31.10.2013 г.

Денят на народните будители, 1935 г.


Официалните лица пред Военния клуб

Манифестацията на учениците

Една оригинална манифестация с тъпан и кавал

Музиката на Първа девическа гимназия

Военният министър ген. Цанев поздравява ученичките

Ученички от Първа девическа гимназия в национални носии


28.10.2013 г.

Речта на Иван Вазов по случай 70-годишния му юбилей



На 24 октомври 1920 г. България отбелязва 70 години от рождението и 50 години творческа дейност на народния поет Иван Вазов. Публикуваме речта, произнесена от Иван Вазов.


Речта на народния поет

В отговор на поздравите, отправени му в Народния театър, г. Вазов произнесе следната реч:

Ваше Величество, почитаеми госпожи и господа,

Празнувам своя 50 годишен писателски юбилей в скръбни за отечеството часове.

Присъствувам дълбоко развълнуван на едно тържество в моя чест, когато България е облечена в черно, когато още зеят раните й от жестоката и велика борба, в която бе сломена.

Провидението ми продължи дните до днес, за да изпитам нравствените страдания, каквито рядко се падат дял на човека, да почувствувам и аз съкрушителната тежест на кръста, който носи целият народ.

И ето защо, нека го кажа открито, аз дълго се питах, имам ли право да празнувам. Трябва ли да допущам да се дига шум от ликование около моето име в тия дни на народна тъга? Но един таен глас ми шепнеше: "Този юбилей не е само твой, а е празник на българския духовен напредък, празник на народа. Нека внесем в наболялата му душа една луча от чиста радост!"

Госпожи и господа, преди 25 години аз бях честит да празнувам първия си писателски юбилей. Тогава бяха ясни и мирни за България дни. Аз бях обсипан с най-ласкателни почести, скъпият спомен за които и днес е пресен в душата ми.

Нужно ли е да ви казвам, колко днес съм потресен от силни вълнения, как съм честит, като виждам, че съм запазил и в това тежко време на съмнения и разочарования добрите чувства на моите съотечественици, като се виждам предмет на още по-голяма любов, обласкан, претрупан от знакове на всеобща почет и признание?

Тая любов е навсякъде, дето туптят български сърца. Аз я виждам тука във вашите очи. Аз я чувам във всички училища днес, дето моето име се произнася и за мене се говори. Тая любов виждам в душите, които тя обединява. Аз я чувствувам, аз я улавям във въздуха на България. Тоя благороден изблик на съчувствия от всички среди на българския народ е за мене една изненада, защото аз съм го очаквал.

Аз работих половин век на книжовното поле, движим от вътрешния тласък, подчинявайки се на неутолима душевна жажда, да служа на истината и красотата. Аз пях за България, защото я обичах; аз насаждах в младите души вяра и обич към своето, защото бях син на България; аз прославих нейната божествена хубава природа, защото бях очарован от нея; аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот, в епохи далечни, когато тя даде на славянския мир светлината на словото и малка сравнително трябваше да води вековна и гигантска борба за своята независимост и за постигане на своите идеали; възпях нейните идеали, защото бяха свещени.

Свидетел, очевидец на страшните й борби, на големите й страдания, на безкрайната й слава, увенчала челото й чрез нечуваните и геройски усилия на нейните здрави духом и физически синове, аз не можех да остана хладен, аз се радвах, аз плаках, аз трептях с душата на целия народ.

И всичко това изразих в моята песен. Аз не изпълнявах дълг, за да мога да очаквам одобрение. Не извърших някакъв подвиг, за да ламтя за венци. Работих не за награда.

А аз получих награда преди днешната. И знаете ли, каква бе тя?

Тя състоеше — извинете ме за тая нескромност — в ония хубави мигове, когато чувах старци да ми казват: "Синко, това което ти писа, сякаш, че го изтръгна из нашата душа"; когато срещнех на улицата войници отпускари — герои на 20 сражения — и те идеха да ми целуват ръката; аз чувах привет от пламенни младежи: "Учителю, ако обичаме България, ако вярваме в доброто, на теб най-много дължим това; когато виждах от прозореца си, че ученици, дошли от далечни краища на България, се трупаха пред дома ми и си казваха: "Тук живее той"

Пред тия простодушни, безизкуствени, случайни разтваряния на живата народна душа, аз се просълзявах. И съзнанието, че съм бил полезен на България, за мене беше най-голямата награда. За друга не мислех.

Госпожи и господа, споменах за моя пръв юбилей, и душата ми се изпълни неволно с радост. Изпълням се с радост, като виждам грамадната разлика между онова, което имахме преди 25 години, и това което имаме днес, като виждам постигнатия културен напредък при едно ново, порасло, отзивчиво общество, съзнало великото значение на духовните ценности за живота на един народ.

Да! Напредък огромен във всичките области на нашия духовен живот: в наука, в книжнина, в образование, в изкуство, па и във всички отрасли на човешкия труд, въпреки незгодните условия на нашия обществен живот, въпреки бурните години що преживяхме, дори и при нещастието, което ни сполете.

Един небивал развой на духовна мощ, един разкошен разцвет на дарби и вдъхновения, разцвет богат с обещания и надежди за още по-хубави постижения.

Ние може да се поздравим с рояк млади дарования, внесли в съкровищницата на българския дух ценни приноси, с които би се гордял и един народ по-далеко отишел в развитието си. Ние вече познаваме, обичаме куп имена на талантливи работници по книжовното поле. Те разшириха границите на нашата мисъл и дадоха нови форми за израза на идеите и вдъхновението, откриха звуковите и вътрешни богатства на нашия прекресен език, станал вече годен за предаване най-тънките движения на мисълта и чувството; изкуството, музиката, живописта, ваятелството, театьра — тях ги застъпват днес високо даровити художници, истинска слава за един просветен народ. Ние се гордеем с тях, ние ги ценим, ние ги любим.

Подчертавам тоя подем на напрегнат културен живот, понеже той е едничкото утешително явление в днешната наша скърб. Той изтъква силата и богатото съдържание на българската душа. Покрусен от злата съдба, нашият народ пак пази в гърдите си непресушим извор от енергия, както пази и неизчерпаема физическа мощ. А такъв народ, доказал по полето на мирния труд, както и по други полета, своята несъкрушима жилавина и жизнеспособност, може с доверие да гледа на бъдещето.

Да, аз вярвам в бъдещето на нашия добър и честен народ, на нашия хубав народ. Звездата на Бьлгария, сега затъмнена в облаци, пак ще изгрее над живота й.

Госпожи и господа, аз се отклоних малко от целта си, а тя беше да излея ония трепети, които изпълнят, които раздрусват цялото ми същество. Но напразно бих се силил да предам с думи светата радост в душата си и моята безкрайна благодарност за почетта, с която съм удостоен — почет велика, каквато не смее да мечтае дори най-разюзденото честолюбие на частно лице. Човешката душа побира цял свят велики чувства, ала човешкият език е ограничена, недостатьчен да ги изрази.

Ваше Величество, силно сьм покъртен от високата чест, която ми правите с приветствието си, подчертавайки единението си с народната душа. Моля ви да приемете израза на моята почтителна и глъбочайша признателност. Тя става още по-голяма поради най-високия знак на държавно отличие, с който благоволихте да ме почетете.

Аз съм трогнат, умилен до сълзи от благородните излияния на топли български и човешки чувства на всички ония, които ме поздравиха.

Късото време не ми позволява да говоря поотделно и надълго. На представителите на просветата и културата изобщо ще кажа: "Братя, обичам ви, почитам ви. Вие сте мозъкът, творческата мощ на България, живо въплощение на нейната енергия по светлото поле на прогреса. За мене е било винаги голяма чест да се броя във вашите редове".

На представителите на родната ни войска ще кажа: "Герои, покланям ви се! Вие и вашите бойни другари от запаса сте яката десница на Бьлгария, дъсчицата, която увенча главата й с неуведаема слава. Вие завещахте на вековете всички примери от самопожертвуване и героизъм. Вие бяхте и ще бъдете крепостта на България. Покланяме се и пред паметта на героите, паднали на бойното поле за отечеството - свещенни жертви на свято изпълнен дълг."

На вас, жални еднородци от Македония, Тракия и Добруджа, остали извън границата на България, чеда разделени от любимата майка, плачеща за вас, които днес тъй трогателно ме приветствувате, ще кажа: "Мили, наскръбени братя, целувам ви мъченишкия венец. Твърдост, кураж! Неправдата не е трайна, триумфът на насилието е къс. Траен е само триумфът на разума, на съвестта, на справедливостта. И той ще настане!"

Считам за особен дълг да благодаря на почитаемия министерски съвет и на господа народните представители за вниманието, на което бях предмет неотдавна от името на държавата и народа, внимание необикновено, пръв път оказано на български писател, на българската книжнина. Аз им благодаря и от нейна страна.

И вам, господин министре на народната просвета, комуто се дължи благородният почин за горния акт, моята гореща благодарност. Вашето живо участие, изразено тъй красноречиво и словом и делом, ме трогва до глъбините на душата ми. Ценящи възпитателното значение на празненства, като това, вие в голям размер сьдействувахте за неговия блясък и тържественост. Благодаря.

Уважаеми граждани и гражданки, почели с присъствието си това тържество, във вашите съчувствени погледи, в приветливия израз на вашите лица, аз чета колко ви съм близък и свой. Аз се чувствувам тъй честит в тая топла атмосфера от симпатия и любов! Приемете моята признателност за тая чест и за светлите преживявания, с които зарадвахте и озарихте моята наскърбена до вчера българска душа.

На край изпращам сърдечна благодарност и на всички сърца в Бьлгария и на чужбина, които в тоя велик за мене ден ми направиха честта да си спомнят за мене и да ме поздравят: на нашето студенство в Берлин. Мюнхен, Дрезден, Милано; на господ. министра на народното просвещение в Полша, на представителите на чуждия печат и литература.

Почитаемо събрание,

Още една дума. Чувствувам, знам, че народът с чествуването на моята личност, чествува себе си, вярата в силите си, надеждите си. Душевно обединен в тоя час, той иска да намери една точка на опора за делото на своето ободряване; иска да докаже, че, въпреки всички пречки, той живее, че въпреки всички нещастия, той напредва; иска да подчертае, че той, който е дал култура на славянството, не ще загине, няма да загине; че той и в днешния тежък час пак пази в себе си високи добродетели и редки нравствени сили, които ще го поставят рано или късно на чело на културното движение на Балкански полуостров.

И мой дълг е в края на моя жизнен път, поради голямата вяра, която имам в бъдещето, да извикам на моя народ: "Не се отчайвай! Вярвай! Работи в братски сговор, със съединени сили"!

И уверен в несьмнения успех, аз извиквам с всичката мощ на вярата си и любовта си: "Да живее българският народ, да живее България!"


25.10.2013 г.

Новата загадка


Кой от вас ще познае кое е мястото и какъв е поводът?



23.10.2013 г.

Големият юбилей на Иван Вазов



На 24 октомври 1920 г. България отбелязва 70 години от рождението и 50 години творческа дейност на народния поет Иван Вазов. Макар и в тежки за страната дни, юбилеят е отбелязан тържествено и с почести. 

Юбилеят на Иван Вазов
(24 октомври 1920 год.)

В дома на поета.

Още в 8 ч. сутринта граждани на групи се събират пред дома на поета. Пристигнаха и членовете на двата юбилейни комитета — книжовен и организационен — и влязоха в дома, за да поздравят юбиляра. Към 9 1/2 ч. се яви и Н. В. Царят и министър Омарчевски.

Н. В. Царят сам поднесе на народния поет най-високия орден за заслуга „Св. Кирил и Методи" с реч, която предаваме на друго място.


Негово Величество Царят посещава дома на юбиляра

В 10 ч. без 20 м. Царят напусна дома на поета, а след 5 минути се появи г. Ив. Вазов, придружен от министър Омарчевски и от членовете на юбилейните комитети. Множеството посрещна любимия народен поет с ура и го придружи до Народния театьр.

Излизането на юбиляра от къщи

В Народния театър.

Тържеството се започна с народния химн, изпълняван от хора и оркестъра на Народната опера. Тук е и Н. В. Царят. Изпълни се и кантата в чест на юбиляра (текст от К. Христов, музика от Д. х. Георгиев).

Приветствията.

Сцената е окичена със зеленина, бюстът на Вазова и черешово топче. С венци са окичени и ложите. На сцената са членовете на юбилейните комитети. Появява се и народният поет, бодър и приветен, посрещнат с громки ръкопляскания.

Пръв министърът на народ. просвещение г. Омарчевски приветствува поета с реч и му поднесе закона за народното дарение, подписан от Царя и скрепен с държавния печат.

Царският указ с решението на Народното събрание за националното дарение на народния поет

Председателят на Народното Събрание г. Ал. Ботев приветствува поета от името на българския народ.

Министърът на железниците г. Н. Атанасов прочете адрес от министерството на вътрешните работи, друг адрес от министерството на железниците и поднесе на поета дарове (картини и снимки) от дирекцията на железниците и един свободен билет за железниците.

Протойерей д-р Ст. Цанков, приветствува поета от името на Св. Синод и българската църква и му поднесе иконата на св. Ив. Рилски.

Професор Л. Милетич прочете адрес от академията на науките.

Министър Омарчевски чете решението на Народното събрание за народния дар

Сопотненецът г. Шишеджиев, стар народен труженик, прочете адрес от родния град на поета — Сопот.

Ректорът на университета проф. М. Попов прочете адрес от университета.

Началник щаба на армията полковник П. Мидилев, придружен от фелдфебел и подофицер, приветствува поета от името на армията и му поднесе албум и черешовото топче.

Прочетоха се адреси още от кмета на столицата г. К. Батолов; от подпредседателя на съюза на българските учени, писатели и художници, г. проф. Моллов; от съюза на писателите и от дома на изкуствата — г. Елин-Пелин; от директора на Народния театър и от артистите г. Хр. Цанков; приветствие от артистите на московския художествен театьр; от художествено-индустриалното училище — г. Б. Михайлов; от музикалното училище — Д. х. Георгиев; от съюза на българските съдии - г. А. Попов; от представителя на софийските училища - г. И. Черноколев и една ученичка; от столичните журналисти — г. В. Пасков; от търговските камари и професионалните организации — г. Стеф. Пипев; от македонските братства — г. Каранджулов, придружен от две македонки, които поднесоха на поета лавров венец; от представители на българите в Тракия проф. Михалчев; от Добруджа П. Вичев; от Червен Кръст д-р С. Марков; от съюза на благотворителността — г. Ю. Малинова; от гр. Варна, където се поставя бюста на поета — К. Попов.

Всички адреси се съпровождаха с бурни ръкопляскания.

Полагане сребърен венец на юбиляра от страна на македонската емиграция

Председателят на книжовния юбилеен комитет проф. Б. Цонев приветствува поета и му поднесе издадения сборник. Председателят на организационния юбилеен комитет проф. Георгов също приветствува юбиляра, поднесе му сборника, издаден от организационния комитет, съобщи редица още получени адреси от сдружения, корпорации, градове и пр., които адреси, при всичкото желание и добра воля, не могат да се прочетат сега, поради напредналото време, но всички адреси ще бъдат изложени идущата неделя в салона на Военния клуб, за да може всеки да ги види и прочете. Освен това, всички адреси ще бъдат отпечатани в отделни книги. Получени са и много подаръци.

След това юбиляра отговори на всички приветствия с реч, която предаваме на друго място. Речта на поета бе посрещната и изпратена с бурни ръкопляскания и ура.

Тържеството свърши в 1 1/2 часа на обед.

Всенародното чествуване. 

В три часа площада и улиците около дома на поета бяха задръстени с народ. Поетът, придружен от министър Омарчевски и др., е на балкона си. Започна се дефилирането на учениците. Непрекъснато ура, цветя, песни и музики цял час и половина. В края дефилираха няколко корпорации, между които направиха особно впечатление старите ветерани, офицерството и др. и се завърши с по един взвод юнкери и войници от разните войскови части. Поетът намираше да каже по няколко ободрителни и благодарствени думи на всички. И урата ечаха почти непрекъснато.

г. Вазов заедно с министър Омарчевски и членовете от юбилейния комитет приемат поздравленията на дефилиращите пред дома му граждани и ученици

След като се свърши дефилирането, грамадно множество народ заобиколи от всички страни дома на поета. Силно развълнуван и разчувствуван от преживяното, народният поет се наслаждаваше от трогателната гледка.

— Граждани! — взе думата министър Омарчевски — граждани! Вие сте дошли да чествувате народния поет, който е работил за България.
— Ура! — с гръмогласно ура и ръкопляскане отговори множеството.
Просълзен, народният поет отговори:
— Благодаря ви, българи! Благодаря ви! Да живее България!

Друго не се чува. Пак ура и ръкопляскания. Вече два часа се бяха изминали, откак г. Вазов бе на балкона, за да приема народните чествувания. Благодарейки и кланяйки се, той се оттегли и множеството, доволно и сияюще, се разотива.

Тържествената вечер.

Пак в Народния театър, от 6 1/2 до 9 ч. се даде тържествена вечер в чест на юбиляра. Царят и министрите са пак тук. Отначало Вазов бе поканен в министерската ложа, а по-после бе поканен от Царя в царската ложа. Това направи отлично впечатление. Появяването на г. Вазов в царската ложа бе посрещнато с бурни ръкопляскания.

Изпълниха се пак народният химн и кантата в чест на юбиляра. Г-жа Снежина издекламира „Ив. Вазову" от К. Христов. Даде се 1-во действие от „Хъшове". Г-н П. Райчев изпя две народни песни. Г-жа Д. Будевска издекламира "Нивата" от Ив. Вазов. Г-ца А. Тодорова изпя три народни песни. Представи се и III действие от Вазовата драма "Към пропаст". Всичко бе изпълнено с особено въодушевление.

Вечерята.

Министърът на просветата г. Омарчевски даде в „Юнион палас" вечеря в чест на народния поет. На вечерята бяха поканени 80 души. Наздравица за юбиляра вдигна м-р Омарчевски; отговори му г. Вазов. По-после говориха м-р Р. Даскалов и г. Ст. Костурков. Пя и г-ца А. Тодорова и декламира г-жа Снежина. Веселието продължи до сутринта.

Използвани са материали, дигитализирани от Народната библиотека



21.10.2013 г.

Бурето на смъртта


Крикор Асланян 

Мъже и  жени, граждани и селяни, се трупаха, за да зяпат чудото, наречено “Бурето на смъртта”. Но най-любопитни бяха децата на София. Още с пристигането на камиона, превозващ елементите на “бъчвата”, новината с мълниеносна бързина се разпространяваше не само из махалата, но стигаше и до по-отдалечените краища на града.

На ъгъла на улица "Св. Св. Кирил и Методий" и улица “Цар Самуил" имаше празно пространство точно срещу махленската кръчма. Камионът стоварваше на това място дървените елементи, както и металните обръчи на бурето. Двама-трима работници под непрекъснатия контрол на братя Соколови за ден-ден и половина монтираха “бурето на смъртта” и спектаклите започваха. От високоговорителите, монтирани над входа на “бурето”, звучеше силна музика, която имаше за цел да привлича вниманието на хората от пазара. От дясно на входа имаше гише, където се продаваха билетите. Не помня каква беше цената им, но знам, че беше достъпна даже за децата, готови да се лишат от  някой и друг сладолед или банички, за да видят необикновено смелите мотоциклетисти братя Соколови да препускат по гладките стени на “бурето”, яхнали спортните си мотоциклети.


Публиката, застанала горе в кръг около “бурето”, наблюдаваше със затаен дъх препускащите по гладките дървени стени на “бурето” братя Григор и Манол Соколови. Тръгвайки отдолу по наклонената  основа  на “бурето”, постепенно увеличавайки скоростта на моторите, братята се изкачваха до горния ръб почти под носа на публиката. Въртяха се с шеметна бързина пред смаяните погледи и шумните овации на децата, след което се спускаха надолу с шеметна бързина. Естествено след началото на представлението музиката спираше, за да се чува величественият грохот на мотоциклетите. Тази шумотевица беше по-силна и от шума на Ниагарския водопад, който арменските туристи чули, след като замлъкнали за минута.

Братята се спускаха и отново политаха нагоре, давайки газ. Моторите издаваха такъв шум, че публиката трудно чуваше радостните викове на децата - най-големите любители на силните усещания и постоянни клиенти на спектакъла, който днес бихме нарекли “шоу”. Тогава все още българският народ говореше на български.

Целият спектакъл траеше около 30-40 минути, като самото мотоциклетно представление заемаше половината от това време. Останалото беше влизането в “бурето”, качването горе, очакването на неповторимите подвизи на двамата братя и напускането на дървената “кофа”. След минути започваше следващият сеанс, за който публиката вече чакаше пред входа с билети в ръка. Грохотът на мотоциклетите беше най-добрата реклама, която привличаше вниманието на хората, дошли на Женския пазар в този пазарен ден. Такива дни в моето детство бяха вторник и петък.

След няколко дни “бурето” се появяваше в друг град. Нямаше градски панаир, в който пътуващият спектакъл на братя Соколови да не опъне “бурето” си. И всеки път те смайваха народа с акробатичните си подвизи, яхнали спортните мотоциклети марка “ Цюндапъ”.

Минаха много години. Вече живеех на ул. "Раковска" срещу пожарната. На четвъртия етаж се засели самотен възрастен мъж. Той имаше малко магазинче на същата улица, където ремонтираше мотоциклети и продаваше части за тях. Казваше се Григор Соколов. Почина в нашата кооперация някъде след 63-64 година. Не помня точната дата.

Така тихичко си отиде един смел българин, карал хиляди със затаен дъх да следят подвизите на двама братя, да се възхищават от тяхната  смелост, артистичност и спортен дух.


18.10.2013 г.

Новата загадка


Кой ще познае къде се намираме днес?



14.10.2013 г.

Родният дом на софийските павета


Общинска делегация, начело с кмета инж. Иван Иванов, на посещение в кариерите на село Владая, 18.12.1934 г. Владайските кариери са първоизточник на голяма част от сиенитени павета, използвани за павирането на столичните улици. Например, през 1934 година столична община склюва договор с каменоделската кооперация "Каменоделец" от село Владая за доставката на 5 милиона павета за нуждите на града.



Друго посещение на общинските служители във Владая, 21.09.1935 г.





11.10.2013 г.

Новата загадка


Кое е това важно за София място? А хората на снимката?



9.10.2013 г.

Панихида за югославския крал Александър I


На 9 октомври 1934 г., броени дни след посещението си в София, югославският крал Александър I пада убит от ръката на Владо Черноземски при атентат във френския град Марсилия. По случай смъртта му в София се отслужва панихида, на която присъстват Цар Борис III, държавният елит и дипломатите в столицата.

Н. В. Царя на излизане след панихидата

Дипломатите на излизане след панихидата 

Наградените генерали от покойния югославянски крал с ленти


7.10.2013 г.

Посещението на югославския крал Александър I в София


Текст: Столичен общински вестник, 1934 г. - дигитализиран от Столична библиотека

Новината за посещението на югославянските владетели Т. В. Крал Александър I и Кралица Мария в София на 27 м. м. (септември, 1934 г.) породи неописуема радост и вълнение в целия български народ, а особено в столичани, които трябваше непосредствено да вземат участие при посрещането на Височайшите гости.

Фотография по случай посрещането на югославския крал Александър. 30.IX.1934 г. Делегацията на Столична община - кметът инж. Иван Иванов със съпругата си Матилда Иванова, помощник-кметовете: Хр. Манолов, Т. Йочев, Хр. Стоилов и инж. Р. Михаилов

За да даде по-голям блясък и тържественост на това посрещане, Столичната община направи всичко възможно, за да украси и декорира онази част от града, през която трябваше да минат Височайшите гости, като се държеше сметка за известна градация на украсата, която започваше от гарата, постепенно засилваше ефекта си при Лъвовия мост и достигна кулминационната си точка пред Двореца.

Тъй, например, Столичната гара, както и перонът бяха украсени и декорирани изобилно със знамена, югославянски  и български гербове, гирлянди, грамадни дървени саксии с кипариси, палми и драцени и множество други саксии с живи цветя и зеленини, които представяха за окото една мека и необикновено приятна гледка. Особено забележителни бяха със своето великолепие двете големи палми, поставени от двете страни на царския салон.

До външните стени на двете гари пък до царския салон, бяха издигнати и декорирани със зеленина и грамадни знамена по 8 високи стълба, свършващи с копиеносни върхове, под които 6яха поставени по 8 пирамидални постамента с разкошни порцеланови саксии с остролистни палмички и цветя.

Пред Лъвовия мост, откъм града, бяха построени две странични колонади, дълги 8 метра и високи и дебели по 2 метра, отрупани със саксии с палми, върху които се издигаха по 12 разкошно декорирани със знамена, гербове и зеленина стълбове, които, подобно на онези при гарата, също завършваха с копиеобразни върхове.

На площад „Александър I". пред Двореца, гдето ефектът от украсата трябваше да бъде най-голям, бяха издигнати в два реда 10 стройни и величествени пилони, от върховете на които висяха почти по земята грамадни югославянски и български знамена. Околовръз пък на тези колони, на площада, бяха издигнати и декорирани със зеленина, флагчета и общински и държавни гербове, множество дървени стълбове, свързани помежду си с борови гирлянди, между които са поставени необикновено много електрически крушки.

Извън великолепната и пищна украса на гарата, Лъвовия мост и площад "Александър I", бяха добре украсени улиците: „Мария Луиза", „Търговска", значителна част от булевард "Дондуков", бул. „Левски", особено "Цар Освободител", върху гирляндите на която бяха поставени хиляди електрически крушки.

В това отношение не бяха забравени и трамваите. Независимо от тази официална украса, всички столични сгради и учреждения бяха окичени с югославянски и български знамена, а по балконите и прозорците на много от тях бяха изложени скъпи килими.

Тук му е мястото да посочим, че виновници на тази великолепна и, бихме казали, небивала досега в столицата украса, която ще остави неизличими спомени в съзнанието на Височайшите гости и столичани, са: н-кът на архитектурното отделение при Столичната община архитект Т. Горанов. заедно със своите помощници архитекти: Велчев, Тенев и др., управителят на градини и паркове Г. Духтев, цветарят Вили Краус, инженер Т. Кардалев и Е. Топалов от Общ. техн. работилница. Ценно съдействие в това отношение дадоха и инж. Ив. Сивков, н-к отделение "Чистота", н-кът на пътно-паважното отделение инж. В. Конярски, пожарната команда и др.

В свръзка с пристигането на Височайшите гости, кметът на столицата г. инж. Ив. Иванов още на 26 септемврий издаде следния позив към столичани:

„Столични граждани! С чувство на голяма и искрена радости ви съобщавам, че утре, четвъртък, 27 т. м., пристигат в столицата на България Т. В. Югославянският Крал Александър и Кралица Мария.

Височайшите и скъпи гости идат, за да върнат миналогодишната визита на Т. В. Цар Борис и Царица Иоанна в Белград и да дадат нов и бляскав израз на желанието и волята на двата съседни и братски народа да живеят в мир и сърдечно приятелство. 3атова посещението на Т. В. югославянските владетели е един акт от голямо историческо значение, то е един светъл празник за българи и югославяни; то е едно блестящо свидетелство за нов дух на взаимно зачитане, приятелство и братска сърдечност, които са вече установени между двете държави. Нека вярваме, че тоя дух ще затвърди окончателно балканския мир и ще допринесе много за заздравяването на мира на неспокойна Европа.

Граждани!
Сърдечните и братски чувства, които ние храним към Югославия и нейния народ, са на всички известни. Ние ги манифестирахме през последните няколко месеци не веднъж искрено и непринудено. Сега, обаче, нам се удава щастливия случай да посрещнем и да поздравим върховния представител на югославянския народ, Крал Александър и неговата августейша съпруга, кралица Мария, и аз съм убеден, че вие, столични граждани, верни на своята национална традиция, ще дадете израз на ентусиазма, вярата и възторга, които това височайше посещение извиква у вас. Така вие, от името на целия български народ, ще се отплатите и за бляскавия и сърдечен прием, който бе направен миналата година на Т. В. Царят и Царицата в Белград.

Нека. прочее, всички - граждани и общинска управа - да приветствуваме Техни Величества Югославянският Крал и Кралица с нашето искрено „добре дошли" в престолния град на България и да извикаме громко и сърдечно:

Да живее Н. В. Цар Борис III и българският народ!
Да живее Н. В. Крал Александър и югославянският народ!
Да живеят техните царски домове!"

Още в 2 часа след обяд на 27 септемврий всички улици, които водят от Двореца към гарата, бяха заети от хиляден народ, войска, ученици от гимназиите и много родолюбиви, културни и спортни организации, на които от по-рано беше определено място. Висшият персонал от Столичната община бе заел място при Лъвовия мост.

Непосредствено преди пристигането на Височайшите гости, на разкошно окичената и декорирана гара вече бяха заели места: Т. Величества Царят и Царицата, с цивилната си и военна свити, Т. Ц. Височества Княз Кирил и Княгиня Евдокия, една почетна рота юнкери, министър-председателят г. К. Георгиев, г. г. министрите, генералитетът, наместник-председателят на Св. Синод митрополит Неофит, софийският митрополит Стефан, столичният кмет г. инж. Ив. Иванов с госпожата си Матилда Иванова, помощник-кметовете: г.г. Хр. Манолов, Т. Йочев, Хр. Стоилов и инж. Р. Михаилов, областният директор Попзлатев, съпругите на министрите, персоналът на югославянската легация, начело с югославянския пълномощен министър в София  д-р Ал. Цинцар-Маркович и др.

След пристигането на Т. В. Крал Александър и Кралица Мария, което бе предшествувано от пет наши аероплана, които бяха ескортирали от границата до София височайшия влак, последните бяха приветствувани най-сърдечно от Т. В. Цар Борис и Царица Йоанна. След това кралят поздрави почетната рота юнкери и се отправи към генералитета, м-р-председателя, г. г. министрите и дивизионните началници, които му бяха представени последователно и поотделно от Н. В. Царя.

След това, съобразно установения от по-рано ред за посрещането, Височайшите гости, придружени  от  царя   и   царицата, влязоха в царския салон, където столичният кмет г. Иванов ги поздрави официално от името на столичани и произнесе следната приветствена реч:

„Ваши Величества, Като ставам тълкувател на сърдечната и искрена радост на  населението  на столичния град, позволявам си да поздравя Ваши Величества с „добре дошли" и да пожелая Вашето пребивание в столицата да бъде Вам приятно и ползотворно за двата братски народа!
Аз Ви моля, Ваше Величество, да благоволите и приемете и вкусите от хляба и солта — символ на сърдечно славянско гостоприемство".

След това, на сребърен поднос, на който са гравирани гербовете на нашата държава и Столичната община и е поставен надпис: „На Т. В. Югославянския Крал Александър и Кралица Мария", кметът г. Иванов поднесе на Н. В. Крал Александър хляб и сол, а г-жа Иванова поднесе на Н. В. Кралица Мария голям и разкошен букет от рози.

След тази последна церемония в царския салон, кортежът от автомобили, начело с Т. В. Крал Александър и Цар Борис, се отправи за в Двореца, като навсякъде из улиците бяха възторжено акламирани от наредената в шпалир войска, от учащата се младеж, разните организации и многохилядния народ.

На другия ден вечерта, 28 септемврий, в чест на Височайшите гости бе дадена в Двореца вечеря-гала, на която присъствуваха 82 души. между които и кметът на столицата с госпожата си.

На приема, който се състоя същата вечер, между многото поканени, присъствуваха и помощник-кметовете на столицата с госпожите си: г. г. Хр. Манолов, Р. Михаилов. Хр. Стоилов и Т. Йочев. На 30 септемврий, след като бяха посетили Бояна, Кричим и Пловдив, в 11 часа преди обяд югославянските владетели бяха изпратени по същия тържествен начин от гражданството и официалните власти, както и при посрещането им. като бе запазен и същият ред.

Изпращане на югославския крал, 30.IX.1934


4.10.2013 г.

Новата загадка


Днес отново ви даваме възможност да покажете дали познавате стара София. Кое е мястото на снимката?



3.10.2013 г.

Ден на пострадалите от войните


На 4-того (октомври) се отпразнува в столицата най-тържествено денят на пострадалите от войните. По тоя случай повече от 2000 инвалиди, сираци и вдовици манифестираха до Ал. Невски, където на площада се отслужи панихида и молебен. Присъствуваха министра Калфов, генерал Вълков, зап. генерал Вазов и др.

Момент от панихидата и молебена, отслужени от софийското духовенство

Част от манифестацията - инвалиди с колички, след които вървят зап. ген. Никифоров, ген. Вълков и др.


1.10.2013 г.

Тържествено отбелязване на възкачването на Цар Борис III на престола


Всяка година на 3 октомври, заедно с деня на Независимостта, с традиционен молебен в София се отбелязвал и денят на възкачването на Цар Борис III на българския престол. Молебенът в храма "Александър Невски" се отслужвал от софийския митрополит в присъствието на министрите от кабинета, председателя на Народното събрание и множество официални лица. 

Кадър от тържествата, 1925 г.

Следващите фотографии отново са уловили същото събитие, но 17 години по-късно - на 3 октомври 1942 г. На практика това е последното честване на възкачването на Цар Борис III на престола преди неговата кончина през 1943 г. Тъй като е надписана само една от снимките, възможно е все пак част от тях да са правени по друг повод. За разпознаване на официалните лица разчитаме и на вашата помощ.


Почетните военни части в марш към площад "Ал. Невски"


(Вероятно) министърът на войната ген. Никола Михов поздравява почетния строй на площада


Министърът на войната 


Главният мюфтия на мюсюлманите на влизане в "Ал. Невски"

Пристигането на главата на арменската църква


Официалните лица (Софийският митрополит Стефан, вероятно Христо Калфов, по това време председател на парламента, и Константин Партов - министър на правосъдието, благодарим на Илиана Иванова)

Висши германски офицери

Министър-председателят Богдан Филов в разговор с министъра на войната и други официални гости (вероятно Борис Йоцов - министър на народното просвещение и Константин Партов - министър на правосъдието, отново с благодарност към Илиана Иванова)


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...