27.02.2013 г.

София преди и сега: ул. "Иван Вазов"


Поглед по улица "Иван Вазов", 1926 година. На преден план е сградата на Централната кооперативна банка, дело на арх. Никола Лазаров, преди да бъде надстроена (още тук). В дъното се вижда улица "Раковска" със сградата на Земеделската банка.

Същото място днес, 2013 година



25.02.2013 г.

Щрак, Марийке, на пуртрет!


или
За амбулантните фотографи в Стара София

Крикор Асланян

Нито Пена, нито Нане, нито щерка им Марийка, са чували за Луи Драгер и Жозеф Ниепс, създателите на фотографията. Но при всеки удобен случай са се възползвали от тяхното изобретение за да се “кадросат” и увековечат. Да оставят светлите си образи на хартия или картон.


Хората обичат да се фотографират, да оставят своя лик за спомен на поколенията или за да   отбележат някой важен момент от живота си. Първата снимка на току що родилото се дете се прави в момента на излизането му от родилния дом. Бащата гордо държи наследника си в ръце и позира на фотографа, дежурен пред болницата. Да, вързопа, който бащата държи, е именно наследникът или наследничката. Не се вижда нищо освен едно малко денкче, но радостта си е радост. Детето е повито акуратно в новото одеалце, за да не настине. Освен това то още не е виждало “белия свят”, така че му е все едно дали е завито през глава или не. Освен ненката на майка му нищо друго не го интересува, засега.

И започва една дълголетна фото сага. Снимат го, когато стане на три месеца, после на шест. Снимат го само, с баба и дядо, които в момента на снимането са се почти подмокрили от щастие. Може ли да няма снимка и с мама и тате, с леля и чичо, с вуйчо и стринка? А ако има по-голямо братче или сестриче, олеле,  семейният албум става многотомен. На една година пак го снимат как се опитва да духа сещичката с помощта на мама, на две вече я духа само, на три , на четири и т.н.


Всяка година, моята тъща на рождения ден на единствената си дъщеря я водела да я фотографират въе фото студио. След което снимките ги поставяли в красиви еднотипни рамки и ги закачала в зъболекарския си кабинет. Така се бяха събрали една дузина снимки. Една пациентка, виждайки фотографии на деца на най-различна възраст, попитала “Г-жа, тези деца всичките ли са Ваши?” 

Моите родители също обичаха да ходим да си правим семейни снимки във фотостудио. И винаги имаше скандали по този повод. Причината? Малкото ми братче не искаше да му вържат вратовръзка, плачеше, риташе, а мама държеше всички да сме с връзки, т.е елегантни. Естествено след тези ревове, на снимката излизаше малко особен.

В София е имало много фотографски ателиета или студия, имаше ги и в моето детство.

Имената на Никола Карастоянов, на Георг Волц, Братя Рашеви, Тодор Кемилев, Гаро Палабикян, Борис Блъсков, Иван Кареастоянов, Петър Папакочев, Борис Блъсков, Пенчо Балкански и неговото студио фото “Луна” са известни почти на всички софиянци.


Драган Тенев много живо и интересно описва детските си спомени от ателието на Борис Блъсков. Аз имам прекрасна снимка направена в ателието на  художника-фотограф Тодор Кемилев, което от булевард “Цар Освободител” 12 се беше преместило на “Бенковска” 8.

За историята на фотографията в България са изписани хиляди страници, това не е обект на тази статия. Тук искам да ви разкажа малко за “амбулантните” фотографи, които шетаха в София през 30-те,  40-те, 50-те  години на 20-тия век, пък и по-късно. 

Това бяха полупрофесионалисти, които си изкарваха хляба по площадите, по оживените места в София. Те работеха на улицата, в парка или в кварталната градинка. Любимите им места бяха местата, където софиянци излизаха на разходка. По «Царя», на входа на «Борисовата градина», около езерото «Ариана», пред Народното събрание и Военния клуб. В градската градина и площад «Александър I»  или пред Народния театър.


Тези фотографи бяха много добри психолози, отдалече усещаха кой е настроен да се снима и естествено концентрираха вниманието си върху него. Подтичваха пред разхождащите се и - хоп  - чуваше се щракане на апарата. Ако  човека не се спреше, фотографът се отправяше към друг потенциален мущерия. Но ако човекът или семейството искаха снимката, то хитрецът предлагаше да направи дубъл за  “по-сигурно” и тогава снимаше. Даваше малка бележка с адреса си, взимаше адреса на клиента, формата и поръчаните бройки, прибираше си парите и  клиентът тръгваше доволен, че след няколко дни по пощата ще си получи снимките.  И ги получаваше.

Имаше  такива амбулантни фотографи, които ходеха по ресторанти и сладкарници. Естествено по-луксозни заведения, където ходеха платежоспособни софиянци или гости на Столицата. Един от най-известните в края на 40-те и до края на 50-те, беше тъй наречения “Джони лекето”. Кой и защо му беше прикачил този прекор не знам, но високата му слаба фигура, с разрошена къдрава коса, небръснат и облечен в някакво  мърляво дълго старо палто(зимата) ми е пред очите.  Истинското му име беше Гаро и казваха, че е арменец. Неговият район беше ресторант “България”, бар “Астория” и булевард “Руски” до "Раковска". Имаше дебел гърлен глас, навярно от цигарите, които пушеше непрекъснато. Беше добър фотограф. 

Имаше и фотографи, които бих класифицирал като полуамбулантни. Те имаха големи фотоапарати с мех, монтирани на триножник. Те работеха на определени места,  имаха стойка с опънато черно платно за фон и правеха снимки за документи, трамвайни карти, разни членски карти и т.н.  За реклама с кърфички по края на платното забождаха някой и друг свой шедьовър на фотографското изкуство. Такъв имаше в градинката на Централна баня, на входа на Борисовата градина. Най-добре си спомням фотографа на площад “Възраждане”  на гърба на малката сграда, където сега продават карти за градския транспорт. Апаратът беше на триножник, неотменното черно платно за фон и кофата с вода за промиване на готовите снимки. Сушенето ставаше между листове хартия, лятно време на слънце. Драган Тенев също си спомня за него и смята, че той е бил “последния мохикан” на тези амбулантни фотографи.  Навярно е прав. Този район около площад “Възраждане” беше тясно свързан с живота ми през онези години, и там бях всеки Божи ден, така че споменът за този фотограф е невероятно жив в паметта ми.

Ние, хората, много обичаме да се снимаме след детските години - снимките ни са с приятели и приятелки, с първата любов, снимки от войниклъка, на първата ни сватба. Е, някои щастливци имат повече сватби, т.е повече снимки. И така, докато сме живи се снимаме, накрая ни снимат, без да усетим, но все едно - тази снимка ние не я виждаме.

В епохата на дигиталната фотография, майсторлъкът е сведен до минимум. Всеки прави хубави снимки. Няма ги вече амбулантните фотографи,  в ресторанта никой не ви предлага да ви снима. Вадите GSM-a и снимате, даже видео клип можете да направите. Не знам как се чувствате вие, на мен ми липсват “амбулантните фотографи”, както ми липсват файтоните и малките уютни кафенета и шкембеджийници. Какво да правиш, носталгия по отминалата  младост.



22.02.2013 г.

Новата загадка


Тази сутрин се придвижваме с маршова стъпка по една софийска улица. Къде се намираме?



21.02.2013 г.

Откриване на Народното събрание след обявяването на Независимостта


След обявяването на българската независимост през септември 1908 г. в София на 15 октомври тържествено се открива първата редовна сесия на XIV Обикновено Народно събрание.

Пристигането на новопровъзгласения цар Фердинанд

Царицата също присъства на откриването на Парламента

Българските генерали и министри в очакване на царя. Господата, облечени във фракове, са министър-председателят Александър Малинов и министърът на външните работи и изповеданията Стефан Паприков.

Генералите в очакване пристигането на царя

Марш на войската пред Народното събрание
Интересен детайл от фотографията е къщата на Димитър Яблански на заден план, която все още е в строеж.

Цар Фердинанд произнася тронното слово пред народните представители



18.02.2013 г.

Сиропиталище „Битоля”



Любомир Иванов

На 27 февруари 1927 г. е извършено тържественото освещаване на новата сграда на сиропиталище „Битоля” на ъгъла на ул. „Владайска” и ул. „К. Пейчинович”. За това съобщава вестник „Македония” в броя си от следващата сутрин:


"Македонското женско благотворително дружество, което издържа сиропиталище „Битоля”, след две годишни усилия успя миналото лято да привърши едното крило от собственото здание на сиропиталището и да настани в него питомниците си.

Вчера, 11 часа преди пладне, стана тържественото освещаване на новопостроеното здание.

Освещаването се извърши от Негово Високопреосвещенство софийския митрополит Стефан, в съслужение с няколко свещеници.

На тържеството присъствуваха представители на Н. В. Царя, главния секретар на вътрешното министерство г-н Н. Разсуканов, представители на Националния комитет на Илинденската организация, Македонския женски съюз, Младежкия съюз, Македонското студентско дружество „Вардар”, на много братства и други благотворителни организации.

Негово Високопреосвещенство произнесе реч, в която между другото каза: „В основите на това здание е вложена една мечта за свобода и човечност, вложени са сълзите на онези, които възлюбили родната си земя, без страх умряха за свободата й. Нека децата на тези герои, които ще живеят и ще се възпитават в този дом, да крепнат и растат, за да довършат делото на своите бащи.”

След това председателката на дружеството г-жа Каранджулова произнесе реч, в която описа накратко историята на сиропиталището. Тя изброи организациите, корпорациите и частните лица, които са подпомогнали сиропиталището и изказа на всички тия благодетели гореща благодарност.

Завършвайки, г-жа Каранджулова каза: „Настоятелството много съжалява, че паметната плоча не е готова (тя ще се постави при главния вход, който още не е построен), за да се опишат имената на големите дарители. Засега имаме само ликовете на благодетеля А. Н. Дишков, на г-жа Петарева и нейния съпруг, покойния Хр. Патарев. С подкрепата на изброените дарители и бъдещите, делото на сиропиталище „Битоля” расте. Питомниците му растат, за да станат един ден добри и ползени за отечеството си граждани и гражданки. Дружеството е удовлетворено, че идеалите му се осъществяват лека-полека. То има още едно въжделено желание: да даде Бог по-скоро да пренесе сиропиталището си в Битоля – в свободна и независима Македония.”

След освещаването мнозина от присъствуващите записаха в полза на сиропиталището повече от 80 хиляди лева."

През следващите няколко години сградата вече е завършена в цялост

Сградата на сиропиталището съществува и днес, но изпълнява различна функция. Тя е паметник на културата от местно значение и може да бъде видяна зад хотел „Родина”, на ул. „Владайска” (сега е боядисана в оранжево). 



15.02.2013 г.

Последни дни


Обезличаването на старите софийски улици продължава с пълна сила. Днес Велин Шапкаров ни изпрати следната информация:

"На кръстовището на ул. Поп Богомил и ул. Бачо Киро са разрушени две сгради, едната от които (макар и полу-изоставена) беше особено красива с интересната си тераса (на последния етаж) (ето снимка - http://www.panoramio.com/photo/18184423#comment ):


Жалко...много жалко...още повече за пореден път това се случва на тази улица в сърцето на стара София..."

Велин предостави и фотография на мястото днес, за което благодарим:



Новата загадка


Да видим дали днес сте във форма. Къде е правена снимката?



13.02.2013 г.

София преди и сега: старата Софийска община


Сградата на старата Софийска община през 1958 г.(по това време Градски народен съвет), по-късно в нея се помещава Столичната библиотека. Вижда се и пресечката на улиците "Гурко" и "Дякон Игнатий"

През 1995 година историческата сграда е взривена, като е заменена от хотел с вградена нейна реплика. На заден план се вижда и "Кубадиновата кула" (днес сграда на Министерство на транспорта)



11.02.2013 г.

Забравеният "Мост на героите"


Чували ли сте за "Моста на героите"?  И по-добре, че не сте - названието на моста отдавна е претопено във времето и днес не се използва - защото сегашното положение на съоръжението би било срам за всички герои на България. Така е наречен при неговото откриване през далечната 1930 година един от големите каменни мостове на София, който се простира над Владайска река и в наши дни е част от булевард "Александър Стамболийски". Цялостното му състояние е най-малко неугледно: каменните блокове са разместени, цепнатините са замазани грозно с цимент, има отчупени балюстри, а канделабрите са се наклонили застрашително над преминаващите пешеходци.


През 1930 година, обаче, мостът е открит тържествено от тогавашния кмет Владимир Вазов и е една малка гордост, ако не за целия град, то поне за тази част на София. Повече за освещаването му намираме в Столичния общински вестник, бр. 36 от 31 декември (дигитализиран от Столична библиотека):

Освещаването Моста на Героите

"Миналата неделя, 21 т. м. преди обяд се извърши освещаването на новопостроения „Мост на Героите" на бул. „Кн. Клементина", над Владайската река. Едновременно се пусна и трамвайното движение по построената линия до ул. „Атон" — „Разсадника".
Постройката на Моста на Героите е започната през 1928 год. и се извърши от предприемачите Янко Тасев и Георги Стефанов и двамата родом от Македония.
За построяването на този най-широк мост в София, общината е изразходвала 2,164,000 лв., а с окончателното му привършване ще възлезе на около 2,600,000 лева.
Новопостроената линия до ул. „Атон" е от голямо значение за този край, защото ще обслужва гражданите, не само около "Разсадника", но и от кварталите на Булина ливада.
В денят на тържеството, рано сутринта около моста и на самия него бе изпълнено от посетители млади и стари. Към 10 и пол. ч. пристигнаха учениците от околните училища и представителите на почти всички родолюбиви и професионални организации. Освен кмета на столицата г. Вл. Вазов, господа пом.-кметове, общински съветници, началниците на отделения и служби при общината, училищните настоятели начело с председателя г. Никола Бижев. бивши общински съветници, присътствуваха още: Военния министър г. генерал Бакърджиев, председателя на зап. подофицери — нар. представител г. Герасим Ангелов, полковник Георгиеви — командир на 1-ий Соф. п. полк, представители на Вътрешното министерство и на Благоустройството, видни общественици, журналисти и множество гости.
Към 11 часа пристигна Негово Високо Преосвещенство г. г. Стефан, архимандрит Шивачев. обкръжени от свещеници.
След отслужване водосвета, Н. В. Преосвещенство митрополит Стефан произнесе слово, с което благослови новия мост с право наречен Моста на Героите. Огромното значение на новопостроената трамвайна линия до ул. „Атон". Изтъквайки големите грижи на общината положени за напредъка на този край, той призова щедрата ръка на Всевишния да дари на населението щастие и напредък.
Наместник кметът на третия район г-н Никола Василев прочете акта на освещаването, след което се откри новата трамвайна линия.
Пом.-кметът г. Ив. Дечев преди пускане първата трамвайна кола произнесе подходяща реч.
Кметът на столицата г Вл. Вазов преряза трикольорната лента и трамвайната кола потегли при нескончаемо ура от насъбралото се хилядно гражданство..."

Гербът на София, издълбан върху вечния гранит, очаква по-добри дни.



8.02.2013 г.

Новата загадка


Днес ще трябва да познаете какъв е този паметник и къде се е намирал. Вие сте!




6.02.2013 г.

София преди и сега: Дишковия базар на ул. "Леге"


За Дишковия базар Монеджикова пише в книгата си "София през вековете" следното: "За да се използуват най-основно местата с малки лица, създадоха се перпендикулярни на Леге слепи улици, с магазини от двете страни: Леге базар, Дишков базар, Елит базар. Нека споменем, че първото английско дипломатическо консулство, установено след Освобождението, се помещавало в една по-сносна еврейска къща, заобиколена с ниски сбутани къщурки с малки миризливи дворове без никаква зеленина, на мястото на Дишков базар (Мезон Таджер, както пише Иречек). През януари 1881 година в тази къща е даден "великолепен бал", посетен от княз Александър Батенберг."

Къщата на Дишков, вероятно края на XIX век, намирала се е на днешната улица "Леге". 

Дишковият базар на ул. "Леге", изграден на мястото на възрожденските постройки - снимка от началото на 30-те години. Сградите са разрушени по време на бомбардировките над града.

Мястото днес, 2013 година

Старите фотографии са публикувани в Столичния общински вестник и са любезно предоставени от Столична библиотека, отдел "Краезнание".


4.02.2013 г.

Благоустрояването на София през 1889, 1890 и 1891 година


Текстът е публикуван в Софийски общински вестник, брой 9-10 от 11 март 1892 година и е любезно предоставен от отдел "Краезнание" на Столична библиотека


Изложение на работите по преустройството на града София през 1889, 1890 и 1891 год.

1) През 1889 година.

Работите по преустрояванието на града София се захванаха собствено от края на 1888 година; но нужните за това изучвания се направиха през 1880 година.
Едно от главните неща, които трябваше да направи най-напред общината, за да можеше да изпълни проектираните работи, беше да отчужди частните имущества, отходящи според плана под улиците, и по този начин да даде възможност да се прокарат водопроводните тръби, да се шосират и осветлят улиците, да могат да се построят здания и пр. Тази работа беше и трудна и съпроводена с големи разходи, но общината, като взе предвид, че от година на година местата заскъпват, че отлаганието въпросът за отчужденията, ако не стане по-скоро, може да костува три пъти по-скъпо и че това отлагание от друга страна спира снабдението градът с вода и осветление, а така също и задържа строението на градът, защото не могат да стават регулациите преди да се отворят улиците, — реши, щото най-напред да се пристъпи към отчуждението на имуществата и отварянието на улиците, и след това постепенно към другите проектирани работи. Но тъй като никакъв кадастров план на градът нямаше, то първата работа на инжинерите беше да снемат кадастра там, гдето имаше да се прокарват улиците.
През 1889 година именно се снеха кадастрални планове за отварянието на едно голямо число улици и площади, съгласно с приетия основен план на града.
Станаха изучвания за шосиранието на два големи булеварда, — единия към железопътната станция, другия към градската пепиниера.
Направи се проект за отдавание на предприемач направата на един каменосводов мост на Витошка улица, през градската река.
Приготви се проект за увеличение водоснабдяванието на града чрез схващанието и прокарванието на "светата вода" над село Бояна, в общия резервоар.
Приготви се програмата за отдавание на конкурс изработванието на проект за построяванието на градските минерални бани и хотела при тях.
Обсъди се проекта за електрическото осветление на столицата посредством воден мотор, поставен на Боянския водопад.
Стана канализиранието на градската пепиниера по Цариградското шосе, като се прокара в нея вода от Боянската река, до нейде с канал, нейде и с железни кюнци.
Александровската градина се разшири и украси с павилиони, шадравани и статуи.
В една голяма част на града се прокара вода посредством железни кюнци и се поставиха по главните пунктове железни чешми-кладенци.
Отдаде се на предприемач доставката на железни и куршумени търби, заедно с 1000 водомера и др. принадлежности, нужни за отстъпвание на вода, под определена такса, в частните домове на града.
Почна се изучванието на работите за отдавание на конкурс изработванието на един план за канализацията на града.
Отвориха се и същевременно се шосираха 23 улици, които съставляват една длъжина от 7800 погони метра. Тия улици са:
1) Витошка улица — от Шарения мост до пехотите казарми;
2) Солунска улица — от Самоковска до Витошка улица;
3) Търновска улица — от Александровския площад до Дондуков булевард;
4) Дондуков булевард;
5) Съборна улица, между улица Леге и Съборния площад.
6) Съборния площад;
7) Самоковска улица, между Алабинска и Александровска улици;
8) Юнашка улица — само част от нея;
9) Урвичка улица — само част от нея;
10) Площада пред Народното Събрание;
11) Шишманова улица—само част от нея;
12) Аксаковска улица — само част от нея;
13) Булеварда от Витошка улица до железопътната станция;
14) Асенова улица— само част от нея;
15) Пещерска улица;
16) Плевенска улица;
17) Шейновска улица; 
18) Старо-Загорска улица;
19) Сан-Стефанска улица;
20) Шипченска улица — само част от нея;
21) Преображенска улица;
22) Пазарджийска улица и
23) Цариградска улица.
Шосиранието на някои от тези улици и площади се продължи и през 1890 година. С тяхното прокарвание се отчуждиха и срутиха 453 здания.
Града се значително уголеми с присъединяванието към него на местността „Юч-Бунар" и местността, називаема „Бостаните". До 1889 година той имаше пространство 331,5225 хектара, а с присъединяванието на казаните местности той се уголеми с 192,677   хектара.
Върху урегулираните места се построиха 754 нови здания, от които 203 в самия град, а 450 в махалата „Юч-Бунар". По-голямата част от тия здания са масивни.


2) През 1890 година.

През нея година почти всичките проектирани улици на града се отвориха и шосираха, и града по такъв начин получи правилна форма.
Направата на минералните бани, за плана на които се обяви общоевропейска конкуренция, се отдаде на търг по най-сполучливия проект, изработен от известния виенски архитект Emile V. Förster. Станаха големи приготовления за започванието на тази огромна постройка и се отдаде на търг.
Приготви се плана на градския дом заедно с всичките му детайли от архитекта Т. Хюнервадел, който се повика нарочно за тази цел от Швейцария. Още същата година се отдаде на търг отделно само полаганието основите на това здание.
Приготвиха се проекти за две големи общински здания на пьрвите улици в града.
Предвидеха се и се урегулираха две от по-централните места в града за построявание по най-новата система месарници и зарзаватчийници (хали).
Приготвиха се планове за направата, не далече от железопътната станция, на градски антрепозитни складове.
Така също се проектира план за построявание в същата местност един градски приемен покой, заедно с една болница от 50-60 легла и едно сиропиталище.
Направиха се пет градски първоначални училища.
Обсъди се проекта за бъдещия градски театър, който ще се издигне на урегулираното градско място срещу Александровската градина.
Освен двете градски градини, направи се още една при софийската железопътна станция, в която градина се построи и един бюфет.
Приготви се план за построявание на един мост на Цариградското шоссе, през реката „Перловец", с върхна железна конструкция.
Достави се едно парно валмо за набивание на улиците.
Доставиха се и се положиха десет писуара по главните сборни пунктове на града.
Шосираните през 1890 година улици имат длъжина около 11500 погони метра; те са:
1 Врачанска улица;
2 Съборна улица — от Съборния площад до Скобелев — булевард;
3 Алабинска улица, от Витошка дo Княжевското шoссе;
4 Славянска улица, от Войнишка улица до Скобелев булевард:
5 Видинска улица, от Берковска до Дубничка ул.;
6 Рилска улица, от Княжевска улица до Скобелев булевард;
7 Владайска улица, от Перловска до Боянска ул.;
8 Търговска улица
9 Перловска улица;
10 Скобелев булевард;
11 Алабинска улица, от Александровска до Витошка улици;
12 Асеновска улица:
13 Хаджийска улица, от Дондуков булевард до Врачанска улица;
14 Юнашка улица, от  Витошка до Раковска ул.;
15 Берковска улица, от Александрийския площад до Дондуков — булеварда;
10 Искърска улица;
17 Безимена А във Витошките квартали :
18 Берковска улица, от Дондуков булевард до Видинска улица;
19 Леге улица;
20 Малашевска улица, от Дондуков—булевард до Искърска улица;
21 Асенова улица, от Княжевска улица до Скобелев булевард;
22 Болярска улица;
23 Безимена Б във Витошките квартали
24 Драгалевска улица;
25 Юнашка улица;
26 Урвичка улица;
27 Александровска улица;
28 Самоковска улица;
29 Дубничка улица;
30 Ломска улица;
31 Бистричка улпца; и
32 Солунска улица.
За прокарванието на тези улици се отчуждиха и срутиха 812 здания.
Върху урегулираните места се построиха 722 нови здания, от които: в самия град 377 и 345 в махалата „Юч-Бунар", тъй щото и през 1890 година стана едно значително уголемяване на града.
До 1890 година града съдържаше едно пространство от около 524,1995 хектара, а сега той се уголеми с 144,1555 хектара.


3) През 1891 година.

През ней година се снеха много кадастрови планове на разни части от града.
Прокараха се много улици и се урегулираха кварталите а) между: Дондуков — булевард, Търговска и Витошка улици и б) между: Дондуков — булевард, Търговска и Хаджийска улици и Банския площад.
В средата на първия квартал се предвиди една площадка с градина, в която ще се влиза през три пасажа. Шосиранието на площадката, както и на пасажите, се отдаде на предприемач. В едно късо време по голямата част от тоя квартал се застрои с великолепни здания.
Също така и втория квартал се урегулира и застрои в по-голямата си част.
Захванаха се работите по построяванието на минералните бани; а именно: положиха се основите на хотела при баните и станаха нужните раскопки за изнамервание на извора, схващанието на който се почна на 1892 год.
Произведе се международната конкуренция за електрическото осветление на града и остана вьрху пещенската фирма Gantz et C-ie.
Главната станция, нужна за това осветление, ще се построи на Витоша при село Бояна, от дето токът ще се прокара до градът с въздушни проводници, а вътре в града с подземни. Самото призвеждание на токът ще става посредством мотор, който ще се тури в движение от Боянския водопад. За да се не яви някога недостатък от вода, общинското управление ще построи до водопада един резервоар. Очаква се само пролетния сезон на 1892 година за да се захванат работите по осветлението.
Събраха се нужните данни и се обяви конкурс за съставяние план за канализацията на града. Преглежданието на проектите се определи за месец февруарий 1892 година; тогава ще се определи и сумата, която ще бъде нужна за въпросната канализация.
Отдаде се на предприемач направата на градското триетажно здание на ъгъла между Търговска улица и Дондуков булевард, което и се свърши същата год.
Почна се отпущанието на вода от градския водопровод за частните домове, по една определена такса, съгласно правилника за тая цел, изработен от общинския съвет.
Отдаде се доставката на железни тръби, нужни за водоснабдяванието на останалата част от градът.
Отдаде се на предприемач направата на градския дом, от основите нагоре,
Доставиха се четири монументални левове заедно с канделабри, които се поставиха на моста на Витошка улица. Също така се доставиха и за моста на Цариградското шосе четири бронзени орли, заедно с канделабри.
Построиха се три нови градски първоначални училища.
Направиха се крайбрежните зидове на моста на Витошка улица, а заедно с това се шосира и площада около този мост.
Построиха се градските антрепозитни складове в кварталите до железнопътната станция.
Доставиха се десет кола заедно с каучукови черва, нужни за поливание на улиците. Доставиха се така също и три машини за метение на улиците.
Достави се една машина за трошение на камъни и приготовление чакъл,  нужен за поправка на улиците.
Отдаде се на предприемач направата на три рампи и стълби около съборната черква „Св. Крал" с гранитни камъни.
Дължината на шосираните улици през 1891 год. е приблизително 10.000 погони метра. Тези улици са:
1. Шишманова улица, от Аксаковска до Драгалевска улици;
2. Добружанска улица, между Алабинска и Солунска улици;
3. Скобелев булевард, от Драгалевска до Цариградска улици;
4. Славянска улица само част от нея;
5. Съборна улица в Юч-Бунар;
6. Врачанска    „     „     „      „
7. Пиротска   „     „     „      „
8. Пиротска, в градът;
9. Пряка улица № 2 в Юч-Бунар; 
10.    „      „    № 6   „      „
11.    „      „   № 9   „      „
12.   „      „     № 10   „      „
13. Нишка улица    „     „      „
14. Нишка улица в градът;
15. Шипчанска улица само част от нея;
16. Солунска улица само част от нея;
17. Колоянска улица;
18. Колоянския площад;
19. Алабинския площад;
20. Улиците около градските складове се отдадоха на предприемач, но не са още свършени.
21. Площадката с пасажите в квартала между Дондуков булевард, Търговска и Витошка улици;
22. Площада при Шарения мост;
23. Черковна улица, само част от нея;
24. Старо-планинска улица, само част от нея; и
25. Съборна улица, само част от нея;

За прокарванието на горните улици се отчуждиха и срутиха 433 здания.
До края на 1890 година градът съдържаше едно пространство от 668.355 хектара, а през 1891 година се увеличи с 69,1162 хектара, и то вследствие присъединяванието на селото Подуенье към градът. Снет е вече кадастровия план на тази присъединена част.
Вън от тази черта, градът няма да се простира, догдето не се изпълнят празните незастроени още места.
За всички тези работи общината е изразходила приблизително 7,500,000 лева.



1.02.2013 г.

Новата загадка


Нещо се случва! Какво и къде? :)




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...