Из "Вестник на вестниците", май 1936 г. Изданието е дигитализирано от Народната библиотека.
Купете си за Великден!
През големите празници София се оживява. Подвижните дюкянчета пускат котва по тротоарите на Мария Луиза, Екзарх Йосиф и Клеметина. Тази година потокът е по-тих и предлагането по-скромно. Може би, лотарийната треска е отвлякла хората в друга посока, или големият пловдивски панаир е притеглил като магнит софиянци.
Все пак, въпреки непостоянното време, движението по улиците закипява. Пейзажът на изобилието, освежен от зеления тон на ранния зеленчук и кармина на репичките от Солни пазар, към Мария Луиза се пречупва в кафявите купчини на козунаците, прошарени като с роса от едро нахвърляната ситна захар и залязва в отраженията на електрическите лампи върху стъкларията, огледалата, и евтиния блясък на гривните, герданите и обеците.
Група селски моми се спира пред сергия с бижута.
— Дубле ли е?
— Разбира се, прекрасна госпожице... Трайно, евтино, дивно, само за вашата красота, ще ви стои на ръката като вечерницата на небето! — обсипва слабичкият продавач с думи момичетата.
Из навалицата сс промушват босоноги деца с кутии шоколад — "тек губи, чифт печели". Един чужденец, навярно сьрбин, с особена жар разкрива тайната на своя препарат-лепило за кърпене на чорапи. Няколко любопитни дами го слушат със зяпнали уста. Мъжете са по-недоверчиви. Една дама вади пари от чантата и плаща, като заплашително казва:
— Да не е фалшиво!
По-нататък, върху повръхността на друга "лодка" се гушат прочитни книги оказион. По пет и петнадесет лева. Мъдростта на авторите се е материализирала в евтина стока, като вазите за цветя или жартиерите за чорапи. Ето, като разноцветни знамена се развяват всички части на дамското бельо върху друг "дюкян". Евтино, здраво и елегантно. До тях боядисани яйца с тежка боя, червена, жълта. Синята изглежда като буреносен облак. А ето и продавачът на чорапи — от 8 до 10 лева мъжки, дамските — 15 лева. Детските играчки са особено нещастни — много малко е вниманието с което ги даряват. При тези светли, шоколадени и дървени яйца, които тъй предизвикателно се смеят от витрините на сладкарниците, кой купува играчки.
След обед се изля дъжд. Малките дюкянчета, като разбито ято птици се заклатушкаха по улиците, понесли негодуванието на господарите си. Все пак, те се спират пред забързаните минувачи и с последна надежда подканят:
— Купете си, моля, за Великден.
Потокът от хора се разлива към периферията на града. Чува се блей на агне. Вечерта ляга над града.
Дъждът превалява.
Вратите на черквите са отворени. Тълпят се хора.
Ето, люлеят се камбаните. Звънът им лети като птици над града. А из улиците тръгва потокът от хора със светещи свещи в ръце... И вековният символ стои на всяка уста: Христос Възкресе!
Сл. В.