30.12.2013 г.

Западни дипломати донасят кънките на лед в София


С падането на температурите идва времето и на зимните спортове. Сред тях особено популярно е пързалянето с кънки, което отдавна се приема за естествено и неотменно забавление през студения сезон. Това обаче не винаги е било така. Освобождението заварило София като скучен и задрямал градец, предлагащ малко и незначителни емоции. Няколко думи на граф Робер дьо Бурбулон добре описвали новата столица: „няма облик, няма паметници, няма търговия”. Най-тежко било положението на акредитираните у нас чужди дипломати. Мнозина от тях се опитвали да разсеят задуха от досадата на балканската столица с характерни за родните си страни развлечения. Така, благодарение на западняците, столицата за първи път се срещнала с екзотични за тогавашните софиянци спортове като кънките на лед, тениса и кегелбана. 

Още през 80-те години любителите на пързалянето основали т. нар. „Скейтинг клуб“, който обединявал не само чужденци, но и мнозина българи от по-високите социални прослойки, които с ентусиазъм прегръщали всички европейски приумици. На прагматичния и скептичен по душа българин тази нова мода се струвала по-скоро далечна и в голяма степен неразбираема. Населението на София гледало на пързалянето като на нещо „неприлично“, а според Константин Иречек софиянци го смятали за „цял цирк“. Особено в очите на консервативния шоп леденото „хоро“ изглеждало съвсем лишено от разум. Не било рядкост някой от минаващите край пързалката на Цариградското шосе софийски селяни да подхвърли: "Брей тие гражданье! Оти си не играят оро наземи ко що дал Господ, ноло шиткат по ледо сос тия ножове под нозете како шикнати!" 

Пързалката при Орловия мост, 90-те години на XIX век

Първата пързалка в София се получила по „естествен“ път. Течащата тогава свободно през града Крива река (наричана също Градската вада) се разливала край Цариградското шосе, като заблатявала терените около днешния паметник на Съветската армия. Студът през зимата сковавал блатото и ледената повърхност се превръщала в място за пируети и осморки под музиката на свирачи-цигани. Съвременниците разказват, че и княз Александър I Батенберг обичал да наминава, за да изпробва уменията си върху замръзналия гьол.

В началото на века в София вече имало няколко пързалки, повечето от които съвсем импровизирани. С най-добра слава се ползвало езерото в „Княз Борисовата градина”, където се пързаляли най-заможните кънкьори, в това число дипломати и дворцови чиновници. Средната класа предпочитала по-достъпното замръзнало блато край Александровската болница, а за всички останали имало безброй много тресавища в покрайнините на града и край реките. Последните били особено предпочитани от хлапаците, които успявали да играят там до насита, без да има кой да ги изгони или притеснява.

Днешното изкуствено езеро в Борисовата градина бележи началото си от 90-те години на по-миналия век, когато се извършили първите дейности по неговото оформяне в чест на пристигането на новата българска княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. Зимно време езерото се превръщало в пързалка, място за забавления и тържества. Входните такси за мераклиите, обаче, били доста солени за джоба на тогавашния софиянец и обикновено зяпачите били в пъти повече от кънкьорите. За сравнение, билетът за пловдивската пързалка струвал почти колкото килограм месо.

Езерото в Борисовата градина, началото на XX век

Тогавашните кънкьори рядко разполагали със специална екипировка. Най-често носели поизтърканите си ежедневни дрехи, а вместо със специални зимни кънки, софиянци били оборудвани с обикновени обувки, към които с канап привързвали ножовете за пързаляне.

В почивните и празнични дни край пързалката свирел военен оркестър, а през 30-те години „Ариана“ вече била огласяна от високоговорители. Така винаги звучала подходяща музика за „танци“ върху леда. В близост се намирала някогашната Зоологическа градина и нерядко, докато обикаляли пързалката, софиянци слушали и оглушителния рев на столичния лъв.

На общия фон със своето майсторство и възможности изпъквали малцина. Мемоарите са съхранили до наши дни имената на „плъзгарите“ Виятович и д-р Диодоно. Чешитът Диодоно (иначе наречен Милослав Богданов) – с вид и облекло на барон - бил известен сред софиянци като „първи есперантист, последен адвокат и неподражаем плъзгар“. Завършилият право в странство особняк се наредил сред най-известните чудаци на Стара София, споменаван в множество спомени с интерес и симпатия. Самотната и ексцентрична фигура от сутрин до вечер събирала погледите на публиката със уменията си на леда. С ловкост и надменност д-р Диодоно хвърчал около несръчните кънкьори, за да се остане легенда и след смъртта си.

Д-р Диодоно

Вече повече от век млади и стари летят по ледените пързалки на града. Много вода е изтекла и от времето на д-р Диодоно, но все така столичани продължават да споделят неговата страст към кънките и пируетите. Ето защо и през тази зима пързалките на София отново няма да опустеят. 


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...