30.12.2013 г.

Западни дипломати донасят кънките на лед в София


С падането на температурите идва времето и на зимните спортове. Сред тях особено популярно е пързалянето с кънки, което отдавна се приема за естествено и неотменно забавление през студения сезон. Това обаче не винаги е било така. Освобождението заварило София като скучен и задрямал градец, предлагащ малко и незначителни емоции. Няколко думи на граф Робер дьо Бурбулон добре описвали новата столица: „няма облик, няма паметници, няма търговия”. Най-тежко било положението на акредитираните у нас чужди дипломати. Мнозина от тях се опитвали да разсеят задуха от досадата на балканската столица с характерни за родните си страни развлечения. Така, благодарение на западняците, столицата за първи път се срещнала с екзотични за тогавашните софиянци спортове като кънките на лед, тениса и кегелбана. 

Още през 80-те години любителите на пързалянето основали т. нар. „Скейтинг клуб“, който обединявал не само чужденци, но и мнозина българи от по-високите социални прослойки, които с ентусиазъм прегръщали всички европейски приумици. На прагматичния и скептичен по душа българин тази нова мода се струвала по-скоро далечна и в голяма степен неразбираема. Населението на София гледало на пързалянето като на нещо „неприлично“, а според Константин Иречек софиянци го смятали за „цял цирк“. Особено в очите на консервативния шоп леденото „хоро“ изглеждало съвсем лишено от разум. Не било рядкост някой от минаващите край пързалката на Цариградското шосе софийски селяни да подхвърли: "Брей тие гражданье! Оти си не играят оро наземи ко що дал Господ, ноло шиткат по ледо сос тия ножове под нозете како шикнати!" 

Пързалката при Орловия мост, 90-те години на XIX век

Първата пързалка в София се получила по „естествен“ път. Течащата тогава свободно през града Крива река (наричана също Градската вада) се разливала край Цариградското шосе, като заблатявала терените около днешния паметник на Съветската армия. Студът през зимата сковавал блатото и ледената повърхност се превръщала в място за пируети и осморки под музиката на свирачи-цигани. Съвременниците разказват, че и княз Александър I Батенберг обичал да наминава, за да изпробва уменията си върху замръзналия гьол.

В началото на века в София вече имало няколко пързалки, повечето от които съвсем импровизирани. С най-добра слава се ползвало езерото в „Княз Борисовата градина”, където се пързаляли най-заможните кънкьори, в това число дипломати и дворцови чиновници. Средната класа предпочитала по-достъпното замръзнало блато край Александровската болница, а за всички останали имало безброй много тресавища в покрайнините на града и край реките. Последните били особено предпочитани от хлапаците, които успявали да играят там до насита, без да има кой да ги изгони или притеснява.

Днешното изкуствено езеро в Борисовата градина бележи началото си от 90-те години на по-миналия век, когато се извършили първите дейности по неговото оформяне в чест на пристигането на новата българска княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. Зимно време езерото се превръщало в пързалка, място за забавления и тържества. Входните такси за мераклиите, обаче, били доста солени за джоба на тогавашния софиянец и обикновено зяпачите били в пъти повече от кънкьорите. За сравнение, билетът за пловдивската пързалка струвал почти колкото килограм месо.

Езерото в Борисовата градина, началото на XX век

Тогавашните кънкьори рядко разполагали със специална екипировка. Най-често носели поизтърканите си ежедневни дрехи, а вместо със специални зимни кънки, софиянци били оборудвани с обикновени обувки, към които с канап привързвали ножовете за пързаляне.

В почивните и празнични дни край пързалката свирел военен оркестър, а през 30-те години „Ариана“ вече била огласяна от високоговорители. Така винаги звучала подходяща музика за „танци“ върху леда. В близост се намирала някогашната Зоологическа градина и нерядко, докато обикаляли пързалката, софиянци слушали и оглушителния рев на столичния лъв.

На общия фон със своето майсторство и възможности изпъквали малцина. Мемоарите са съхранили до наши дни имената на „плъзгарите“ Виятович и д-р Диодоно. Чешитът Диодоно (иначе наречен Милослав Богданов) – с вид и облекло на барон - бил известен сред софиянци като „първи есперантист, последен адвокат и неподражаем плъзгар“. Завършилият право в странство особняк се наредил сред най-известните чудаци на Стара София, споменаван в множество спомени с интерес и симпатия. Самотната и ексцентрична фигура от сутрин до вечер събирала погледите на публиката със уменията си на леда. С ловкост и надменност д-р Диодоно хвърчал около несръчните кънкьори, за да се остане легенда и след смъртта си.

Д-р Диодоно

Вече повече от век млади и стари летят по ледените пързалки на града. Много вода е изтекла и от времето на д-р Диодоно, но все така столичани продължават да споделят неговата страст към кънките и пируетите. Ето защо и през тази зима пързалките на София отново няма да опустеят. 


27.12.2013 г.

Новата загадка


Последната загадка за 2013 година! Кой от вас ще познае къде е правена тази зимна фотография?



20.12.2013 г.

Новата загадка


И така, кое е мястото и какво е събитието?



19.12.2013 г.

София преди и сега: Военната академия


Централният корпус на Военната академия, вероятно края на 30-те години 

Сградата в наши дни

Алеята на началниците, водеща от парка към централния корпус, където са били разположени бюстовете на началниците на Военното училище до 1944 г.

След 1944 г. бюстовете са премахнати и днес не съществуват

Колоната на випуските, открита през 1934 г., и православният храм на Военното училище

Мястото днес не е достъпно за граждани, източник на снимката

Паметникът на бомбиера, намирал се в близост до Колоната на випуските, днес не съществува

Зимен изглед с езерото в парка на Военната академия, изградено във формата на буквата Ф в чест на Цар Фердинанд

Мястото днес


16.12.2013 г.

Албум "50 годишнината на Софийския университет", част 4


Днес представяме последната част от албума посветен на 50-годишнината на Университета. Първа, втора и трета част можете да прочетете тук, тук и тук.


Английската делегация, начело със сър Едуард Бойл

Шествието на германската делегация

Шествието на унгарската делегация

Представителят на Osmania University - г. д-р Анвар Игвал Куеши от Хайдерабад - Индия, в шествието на чуждите учени

Н. В. Царят разговаря с г-жа и г-н Жюстен Годар
В ляво: Представителката на Американския колеж в Симеоново - г-ца Естер Щолцфус и тази на Американския колеж в Ловеч - г-ца Мелони Търнер

Някои от чуждите делегати

Ректорът г. Проф. Д-р Ал. Станишев приема приветствените адреси, поднесен на Софийския университет от страна на чуждите университети и академии

Царят и Царицата в разговор с чуждите делегати

След тържественото заседание в Ректората

Професорското тяло при Софийския университет



13.12.2013 г.

Новата загадка


Кой ще познае къде се намираме днес?



11.12.2013 г.

Разбиването на нелегални комунистически печатници


Из "Илюстрована седмица", около 1935 г.

Нашата политическа полиция в последните дни зарегистрира много големи успехи с откриването на пет нелегални печатници в столицата и една в Пловдив.

Комунистическата печатница открита в подземието на една къща на ул. "Баба Тонка" - към с. Враждебна

Намерените в квартал Стрелбището циклостилна печатница на Ц.К. и в квартал Булина ливада - печатница на комсомола

Голямата печатарска машина на ул. "Царица Елеонора", на която се е печатал седмия брой на "Работнически вестник" и др.

Изглед отвън на печатницата "Майска роза" на ул. "Царица Елеонора" в задната част на която е била печатницата

Общ изглед на къщата на ул. "Баба Тонка", отпред са заловените комунисти в момент на работа


9.12.2013 г.

Албум "50 годишнината на Софийския университет", част 3


В няколко публикации представяме специален албум, издаден през 1939 г. за 50-годишнината на УниверситетаПропускаме страниците с паралелните текстове на френски език. Първа, втора и четвърта част можете да прочетете тук, тук и тук.


Гостите, взели участие в университетските тържества



Дипломата за почетен доктор (Honoris Causa) на Софийския университет

Професори и гости на Софийския университет, след връчването на дипломите им за почетни доктори

Списък на професорите, провъзгалсени за почетни доктори на Софийския университет (22 май 1939 г.)



Германската делегация, начело с професорите г. д-р Мюленс и г. д-р Хоппе, придружени от ректора на Софийския университет г. проф. д-р Ал. Станишев, в Двореца

Полската делегация, начело с ректора на Варшавския университет, г. проф. Антониевич и ректора на Софийския университет г. проф. д-р Ал. Станишев, в Двореца

Шествието на професорите - гости, начело с ректора на Софийския университет  г. проф. д-р Ал. Станишев


6.12.2013 г.

Новата загадка


Ще познаете ли къде се намираме днес?



5.12.2013 г.

София преди и сега: Кино "Изток"


Легендарното столично кино в средата на 60-те години

2013 година - киното отдавна е затворило врати, а в сградата днес се помещава голяма търговска верига


2.12.2013 г.

Албум "50 годишнината на Софийския университет", част 2


По случай патронния празник на най-старото висше учебно заведение в България представяме специален албум, издаден през 1939 г. за 50-годишнината на Университета. В няколко части ще представим това интересно издание, отпечатано в едва 2000 екземпляра. Пропускаме страниците с паралелните текстове на френски език. Първа част можете да прочетете тук, трета част - тук и четвърта - тук.


21 май 1939 г.
Отпразнуването на 50-годишнината на Софийския университет
"Св. Климент Охридски"

Отпразнуването на 50-годишнината на Софийския университет „Св. Климент Охридски" остава едно събитие в историята на българската наука. С участието в тържествата на повече от двеста именити представители на чужди университети и академии — елита на културния свят, се подчерта значението, което те отдават на нашия университет. Интересът, който чуждият свят прояви към нашия културен институт, повдигна силно неговия престиж, приравнявайки го по дейност със западноевропейските университети.

Тържествата започнаха с молебен в храма Св. Ал. Невски, в присъствието на Техни Величества Царя и Царицата, Техни Царски Височества Княз Кирил и Княгиня Евдокия, Министерския съвет, чужденците-гости, дипломатическото тяло и всички висши официални лица.

След молебена, образува се шествие до Ректората, начело на което бяха почетната група на нашите студенти със знамето си, ректорите и деканите на чуждите университети, предшествувани от ректора г. проф. д-р Ал. Станишев и педела, който носи ректорския жезъл, подарен неотдавна на нашия университет от големия приятел на България сър Едуард Бойл (жезълът е копие от ректорския жезъл на Кембриджския университет).

Повечето от чуждите представители бяха облъчени в много интересни и живописни одежди, запазени по традиция при най-старите европейски университети. Шествието им, невиждано досега у нас, предизвика бурни овации на стеклото се гражданство.

Тържественото университетско заседание бе открито от Н. В. Царя с приветствена реч. След Негово Величество говориха Министърът на Народната просвета г. проф. д-р Богдан Филов и ректорът на Софийския университет г. проф. д-р Ал. Станишев.

На следния ден специални делегации от Варшавския университет, начело с ректора г. проф. Антониевич и г. проф. Слоньски, и от Берлинския университет — с професорите д-р Мюленс и д-р Хоппе, придружени от ректора г. проф. д-р Ал. Станишев, се явиха в Двореца и поднесоха на Н. В. Царя дипломи за провъзгласяването Му за почетен доктор по естествените науки на Варшавския университет и такъв по медицина на Берлинския университет.

При второто заседание в Ректората бяха поднесени дипломите за провъзгласяване чуждите учени за почетни доктори на Софийския университет, след което техни представители благодариха с много ласкави слова за Н. В. Царя, за Българския университет, за професорското тяло, за българската наука и народ.

Юбилеят на Българския университет беше не само университетски, но и народен празник.



Речта на Н. В. Царя


Речта на Министъра на Народната просвета г. проф. д-р Богдан Филов

Речта на Ректора на Университета г. проф. д-р Ал. Станишев

Приветствията на френския сенатор г. Жюстен Годар

Германският райхсминистър д-р Ханс Франк

Приветствията на водача на английската делегация - лорд Пърси и тия на сър Едуард Бойл, председател на Балканския комитет в Лондон

Проф. д-р Джемил Бизел за Софийския университет

Още от приветствията на чуждестранните представители

Н. В. Царят поздравява почетната студентска група

Ректорите и деканите на чуждестранните университети, начело с г. проф. д-р Ал. Станишев, се отправят към храма "Св. Ал. Невски" 

След молебена в храма "Св. Ал. Невски" ществието, начело с ректора г. проф. д-р Ал. Станишев, се отправя към Ректората

Шествието на френската делегация след църковната служба

Тържественото заседание в Аулата на Университета

След тържественото заседание, Т. В. Царят и Царицата, придружени от Т. Ц. В. Княз Кирил и Княгиня Евдокия, напущат Университета

Официалните лица, начело с Министър-председателя г. Г. Кьосеиванов и ректора г. проф. д-р Ал. Станишев, на излизане от Ректората

Полските учени, придружени от подначалника на протокола при М-вото на външните работи г. Е. Силянов, напущат Ректората


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...