31.08.2012 г.

Новата загадка


Нещо интересно и с часовник. :) Кое е то?




30.08.2012 г.

Цепелин в небето над София



Историята пази спомена за два случая, в които тежката сянка на легендарния въздушен кораб преминава над българската столица. Днешната малко поувяхнала слава на цепелина не може да отнеме възхищението на тогавашните софийски граждани от техническото чудо на онова време. 

Първата поява на цепелин над София е в пряка връзка с Голямата война, в която летящите кораби били използвани активно за разузнаване и бомбардиране на противника, а застрашителният им вид предизвиквал смут и страх сред обикновените хора. 

173-метровият немски въздухоплавателен съд пристига в българската столица в 10:30 сутринта на 26 октомври 1915 г. Движел се от 4-мотора със скорост между 80 и 100 км/ч. Полетът преследвал преди всичко пропагандни цели, а събитието е отбелязано подобаващо чрез картички и фото-репортажи в българския и немския печат. Не остава безучастна и пропагандата на противника. Пресата на страните от Антантата обаче се опитвала да иронизира събитието и да му придаде подигравателен оттенък. 

Немска пропагандна картичка - 9 ноември, 1915 г. 

Според една колонка в английския вестник „Дейли Мейл” царят на България имал силен страх от самолети и бил изпаднал в "състояние на ужас" от авиацията на англичани и французи. Фердинанд Сакскобургготски бил толкова притеснен, че свикал Министерския съвет, поради нуждата да се защити София и разпоредил всички български летци да бъдат върнати от фронта в столицата. Той, според изданието, издигнал бомбоустойчив покрив на двореца, а през нощта прожектори безспир кръстосвали небето над града. "Треперещият монарх” дори помолил Кайзера да изпрати един от немските цепелин в града. На въпрос на командира на въздушния кораб кога може да отпътува за фронта, Фердинанд настоял цепелинът да прекара цялата зима в София. 

Кадри от посещението през 1915 г. намират място и в европейската преса.

Дописка излиза и в далечните Съединени щати. Известният американски ежедневник „Ню Йорк Таймс” разказва за 8-часовото пътуване на немския цепелин от Тимишоара през Южна Унгария, Североизточна Сърбия и Северозападна България до София. С въздухоплавателното средство пътувал 15-членен екипаж. На борда бил и немският гросхерцог Адолф фон Мекленбург, заедно със своя адютант. Благородникът бил приветстван непосредствено след приземяването на софийска земя лично от българското царско семейство. Фердинанд проявил изключителен интерес към цепелина. Монархът дори възкликнал: „Това е един велик момент в моя живот!” При своята визита царят бил придружаван от членове на Министерския съвет, сред които - министър-председателят и военният министър. Присъствал и германският пълномощен министър, акредитиран у нас. Освен за височайшия интерес, „Ню Йорк Таймс” свидетелства и за огромното количество столични граждани, дошли да видят цепелина. След като „буквално цяла София” се извървяла, за да му се възхити, той поел по обратния път към дома. 

Цар Фердинанд бил дълбоко впечатлен от техническото чудо

Царица Елеонора приветства в София гросхерцог Адолф фон Мекленбург, пътувал с цепелина.

Втората, далеч по-известна, среща на София с цепелин (и то с легендарния LZ 127) станала през октомври 1929 г. С така нареченото „Балканско пътуване” отново били търсени преди всичко пропагандни внушения. Изключителното съоръжение трябвало да символизира възраждащата се мощ на Германия – в икономически, военен и технически план. 

В дните на своето пътуване до българската столица „Граф Цепелин” вече бил в зенита на славата си. Създаден през 1928 година, още през същата година LZ 127 осъществява пътуване през океана до Съединените американски щати, а през месеците август и септември на същата 1929 година цепелинът се прочул и с историческото си първо околосветско пътешествие. 

Така, на 15 октомври 1929 г. внушителното туловище на въздушния кораб се отделило от земята на родния немски град Фридрихсхавен и цепелинът се отправил със скорост от 85 км/ч по маршрута Мюнхен-Виена-Будапеща-Белград-София-Плевен-Букурещ-Тимишоара-Ратибор. На борда си „Графа” превозвал 40 души екипаж, 20 пътници и 10 килограма специална поща, която била пускана в градовете, над които корабът преминавал. 

В 11:05 часа на 16 октомври цепелинът достигнал българската граница при Драгоман, а в 11:20 вече се намирал над софийското поле. По пътя си бил посрещнат от три български аероплана, които го придружили като ескорт до столицата София. 

Сутрешните вестници вече били съобщили на софиянци, че „Граф Цепелин” ще се появи в небето около 9 часа сутринта и хиляди граждани наводнили отрано улиците и площадите в очакване на 236-метровото туловище. Очите били приковани в небето, а фотоапаратите – готови да запечатат историческия момент. Тази среща напомнила на мнозина за годините на отминалата война, но фактът, че "Балканско пътуване" се случило във времена на мир, подхранвал празничното настроение на столичани. 

В напрегнато очакване да зърнат летящото чудо
(Тези две снимки любезно предостави Кико)

Ето го и него!

След появата си „Графа” се снижил, като първо преминал над царския дворец и се насочил към катедралата „Свети Александър Невски”. Там бил посрещнат от празничния звън на храмовите камбани. До екипажа на цепелина били изпратени приветствени радиотелеграми от името на правителството, от германския пълномощен министър, от Дружеството на столичните журналисти, от Българския аероклуб и германското училище. 

Цяла София се струпала навън. Учениците от гимназиите в града били освободени от занятия и получили извънредна ваканция, за да проследят как силуетът на въздушния кораб преминава над столицата. Прекъснато било дори провеждащото се в този час заседание на Министерския съвет, за да могат и министрите да възхитят от балкона на правителствената сграда на творението на човешкия гений. 

Реещият се над катедралата Александър Невски цепелин би бил внушителна гледка дори днес.

Зрелището траело около 20 минути. След две обиколки над столичните покриви и без да се приземява, „Графа” си взел сбогом със софиянци и към 12 часа на обяд продължил към Плевен. В същия ден през Свищов цепелинът напуснал българската територия, навлизайки в Румъния на път за Букурещ. 

Делят ни вече близо 83 години от тази легендарна среща в небето над София. През 1937 година огънят поглъща 245-метровия титан на дирижаблите LZ 129 „Хинденбург” и слага трагичния край на епохата на цепелините. Въпреки изминалото време и до днес в колективната ни памет не избледнява някогашното вълнение на столичани от появата на летящото чудо. Вълнение, достигнало до наши дни с познатия на мнозина рефрен от превърналата се в шлагер закачлива песен на някогашния софийски трубадур Стоян Миленков - "Граф Цепелина от тука мина и си замина, ах, Боже мой!"

Мощната сянка на цепелина, легнала над Народното събрание през 1929 г. Тази уникална фотография е направена от борда на въздушния кораб.


27.08.2012 г.

Паметникът на Патриарх Евтимий


Текстът е публикуван през 1939 г. в книгата „Паметниците на София” с автор Н. Ганев. Изданието е любезно предоставено от отдел „Краезнание” на Столичната библиотека. 


Паметникът на Патриарх Евтимий (1)

Ще бъде издигнат в скоро време в малката градинка, намираща се на ъгъла на бул. „Патриарх Евтимий" и ул. „Граф Игнатиев", до Германската легация. Инициативата за направата на паметника принадлежи на Столичната общинска управа, при състав: кмет — инж. Ив. Иванов и помощници-кметове: инж. Р. Михайлов, Хр. Манолов, Хр. Стоилов, Д-р Хр. Радославов и Ив. Лекарски. 


За направата на паметника (2) е бил обявен през 1936 г. конкурс между българските скулптори, членове на Съюза на дружествата на художниците в България, за изработване на проекто-модел за паметника, който трябвало да се състои от гранитен пиедестал и бронзова статуя на Патриарха. 

Според приготвената за целта конкурсна програма, били предвидени три премии: от 60,000, 10,000 и 6,000 лв. и две откупувания на непремирани проекто-модели по 2,000 лева. На печелившия първа премия се възлагало да направи от гипс фигурата на Патриарха, както и да ръководи отливката й от бронз и постройката на пиедестала. Основата на паметника, пиедестала и отливането на статуята се задължавала Общината да направи за своя сметка. 

Конкурсът бил произведен на 22 февруарий 1936 г. в помещението на Художествената академия, от жури в състав: председател — пом. кмета Христо Стоилов и членове: директора на същата академия проф. Н. Маринов, архитектите Й. Йорданов и Ив. Василев, и представителите на Съюза на д-ствата на художниците в България: Ст. Пейчев, скулптор, проф. Д. Гюдженов, художник, Пандо Киселинчев, скулптор, и Мара Георгиева, скулптор. Представени били 20 проекто-модела. Първа премия получил скулпторът М. Марков за проекто-модела с мото „Бранителят на Търновското царство", на когото и била възложена направата на паметника; втора — скулпторът В. Зидаров, художникът Д. Николов и архитектът К. Джангозов — за проекто-модела с мото „Пастир", и трета — скулпторът Йордан Кръчмаров — за проекто-модела с мото „Патриарх II". Откупени са били проектите с мото „1404" и „Живо слово" — първият работа на младия скулптор Асен Пейков, а вторият — на проф. Н. Кожухаров и проф. А. Дудулов. 

През м. август 1937 г. гипсовата статуя на Патриарха била готова и предадена на Общината. Отливането й станало в леярната на Столичната общинска техническа работилница към средата на следната 1938 година. Паметникът ще има обща височина 4,1 м., а само статуята — 2,20 м. За него Столичната община е похарчила всичко — за разноски по конкурса и направа — около 190,000 лв. Статуята струва 65,000 лв., а пиедестала — 40,000 лв. 

Паметникът, макар и напълно готов в отделните си части — основа, пиедестал и статуя, още не е поставен на мястото. Очаква се това да стане през пролетта на настоящата година, когато, по всяка вероятност, ще бъде и осветен, и открит. 


(1) Последен български патриарх и виден писател в края на XIV век. Роден в гр. В.Търново. Учил се е в Килифарския манастир при Св. Теодосий Търновски. След превземането на Търново от турците (1393 г.), бил е изтезаван и отвлечен в неизвестност. Според писанията на някои негови съвременници, трогателна и покъртителна е била сцената на раздялата на Патриарха с паството му. До последния момент той го е утешавал и увещавал да не отпада духом, и е проявил пред завоевателите твърдост и хладнокръвие, на каквито рядко смъртни са способни. Патриарх Евтимий е автор на много литургични книги, похвални слова, жития и послания. 
(2) Понеже паметникът още не е монтиран на мястото, даваме макетната му снимка.

Вижте също:

Откриване паметника на Патриарх Евтимий


24.08.2012 г.

Новата загадка


Днешната загадка е от времената на оцветените картички. Вие ще кажете къде е правена снимката. :)




22.08.2012 г.

Зимна София


Няма нищо по-подходящо и по-освежаващо в августовските жеги от няколко зимни фотографии, направени в някогашна София. :)

Булевард "Дондуков", гледан от площад "Света Неделя" - 20-те години
(Снимка - Еманул Боянов)

Улицата край парка на двореца и Градската градина, водеща към площад "Александър I" (Снимка - Еманул Боянов)

Елегантни господа край езерото в Борисовата градина


20.08.2012 г.

Топ оповестявал точното време в следосвобожденска София


Избирането на София за столица наложило бързи и динамични промени. Градският живот изисквал прецизното отбелязване на астрономическото време и съответното му оповестяване, по което столичани да сверяват часовниците си. Преди Освобождението часът се измервал „по турски”, но още от 1878 година се въвежда европейското часоброене.

Столицата наследила старата османска часовникова кула (Сахат куле), която тогава била единственият обществен часовник в града. Тя се намирала в непосредствена близост до конака (днешния дворец) и била „четвъртита с цинков покрив, който прави впечатление на гигантски гасител на свещ, а отгоре с тенекиен ветропоказалец, боядисан в червено”. Според Иречек постройката била слаба, изградена от плет и мазилка. Съборена е още през 1882 година, пресечена в основата и повалена.


Часовниковата кула на София, акварел на Йозеф Обербауер

Така, градът останал без средство за оповестяване на времето. След пристигането на княз Дондуков-Корсаков в София, той се настанил в някогашния бейски сарай на мястото на бъдещата Община (днес Гранд хотел). Пред сградата бил поставен пленен турски топ, който в 12 часа на обяд „пуквал” и оповестявал времето за почивка. По спомените на Кирил Христов, по-късно топът бил преместен на мястото на днешния Ректорат и сочел към Народното събрание.

През 1881 година в Градската градина бил устроен и слънчев часовник, изграден от тревни чимове и цветя. По сянката на един забит в земята кол столичани се ориентирали за точния час.

Вероятно първата сграда с фасаден часовник в новата столица била някогашната софийска гара, чийто градеж завършил през 1888 година. На фронтона над главния вход към вестибюла се извисявал вграденият циферблат на гаровия часовник. Отдалечеността на зданието от тогавашния център - фактически разположено извън града - била пречка той да служи като градски часовник.

Старата софийска гара

В една дописка на списание „Светлина” от 1891 година е дадена историята на първия истински обществен часовник в София: „Над новото помещение на столичната телеграфо-пощенска станция ще бъде поместен наскоро един часовник с плоча от един метър в диаметър, който ще бъде осветлен и ноще от вътре така, щото ще може да се вижда от доволно далечно разстояние. Преимуществото на този часовник ще бъде това, че както той тъй и други още осем часовника, поставени из разните отделения на Тел.-пощенската станция, ще бъдат подкарвани от един електрически регулатор и следователно ще служи за аяр на градът, който за сега се лишава от градски часовник.” Тогавашната Телеграфо-пощенска станция се намирала на днешния площад „Гарибалди”. През 20-те години на нейното място на площада е вдигната Българската търговска банка, съществуваща и до днес, на чиято фасада също е разположен голям часовник, придържан от двама атланти.

Телеграфо-пощенската станция на площад „Гарибалди”

С течение на времето в столицата изникват редица централи на банки и застрахователни дружества, което довело до увеличаване броя на обществените часовници в града. Един от най-ранните бил разположен на фасадата на Народно осигурително дружество „Балкан”, изградена през 1904 година от арх. Грюнангер. Масивният циферблат с диаметър от 1,20 метра гледал към най-оживеното място в столицата - ъгъла на площад „Александър I” с улица „Търговска”. В книгата си „София през вековете” Монеджикова погрешно го сочи като „първият обществен часовник в столицата”. Въпреки всичко, той изпълнявал задълженията си чак до 1944 година, когато зданието изгаря при англо-американските бомбардировки.

Няколко години по-късно архитект Наум Торбов залага тройна часовникова кула в зданието на Софийските хали, завършено през 1911 година. Циферблатите са разположени над каменния герб на София, дело на каменоделеца Георги Киселинчев.

От 1927 година над булевард „Дондуков” се извисява още един от емблематичните часовници на някогашна София. Разположен върху фронтона на сградата на дружество „Български феникс” (днес Агенция по заетостта), той се намирал в основата на разперила криле позлатена птица феникс. Часовникът бил обграден от две фигури – мъжка със сноп светкавици, символизираща природните стихии, и женска, представляваща мореплаването. Макар днес фениксът да не съществува, стрелките на часовника продължават да отброяват изминалите минути.

Дружество „Български феникс” на булевард „Дондуков”

По-късно часовници са поставени и на редица други обществени сгради. Сред тях Българската народна банка, Учителската каса на площад „Славейков”, църквата „Свети Седмочисленици”, Чиновническото застрахователно дружество на булевард „Цар Освободител”, Университетската библиотека и др. Макар днес, в епохата на модерните технологии, да изглежда сякаш градските часовници са изгубили своето значение, мнозина от нас, забързани в своя делник, все още вдигат глава, за да поздравят тези стари вестители на времето.




17.08.2012 г.

Новата загадка


Днешната загадка е малко по-различна от обичайните. Пускаме няколко скици на съществували сгради от някогашна София, чието точно местоположение остава неизвестно за нас. И при трите къщи е посочена улицата и собственика. Надяваме се с ваша помощ да установим къде са се намирали.






15.08.2012 г.

София преди и сега: Улица "Шипка"


Улица "Шипка" преди пресечката с "Кракра", 1925 г.

Поглед от "Кракра" към Университета, нито една от сградите на горната фотография не е запазена до наши дни.

Изглед към улица "Шипка" след пресечката с "Кракра"

Отсечката днес, оцеляла е единствено ъгловата сграда - къща на проф. Иван Гергов - или по-скоро нейната имитация, превърната в хотел.



13.08.2012 г.

Гвардейският руски паметник


Текстът е публикуван през 1939 г. в книгата „Паметниците на София” с автор Н. Ганев. Изданието е любезно предоставено от отдел „Краезнание” на Столичната библиотека.


ГВАРДЕЙСКИЯТ РУСКИ ПАМЕТНИК

Намира се пред казармите (1) на I-ви конен на Н. В. Ц. Фердинанд I полк, до Цариградското шосе. Направен е от бял песъчлив камък, с четири гранитни колонки и бронзови украшения, като на върха свършва с двуглав бронзов орел и корона. Паметникът е издигнат през 1885 г. с руски средства в чест на падналите в боевете при превземането на София на 21 декем. 1877 год. руски генерали: Каталей и Философов — първият началник на 3-та пехотна гвардейска дивизия, а вторият — командир на I-ва бригада от същата дивизия.


На четирите страни на паметника има надписи. На източната: „Командиръ I бригади Генералъ-Майоръ Димитрiй Алексевичъ Философовъ, убитъ 21 декабря 1877 год.".

На западната: „Началникъ Дивизiи Генералъ-Лейтенантъ Василiй Васильевичъ Каталей, убитъ 21 декабря 1877 год".

На южната: „3 Гвардейская пехотная дивизiя. Войнской доблести павшимъ началникамъ, сооруженъ 1885 год. (2)".

На северната: „Не намъ, не намъ, а имени твоему".

Сравнително другите руски паметници в София, този е най-малкия и най-малко известен на публиката.


1) Основният камък на казармите бил положен на 1 юний 1884 г. Значи, паметникът не е бил случайно издигнат на това място, а с оглед на бъдещите казарми.
2) Този е единствения от по-старите паметници в София, на който е отбелязана датата на изграждането му.


10.08.2012 г.

Новата загадка


Днес е вашият ден - къде е правена снимката? :)




8.08.2012 г.

Несбъдната София: Градски дом


Откъс от книгата "Обществено и частно жилищно възраждане" (1921 г.) на арх. Трендафил К. Трендафилов.


Служебен градски дом

Сградата за служебния градски дом е проектирана в югозападния край на градската градина, на улици Алабинска, Александър I и Левски и включва в себе си сградите на сегашното кметство и градското казино, които претърпяват известно преустройство и подобрение. Общата квадратура на цялата триетажна постройка е около 3800 кв. м., а тази на сегашното кметство и казиното общо е около 1560 кв. метра.


Постройката е обърната с главната си фасада към ул. Алабинска. гдето двете странични крила, издадени напред (лявото крило — съществующето сега Кметство, а дясното — ново, симетрично на старото Кметство) образуват един малък площад с аркади, в единия ъгъл на който — в ос на улица Алабинска — се издига градската кула с 50 м. височина. В оста на този площад и на цялата постройка е прокаран един пасаж, 6 м. широк. съединяващ този площад и ул. Алабинска с градската градина, от който води главния вход за Кметството с един по-голям вестибюл и главната стълба. Този площад със своята архитектура доминира, освен над цялата постройка на Кметството, но и на всички околни постройки. Кулата е главния художествен мотив в цялата група, който трябва да характеризира и градския дом. Двете крила, в които се помещават разните отделения — в лявото тези от административен и финансов характер, а в дясното — разните технически отделения, имат за себе си главния вход от улица Алабинска, освен това и по един от към площада под аркадите. Предвиден е също и вход от улица Левски. Входът за Казиното, което и в новия проект е предвидено да остане със същото предназначение, съвсем отделено от всички други служебни помещения, е преместен на улица Александър I срещу Народната банка, така, че се влиза по голямата ос на залата. Самото казино в партера претърпява известни промени, като към голямата зала се придава една по-малка, двете стълби, водещи за галериите, се преместват при новия вход, кухнята се предвижда в сутерена, а в партера остават само бюфета, офиса и пр.

Съществуващата тогава сграда на Общината

В партера на централната част и лявото крило са поместени всички нужни помещения и стаи за финансовото отделение: каса, счетоводство, книговодство, писари и пр.; бюро за реквизицията и домакинството. В дясното крило са поместени Санитарното отделение и това за социални грижи.

В първия етаж на централната част, близо до главния вестибюл и главната стълби, са поставени кабинета на кмета с чакалня и голямата заседателна зала (265 кв. м.) за общинския съвет, минаваща през два етажа, с галерия, с нужните гардероби и тоалетни; наблизо са кабинетите на помощник-кметовете, секретаря, подсекретарите и юрисконсултите. Също предвидени са и две по-малки зали за разни комисии. В лявото крило на този етаж, във връзка с централното управление е разположена цялата канцелария (деловодство, регистратура, архива, писари, машинописци и пр.) В дясното крило на улица Александър I е водопроводното и канализационното отделение. В първият етаж на казиното е предвидена околовръст галерия с разширения, две стаи за клубове или подобни цели, тоалети и пр.

Във втория етаж близо до главната стълба е поставена една обширна библиотека с читалня; наблизо една зала за произвеждане на търгове. В дясно са разположени Кадастралното отделение (регулационна и нивелационна служби), пътно-паважното отделение, с връзка с тях архитектурното отделение в десното крило. В лявото крило към улица Левски са военното бюро, бюрото по изборите, бюрото за общинските непокрити имоти; освен това, предвидени са помещения за литография и няколко резервни стаи.

В сутерена са предвидени второстепенни помещения за разни домакински и технически нужди: централното отопление, склад с горителни материали, акумулатори, работилници, складове, архиви и пр.


В свръзка с цялата постройка е предвидено да се преустрои и градската градина, като срещу пасажа е открита една алея широка 20—30 метра, водеща към двореца, украсена от двете страни с паметници на заслужили народни дейци; прокарани са напречните алеи в продължението на околните улици и други второстепенни алеи. Така преустроена градската градина, в дъното на която се издига могъщо Градския дом, ще съставлява един хубав квартал от София, който безспорно трябва да държи първенство, както е това във всички големи и малки градове на всички културни страни.


6.08.2012 г.

София преди и сега: Поглед от НДК


Поглед от Пехотните казарми над София, на преден план - днешният булевард "Патриарх Евтимий", 1895 година (източник)

 Поглед от Националния дворец на културата, изграден на мястото на казармите, наши дни.


3.08.2012 г.

Новата загадка


И така, днес надникваме на едно особено място. Кое е то, ще кажете вие. :)



1.08.2012 г.

"Мълнии" разрушават софийските минарета



Освобождението на България и обявяването на София за столица заварват града с население от около 12 хиляди души, кални и криви улици и редица частни и обществени сгради с характерен ориенталски вид.

Над града доминират силуетите на многoбройни джамии. Значителна част от тях били запуснати и изоставени още преди Освобождението. Някои все още били полуразрушени от голямото земетресение през 1858 година. Една тогавашна записка от книгите на Гигенския манастир гласи: „Да се знае како биде страшно земетресение, изпопадаха джамии у София и се тресе она седем месеца... Откак е София, не знае никой толко тресене.” Сава Филаретов също отбелязва земетресението в едно свое писмо до Найден Геров, като сочи, че от 24 джамии в града само в 5 може все още да се служи.

Данните за броя на джамиите в София варират през годините и в различните източници. Според една статистическа информация от 1867 година, в София има 20 джамии, 13 молитвени домове, 7 медресета и 10 текета. Панорамата над града била доминирана от иглите на техните минарета. Различни пътешественици обрисуват османска София, сравнявайки я с „каменна гора”, която се забелязва отдалеч.

София около Освобождението, гравюра на Феликс Каниц

Австро-унгарският географ и художник Феликс Каниц описва гледката към града така: „Гъсто едно до друго изникналите минарета в източната половина на града издават впрочем без каквито и да било обяснения, че тя е главното седалище на мюсюлманското население, докато в западната християнска част белите остри кули на Мюселим и Телек хасан джамия, покрай куполите на катедралната черква, се явяват уединени.” Този изглед е съхранен и в илюстрациите към трудовете на Каниц, сред които присъстват панорами на София в годините около Освобождението на града.

На 12 октомври 1878 г. в София пристига руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Ориенталската гледка събужда негодувание в душата му и той е обзет от идеята да освободи новата столица от извисяващите се минарета. За неговите планове разказва подробно в своите спомени руснакът Александър Мосолов. Мосолов бил последователно личен адютант на княз Дондуков и на първия български владетел Александър I Батенберг. Той е назначен и за първи командир на създадения през 1879 година конен ескорт на Батенберг (предшественик на днешната Национална гвардейска част).

Княз Александър Дондуков

Според разказа на Мосолов, Дондуков многократно споделял в лични разговори неудовлетворението си от „цялата гора от минарета”, извисяващи се над новопровъзгласената българска столица, които придавали на града крайно ориенталски вид. Мнението на княза било, че наличието на толкова мюсюлмански храмове не е удачно и с оглед на твърде малкия брой мохамедани, останали да живеят в София след напускането й от турските войски.

Въпреки желанието си, княз Дондуков осъзнавал сложността на въпроса и деликатната ситуация, която би обтегнала дипломатическите отношения с Османската империя и би била използвана като доказателство за „руското варварство”. В подкрепа на своите опасения, Дондуков дава за пример намерението си да събори грозната в неговите очи Черна джамия (днес храмът „Свети Седмочисленици”), което турското правителство посреща с остър протест. По тази причина, първоначално княз Дондуков отхвърля реализацията на своите планове с аргумента, че на този етап те са неизпълними.

Керемитската джамия, намирала се в близост до днешните Хали

Минало време, въпросът бил забравен, но не след дълго случайността дава възможност на руския императорски комисар да изпълни плановете си. Един ден над столицата се разразила страшна гръмотевична буря, която Дондуков-Корсаков чрез хитрост използва за параван на своите действия. Повикан от вестовоя на княза, Александър Мосолов се явява в неговата приемна. Императорският комисар го инструктира да вземе със себе си десет души електротехници от пионерската част, снабдени с динамит, и да ги придружи в града. На изпроводяк Дондуков му заръчва: „Гледай мълнията да удари повече минарета”.

Така и става. Техниците се изкачват до средата на минаретата, където поставят експлозив. Тътенът на гръмотевиците успешно прикрива пукота на взривовете. Специална комисия описва щетите от бурята и констатира, че са пострадали седем минарета. Предприето е събарянето и на още няколко стари минарета под предлог, че представляват опасност за околните сгради. В крайна сметка, княз Дондуков успява да разруши повече от десет минарета без никакви дипломатически последици от страна на турската империя.

В голямата си част софийските джамии са напълно заличени през 80-те години на XIX век. Подобна съдба сполетява и множество християнски и еврейски храмове, които падат жертва на модернизацията на града. В резултат на това, днес в столицата е запазен един-единствен действащ мюсюлмански храм - джамията Баня Баши, разположена край Централната софийска баня.

Джамията "Баня Баши" в края на XIX век


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...