10.12.2014 г.

Няколко часа в подземията на БНБ


Из "Вестник на вестниците", март 1941 г. Изданието е дигитализирано от Народната библиотека.


Няколко часа в подземията на БНБ

Ако "Банк де Франс" е пpочута със своето хранилище, което е вдълбано в една грамадна подземна скала и се смята недостигаемо за престъпния свят, днес, това смело може да се каже, хранилището на Българската народна банка далеч е по-сигурно, абсолютно недостъпно за престъпния свят, снабдено с най-усъвършенствуваните апарати за предотвратяване на каквито и да са обири.

ПОСЕТИХ ПОДЗЕМИЯТА НА БАНКАТА.

Всичко е желязо и бетон, всичко е снабдено с такива инсталации, че дори и муха да премине през някоя от тия врати, които водят към хранилищата, ще се предизвика тревога. Да, само една муха да прелети и цялата стража ще бъде на крак. Но ще кажете: как е възможно това?

Ето: около двадесетина стъпала ни въведоха пред вратата на първото хранилище. Тук са касетките, в които всеки гражданин може срещу минимална годишна такса да съхранява ценности, книжа и др. Но имате ли представа как може да се влезе в това помещение? Външната врата е нещо съвършено по техническото си устройство. Тежи 6000 кгр. и се движи на съчмени лагери. От външната cтрана има няколко преплетени лостове, две грамадни бубини, на които са поставени знаците на шифъра. Тя е с форма на пресечен конус с върха си навътре. Така че когато вратата е затворена, да се допусне, че престъпникът ще може да изреже всички външни лостове и тогава той не би могъл да помръдне вратата, защото тя се държи, за да не падне навън с около 16 железни зъбци, които влизат в стената. За да се отворят тия зъбци ще трябва да се знае шифърът на първата и втората бубини.

След това следват още няколко други по-дребни манипулации. докато този грамаден железен масив може и с една ръка да се отвори. Идва втората преграда: желязна решетка, която се отваря като двукрила врата. Зад тази врата идва третата, невидима, преграда:

ТАЙНСТВЕНИТЕ ЛЪЧИ, КОИТО НЕ ПРОПУЩАТ И МУХА ДА ПРЕХВРЪКНЕ.

От страни на входа са поставени няколко специални апарати и няколко огледала. Тия апарати пущат невидими лъчи, които се отражават в огледалата под строго определен ъгъл и по такъв начин, че зад желязната решетка образуват истинска мрежа от невидими лъчи. Достатъчно ще бъде само, както ни заявиха специалистите, да се прекъсне за един миг един от тия невидими лъчи и стражата да се вдигне в тревога... Помислете си сега би ли могъл през тази врата да мине човек, щом не може да прелети една муха! Може ли да се допусне, че тук ще може да се провре престъпник? Hякои ще кажат: ще прекъснат електрическата енергия и тия механизми и невидими лъчи не ще могат да действуват. И това е предвидено.

БАНКАТА ИМА СПЕЦИАЛНА ДИЗЕЛОВА ЮЗИНА, КОЯТО ЗАПОЧВА АВТОМАТИЧЕСКИ ДА РАБОТИ НА 8-ТА СЕКУНДА СЛЕД ПРЕКЪСВАНЕТО НА ГРАДСКАТА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ, 

и, следователно, всички автомати ще почнат мигновено да работят.

Ако би могъл престъпникът в дух да се преобърне, пак не би се промъкнал в което и да било хранилище, защото всички те са снабдени с едни и същи защитни средства.

Хранилището с касетките съдържа 3340 касетки от различна големина. И тук са предотвратени всички възможности за престъпни намерения. 

КАСЕТКИТЕ СЕ ЗАКЛЮЧВАТ С ДВА РАЗЛИЧНИ КЛЮЧА, 

единнят от които се предава на наемателя, а другият остава в банката. Отварянето на касетката е възможно само при действието и на двата ключа заедно. Наемателят не би могъл да извади ключа от бравата, докато не дойде банковият чиновник, който със своя ключ да затвори касетката. След като наемателят освободи касетката, със специален ключ банковият чиновник разваля поставения шифър на ключа, който е в наемателя, и втори път тази касетка с този ключ е невъзможно да се отвори.

ТИЯ КАСЕТКИ ИМАТ НАД 5000 КОМБИНАЦИИ ЗА ШИФЪРИ...

Любопитството ми да надникна в някои от наетите касетки не бе възможно да се удовлетвори, защото не можеше да се отворят. Помислих си:

— Кой каквото си иска. Може би тимброфили са затворили скъпите си колекции от марки, може би богати столични дами са затворили бижутата си, които поставят само при тържествени случаи, па мислите ли, че е изключено и някой поет да съхранява ръкописите си ,докато намери издател, който да му ги издаде?

В тия касетки всеки гражданин може да постави всичко, каквото за него е ценност, стига само то да не е лесно запалително и да не се развали от дългото стоене. Може да бъдете сигурен така, както сте сигурен, че утре слънцето ще изгрее, че и след една година да отворите касетката си, ще намерите ценностите си в същото положение, в което сте ги оставили.


*

Второто и третото хранилища са за ценните книжа и за златната наличност. И тук същата 5000-килограмова желязна врата, множество железни решетки, апарати за невидими лъчи и... един войник-часовой.

В хранилището за златната наличност се слиза със специален асансьор на около 60 метра в земята. Самото хранилище е отделено с две стени.

Влезнахме в едно от отделенията на това хранилище. Зад студените железни шкафове стоеха опаковани в пакети милиони и милиони левове. Придружаваше ни началникът на касовия отдел г-н Иванов и един от директорите - г. Аврамов.

- ДАЙ ПЕТ МИЛИОНА ЛЕВА! -

обърна се г. Иванов към един от своите помощници.

Аз трепнах. Никога в живота си не бях виждал толкова много пари на едно място. Помощникът отвори един от шкафовете и от там извади на масата едно пакетче от по 5000-левови банкноти.

Взех пакета в ръцете си, попрехвърлих го ту в едната, ту в другата си ръка и със страх го оставих пак на масата...

Помощникът отвори един друг шкаф. Носеше в ръцете си две торбички. И от двете торбички изсипа на масата по едно жълтеникаво блокче.

— ЗЛАТО!...

— Да, злато, добито в България... — отговори касиерът.

Обърнах го няколко пъти ту от лицевата, ту от опаката му страна, без да кажа нещо. Тежеше около десетина килограма и чистотата му бе 999.9.

В тоя момент си помислих: Колко честни са тия доблестни държавни служители, чиято съвест не би се купила с парите и златото на цяла България!...

Вратите се затвориха. Тръгнахме към асансьора. Сетих се, че съм забравил шапката си на масата, на която само преди една минута се търкаляха милиони левове и златни късове...

На какво ли се дължеше това?...

Г. АП. Г.


Вижте също: