29.09.2014 г.

Мобилизация


През септември 1912 година се извършва мобилизацията за Балканската война. Френското списание "L'Illustration" публикува серия снимки, които отразяват трескавото оживление в българската столица.

В двора на Пехотните казарми

Мобилизацията в София - запасняци в пехотните казарми

Записване на мобилизираните войници

Готови за път


Към фронта - влак с войници на гарата в София

Вижте още тук


26.09.2014 г.

Новата загадка


Кой ще познае мястото днес?



19.09.2014 г.

Новата загадка


Парад на Вермахта е завардил една софийска улица. Коя е тя?



18.09.2014 г.

София през 1964 година


Още няколко приятни кадъра от преди половин столетие, предоставени от Pascal Pontremoli. Фотографии от неговото посещение в София можете да видите също тук и тук.

Снимка: Pascal Pontremoli, 23 август 1964 г.

Снимка: Pascal Pontremoli, 23 август 1964 г.

Снимка: Pascal Pontremoli, 1974 г.


15.09.2014 г.

София преди и сега: Булевард "Княгиня Мария Луиза"


Поглед от храма "Свети Крал" ("Света Неделя"), началото на 20 век

Оживеният булевард през 20-те години

Същото място в началото на 40-те години

Поглед от камбанарията на катедралата "Света Неделя", 70-те години.
Отсечката между храма и джамията е почти изцяло разрушена при бомбардировките и в последствие разчистена, за да се изгради ЦУМ

Началото на булевард "Мария Луиза" в наши дни

12.09.2014 г.

Новата загадка


Днес ще погледнем отвисоко. Къде сме се разположили?



10.09.2014 г.

100 хиляди души празнуват в София свободата на Добруджа


Из столичната преса (8-9 септември 1940 г.)

100 ХИЛЯДИ ДУШИ МАНИФЕСТИРАХА ЗА ДОБРУДЖА ПРЕД Н. В. ЦАРЯ

Голямото тържество по официалното чествуване за възвръщането на Добруджа към майка България започна вчера с благодарствения молебен в храма паметник "Ал. Невски". Цяла София обкичена с национални знамена. Няма врата, нито прозорец, нито балкон, на който да не се вее българският трибагреник. На всички улици на столицата още от 9 часа сутринта (на 8 септември 1940 г.) се чувствува необикновено оживление. От краищата на София непрекъснато се стичат към центъра празнично облечени хора - мъже, жени и деца, с радостни лица. В дворовете на гимназии, прогимназии и училища свирят ученич. музики. Всички се приготовляват да отидат на големия молебен.

Към 10 часа София почна да се наводнява с много гости от Провинцията — граждани и селяни с най-пъстри носии от цялата страна, дошли с първите сутрешни влакове. Площадът пред "Ал. Невски" още от 10 часа преди обед е препълнен. Околовръст храма се строят команди от Военното училище, гвардейския полк, останалите пехотни, артилерийски и конни полкове на столичния гарнизон, запасното офицерство, запасните подофицери, юнаци с цялата управа на съюза Юнак в юнашки униформи, студентите, националната спортна федерация, поборниците от Шипка, д-во „Сливница", македоно-одринското опълчение и Македонският научен институт с български знамена, обвити в траур, цялата добруджанска организация, начело с председателят си Ангел Стоянов, железничарите и пощенци в униформа, начело със своите директори г. г. Колчев и Янков, големи групи учащи от мъжките гимназии на столицата с музиките си, целият младежки съюз „Отец Паисий", руските ветерани от освободителната война, разни други родолюбиви организации и хиляден народ по тротоарите около площада. 

Молебенът е определен за 11 часа преди обед. Официалните лица пристигат бавно. Цялата германска легация, начело с м-р барон фон Рихтхофен, цялата италианска легация, начело с м-р граф Маджистрати, всички в парадни хитлеристки и фашистки униформи, и унгарският пълномощен министър Юнгерт Арноти влизат в храма всред поздравления и ръкопляскания, където началникът на протокола м-р Белинов, подпомогнат от няколко секретари и аташета, посрещаше и настаняваше пристигащите официални лица. Военните аташета на Германия и Италия бяха в парадни униформи. Нашата делегация от Крайова, водена от г. министър Поменов, също така бе бурно акламирана от народа при влизането й в църквата.


Часът е 11 часа. Целият храм е изпълнен с официални лица и народ. Никога в храма паметник "Ал. Невски" не се помни подобен грандиозен молебен. Цялото свободно от наряд офицерство начело с генералитета, между които се вижда началник щаба на войската ген. Хаджи Петков, е направило шпалир на източната и западната страни в храма. В средата на храма целият малък състав на Св. Синод, начело с наместник-председател на Св. Синод митрополит Неофит, соф. митрополит Стефан и многобройно свещеничество са готови да започнат благодарствения молебен.

Между официалните лица в храма са: всички министри начело с м-р-председателя д-р Филов, членовете от гражданската и военната свита на Техни Величества Царя и Царицата, кметът на София ииженер Иванов, бившите м-р председатели Н. Мушанов, Цанков и П. Златев, цялото бюро на Нар. събрание, начело с председателя г. Логофетов, подпредседателите Захариев и Пешев, много народни представители, много бивши министри, директорът на полицията Пантев, висшите чиновници от всички министерства и обществени учреждения. Бившият главнокомандующ ген. Жеков също бе поздравен с възторжени "ура" и ръкопляскания. От двете страни на западните врати на "Ал. Невски" стоят стотици млади момичета облечени в народни носии от Добруджа, Тракия, Македония и останалите бъпгарски покрайнини. Музики близо и далече гърмят само "О, добруджански край".


ЦАРЯТ И ЦАРИЦАТА ПРИСТИГАТ НА МОЛЕБЕНА

Внезапно откъм "Цар Освободител" гръмват още по-мощни овации и "ура". От всички страни се чува само:
— Царят и Царицата!
Техни Величества, придружени от княз Кирил и княгиня Евдокия, в открити автомобили, се явиха на площада, бурно акламирани от всички страни, от хиляди хора. Всенародното въодушевление по случай освобождението на Добруджа достигна кулминационната си точка в буйните овации към Техни Величества. Царят и Царицата бяха посрещнати пред храма от министерския съвет, начело с м-р председателя г. Филов и членовете на царската свита и всред нестихващи акламации влязоха в Божия храм.


МОЛЕБЕНЪТ

Молебенът бe отслужен веднага. Никога в храма паметник "Ал. Невски" не сa се възнасяли по-радностно тропари и пасажи от Евангелието, колкото в този тържествен исторически момент. Митрополит Стефан произнесе възторжена реч, в която между другото подчерта: „В този исторически момент ние чествуваме осъществяването на един въжделен блян от целокупния български народ: връщането на Добруджа към майка България. Ние имаме всички причини да очакваме други подобни радости."

Н. В Царят и Царицата се ръкуваха с всички министри, пълномощните министри на Германия, Италия и Унгария, с много други официални личиости и богомолци в храма. От всички страни се чуват само радостни възклицания към Н. В. Царя:
- Честито, Ваше Величество, Добруджа е вече българска!

Молебенът завърши десетина минути пред 12 часа. Техни Величества, придружени от министри и генералитета, напуснаха храма. След като остави Н. В. Царицата на стълбите на западните врати на храма, Царят, придружен от министра на войната ген. Даскалов и генералитета, поздрави строените войскови команди и родолюбиви организации, които отново в продължение на 15 минути бурно и стихийно огласяваха площада с "ура" за Царя. Техни Величества, придружени от княгиня Евдокия и княз Кирил, се отправиха с автомобили обратно по "Цар Освободител", за да се върнат в двореца, където трябваше да приемат всенародната манифестация с минаване през двореца. Царят и Царицата бяха отново предмет на грандиозни акламации по целия бул. „Цар Освободител".


ВСЕНАРОДНА МАНИФЕСТАЦИЯ ПРЕД ДВОРЕЦА

Тя почна веднага след като Техни Величества се завърнаха в двореца. Всички министри, начело с м-р председателя г. д-р Филов, председателят на Нар. събрание г. Логофетов и подпредседателите Захариев и Пешев, се отправиха към двореца, за да присъствуват на дефилирането на десетките хиляди лица, родолюбиви организации, гости от провинцията, особено на селяните от цяла България, дошли специално за официалното чествуване на възвръщането на Добруджа към България, за да изкажат още веднъж пред любимия си вожд Царя въодушевлението на цяла България от възкресението на Добруджа.




Дефилирането почна в 12.30 часа на пладне. На балкона на двореца Техни Величества Царят и Царицата, Княз Кирил и Княгиня Евдокия, заедно с министрите и бюрото на Народното събрание, заеха веднага места. Първо влезе в двореца офицерството, свободно от наряд, начело с министра на войната и генералитета. Две военни музики свиреха "О, добруджански край!" При влизането на офицерството, хилядният народ, натрупан по всички тротоари на "Цар Освободител" бурно акламира родното войнство. След това минаха запасните офицери, които нестихващо акламираха Царя и Царицата. При минаването на запасното офицерство лично от Царицата бяха изведени на дворцовия балкон височайшите деца - престолонаследника Княз Симеон Търновски, облечен в бяло костюмче и Княгиня Мария Луиза, които, махайки с ръчичките си към деифилиращето действащо и запасно войнство, бяха предмет на продължителни овации. Застанал между своите височайши родители, Престолонаследникът и княгиня Мария Луиза, с радостни очи и непрестанно любопитство гледаха към десетките хиляди хора, които запълнили целия булевард "Цар Освободител", доколкото могат да видят очите, чакаха също да минат през двореца.



След това почна една невиждана и незапомнена досега народна манифестация през двореца. Никога по-рано София не е преживявала по-дълга и по-внушителна манифестация от вчерашната, която продължи до три часа и половина сл. пладне. След действуващето офицерство, от което се отдели генералитетът и остана в двореца, под балкона и след запасното офицерство, бурно дефилираха хилядите селяни — задругари, дошли най-масово от Плевенска област и останала България. Водени лично от м-р Багрянов, с развети национални и задругарски знамена, в най-пъстри селски маси, тия горди синове на България, беззаветно обичащи родината си селяни, напуснали най-далечни планини и долини, показаха, че селска България, народните маси, изпитват дълбоко вълнение и неизразима радост от възвръщането на Добруджа. Качили се набързо на първите влакове за София, носещи куфари и торби със себе си, непочинали още от дългото пътуване до София, взели със себе си жени и деца, тия селяни бързаха първи да изкажат пред Царя своите радости и чувства. Първо, преди всички други официални лица и жителите на София, българското селячество засвидетелствува своето родолюбие и дълбока почит пред Царя.


СОФИЯ МАНИФЕСТИРА

След повече от половин час чакане пред Нар. събрание, докато минат през двореца селяните задругари и гостите от провинцията, потегли към двореца и официалната част на манифестацията, начело с кмета г. Иванов. В челната част на тази група са всички членове от нашата делегация от Крайова, висшите чиновници от разните министерства, помощник- кметовете на София, бившите м-р председатели Мушанов, Цанков, Пенчо Златев и други видни наши общественици. София дефилира с възторжени овации за Добруджа, Царя и България.



НАРОДЪТ СТИХИЙНО НАХЛУВА В ДВОРЕЦА

Военните музики в Двореца свирят само "О, Добруджански край", който заставя всички български сърца да бият с най-трепетно вълнение и буйна радост. Под звуците на тази велика българска песен, народът, натрупан по тротоарите на "Цар Освободител", се втурва стихийно към Двореца. Всеки бърза по-рано да изкаже радостта си пред Техни Величества. Участието на височайшите деца при приемането на манифестацията,възбужда още повече любопитството на хилядите хора. Полицейската охрана, пазеща реда при влизането в двореца, се огъва и полага усилия да поддържа реда. Народът се блъска с напор все напред. Човек до човек, хиляди души, с погледи насочени нагоре към балкона на двореца, към Царя и Царицата, акламират...


Бащи, поставили децата си на рамената, майки издигащи високо дори пеленачета, баби с побелели коси, старци с ордени — всичко това представлява една огромна маса от ентусиазирани хора, които, освободени от мъки и страдания, бяха дали безграничен израз на всепобедна радост. Инвалиди минават с колички, до тях войници под козирог стъпват твърдо пред своя Върховен Вожд. Жени са във възторг от Царицата, която се усмихва и покланя приветливо на техните овации.

Разляното море от народа от време на време спира пред вратите на двореца, докато се изредят влезлите вече в двореца манифестанти. След това последва нов още по-възторжен прилив от още повече ентусиазирани хора. Вълни след вълни нахлуват в двореца. Отново селяни навеждат знамена пред Царя. Манифестантите се сменяват бързо както на филм. Отново се задават в стройни редица селяни задругари, всред които, в море от български трибагреници и задругарски знамена, се виждат носии от Тракия, Дунавската равнина, Балкана, Западните покрайнини, Македония, Рила и Пирин. Не липсва нито една българска покрайнина във всебългарската манифестация пред Царя. Стотици млади момичета от Никополско, Видинско, Сомовитско и Кнежа предизвикват възхищение със своите дивни носии. Следват ги мъже от техните краища с бели дрехи. Китните тракийски носии говорят, че също и цяла Тракия участвува в радостта на цяла България. Всеки вижда, че цяла България манифестира своите чувства.


ЗНАМЕНАТА В ТРАУР

С благовение публиката поздравлява още преди да влязат знамената, обвити с траур, на тракийци, македоно-одринското опълчение, македонския научен комитет. Хиляди тракийци и македонци акламират Царя. Всички се радват, че България възкръсва и нови надежди окриляват народа.

МЛАДА БЪЛГАРИЯ ДЕФИЛИРА

Юнаците акламират Царя с истинско юнашко ура. Добруджанци манифестираха със сълзи от радост на очите. Мнозина от тях още не вярват, че скоро ще могат да прегърнат бащи и майки, братя и сестри. Железничари и пощенци, водени от директорите г. г. Колчев и Янков, минаха с музиките си и гьрмовито ура. На пощенски мотоциклети е поставен портрет на Царя.

Учащата младеж от мъжките гимназии и първата девическа гимназия дефилира с хиляди големи и малки български знамена. Ученичките махаха към Царя и Престолонаследника с кърпички, направени от български трикольор. Те носеха портретите на Царя и Царицата. Стройно и с високо нагоре вдигната ръка минаха легионерите, показаха, че те обичат България с беззаветна преданост. Спортната младеж, скаути, спортисти и други не знае умора в безконечните овации. Младежите от "Червен кръст" дефилираха с войнишка стегнатост и дълбоко съзнание за деня, който преживява България. Цялото XI-то районно кметство на София минава начело с кмета си, първенците си, всички свои жители.

Манифестацията изглежда, че няма край. Всички новопристигащи с влаковете в София гости из провинцията всеки момент се вливат в множеството и нахлуват в двореца. Право от гарата те дефилират пред Царя. Никой от тях не иска отново да се върне в родния край без да не е видял Царя, Царицата и Престолонаследника.

Часът е вече три и половина. Нечуваната и незапомнена манифестация се завършва, най-сетне, с дефилиране на стотици автомобили, отобуси и камиони, украсени с трикольорни ленти и изпълнени с ликуващи хора. Всички махаха към балкона на двореца.


Н. В. ЦАРЯТ ЦЕЛИ ТРИ ЧАСА ПРИЕМА МАНИФЕСТАЦИЯТА

Точно в три и пол. ч. сл. пл. след като преминаха последните манифестанти през Двореца, Царят напусна балкона. Цели 3 ч. без да се мръдне от мястото си, Царят наблюдаваше тържествуваща и радваща се България. Заедно с Царя, също Царицата и малката княгиня Мария Луиза издържаха тази най-дълга досега ставала в София всенародна манифестация. Престолонаследникът наблюдава без умора около час и половина манифестацията. Малката княгиня видя цялата манифестация, без да напусне нито за миг баща си. Царят и Царицата, след като изказаха пълното си задоволство и дълбока радост от големия ден за цяла България, се сбогуваха с министрите и бюрото на Камарата и се оттеглиха в Двореца.

Манифестацията ще остане паметна. Тя бе манифестация на българския дух, българското единение, българската воля, българската вяра за тържеството на българската правда. Въпреки че повече от 100 000 души дефилираха през Двореца, не се случи нито едно тежко нещастие, нито един инцидент.


ГОЛЕМИТЕ МАНИФЕСТАЦИИ ПРЕД ЛЕГАЦИИТЕ НА ГЕРМАНИЯ И ИТАЛИЯ

Всички манифестанти, които минаха през Двореца, едновременно минаваха и пред намиращите се на Цар Освободител легации на Германия и Италия. Възторжени овации бидоха направени на пълномощните министри барон фон Рихтхофен и граф Маджистрати. Хиляди души акламираха с възгласите си Хитлер и Дуче. Няколко пъти дворовете иа двете легации бяха изпълнени с манифестанти. Италианската колония в София взе участие и в молебена в „Ал. Невски" с малко отделение черноризци от местното фашио. Селяните от провинцията гръмогласно правеха овации на Германия и Италия.

МЕЖДУ НАРОДА НА ПЛ. АЛЕКСАНДЪР I

Към 10 ч. сутринта многоброен народ изпълни тротоарите около пл. "Александър I". След малко, кордонът от стража бе разкъсан и народът зае западния вход на Двореца, очаквайки да започне манифестацията. Множеството се тълпеше все повече. Инсталираните високоговорители предаваха молебена от храма Ал. Невски. По лицата на всички се четеше възторг и радостно вълнение.
— Каква ли радост изпитват сега братята добруджанци? — говори един възрастен мъж, под чийто ревер са накачени няколко ордени на близкостоящия младеж.
— От седмици време добруджанците държат от сутрин до вечер радиоприемниците си отворени, отвръща друг.
Разговорът се върти само върху сключената спогодба, за златната Добруджа.
Една стара селянка с уморен глас се моли да й отворят път да мине по-напред. За ръка водеше своето внуче.
— Още през нощта съм тръгнала за града с тоя малък юнак. Сирак бедният и няма кой да го доведе. Тръгнаха много от село, та като ми заплака и той искал да иде в София. Пък и мен ми се искаше. Такова чудо на сто години еднаж се случва.
Музиката отново гръмна "О, добруджански край". Очичките на малкия трепнаха. Околните му дадоха път и малкия весело зазяпа дефилиращите селяни от земедълските задруги, начело със своите гайди.


ПО БЕЗЛЮДНИТЕ УЛИЦИ ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ТЪРЖЕСТВОТО

Когато хиляди столични граждани по всички главни артерии масово се стичаха към центъра на града, за да вземат участие във всенародното тържество, с една от редакционните коли, ние потеглихме към периферията, за да видим какво става там в този тържествен ден. Ето един случай при който журналиста трябва да бъде по-скромен и да признае, че не е видял нищо, защото всичко здраво и годно да се движи, беше се стекло в сърцето на града. Толкова голям бе ентусиазма на столичани за свободата на Добруджа. Излизаме към близките до столицата села. Обикаляме и тях. Те също са обезлюдели. Всичко се е стекло в престолния град. Едва подир обед в селата се извиха кръшните народни хора и младите момци и моми бяха в най-новите си премени, необикновенно много накичени с цветята на селската градина.

Връщаме се към столицата. Радиоапаратът на колата ни показва, че тържеството е в своя разгар. В периферията на града е пусто и тихо. Отправяме се към гарата. Тук всеки няколко минути пристигат редовни извънредни влакове, които стоварват десетки хиляди пътници, пристигнали специално за тържеството. Особено впечатление правят представителите на земеделските задруги. Гори от знамена се носят над многобройните пристигащи пътници от всички краища на България. Като че ли само членовете на земеделските задруги са знаели за наближаваща радост и са се подготвили за нея. Никой събор и никой конгрес досега не е привличал в столицата толкова много организирани земеделци, както вчерашното тържество. Единството и сплотеността им прави чест на земеделска България. Само до 10 часа сутринта младежките червенокръстни отряди, под непосредственото ръководство на д-р Т. Зъбов, посрещнаха с хляб и сирене около 4,000 земеделци от задругите. За целта те бяха наредили цяла верига от маси в градината при гарата. Върволицата от новопристигащи, обаче, не спря до вечерта.

РАДОСТТА НА ЗАТВОРНИЦИТЕ

Напуснахме града по шосето за Княжево и се отбихме в Дома на човещината. Тук са настанени малолетните престъпници. При нашето влизане, директорът на дома г. Иван Иванов, току що събираше младежите, за да им говори за значението на празника и по този начин да не ги лиши от удоволствието да участвуват във всенародното тържество. Своето слово директорът завърши с "ура" за Царя, за България и за Свободна Добруджа. Едно наистина мощно и възторжено ура се изтръгна от гърлата на юношите, които макар и млади, са преминали вече прага на първата противозаконна простъпка. След това, разбира се, тяхното внимание се съсредоточава към нас, представителите на печата и хората които знаем всичко.

— Какво става по града?... Вие ще ходите ли в Добруджа?... Това бяха първите въпроси, с които малолетните престъпници ни отрупват. Отговаряме им както можем. Интересуват ги помилванията. Ние клатим глави обнадеждително. Казваме им, че търпението и добрата воля винаги се награждават. Когато мнозина мислеха, че Добруджа е забравена и остава само като една непостижима мечта, часът на освобождението удари. И те трябва да вярват, че правдата цари навсякъде.

Като че ли всички разбират думите ми. Погледите им блестят, озарени от радостна надежда за недалечната свобода. Свободата, за която цялото човечество е в непрестанна борба.

СНОЩНОТО ФАКЕЛНО ШЕСТВИЕ

Избликът на народна радост не стихнал през вчерашния ден, продължи и снощи. Във всички квартали на Столицата бяха устроени народни тържества, които продължиха до късно през нощта. Една железничарска рота, съставена от повече от 500 души иаправи факелно шествие из града начело с железничарската музика и хор. Железничарите тръгнаха от площада пред гарата, минаха през главните улици, като пред двореца направиха бурни овации. 


По всички улици се присъединяваха непрекъснато групи от граждани, което придаде на шествието още по-голяма величественост. Навсякъде където минаха железничарите бяха сърдечно акламирани от гражданството, което изпълваше до късно снощи улиците. Пред Народното събрание железничарската музика изсвири няколко народни хора. Ликуващият народ изви кръшни хора, придружавайки играта с песни и възгласи. Шествието се закри пред гарата.

Вижте също: Освобождението на София: Денят 7 септември 1940 г.


7.09.2014 г.

Освобождението на Южна Добруджа: Денят 7 септември 1940 г.


Из столичната преса (7-8 септември, 1940 г.)

КРАЙОВА, 7 СЕПТ. 
(ПО ТЕЛЕФОНА ОТ НАШИЯ ГЛ. РЕДАКТОР)

Днешният ден влезе като една от най-забележителните дати в българската история. Днес в Крайова, между 15 часът без 15 минути и 16 часът без 25 минути се подписа споразумението между България и Ромъния, по силата на което Южна Добруджа, в границите й от 1912 год., се връща към майката-отечество. Придобивката е грамадна и неоценима за България не само с огромния факт за възвръщането на Добруджа, но главно защото това става без кръв, без жертви, дори без мобилизация от наша страна.

От днес нататък нищо не дели България и Ромъния. Двете съседни страни заживяват в мир и добросъседство, благодатните плодове, на които тепърва ще бъдат оценени и почувствувани от народите на двете страни.

Първата страница на столичен вестник, 7 септември 1940 г.

ИСТОРИЧЕСКИЯТ АКТ

се извърши в грамадната зала на Кралската резиденция. Членовете на двете делегации бяха в строго официално облекло; военните в униформа. От българска страна присъствува в униформа само г. полковник Иван Попов, който тази сутрин се завърна от Букурещ, гдето е бил във връзка с официални учреждения по предстоящата окупация на Добруджа.

Членовете на нашата делегация бяха взети с автомобили от палата Йон Михай и отведени в Кралската резиденция точно в 15 ч. без 15 м. По изричната молба на ромънската делегация при подписването не бяха допуснати представители на печата, нито да се направят снимки. Преди церемонията по подписването ромънската делегация представи ново пълномощно, подписано от крал Михай, генерал Антонеску и Маноилеску. След това произнесе реч министър Крецеану и отговори му министър Поменов.

Ромънската делегация подписа нашия екземпляр, а българската — ромънския. След това двата екземпляра бяха разменени и наново подписани от двете делегации. Най-после двата договора бяха скрепени с восъчни печати.

Двете делегации след това се сбогуваха и нашата напусна Кралската резиденция в 16 ч. без 25 мин. Подписването на историческия акт се извърши с особена сребърна перодръжка, която нашата делегация носеше със себе си, за да я подари на военния музей.

В 17 часът нашата делегация напусна Крайова със специален влак изпратена сърдечно от ромънската делегация и властите на Крайова.


TЕКСТЪТ НА ДОГОВОРА
Официално съобщение за споразумението

Днес в 15 ч. и 20 м. в залата на Кралското наместничество в Крайова бе подписан ромъно-българският договор за предаване на Южна Добруджа на България. Съгласно този договор България си връща цялата територия на Южна Добруджа в границите й от 1912 година.

Условията на договора са:
1. Веднага след ратификацията на договора български военни разграничителни комисии започват, в сътрудничество с ромънски комисии, точното установяване на новата граница на самото място.
2. На 15 септемврий в Добруджа влизат представителите на гражданските власти, които заемат държавните и обществените сгради.
3. На 20 септемврий в 9 ч. сутринта българските войски преминават границата и в продължение на 10 дни заемат територията на Южна Добруджа.
4. В срок от три месеци от ратификацията на договора ще се извърши задължителна размяна на населенията — ромънското от Южна Добруджа и българското от Северна Добруджа.
5. За населението от другите области на двете страни се предвижда доброволно изселване в срок от една година.
6. Българската държава се задължава да заплати в продължение на две бюджетни упражнения една глобална сума леи, равна на 450,000.000 лева разлика в стойността на частни сгради, имоти, вземания и др. С тази сума се ликвидират всички други претенции от финансов характер.
7. Ромънската държава се задължава да плати на българите от Северна и Южна Добруджа извършените реквизиции.

Смесени комисии, с нужния брой подкомисии, ще имат грижата за уреждане на всички въпроси по изпълнение на договора.

Карта на Добруджа, септември 1940 г.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ Г. ПРОФ. Б. ФИЛОВ СЪОБЩАВА ЧРЕЗ РАДИОТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ЗА ВЪЗВРЪЩАНЕТО НА ДОБРУДЖА

Днес министър-председателят г. проф. Филов точно в 4 ч. съобщи на българския народ радостната новина за присъединяването на Добруджа към свободното отечество. Пред микрофона на радио София първият министър произнесе следното вдъхновено слово, в което изрази радостта на целия народ за щастливия завършек на преговорите между България и Ромъния в Крайова: 


БЪЛГАРИ,

Щастлив съм, че днес мога да ви съобщя ново радостно събитие, което целият български народ вече от няколко дни очакваше с нетърпение. Нашата златна Добруджа се връща наново в пределите на майката Отечество. Днес в 3 ч. и 20 м. в Крайова бе подписан договора между България и Ромъния, с който двете държави, решени да възстановят добросъседските си отношения, се споразумяха за възвръщането на Добруджа към България в границите й от 1912 год. С това се разкъсват и веригите на Ньойския договор като се премахва едно от най-тежките за българския народ негово постановление.

Българският народ днес с право може да тържествува защото изгрява звездата на българската правда. Досегашната правителствена политика мъдро вдъхновявана от Н. В. Царя и улеснявана от вярата, сплотеността, благоразумието и търпението на българския народ дава вече своите плодове. В този тържествен час нека подчертая че благоприятното разрешение на добруджанския въпрос можа да се постигне, благодарение на приятелското сътрудничество и ценната поддръжка, която ни оказаха големите водачи на германския и италианския народи. С това те не само заслужиха приятелството и признателността на България, но и допринесоха много за затвърдяването на мира в Югоизточна Европа. Това посредничество се посреща със съчувствие и одобрение от целия свят, тъй като българската кауза бeше действително една справедлива кауза, която рано или късно трябваше да възтържествува.

Българският народ никога не е губил вяра в тържеството на правдата. Той ще запази и в бъдеще тази вяра, която го е крепила досега. Искрено привързан към миролюбивата политика на правителството, което се вдъхновяваше от желанието да бъде в мир и в добри отношения със съседите, българското правителство и българският народ направиха всичко възможно да се разреши добруджанският въпрос по мирен начин, без проливане на кръв, без жертви. Тъкмо и в това е и голямата стойност на договора между България и Ромъния, с който се урежда добруджанския въпрос. С това се възстановява правдата, както и старите добри връзки и доброто съседство между България и Ромъния. С това се изпълват и въжделенията на българския народ.

Когато Добруджанският край е наново при нас, нека благодарим на Бога, че ни даде възможност да дочакаме това щастливо и радостно събитие. От името на правителството аз отправям в днешния ден най-искрени поздрави към българите и към всички добруджанци. Нека всички, както всякога, здраво сплотени около престола на Н. В. Царя да работим с всички сили за благоденствието на нашата страна. 
Да живее Н. В. Царя!
Да живее България!


КАК ГОЛЯМА СОФИЯ ПОСРЕЩНА НОВИНАТА

Още през време на обедното си предаване говорителят на радио София съобщи, че в 2.30 часа подир обед министър председателят г. проф. Богдан Филов ще произнесе по радиото реч. Това обстоятелство и фактът, че през следващите минути радиото продължи предаванията си само с народни песни и маршове, накара всички слушатели да оставят всякаква работа и да се съберат пред апаратите. Слухът като мълния се разнесе из столицата. Навсякъде се чувствуваше голямото възбуждение

В ОЧАКВАНЕ

на вестта, с мисълта, за която през последните дни всеки българин заспиваше и се събуждаше. Два и половина часа наближава. Нервите са изопнати. Обажда се говорителят и съобщава, че речта на министър-председателя ще бъде произнесена след нови 15 минути. Ново мъчително очакване, което не свърши след петнадесет минути, защото още два или три пъти речта на миннстър-председателя бе отлагана по за няколко минути.

В редакцията от три дена се знаеше за какво ще бъде речта на министър-председателя. Ето защо, към два и половина часа, четири редакционни автомобили се пръснаха към периферията на града, за да видят как народът ще посрещне новината за

ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ДОБРУДЖА.

В една от редакционните коли потегляме към квартала на тютюневите складове на улица „Враня". Колата наближава склада „Фумаро". Мощното автомобилно радио разнася добруджанския марш. Спираме пред склада. Един от ръководителите ни посреща, разбира в какво се състои работата и веднага се провиква:

ПАЙДОС! . . ПАЙДОС! . .

По прозорците на високата сграда наизкачаха стотици работнички в бели престилки, започнаха да махат с ръце и да викат „ура". В дясно е склада на земеделската банка, а в ляво — на италианската режия. Виковете привличат вниманието на работниците и от тези складове. На улицата са излезли няколко стотин работници и работнички, които блокират колата на .,Утро". Радиото започва предаването на народни хора. Хората се извиват около автомобила. Внезапно мелодията секва и говорителят наново съобщава, че министър-председателят ще произнесе речта си след 10 минути. Ново вълнение и нови възклицания на нервно очакване Най-после говорителят обръща вниманието на слушателите, че речта на министър-председателя започва. Настъпва гробна тишина.

Първите думи на министър Филов са последвани от вестта за освобождаването на Южна Добруджа. Едно мощно и нестихващо „ура" се изтръгва от работническите гърди и се понася далеч надолу към центъра на града. Повече от положително е, че тук при тютюневите складове бе организирано първото масово тържество в столицата по случай освобождаването на Добруджа. 

И ЦИГАНИТЕ ЛИКУВАТ 

Сред овациите на стотици наши читатели, ние се спускаме по улица "Опълченска" и завиваме към Циганската махала. Камбанният звън, предаван и по радиото се разнася над целия град. Улиците са вече потънали в национални знамена. В циганската махала народът е наизлязъл и ликува по своему. Големи групи мъже, жени и деца в своите пъстри носии, се отправят към центъра с възторжени викове. Редакционният автомобил на свой ред получава овациите на тези, които не веднъж са били спохождани от нас, а особено в случай на нужда и бедствия.

Пресичаме наново столицата. която вече се е раздвижила и поемаме към близкото село Слатина. Селото по свой начин започва да изживява народното тържество. Полските работници дочуват звуците на радиото. Добруджанският химн ги кара да вдигнат глави. Те размахват кърпи, калпаци и вили, а из зажаднелите им гърла се изтръгва националният ни повик „ура".

В ДОБРУДЖАНСКИЯ КВАРТАЛ

Отново се движим обратно през столицата към добруджанския квартал. Стигаме там само двадесет минути след съобщението на радостната вест. Още от далеч виждаме една тълпа деца, понесли голямо знаме към училищната сграда. И тук няма кой да оспори предимството на добруджанските деца. Тези, които никога не са виждали родината на своите бащи и деди, но знаят толкова много за нея. Те са първите, които са понесли знамето по ул. и турят началото на тридневните всенародни тържества. Посрещат ни със своето детско „ура", надъхано с патриотизма на техните бащи и по-големи братя. Регистрираме снимка и потегляме към полите на Витоша. 

В Добруджанския квартал малките добруджанчета манифестират начело с родния трицвет

Ето ни по пътя от Княжево за Бояна. Туристите в полите на планината са много, но те не държат една посока — посоката към върховете. С песни и викове една част от тях се изкачват нагоре, а големи групи, неможейки да се стърпят, масово се стичат към трамвайната гара, за да се върнат в столицата и там, заедно с всички други, да изживеят тридневното всенародно тържество.

Вилите по шосето от Княжево за Бояна са обкичени със знамена и цветя. От височината се вижда как полските работници бързат да се приберат в селото, макар че залезът е още далеч, за да споделят със своите близки голямата радост. В селото прави впечатление празничното облекло на тези, които не са в полето. Те се събират на групи, а погледите им са устремени към престолния град, където става нещо необикновено. Личи си, че столицата преживява редки минути на радост и вълнение. И ние бързо потегляме обратно, за да видим нещо от това, което са натоварени да следят останалите наши колеги.


ОБЩОНАРОДНА РАДОСТ ЗА ВЪЗВРЪЩАНЕТО НА ЮЖНА ДОБРУДЖА

Вестта за подписването па спогодбата в Крайова, с която Южна Добруджа получава свободата си и се приобщава към майката-отечество, се разнесе с мълниеносна бързина в Столицата и предизвика всеобща радост всред столичани.

Златна Добруджа свободна! Това се носеше от уста на уста, от човек на човек. Лицата на софиянци светнаха от радост; познати и непознати се поздравляваха: "Честито да е, за много години". Други добавят: "Нека това да е хубаво начало към пълното осъществяване на българската правда, на българските национални идеали". Камбанният звън на всички църкви придаваше особена тържественост на този истински народен празник за всички българи.

„Да живее Добруджа, да живеят нашите братя от тая наша свещена земя, да живее обединението на българския народ и бъдеща велика и мощна България!" — ето възгласът, който се носеше вчера след обед от многохилядните манифестанти, които взеха участие във всенародното шествие по софийските улици, начело с първия подпредседател на Народното събрание г. Никола Захариев. Тази манифестация беше спонтанна, внушителна и масова.

Манифестацията започна от кафене "България", образувана отначало от малка група, начело с подпредседателя на Народното събрание г. Н. Захариев. Всеки момент към нея се присъединяваха тълпи от граждани от различни възрасти, мъже и жени, докато тя стана многохилядна, внушителна, масова и се понася като море по софийските булеварди, залива ги и понася като стихийна река възторга на Столицата, радостта на гражданството. Манифестантите грабват български знамена от първите обществени сгради и ги развяват начело на ентусиазирания поток.

Вчера следобед, веднага щом стана известно, че в Крайова е подписан договорът за отстъпването на Южна Добруджа, в столицата бе образувана народна манифестация. На снимката ни личи нейното началото в първите моменти.

Пред Двореца многохилядното множество изпя с вдъхновение националния химн, химна на Царя и Добруджанския марш. Мощно "ура" залива плошада пред Двореца. Разнасят се възгласи "Да живее Н. В. Царя", "Да живее България".

Една група досетливи младежи се втурнаха към официалното германско пътническо бюро на ъгъла на Ц. Освободител и Раковски и взе едно знаме. От тук манифестацията се насочи към германската легация на бул. "Цар Освободител". Понася се непрекъснато "ура" и възгласи "Да живее великия Райх и неговия вдъхновен водач Адолф Хитлер!". Появява се на балкона на легацията германският пълн. м-р барон фон Рихтхофен със съпругата си баронеса Рихтхофен. В негова чест манифестантите направиха шумни овации. При това настроение подпредседателят на Камарата г. Захариев произнесе прочувствено слово, в което изказа признателността на целокупния български народ към днешна Германия, към храбрия германски народ и към неговия велик водач Хитлер, който съдействува и подпомогна Бьлгария, за да осъществи една от своите национални мечти. Българският народ никога няма да забрави тази ценна подкрепа на водача Хитлер, зад който стои целият германски народ. Г-н Захариев се обърна към германския пълномощен м-р фон Рихтхофен да предаде на г. Хитлер чувствата, които вълнуват българския народ в тези велики за него моменти.

Ликуващият народ направи овации пред Германската легация и на германския пълномощен министър фон Рихтхофен


Германският пълн. м-р барон фон Рихтхофен, развълнуван от внушителната манифестация, отговори на български език:
— Благодаря за овациите, които правите на Германия и на Фюрера. Аз съм поласкан от спонтанната овация, която ми се прави от българския народ и българската младеж. Да живее Царят на българите, да живее Велика България!

Пълномощният министър на Великия Райх г. фон Рихтхофен благодари на столичани за сърдечните манифестации. На снимката е и г-жа фон Рихтхофен.

До германската легация се намира сградата на италианската. Водачите на манифестацията се отправят към балкона. Тук подпредседателят на Народното събрание г. Захариев изказа благодарността на българския народ към благородния италиански народ и неговия водач Дуче, който винаги е имал присърце справедливата национална кауза на България. По това време италианският пълн. м-р граф Маджистрати не беше в легацията. След половин час, обаче, при манифестацията, посред овациите пред италианската легация, граф Маджистрати се появи на балкона и благодари с вдигната по фашистки ръка, като каза:
— Благодаря ви за тази проява на приятелство и на симпатия и ще я донеса до знанието на Дуче и на фашистка Италия, чието съчувствие и чиято симпатия към благородната българска нация датира от далечно време. Извиквам заедно с вас: Да живее България! Да живее цар Борис!

Народът акламира италианския пълномощен министър граф Маджистрати

Грамадното ентусиазирано множество вече наброява повече от 30 000 души. Манифестацията се запътва по ул. "Раковски" към Министерския съвет. Тук са г. г. министрите. Възгласите "Да живее свободна Добруджа", "Да живее България!", "Да живее Царят!".

Съвещанието на министрите прекъсва. Те излизат на балкона.

Г-н Н. Захариев тук произнесе вдъхновено слово, изказвайки благодарността на българския народ към всички фактори, които са отстоявали българската кауза, която с освобождението на Добруджа отбелязва началото на нейното справедливо възтържествуване.

Голямата манифестация пред Министерски съвет

Множеството по време на вчерашната манифестация изслушва речта на министъра на вътрешните работи г. Габровски пред сградата на Министерски съвет

На речта на г. Захариев, изпратена с "ура", отговори м-рът на вътр. работи г. П. Габровски, който изрази надеждата и вярата на българския народ в светлото бъдеще на България. Г-н м-р Габровски отправи апел за сплотеност и единение на всички българи, за да може с общи усилия по пътя на досегашната политика, вдъхновявана мъдро от Н. В. Царя, да живеем с вяра в българщината още по-радостни дни. Той завърши речта си с възгласи за България и Н. В. Царя. Множеството изпрати речта на г. м-ра с бурно "ура", след което запя "О! Добруджански край!"

Министрите П. Габровски, Д. Божилов и Ив. Горанов наблюдават манифестацията от балкона на Министерски съвет

Министър Габровски говори от балкона на Министерския съвет

Манифестацията се насочва към дома на патриарха на българската войска, стария генерал Дан. Николаев, който се появи на прозореца. И тук г. Н. Захариев поздрави стария генерал с радостното събитие и му пожела да доживее щастливия момент да види обединена и велика България. По лицето на генерал Николаев потекоха сълзи от вълнение. С развълнуван глас той пожела по-скорошното обединение на българския народ под скиптъра на цар Борис III.

По булевард Фердинанд народът се запъти към унгарската легация. По целия път на манифестацията се пееха патриотични песни. Пред унгарската легация г. Н. Захариев държа кратка реч, изтъквайки общата политическа съдба на унгарския и българския народ и техните общи усилия за разкъсване на договорите от Трианон и Ньоий. Голяма е радостта на българския народ, когато вижда, че благородния унгарски народ постига своето национално обединение. Обща е политическата ни съдба с Унгария, обща е нашата радост.

На речта на г. Захариев отговори съветникът при легацията г. Лукач, който с енергичен глас каза:
— Поздравлявам българския народ с неговия успех. Освобождението на Добруджа е само едно начало. Унгарският народ желае да види цялостното осъществяване на българския национален идеал.

Бурно "Ура" изпроводи думите на г. Лукач.

Множеството се отправя към дома на г. ген. Жеков на бул Патриарх Евтимий. Пред бившия главнокомандуващ на българската войска г. Н. Захариев изрази радостта на българския народ, че откъснатите земи започват да се приобщават към майката земя. Г-н ген. Жеков отговори с енергично слово, в което каза:
— Аз живях 20 години със свито от болка сърце по моето разпокъсано отечество. Но както аз така и целият български народ изтърпя със стоицизъм и достойнство тази болка. Сега идват радостни за всички българи дни. Аз доживях и ше надживея деня, когато българските идеали ще бъдат осъществени, следвайки пътя на политиката, която се вдъхновява от Н. В. Царя. Да живее Хитлер! Да живее Дуче! Да живее Царят на българите!

От тук манифестацията се опъти към Народното събрание от стълбите на което г. Н. Захариев покани множеството да коленичи и да изрази своята почит и признателност към всички паднали за освобождението на България и за обединението на българския народ, както и за тия добруджанци, които дадоха живота си в защита на българското име и на българщината. Моментът бе много трогателен. Цялото множество коленичи и благоговейно изпя "Покойници". Сълзи обливаха бузите на мнозина. Съзнанието, че скъпите жертви дадени по полетата на честта дават своите отгласи, обзе всички. Смирена благодарност към паметта на падналите развълнува цялото множество.

Минавайки пред съветската легация, г. Н Захариев покани множеството да извика "ура" за водачите на руския народ, които в тия тежки времена съдействуваха на водачите на великия Райх и на фашистка Италия в техните усилия да създадат нов ред в Европа и по специално на Балканите. Гръмогласно "ура" изпроводи думите на г. Захариев.

От тук манифестацията се отправи към пл. "Александър I". От стълбите на Народната банка г. Н. Захариев закри манифестацията. Множеството запя "Шуми Марица", "Химна на Царя" и добруджанския марш. Непрекъснато "ура" ехтеше из площада.

До късно снощи групи младежи изпълваха столичните улици, пеейки патриотични песни. Вчера народната радост се разля най-непринудено. Късно градът стихна, за да се отдаде днес на ново тържествуване — участието в официалната манифестация и благодарствения молебен.

Всички таксита бяха обкичени с трикольорни ленти и цветя, а всички обществени и частни сгради бяха украсени със знамена. До късно снощи по-големите булеварди на Столицата бяха осветени празнично.


5.09.2014 г.

Новата загадка


И днес търсим къде е направена снимката.



3.09.2014 г.

София през 1640 г.


Откъс от "Описание на Царство България" на Петър Богдан Бакшев, 1640 г.

20 май 1640 г. Посетих града София (който е) без стени, разположен е в едно поле много дълго и широко между две планини: от север е планината Хемус, а на юг планината Родопа; тази планина Хемус или, както я наричат италианците, “Верига на света” разделя Мизия от Тракия, сега всичко назовавано България. Областта е премного плодородна, обилства с жита, вино, добитък и плодове, които идват от различни части. Градът е разположен под известни малки хълмове, дори между хълмове, и през него минава неголяма река, назовавана Искър, която идва от изворите на Орфея, минава планината Хемус и се влива в Дунава, тази област около София отглежда добри и пъргави коне. Риба не винаги се намира, бидейки все пак далече от Дунава, но въпреки това солена риба се намира всякога, намират се също южни плодове: като маслини, сухи смокини, стафиди и други неща. Има всякакъв вид месо и с това обилства навсякъде турското царство.

София е разположена на главния път и сред страната, та затова е търговски град, където се стича много народ отвсякъде, сиреч от Унгария, от Влашко,от Молдова дори от Полша и други страни. Намират се всякакви неща и стоки, както италиански, така и други, седалище е на пашата или везира и в този град пребивава великият кадия – назовавай мула – като архиепископ, и един друг назован муфти, сиреч “тълкувател на закона”, когато другите съдии не могат да решат някое съдебно дело, отива се при него и той веднага дава, съобразно с техния закон и наредба, едно писмо, което се нарича фетва, и съдията не може да постъпи иначе освен по закона. А мюфтията не се меси в други неща освен в делата на закона и правосъдието.

В този град нашите католици имат една църква или църквица, дълга 10 крачки и широка 6, посветена на Богородица и Очищението, неосветена. Свещенодействува се на посветения камък на големия олтар. Има два малки олтара, но върху тях не се свещенодействува. Тази църквица е построена някога от господата търговци от Дубровник и те досега са я запазили в тяхно имение, бидейки всред техните къщи. Под същия покрив се намира стая за свещеника. Притежават необходимите неща за извършване на богослужбата. Не намерих писмо откога е построена тази църквица. Гробищата се намират извън града, както (на жителите от) други народности.

Люде за причастие има 50 и 8 деца по народност дубровчани или славяни. Миропозамах 25, тъй като тук не е бивал епископ от много време. Понякога са още повече, защото като търговци идват и отиват. Понеже (тука) е главният път за Цариград, никога не липсват пътници католици, а минават също и мнозина пратеници. Тези господа издържат свещеника на свои разноски, като му плащат известна сума годишно. Имаше някои свещеници, които не желаеха да се подчиняват в нещата относно раздаването на тайнствата на софийския епископ, като посочваха за основание декрета на светата Конгрегация в полза на архиепископа на Дубровник и че свещениците не са подчинени в нищо на епископа, но после декретът биде изяснен в едно писмо на св. Конгрегация, което получих тази година. По-рано е имало в този град много католици, но сега поради намалението на стоките са отишли по други места.

Къщи на схизматици има повече от 6 хиляди, които ще сторят повече от 25 хиляди души. Има пет църкви, две от които бяха разрушени от турците през миналите години. Тук е седалище на техния архиепископ схизматик. Архиепископите са винаги гърци, а народът от българска народност. В митрополията има едни мощи, които наричат “свети крал”. Но на мен ми се струва, че този цар е бил балсамиран. Не позволяват да се види освен една ръка, а останалото е покрито. Този архиепископ има под своя власт в своята епархия 1500 свещеници извън манастирите и църквите, които нямат свещеници. Голямата църква, която е била катедрала, била посветена на св. София, но сега е джамия. Тя е голяма и висока, та се вижда от половин ден далече и повече. Тя е била много красива, а и сега изглежда, че е съградена отново. Между българите има и (жители) от гръцка народност, понеже градът е търговски и обитават мнозина гърци своите семейства, техните тържища са отделно. Има много къщи арменци, които също имат свои църкви; те дори са разделени помежду си, едни други смятат за еретици. Ще да има около 200 къщи, които ще имат повече или по-малко от 1600 души. Къщи на турци има повече от 8 хиляди, което прави повече от 30 хиляди души, а може би ще са и повече; не се осмелихме да питаме турците, а само направихме сметка така на око. Джамиите са повече от 150, изработени премного чисто и с голямо умение. Има толкова други хубави постройки, като ханове за пътници и други места за странници търговци и много други хубави къщи. Къщите са по турски образец. Извори има по целия град, доведени от планините. В града има естествено топли води и от тях са направени прекрасни бани и на много места на същата вода перат. Площадите са хубави, намират се всякакви неща, както казах по-горе. В цяла Турция няма по-хубави конски принадлежности, като седла, юзди, зингии и други подобни. Къщи на евреи ще да има повече от 4000 семейства, обитават заедно, както в Италия, и ще има повече от 15 хиляди души; имат много синагоги и училища и богати, защото всички стоки се намират в ръцете на евреите, те са преголеми лихвари. Не им се забранява нищо, защото плащат на султана много и сами не се мешат с другите народности. За да плащат данъка си, помагат взаимно.

Близо до града се вижда една църква на едно високо и хубаво място, там, казват, се е състоял Сардийският събор, на български език това място се нарича Триядица.