна централа, както това е в другите европейски градове, то сигнализацията би могла автоматически да става в самата пожарна команда, с което се улеснява указването на своевременна и бърза помощ.

За бързото повикване на артистите и техни­ческия персонал от задните помещения на театъра в сцената са построени сигнали, чрез които всеки по отделно може да се повика. А за дирижиране различните работи на тех­ническия персонал през време на представле­нието и паузите са предвидени светливи сигнали, т. н. командни — сигнали. Всички тия сигнали се управляват от пом. режисьора или театър — майстора от едно централно место.

Вътрешната служба на административния и технически персонал се улеснява посредством автоматичните телефони, за която цел е инсталирана автоматична телефонна централа за 50 нумера. Някои от тия телефони са комбинирани и посредством един ръчно обслужван телефонен нумератор се свързват с градската телефонна централа. При двата входа на зрителната зала са поставени по един монетен телефонен апарат за публиката, които дават линия към градската телефонна централа при пускане на 2 левова монета.

Задната част на театъра, както и една част от сцената и аудиторните помещения с изклю­чение на зрителната зала се отоплява с пара посредством радиатори, докато част от отопле­нието в сцената и зрителната зала става с топъл въздух, като се вкарва от високо и изважда отдоле нечистия такъв. За целта в зимника е построено котленно помещение с 5 котли. За произвеждане на топъл въздух с превишено налягане са поставени в келера 3 големи вентолатора, които изсмукват чист въздух, изтласкват го в отоплителни камари и от там се отправя топлия въздух за в сцената и зрител­ната зала. Контролирането на количеството изтласкан въздух в казаните помещения става от едно мраморно табло, където са поставени и всички прекъсвателни ключове за вентилаторите, измерителни инструменти и контролни апарати за електрически термометри и анониметри. Нечистия въздух от зрителната зала се изсмуква посредством четвърти вентилатор. За предпазване на публиката и артистите в сцената от въздушно течение са предвидени специални апарати за кон­тролиране на въздушното налягане в различните помещения, което може от централното табло на вентилаторите да се регулира така, че всекакво въздушно течение да бъде предотвратено.

За предпазване на цялата машинария в сце­ната, както и зрителната зала от изпрашване, предвидена е прахосмукателна инсталация, чрез която да се даде възможност да става едно пра­вилно подържане чистотата в театъра. Инстали­рани са освен това 5 подигатели, като едни от тях са за пренасяне на разни инструменти, рек­визити и пр.

Пред театъра са поставени 2 големи железобетонови стълбове с по две площадни лампи от по 500 вата и по три прожектори по 1500 вата предназначени за фасадното осветление.

25.06.2011 г.

Пример от съседство



Един превъзходен проект на Института за защита на паметниците на културата - Белград, посветен на архитектурното наследство на сръбската столица. Страницата е изработена изключително професионално и е облечена в един чудесен дизайн. Цялата публикувана информация е с паралелна версия на английски език.


В сайта е включен пълен списък на защитените архитектурни паметници с подробна история на всяка сграда, както и множество автентични фотографии и планове на зданията.


За съжаление, елементарното сравнение със ситуацията в София буди единствено срам. Институциите, отговарящи за архитектурното и културно наследство на столицата, са маргинализирани и обезличени. Паметниците се унищожават, а систематизирана и достъпна  публична информация за тях липсва.

За сметка на това градските власти демонстративно и на висок глас декларират увереност че София ще спечели надпреварата за Европейска столица на културата през 2019 г. Явно обаче не съзнават, че това не е състезание, което се печели на стадиона, колкото и нов да е той.

24.06.2011 г.

Новата загадка



Малкото петъчно удоволствие. :)


21.06.2011 г.

Няколко редки изгледа



Няколко интересни и редки изгледи от София, свързани с македонските бежанци, заселили се в столицата. Ще бъде полезно, ако успеем да ги локализираме и открием съвременни снимки на тези места.

Домът на Крушовската емиграция, местоположението не ни е известно. Източник.

Улица Братя Миладинови 
Ул. Черни Дрин и известното кино Арда в пресечката на Търговска

Улица Струга. Източник.

20.06.2011 г.

Изрезки от миналото, част 2



Като продължение на прегледа на печата ще хвърлим поглед към няколко кратки информативни статии, поместени във вестниците „Стопанска България”, „Отечество” и „Пряпорец” – броеве от средата и края на 30-те години на XX век, и началото на 40-те.

Всички те разглеждат редица обществени сгради, сред които по-любопитни са първото здание на мястото на Народния театър, керамичното училище в София, почивната станция на Учителската взаимоосигурителна каса в Банкя, както и сградата на Ючбунарската банка, която е запазена и досега.

Накрая ще завършим прегледа с най-голямата новина в София „днес”!

Любомир Иванов

60 години от освобождението на столицата

За хотел "България"

За Банята и техническото училище

За Работническата болница и Министерството на народното стопанство

Ветеринарно-медицинският факултет

За Държавното керамично училище

Летовището на Учителската каса в Банкя

Предшественикът на Народния театър

Ючбунарската популярна банка

Подарено здание на Съюза на запасните офицери на Раковска 100

Последни новини за сладкарница "Охрид"

Част 1 тук

17.06.2011 г.

Новата загадка



Вярвате или не, това е централна София. Къде точно, ще кажете вие. :)


16.06.2011 г.

София преди и сега: Залата на Народния театър



Салонът, фотографиран скоро след откриването на театъра

Залата днес, 2011 г.

15.06.2011 г.

Изрезки от миналото



През 30-те години на XX-ти век обществените нагласи и виждания за развитието и визията на София търпят значителни промени под влияние на модерните тогава стилове в архитектурата, идващи като течения от Германия, Франция и Италия.

Предлагаме ви поредица изрезки от броеве на вестник „Стопанска България” в годините между 1935 и 1938, издаван в София и определящ себе си като „независим вестник за стопанско преуспяване”. Редакцията му се е помещавала на ул. „11-ти август” No.20, а печатът се е извършвал в печатница на ул. „Веслец” No.3.

Дали казаното в изрезките е лично мнение на съставителите на това издание или пряко е отразявало споменатите по-горе всеобщи нагласи? Коментарите за това как едните сгради са монументални и грандиозни, а другите - незначителни, губещи се или загрозяващи квартала, като че ли днес някак ни оставят в недоумение.

Но нека дадем думата на авторите. А после може би и на вас.

Любомир Иванов

За Министерство на земеделието и Държавната печатница

За Българска търговска банка

За Столичната община

За Учителската каса на пл. Славейков

За Двореца

За джамията

За улица Търговска

За хотел "Кооп"

За стара и нова София

13.06.2011 г.

Проектът на Софийската окръжна палата



През 1912 г. арх. Никола Лазаров печели конкурса за изграждането на здание на Окръжна палата в София. Войните за национално обединение забавят строежа и постройката е завършена едва през 1927 г., а в наши дни в нея се намира Министерство на земеделието. Днес поместваме плановете на сградата, както и кратък коментар от тогавашната преса. 

През настоящата юбилейна за България година ще се положи основния камък на първата обществена монументална сграда в столицата — Софийската Окр. Палата. Тая величава сграда ще се строи от Соф. Окр. Съвет и ще обема повече от 230 стаи и салони, в които ще се поместят всичките окръжни учреждения. Стойността на постройката, която захваща около 2400 кв. м. ще излезе на около 1,500,000 лева. Видният столичен архитект г-н Н. Лазаров, който получи за тоя си проект първата премия на недавно станалия международен конкурс, е натоварен с рьководението на работите по изпълнението на постройката и по настоящем приготовлява потребните строителни чертежи.


Главната фасада

Детайли от главната фасада

Разрез през вестибюла и почетната стълба

10.06.2011 г.

Новата загадка



Малко петъчен старософийски разкош за разпознаване:


9.06.2011 г.

Инициатива за възстановяване на лятната читалня в Борисовата градина



Една покана към всички вас от името на Столична библиотека и група млади ентусиасти, които са се заели да възстановят лятната читалня в Борисовата градина. Началото на проекта ще бъде поставено на 11 юни (събота) от 11:30 часа. Още информация тук.


От Столична библиотека разказват, че лятната читалня се е намирала близо до Братската могила и Обсерваторията, малко по-нагоре от Маймунарника. През 80-те години на миналия век тя все още функционира, макар и с прекъсвания. През 90-те години Управата на парка оспорва собствеността на Столична библиотека. Докато траят споровете, дървената къщичка заедно с книгите в нея е подпалена.


Повече за летните читални в столицата разказва списание,,Библиотекар", бр. 5-6 от 1955 г.:

УЧАСТИЕТО НА ЛЕТНИТЕ ЧИТАЛНИ 
В КУЛТУРНИЯ ОТДИХ НА ТРУДЕЩИТЕ СЕ В СОФИЯ

Една от резултатните форми, с които библиотеките участвуват в летния културен отдих на трудещите се са летните читални.

През миналия летен сезон много читалищни библиотеки в София организираха за пръв път летни читални и добиха известен опит в тази нова за нас форма на работа с читателя. От организираните през 1954 година в София 31 летни читални, сравнително добре работеха тези на читалищата: „Пробуда" — кв. Дворец на пионерите, „Съзнание" — кв. Надежда, „Просвета" — Орландовци, „Г. С. Раковски" — кв. Захар¬на фабрика, „Емил Шекерджийски", „Славянска беседа" „Н. И. Вапцаров" и др.

В голямата си част летните читални на софийските читалища работеха веднаж в седмицата— обикновено в неделен ден. Така, библиотекарят при читалище „Пробуда" Спас Младенов излизаше всеки празничен ден с няколко маси и два-три куфара книги в Ловния парк (в Парка на свободата), където обзавеждаше читалня, като използуваше и възможностите, които предоставяше близкия ресторант. Читалищата „Г. С. Раковски" и „Емил Шекерджийски" организираха на колективни начала всекидневна лятна читалня в къпалнята в Димитровски район. Другите читалища използуваха кварталните градинки. Градският читалищен съвет организира лятна читалня в къпалнята при Парка на свободата.

Първите летни читални на читалищните библиотеки постигнаха известни успехи — увеличиха броя на раздадените книги, подобриха обръщаемостта на книжните си фондове, привлекоха нови читатели в библиотеките, проведоха на открито колективни четения с деца. Наред с това се проявиха и редица слабости — това бяха слабости, както в организацията, така и в работата на летните читални.

Преди всичко, малко бяха онези читалищни ръководства, които навреме взеха мерки да определят правилно мястото на лятната читалня, да набавят най-елементарен инвентар, да осигурят достатъчна и подходяща литература, особено периодика, да осигурят членове на ръководството или други лица в помощ на библиотекаря (за носене на маси, столове, книги и пр.). В почти всички случаи летните читални бяха дадени „на откуп" на библиотекаря, който понякога не бе в състояние сам да се справи с работата. Така, библиотекарката при читалище „Н. Й. Вапцаров" често сама трябваше да носи маси и книги в градината „Овча купел" и при лошо време едва успява да прибере навреме инвентара и книгите, за да ги запази от повреда.

Вина за това положение, разбира се, имат и самите библиотекари, повечето от които не бяха успели да заангажират читатели-активисти, които да ги подпомогнат в работата (особено при изнасяне и прибиране на инвентара и книжния фонд).

Малко грижи се положиха и от страна на отделенията „Култура" за създаване известна материална база на читалните. Не можеха да се осигурят например типови щандове, в които да се заключват след приключване на работния ден книгите и периодичния печат.

Липсата на достатъчно нова литература и на многоекземплярно набавени вестници и списания също бе пречка за разгръщане по-широка работа. Повечето от читалните разполагаха само с по един брой от два-три ежедневника и няколко списания. Не разполагаха и с разнородна литература. Обикновено изнасяха художествена и детска литература. Библиотекарите се ръководеха повече от читателските искания, като редко насочваха вниманието на читателите към научно-популярна или обществено-политическа литература. В съвещания за обмен на опит относно лятната работа на библиотеките се изнесе, че производствено-техническа литература почти не е била четена.

Софийската градска библиотека също обзаведе и работи през миналата година с две летни читални — в Парка на свободата и парка „Кирил и Методи". Технически добре оформени, в приятна и тиха паркова обстановка, снабдени с нова художествена, детска, научно-популярна и обществено-политическа литература, която периодически се подменяше, както и с периодичен печат, двете летни читални обслужиха 11505 читатели с 16,769 книги (едната читалня работи само два месеца).

Библиотекарите в летните читални имаха шест-часов работен ден, като за сметка на това работеха и в неделя. Книгите и периодичния печат се даваха на читателите със заемни бележки, на които се вписваше името на читателя, номера на паспорта, професията и последното му местожителство. Водеше се ежедневна статистика, обаче отчитането в библиотеката ставаше в края на всяка седмица. Сутрин рано куриерът на библиотеката занасяше пощата - ежедневници и новополучени списания и приемаше заявки от библиотекарите за нови книги или необходими инвентарни предмети. И в двата парка бяха поставени на подходящи места библиотечни плакати пропагандиращи лятната читалня, които даваха сведения за нейното работно време. Стрелки с надпис „Към читалнята" закачени на дървета из алеите посочваха пътя към нея. Откриването на летните читални бе съобщено на гражданите чрез печата и радиото.

При подходящи случаи библиотекарите при летните читални устройваха гласни четения с децата, които имаха добър успех.

Като изхождаме от миналогодишния опит на някои от масовите библиотеки в София, които отчетоха добри успехи в лятната си работа, тази година подготовката по организирането на летни читални от библиотеките започна по-отрано. В подготовката се включиха Софийската градска библиотека с нейния методически кабинет, отделът и отделенията „Култура" при СГНС, Градският читалищен съвет.

Още в началото на месец април методическият кабинет при Софийската градска библиотека изготви писмо, в което постави задачата по подготовката на летните читални пред библиотекарите и читалищните ръководства. По-късно се състояха районни съвещания с библиотекарите, на които методистът и представител на градския читалищен съвет дадоха конкретни напътствия по организацията на летните читални. На тези съвещания присъствауваха и началниците на отделенията „Култура", които обещаха известна материална помощ — като доставяне маси-щандове за читалните, отпускане субсидии и пр.

Тези съвещания помогнаха много. На тях се обсъди миналогодишният опит - успехите и недостатъците - определиха се точните места (градини, паркове, къпални), където ще бъдат открити летни читални. Мобилизиращо подействува поставянето на срокове за всеки етап от подготовката. Освен директивите дадени писмено от методическия кабинет и Градския читалищен съвет, на всеки библиотекар се постави като задача да занимае ръководството на читалището в най-близкото му заседание с въпроса за лятната читалня. До 30 май т. г. книжния фонд за. летните читални трябваше да бъде комплектуван; до 2 юни - да се подготви инвентарът на летните читални и бъдат определени помощните лица - активисти или членове от ръководствата, които ще окажат помощ на библиотекаря. За същата дата бе решено да се изпратят плановете за излизанията — дните когато ще функционират читалните. Първите излизания се определиха за дните между 5 и 12 юни т. г.

На такива съвещания в шестте района на столицата бяха определени всички библиотеки, които имат възможност и ще организират летни читални. За разлика от миналата година сега се знаеше предварително колко летни читални ще работят в София през летния сезон на 1955 г. и на кои места. Установиха се 9 постоянни и 13 седмични летни читални, в които взимат дял (на колективни начала) 45 читалищни библиотеки.

От 24 май т. г. Софийската градска библиотека откри нанова, с големи подобрения, своите две летни читални. Създадоха се по-големи удобства за читателите—при лятната читалня в Парка на свободата бяха монтирани подходящи постоянни маси и столчета. Полагат се непрекъснати грижи за книжния фонд, който редовно се попълва с нова и актуална литература.

Тази година във всички столични паркове, градини и други места за отдих, гражданите и децата на столицата ни ще имат възможност да разнообразят и осмислят почивката си, като използуват разнообразната литература на летните читални.

Георги Георгиев, уредник-методист при Соф. градска библиотека


7.06.2011 г.

Итало-българската търговска банка



Сградата на Итало-българската търговска банка на ул. Леге 12,
началото на 30-те години

Приемният салон на банката

Поглед в противоположната посока

В наши дни сградата все още съществува, но надстроена с три етажа

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...