30.05.2014 г.

Новата загадка


Днес отново е ваш ред да покажете дали познавате някогашна София. Къде е правена фотографията?



28.05.2014 г.

София преди и сега: Улица "Врабча"


"По волята на гръцките богове и софийските кметове (те са сега 32!) от десет дена почистваме улиците - уверен съм, че в ада е по-чисто." 
Поглед към улица "Раковски", 30.III.1923 г.

На това място през 1953 година е завършена сградата на Националната опера и балет

Немското училище, поглед от пресечката на улиците "Врабча" и "Париж", 20-те години

Мястото днес, 

След пресечката с ул. "11-ти август", 70-те години


Кадър в посока бул. "Васил Левски", 70-те години

Изглед от наши дни


23.05.2014 г.

Уникални кадри от 24 май 1941 г.


Шествието по случай празника на Св. св. Кирил и Методий след обединяването на българските земи, 1941 г. Кадрите са любезно предоставени от личния архив на инж. Иванна Стоянова.

Част 1


Част 2


Част 3



Вижте също: Грандиозните празненства за 24 май, 1924 г.


Новата загадка


Днес се намираме в един столичен храм. Кой е той?




21.05.2014 г.

София пред избори (1981 г.)


Кратка илюстрирана брошура на Столичния народен съвет, представяща успехите на София в областта на културата, 1981 г.




ГОДИНИ НА ДУХОВЕН ПОДЕМ

Народният дворец на културата "София", особено след окончателното изграждане, увеличава в значителна степен възможностите на столичани за пълноценно, интензивно общуване с културните ценности. Той разполага с три големи зали - с по 4200, 650 места и една универсална, с капацитет от 1000 до 3000 места в зависимост от предназначението й — с тринадесет малки зали и 5 заведения, сред които младежки клуб, дискотека. кафе-сладкарница.


С АПРИЛСКИ РИТЪМ И ДУХ

Зрими и ярки са измеренията на духовния възход на столицата през годините на седмата петилетка. В този период с още по-голяма, преобразяваща сила се прояви същността на априлската линия на БКП — линия на ускорено, всестранно развитие на реалния социализъм, на плодоносни действия и бързи, качествени изменения във всички сфери на обществото. Забележителните резултати в индустриализацията на София, в нейното по-нататъшно изграждане и утвърждаването й като съвременен обществено-политически, икономически и административен център бяха съпроводени със значително по своите мащаби творческо дело в областта на културата, с истински духовен разцвет. София доби славата на град на мира, стана средище на културни събития с международно значение. Внушителни промени настъпиха в народното образование. Нашият град, столица на творящата и дръзновена младост, на стотиците хиляди ученици и студенти, създаде широки възможности за осъществяване на светлия идеал — многостранно развитата социалистическа личност. В съкровищницата на родната култура и изкуство творците-столичани внесоха нов, обогатяващ принос от произведения, които развълнуваха сърцата на зрители и слушатели, станаха събитие в живота на града и страната.

Стотиците културни институти, плодотворните усилия на хиляди дейци, живото участие на столичани спомогнаха за още по-значими постижения в духовното изграждане на нашия гражданин. От високата трибуна на Дванадесетия партиен конгрес прозвуча оценката за този забележителен период в живота на родината — период на невиждан досега в историята на България подем и разцвет. Днес ние имаме пълното право да кажем: и нашият столичен град също преживява изключително време на възход и напредък, небивало досега в многовековната му история.


РАСТЕ УТРЕШНИЯТ НАШ СЪГРАЖДАНИН

През годините на седмата петилетка, във времето между два мандата, образователната система в столицата — както и в цялата страна — се развиваше под знака на забележителните събития: преустройството на образователното дело съгласно Тезисите на ЦК на БКП и решенията на Първия конгрес на народната просвета. Разгръщането на демократизма при ръководството на образованието осигурява широка и ефикасна функционална интеграция между органите на народната просвета и ръководствата на народното стопанство, научния и културния фронт при решаването на въпросите на подготовката и реализацията на младото поколение. Сега в столицата са изградени и функционират 449 училищни настоятелства, 9 районни съвета за народна просвета, столичен съвет за народна просвета.



БЪДЕЩЕТО НА СВЕТА СВИ В СОФИЯ СВОЕ ГНЕЗДО

Асамблеята "Знаме на мира" под крилатия девиз "Единство, творчество, красота!" обедини най-малките граждани на планетата в името на най-благородни и хуманни идеали.


БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ: 
ВЕРНИ НА ПАРТИЯТА И НАРОДА, ГОТОВИ ЗА ТРУД И ДРЪЗНОВЕНИЕ

Младите хора от аудиториите и залите на софийските висши учебни заведения все по-пълно разгръщат своите сили в образователния процес и в научноизследователската дейност. Днес, от студентската скамейка, те изграждат в себе си онези качества, които ще са им необходими утре, в производството, в живота. През изминалото петилетие висшите учебни заведения в София подготвиха близо 52 000 специалисти за народното стопанство.


СОФИЯ - ГРАД НА МИРА

Изминалите години се отличаваха с няколко събития, станали в нашата столица, отзвукът от които задълго прикова вниманието на световната общественост. Дните, когато в София заседаваше Световният парламент на народите за мир, оставиха незабравим спомен у нас, нейните граждани, обогатиха историята на нашия град, накараха ни още веднъж да се почувствуваме горди, че сме българи, че стоим в челните редици на народите, борещи се за мир и прогрес, че живеем и творим в един от върховите периоди на нашата история.

Нашият любим град със специална грамота на Световния съвет на мира бе обявен за град на мира. "Тази специална награда — каза в своето приветствие председателят на Световния съвет на мира Ромеш Чандра, — за гражданите на София се дава, защото те дълги години са сред най-ревностните поборници за мир, защото техният град е не само столица на България, но и място, където са се родили много мирни инициативи".

София все повече се утвърждава и като средище на духовни и културни прояви с международно значение. Още по-широка популярност придобиха Международната писателска среща — "Мирът — надежда на планетата". Международната изложба — панаир на книгата, Софийските музикални седмици и др. Много изложби и конкурси привличат участието на творци със световно име и известност.



НА СТОЛИЧНА СЦЕНА

Столичният град, изграждал се през последните сто години като внушителен център на духовния живот, разполага с осем драматични театри, Национален академичен театър за опера и балет, музикален театър, куклен театър, цирк. Статистиката показва, че днес в столицата живеят и творят над 30 на сто от режисьорите и драматичните актьори в страната, 40 на сто от музикалните дейци, повечето от изпълнителите и майсторите на балетното изкуство... Творците на театралното изкуство влагат талант и сърце за още по-нататъшното издигане на неговото идейно-естетическо равнище.

През 1976 г. са били представени 3345 спектакли, а през 1980 — 4037. През 1976 г. са били посетени от 1 836 000 зрители, а през 1980 — 2 079 695. Налице е увеличение на театралните места — от 7463 през 1976 г. на 8044 през 1980 г. Само миналата 1980 г. в столичните театри са играни 91 пиеси от български автори с 1799 представления пред 783 187 зрители.

Осъществиха се нови форми на общуване театър—зрител. Бяха открити 3 камерни сцени, "клуб-театър", "театър във фоайето", "Старинен театър" в Археологическия музей, бяха осъществени спектакли и на други "втори сцени". Общуването "излиза" и извън театралните зали — неделните детски утра, гостуванията в читалища и домове на културата. Редица театри са включени в инициативите "Творецът — приятел на трудовия колектив" и "Театър в завода".



СОФИЙСКИ МУЗИКАЛЕН ЖИВОТ

Ежегодно се провеждат прегледи на новата българска музика — доказателство за стремежа и възможностите на две поколения български композитори да овладеят съвременната тема и на изпълнителите да представят най-добре техните творби пред софийската публика. На прегледите "Нова българска музика" през годините след Единадесетия конгрес на БКП в София са прозвучали за пръв път 428 нови български музикални произведения, от които 67 симфонични творби, 14 оперни, 16 кантатно-ораторийни, 125 камерни, 171 хорови, 34 творби за духов оркестър и др. Расте популярността на прегледите на новата българска музика.

Столичният музикален живот е резултат от усилията на 18 национални и 4 градски професионални състави и на десетките първокласни самодейни колективи.


ЗА ХАРМОНИЧНО РАЗВИТА ЛИЧНОСТ

Столицата стана център, в който през последните години се осъществиха най-значителните инициативи от етапите на дългосрочната комплексна програма за хармонично развити личности — "Николай Рьорих", "Леонардо Да Винчи", "Владимир Илич Ленин", "Константин-Кирил Философ". Стотици хиляди зрители посетиха изложбите от творби на Рьорих и Леонардо, изложбата живопис, графика, плакат и скулптура, посветена на Владимир Илич Ленин.

Музеите и изложбените зали все повече се превръщат в средоточия на богат и разнообразен живот. През 1976 г. са организирани 58 изложби със 7548 творби и 535 000 посетители, през 1980 г. само в салоните на СБХ са организирани 118 изложби на изящното и приложното изкуство, от които 7 общи художествени, с 9665 творби, видяни от близо 12 600 000 столичани и гости.

С особена активност, с творческо дръзновение и увлечение участвуват художниците от столицата в решаването на най-насъщните задачи по естетизаципта на градската среда, по създаване на творби на монументалната графика, живопис, на декоративната пластика и дизайна.


ЕКРАН - ЗРИТЕЛ

Творците на киното и телевизията създадоха вълнуващи филми, които оставиха дълбока следа в паметта на съвременника. И съвсем заслужено днес гледаме с още по-голямо очакване и интерес на творчеството, на търсенията и постиженията на утвърдилите се майстори на камерата — телевизионна и кинематографска.

Традиционни за културния живот на столичния град станаха празниците на съветския филм, седмиците на революционния филм, седмиците на киноизкуството на различни страни, премиерните прожекции и т.н. Софийските кина поднасят на зрителите около 160—170 премиери годишно, от които 20—22 български. През 74 столични киносалони преминават около 12 500 000 зрители годишно, или средно всеки столичанин ходи на кино 10-12 пъти в годината.


В ДИАЛОГ С ЧИТАТЕЛЯ

Ролята и значението на художествената литература в живота на столичния град непрекъснато нараства. Майските литературни дни са една от ярките кулминации на културната дейност в столицата. Срещите и творческите вечери, тематичните рецитали, портрети и обсъждания на литературни творби се превръщат в жив диалог с писателите, участници в съвременния литературен процес. Върхов момент на софийските литературни празници е връчването на Голямата награда за литература "София". Нейни носители са: Михаил Шолохов, Георги Караславов, Емилиян Станев, Младен Исаев, Венко Марковски, Артур Лундквист.

Все повече се разширява и обогатява работата по пропагандирането и разпространяването на книгата. Нараства извънмагазинната продажба на книги, продажбата с нещатни пласьори, усъвършенствува се работата на подвижните книжарници и базарите.

От 865 библиотеки в столицата 608 са общообразователни; книжният фонд е нараснал от 10 581 хил. през 1975 г. на 29 050 147 през 1980 г„ а броят на раздадените книги се е увеличил от 7185 хил. на 11 701 хиляди.


КУЛТУРНА ПАНОРАМА

Традиционни са месеците на културата в Коларовски и Благоевски район. Културната панорама в Кирковски район, Априлските празници в Ленински район. Димитровските дни в Димитровски район, празниците на културата в район "В.Левски", фолклорните спектакли в район "Девети септември", неделните детски утра и др. Богатите програми на тези културни събития са резултат от дейността на различните културни институти, творчески съюзи и трудови колективи — работа,организирана и направлявана 01 Столичния и районните съвети за култура.

МУЗЕИ 
В системата на столичния културен комплекс музеите се утвърждават като организатори на богата и разнообразна дейност — както на своя територия, така и извън нея: екскурзоводни беседи, временни изложби с целенасочен характер, тематични вечери и др.; През залите на 34-те столични музеи годишно преминават над 140 хил. посетители. В София и околностите има 552 архитектурни, 39 археологически, исторически, на изобразителното изкуство и 15 строителни паметници от античността и средновековието.

ЧИТАЛИЩА
Със своята богата, разнообразна и в много случаи незаменима дейност 120-те столични читалища и 11-те културни дома се стремят да създават все повече и по-добри условия за непосредственото съпричастие в културния живот.


Сградата на читалище "Виделина" в Панчарево


18.05.2014 г.

Къщата с часовника (Военен музей на София)


И преди е ставало дума за къщата с часовника на ул. Московска. Мястото притежава богата история - там се е помещавал първият военен клуб в София, а в последствие и първата изложба на Военния музей (носеща името "временна" заради плановете за изграждане на достойна на българската военна слава музейна сграда). Днес, за да научим повече за сградата и експозицията на музея, ще публикуваме кратък откъс от книгата на Александра Монеджикова "София през вековете", издадена през 1946 г.


Първи военен клуб в София

Между културните прояви на руските окупационни войски, любителските театрални представления най-много помагали за сближението с българите. Иречек, със своята западна култура, казва, че тези представления се изнасяли успешно. По липса на сграда, удобна за военен клуб, в освободена София била построена една дървена сграда на пл. Александър I и Вл. П. Алабин. Тази сграда била приспособена и за театрални представления. Но след избирането на София за столица на новообразуваната държава, трябвало да се търси помещение за заседанията на народното събрание. Наложило се тази дъсчена сграда да се отстъпи за народно събрание.

За постройка на клубно помещение на руските офицери било отредено мястото северно от конака, на дн. ул. Московска № 15. Разрушена била кавалерийската турска казарма, слаба, „глинена" постройка. Под тази сграда били открити здрави зидове от древната градска стена, глинени тръби, камъни с надписи с тракийски имена. За тази археологическа находка съобщава Иречек. Без да бъдат основно проучени тези старини, мястото било изравнено и върху него построили здрава каменна сграда в стил „възраждане" с два големи вестибюли — салони. И до днес тази сграда е запазена — в нея се помещава временната изложба на военния музей.

В този клуб пребиваващите в София руски офицери и техните жени развивали своята театрална и културна дейност: подготвяли и изнасяли пиеси, давали концерти и вечеринки, събирали софийския елит на коледни елхи. Тези прояви се посещавали от княз Александър Батенберг. Когато след Съединението руските офицери били отзовани, тази сграда станала военен клуб на офицерите от българската войска. Използувана е до 1907 година, когато окончателно е била завършена монументалната постройка на военния клуб на бул. Цар Освободител.

Тази сграда временно е дала подслон на народното събрание, след като през 1882 година дървената постройка на бул. Александър I била унищожена от пожар.

Временна изложба на Военния музей

Едно бързо посещение във Временната изложба ще ни убеди, колко много разнообразни и скъпи спомени от живота на българския въоръжен народ чакат свои зали и художествено подреждане. Веществените паметници или възпроизводи от далечните епохи са малобройни. Тези от последните десетилетия събуждат близки спомени, възсъздават битки и преживявания, будят размисъл и натъкват на заключения — поуки. Всички военни походи на българския народ са пресъздадени, изобразени художествено със значителен брой големи и малки картини.

Четиридесет сандъци с вещи, принадлежащи на кн. Александър Батенберг, ценни документи от държавна архива, чакат проучване. Чувствува се, как младият държавен глава е бил притискан от политиката на двете съперници — Русия и Англия, и как става жертва на техния и този на немците антагонизъм.

Сръбско-българската война

Музейните вещи са подредени в отделни секции. Морската секция е представена с много снимки, образци, предмети.

Сравнително богата е секцията на революционните борби със спомени, бюстове, сцени, изразени чрез макети и панорами. Тук е знамето на четата на Стефан Караджа, ушито от Султана Русевич, в гр. Браила. Издирени са и изработени на табло портретите на 17 участници в четата на Хаджи Димитър и на двадесет и пет души Ботеви четници.

Дейци от предосвободителната епоха, Възраждане и въстания

Много са спомените от Освободителната война: цялата епопея е илюстрирана. Тя се допълня от художествените картини на Верещагин. Историческата картина „Берлинският конгрес" увековечава образите на творците на нашата Голгота.

Освободителната война

Следнята буря, в която Австроунгария играе ролята на подпалвач, Сръбско-българската война (1885 г.) е илюстрирана от видни художници — Бучински, Гюдженов, Мърквичка и др. В рамка е поставена заповедта на сръбския военачалник П. Топалович: „Да прикине неприятельство", с която се туря край на въоръжената борба, и започват преговорите за мир.

Ето ни с въоръжения български народ през Балканската война (1912—1913 г.). Тук са героите й, изобразени от художниците Евстатиев, А. Митов, Н. Банчев.

Балканската война

Иде друга буря — дълготрайна и изтощителна — Първата световна война (1915—1918 г.). По желание на цар Фердинанд ние водихме война на страната на Германия и по този път се сблъскахме с нашите съседи, бяхме в противния лагер на славянския свят и се сражавахме с всички европейски и извъневропейски народи. Останали са и от тях, от "враговете", дребни спомени, изложени са бюстове, ордени и знаци за отличие, амулети и др., както и много и разнообразни неприятелски и приятелски оръжия.

Художникът Борис Денев е проследил нашия войник през Македония и зад Албанските снежни планини и е дал много ценни картини от военния бит на българина. Този бит е представен и чрез скулптури от Я. Павлов, С. Велков, М. Маринов, Спасов. Тук е бюстът на Ив. Вазов, певецът на бойните подвизи, на онзи, който каза: „Борци, венец ви свих от песен жива!"

Картинната галерия


Между картини, портрети и вещи са наредени макети на военни крепости, на исторически черкви и др. — дело на Н. Бучински. Бучински е възстановил малкия дворец в Плиска и, вдълбочен в исторически архитектурни паметници, той отива в българската прародина. Изобразил е арсенала на първобългарите в гр. Болгар, според руския археолог Турнерели.

Военният музей има богата библиотека — пет хиляди тома военна литература. Повечето предмети в музея са получени като дар. Самият музей, чрез специалисти-художници, фотографи и техници, създава голям брой изложбени обекти.

Оръжейната зала


Музеят разполага със значителна сума за проектираната нова сграда на хълма Лозенец. В обширни зали той ще може да помести характерни за трите царства експоненти, както и да се задълбочи в далечното минало. Чрез художествено подредени предмети и сбирка този музей ще изтъква, как чрез слово, огън и меч българският народ е водил борбата за изграждане своя държава и своя култура през вековете.


16.05.2014 г.

Новата загадка


Къде се намираме днес?

"По волята на гръцките богове и софийските кметове (те са сега 32!) от десет дена почистваме улиците - уверен съм, че в ада е по-чисто." 30.III.1923 г.


14.05.2014 г.

София преди и сега: Булевард "Витоша" 19


Представителното здание на Министерството на Народното просвещение, 30-те години (източник)

10 януари 1944 г. - англо-американските бомбардировки помитат и тази сграда

Поглед от булеварда към руините на "Царица Йоанна" 19

Липсващата фасада разкрива изглед към опожарена София

След войната на мястото е изградена нова постройка, снимка от наши дни


12.05.2014 г.

Столичната трамвайна мрежа (1939 г.)


СТОЛИЧНАТА ТРАМВАЙНА МРЕЖА
Инж. Р. Михайлов, списание "Сердика", книга 9, 1939 г.

След електрифицирането на София, съгласно сключения между Столичната община и концесионера Белг. д-во от 7. XII. 1898 год. договор, на 1. I. 1901 г. е била пусната в експлоатация трамвайната мрежа в града, а на 1. IV. 1901 г. е била привършена и открита трамвайната линия за с. Княжево.

Първоначалната трамвайна мрежа е имала дължина 23.085 м. и се е състояла от шест линии:

1. Линия от гара София по бул. „Мария Луиза" до бул. „Фердинанд".
2. Клон от Минералната баня по ул. „Витоша" до Пехотните казарми.
3. Клон от Минералната баня по ул. „Пирот" до църквата „Св. Никола" в кв. „Три Кладенци".
4. Клон от хотел „Панах" по бул. Дондуков" до Артилерийските казарми.
5. Клон от Двореца по бул. „Цар Освободител" до Борисовата градина.
6. Линия от хотел „България" по ул. „Левски" до с. Княжево.

Център на мрежата е била Градската градина при Двореца, която е била заобиколена от всички страни с трамвайни линии.

С разширяване строителната площ на града се е увеличавала и трамвайната мрежа, но най-първо се е предприело преустройство на някои части от мрежата, главно в центъра на града, а именно:

През 1906 г. е премахната линията по ул. „Търговска" между Минералната баня и хотел „Панах" и същата е поставена между хотел „Панах" и Св. Неделя. Също така е била премахната линията между хотел „България" и сегашната Съдебна палата.
През същата 1906 г. е построен клонът от Прошековата фабрика по ул. „Шипка" до Военното училище, но през 1924 год. нейната част между Прошековата фабрика и ул. „Шипка" е била премахната и е била поставена край сградата на Народното събрание, а през 1927 год. частта между тая сграда и ул. „Шипка" е премахната и е била преместена между ул. „Шипка" и паметника на Левски.
През 1908 и 1925 г. е построен клонът до Гробищата, а през 1913 и 1917 година е била продължена линията от Пехотните казарми до Арсенала.
През 1921, 23, 25 и 28 г. е продължена постепенно линията до кв. Захарна фабрика.
През 1925 г. е била преустроена Княжевската трамвайна линия в двойна и през 1926 г. е бил построен клонът за с. Бояна.
През 1925 г. и 1929 год. е продължена линията до кв. Подуене.
През 1927 г. и 1930 г. е била построена линията до кв. Булина ливада.
През 1928, 30 и 31 г. е била построена линията от Пехотните казарми до кв. Ив. Вазов.
През 1928 и 33 г. е продължена линията до Семинарията.
През 1929, 30 и 31 т. е продължена линията до с. Надежда и
През 1928, 30 и 31 г. е продължена линията до Кавалерийските казарми.

Развитието на трамвайната мрежа е показано в следната таблица:




Така че, в продължение на един период от дванадесет години, експлоатационната дължина на трамвайната мрежа нараства от 27.870 м. на 38.689 м., а дължината на трамвайната мрежа, сметната в единични линии, нараства от 46.826 м. на 79.580 м. Това става, понеже първоначално построените линии е трябвало в скоро време да се удвояват.

До 1. IX. 1916 година трамвайното предприятие се е експлоатирало от самия концесионер, но на тая дата трамваите били отнети от него. Преговорите, започнати през 1917 г. между Общината и концесионера, били, обаче, прекъснати поради войната. През време на самата война окупационните войски наложили секвестър върху прибираните от Общината трамвайни приходи и едва на 3. III. 1927 год. е била сключена спогодба, след което трамваите минали в пълно владение на Столичната община.

Сегашната (1939 г.) трамвайна мрежа се състои от 10 експлоатационни части с номера, както следва :

1. Гарата — Семинарията 5.747 м.
2. Св. Неделя —Арсенала 2.461 м.
3. Св. Неделя — Св. Троица 2.529 м.
3. Търговска — Подуене 2.737 м.
4. Пл. Възраждане — Булина Ливада 2.613 м.
4. Паметник Левски — Слатина 2.128 м.
5. Св. Неделя — Княжево 8 448 м
6. Гарата — Надежда 2.101 м.
6. Ж. п. училище — кв. Ив. Вазов 1.845 м.
7. Св. Троица — Захарна фабрика 1.525 м.
8. Павлово — Бояна 1.850 м.
9. Бул. М. Луиза — Орландовци 2.299 м.
9. Ул. „Шипка" — Военното училище 0.820 м.
10. Ул. „Ив. Гешев" — кв. Левски 1.606 м.

Всичко 38.659 м.

Мрежата се състои от 32.815 м. двойна линия, 11.848 единична линия по пътя и в депата и други 2.103 м. служащи за разменни станции — всичко 79.380 м. линеен път с 168 стрелки. Мрежата разполага с 125 мотриси, 95 ремаркета и други работни коли, а именно: 4 мотриси и 11 ремаркета.

От данните за развитие на столичната трамвайна мрежа се вижда, че построяването на новите линии е следвало бързото и неправилно застрояване на новите градски квартали. Първоначалната лъчиста мрежа на трамваите е била постепенно удължавана с разширение на градската строителна площ и е запазила лъчистата си форма, без да се създаде някакво закръгляване от каквото се е нуждаела. А тъй като разширението на строителната площ е ставало случайно, бързо и неправилно чрез разграбване общински места, общинска мера или чрез превръщане работна земя от заинтересовани спекуланти в места за застрояване, то и трамвайната мрежа няма необходимата планомерност в развитието си.

Главният недостатък на сегашната трамвайна мрежа е създаденото централизиране на трамвайното движение на площад „Св. Неделя", който площад е станал претоварен и опасен за нарастналото трамвайно, автомобилно, коларско и пешеходно движение.

Липсата на една околовръстна трамвайна линия в централната част на града е една пречка за прякото трамвайно съобщение на отделните градски части. Така например, ние нямаме едно пряко съобщение от кв. Булина ливада и кв. Захарна фабрика за към квартала при Централната гара; също нямаме съобщение от кв. Лозенец и кв. Ив. Вазов за към квартала при гробищата, кланицата и Сточната гара, а всички коли трябва да минат все през пл. „Св. Неделя".

Непланомерното развитие на трамвайната мрежа е причина да бъдат построени двете близки и успоредни линии по ул. „Пирот" и по ул. „Клементина", отдалечени на около 300 м. една от друга; същото се отнася за линията по ул. „Шипка", построена в близко съседство с двете странични линии за Подуене и за Кавалерийските казарми. В сегашната мрежа липсва втора трамвайна линия за Централната гара, затова линията по бул. „М. Луиза" е претрупана с коли; липсва също трамвайна линия за квартала при Стоковата гара и Вехтошарския пазар; липсват начални трамвайни гари за извънградските трамваи; не са оставени свободни от трамвайни линии улици за автобусно движение, такива за движение на пешеходци из търговски квартали и такива за разходки; построена е много стръмната зигзагообразна линия с остри завои към Семинарията, вместо да се постави такава по ул. „Св. Наум". Поставени са трамвайни линии из много тесни улици със силно движение, както е, например, ул. „Пирот"; допуснато е да се построи неудобната трамвайна „въртележка" при „Св. Неделя" и пр.

През последните пет год. — 1934/38 — Столичната общинска управа, като спря временно, до изработване новия градоустройствен план на „Голяма София", разширението на трамвайната мрежа, обърна сериозно внимание върху преустройството на мрежата с оглед на заздравяване линиите и рационализиране трамвайното предприятие. Това се постигна чрез следните по-важни мероприятия:

Направи се каменно легло под главните трамвайни линии и се поставиха по-силен тип релси, чрез което се заздрави разнебитения релсов път и се запазиха колите от постояни повреждания и чести и скъпи ремонти.

Удвоиха се и се преправиха главните трамвайни линии, така че дължината на мрежата в единични линии от 64,099 м. през 1933 г. се увеличи през 1938 г. на 79.580 м.

Преустрои се трамвайната мрежа на площад Св. Неделя, като се премахна „въртележката", също и мрежата на площад Възраждане. Така можа да се урегулира и осигури голямото движение на трамваи, автомобили, коли и хора.

Премахнаха се трамвайните линии по бул. „Цар Освободител", по тясната и опасна за движението улица „Пирот" и се поставиха нови линии при Ректората, по ул. „Алабинска", между Пехотните казарми, а също така се построи нова линия под новия подлез при гара Подуене, по Орханийското шосе, за обслужване откъснатия квартал „Левски".

Увеличи се подвижният материал — мотриси и ремаркета — за по-добро обслужване на гражданите и, докато през 1933 г. е имало средно коли в движение: 70 мотриси и 55 ремаркета, през 1938 г. числото им е увеличено на 97 мотриси и 68 ремаркета (през 1937 г. се е разполагало с 125 мотриси и 95 ремаркета).

Във връзка с трамвайното съобщение и за по-добро обслужване на гражданите, организира се автобусно съобщение с доставените 16 автобусни коли, а също така и с построяване тролейбусно движение от трамвайната спирка „Горнобански път" до Горна-баня.

Имайки предвид сегашните недостатъци на трамвайната мрежа, както и новите трамвайни нужди, при новия градоустройствен план на Голяма София е предвидено преустройство на трамвайната мрежа, а именно: известни изменения в мрежата и построяване нови линии с оглед на създадените нови селища, нови войскови казарми, индустриални квартали, национален стадиум, нови железопътни и автобусни гари и др.

С оглед на новите селища възприето е, щото известни части от съществуващите трамвайни линии да не влизат в трамвайната мрежа на „Голяма София". Такива части са следните:

От трамвай № 1 частта по ул. „Левски" се премества, а също така и стръмната зигзагообразна част към Семинарията общо 2.300 м.
От трамвай № 2 частта от Железопътното училище до ухото в кв. Лозенец също се премества 1.200 м.
От трамвай № 3 частта — завой по ул. „Пирот" и ул. „Ц. Симеон" става излишна 500 м.
От трамвай № 4 частта от пл. „Възраждане" до бул. „Хр. Ботев", се премества, за да се освободи ул. „Клементина" от трамвайното движение и частта от ул. „Опълченска" до ухото в кв. "Булина ливада" 2.113 м.
От трамвай № 6 частта от Железопътното училище до ухото в кв. "Ив. Вазов" се премества 1.845 м.
От трамвай № 7 частта от бул. „Тутракан" до ухото в кв. „Бул. Ливада" се премества 600 м.
От трамвай № 9 частта от бул. „М. Луиза" до ул. „Орландовска" се премества 900 м.
Всичко 9.358 м.


В новия градоустройствен план на Голяма София се предвиждат нови трамвайни линии с дължини както следва:

Околовръстна линия в центъра на града 5.700 м.
Околовръстна линия при Слатинското възвишение 6.300 м.
Околовръстна линия при Лозенското възвишение 3.800 м.
Продължение на линия № 5 зад Княжево 2.200 м.
Продължение на линия № 6 към Драгалевци 4.700 м.
Продължение на линия № 4 по Пловдивското шосе 6.500 м.
Продължение на линия № 10 по Орханийското шосе 2.400 м.
Продължение на линия № 9 към Орландовци, с. Биримирци и с. Обрадовци 4.100 м.
Продължение на линия № 6 към Индустриалния квартал и с. Кубратово 4.900 м.
Продължение на линия № 6 по Ломското шосе 3.200 м.
Продължение на линия № 7 по Царибродското шосе 5.500 м.
Продължение на линия № 3 към с. Филиповци 5.500 м.
Линия за Нац. стадиум и с. Суходол 7.200 м.
Линия към Горна Баня 2.200 м.
Линия към Болничния квартал 3.700 м.
Линия по ул. „Гурко" за кв. "Лозенец" 1.800 м.
Линия по ул. „Ниш" 500 м.
Отклонение към Дървеница 1.600 м.
Отклонение към новите казарми 900 м.
Отклонение към Бояна 3.100 м.
Линия Красно село — Перловец 3.900 м.
Линия Централна гара — гара Подуене 3.300 м.
Разни други съединения с обща дължина 9.800 м.
Всичко 92.800 м.

Следователно, трамвайната мрежа на Голяма София, според градоустройствения й план, ще има обща експлоатационна дължина: стари линии (38.659 — 9.358 = 29.301 м.) и нови линии 92.800 м. или всичко около 122 километра. Новата трамвайна мрежа на Голяма София ще задоволява напълно нуждите от трамвайно съобщение. Сега имаме вече един план за постепенно и планомерно построяване отделните линии, които ще бъдат извършени в един по-дълъг период от време, с оглед на появилите се нужди и то след застрояване новите квартали и други някои пунктове, които са предвидени да бъдат свързани с трамвайните линии. Постройката на новите трамвайни линии ще става в съгласие с предвиденото преустройство на железопътната мрежа около София, с предвидените нови пътни, вътрешни и обходни артерии и с оглед на новото автобусно и тролейбусно съобщение.

При предстоящото подробно проучване на новия градоустройствен план, който ни дава само главните черти по градоустрояването на Голяма София, ще станат известни корекции и изменения, вследствие на което пък ще се наложат и известни изменения на предвидената в плана нова трамвайна мрежа.

При стойност 1.450.000 лева за километър единична трамвайна линия, за новата трамвайна мрежа би била необходима първоначално, приблизително, една сума от 93 х 1.450.000 лв. = 135.000.000 лева за трамвайните линии и 346.000.000 лева за 270 мотриси и 200 ремаркета или общо около 481.000.000 лева, от която сума трябва да се спадне стойността на материала от подлежащите на изместване упоменати по-горе 9 клм. стари линии (около 7.000.000 лева.) Тук, обаче, трябва да се има предвид, че с павиране новите пътни артерии, по економически и други съображения ще се наложи да бъдат построени трамвайни линии само по тия улици, по които ще има усилено трамвайно движение а по улици с по-слабо движение ще бъде въведено автобусно съобщение или тролейбусно. Последното е за предпочитане, тъй като при него се економисва доставката на скъпия релсов път, а при това все пак може да се използува изобилната и евтина електрическа енергия, с която разполага София от своите водни електрически централи.

Новите трамвайни и тролейбусни линии ще бъдат построени в един период от 20 и повече години.

Вижте също: Софиянци се страхували от първите трамваи
                        Софийските трамваи 1901-1941 година


9.05.2014 г.

Новата загадка


Днес сме се събрали за групова снимка. Къде се намираме?



3.05.2014 г.

Новата загадка


Отново ще тестваме вашите познания. Къде се намираме днес?



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...