18.08.2015 г.

Пожар изпепелява Народния театър


През 1923 година пожар изпепелява до основи сградата на Нродния театър в София. Ето как тогавашната преса отразява страшната катастрофа, сполетяла народния храм на изкуството.

Каре от списание "Илюстрация Светлина"


Пожара в Народния театр

Из в-к "Пряпорец", 12 февруари 1923 г.

Народния театр, гордостта и славата на България, изгоря. Грамадни огнени пламъци в миг го обзеха и унищожиха. Днес той представлява развалини. Печално се веят празничните знамена, останали от юбилея; самотни далече летят лавровите листа от разкъсаните венци, дарени на театра... И болка свива сърцето, скръб гърчи душата. Млади и стари плачеха, когато гледаха, как пламъците рушеха единствения народен храм на изкуството. Съдба! Открит през 1907 г. със скандали, след 15-годишно съществуване, юбилейното му тържество бе помрачено с извършения атентат в него. Една седмица след това той бе унищожен.

Народния театр изгоря!

Към 8 ч. вечерта в цела София от уста на уста се разнасяше: "Народния театр изгоря!", а грамадния пожар се виждаше отвсекаде. Целата Столица се стече да види пожара. Всички улици към него беха задръстени от народ.

Как е избухнал пожара? Очевидци от публиката и артисти разправят следното:

В събота, 10 т. м., се даваше за трети път апотеоза на родното драматическо изкуство. Постановките на пиесите са такива, каквито са били преди 65 години — при осветлението от свещи и газеничета. Представлението започва в 7 ч. Играе се най-първо "Михал мишкоед". Нищо не става. Почва се петото действие от "Многострадалната Геновева". Двете газеничета от страни на примитивната завеса — обикновено платно — блещукат. Никой не би подозрел нещо. Но тъкмо по средата на действието, слабо подухване на сцената, а на нея винаги ветър лесно се образува, разлюлява пламъка на газеничето отлево до пердето. В тоя момент некои от публиката са видели, как малко пламъче е пропълзело нагоре към проспектите. Един от служителите на сцената забелезва пламъчето и дръпва пердето, за да го смъкне. То се разлюлява, усилва пламъка, който засяга проспектите и ги възпламенява. Обгорели части от тех започват да падат на сцената.

Суматохата 

Публиката вижда всичко това, но успева да запази на първо време спокойствие, още повече че веднага завесите се спускат и никой не знае какво става на сцената. Спуска се и тежката железна завеса, но тя слиза близо на един метр над сцената и спира. Пламъците от разразилия се на сцената пожар през празното место нахълтват в салона и облизват първите редове. Всичко това обаче става в много скоро време. Публиката настава и хуква да бега към изходите. Но те са затворени. Стражарите, които охраняват театра, след атентата, получили заповед, след като стане нещо в него, да затварят вратите. Те помислили, че е станал пак атентат и затварят вратите. Тогава публиката почва да търси други изходи — през прозорците и терасите на театъра. Най-лошо е било положението на публиката от втория ранг. Тя излиза на терасата за пушене и оттам некои почват да скачат. Картината е ужасна: деца, жени, мъже се надпреварят да се спасят. Отвред се носят сърцераздирателни писъци. Пламъците са обхванали вече целия театр. Контузените и с обгорели лица са много, Почна се веднага спасителната работа, в която похвално участие взе само гражданството.

Пожарната команда

Пристигна и пожарната команда, но с половин час закъснение, с една помпа, без вода и т. н. 20 мн. требваше да минат, за да успее да сглоби и прикачи на третия етаж късата стълба. Стълби за спасение, по нареждане на царя, който веднага се яви на пожара, се донесоха от Двореца, също дюшеци, а маркучи граждани са ходили да вземат от Борисовата градина. За лошата организация на пожарната команда доказателство са и българските псувни на министр Омарчевски.

Но каква пожарна команда можем да имаме, когато пожарния й командир Тролев, специализирал се дълго време в чужбина, бе неотдавна уволнен, а опитните стари пожарникари уволнени от 7-членната комисия?

Спасителната работа

От сцената пожара бързо се разразява по посока към задната част на театра, дето са канцелариите, гардеробите и склада с декорите и реквизитите. Всичко в театра е лесно запаляемо — чам, мрежи, мукава, при това напоено с безир, блажни бои. В половин час всичко е в пламъци. Артисти и граждани усилено работят за спасяването на каквото може. Полицията и войската, нека подчертаем, бегаше от пламъците и прояви слаба деятелност. Затова толкова по-голямо очудване и възторг буди самоотвержеността и храбростта на артисти, граждани и ученици. Царя сам се промъкваше сред пламъците и даваше нареждане за спасяването.

По-големата част от гардероба е спасена. Това се дължи на артистите от драмата: Г. Стаматов, Тачо Танев, Коста Стоянов, Денизов, В. Райков и др., от операта: Петр Золотович, П. Димитров, Петр Райчев и др. Стаматов, Тачев и Золотович до полунощ вършиха своята спасителна работа.

Най-важното за една опера, нейните инструменти, ноти, оркестрации и всичко друго е спасено. След два дена операта би могла да играе. Кому са дължи това? На главния оперен диригент М. М. Златин, който като луд тичаше из пламъците и викаше само това: "Ноти, ноти спасявайте"... И работиха самотвержено: артиста Г. Дончев, инспициента Ив. Попов, втория концертмайстор И. Ступел (той спаси всички инструменти), втория цигулар Тод. Дончев (нему пожара запали дрехите и пожарникарите го угасиха), оперния артист Славчо Филев и хористката г-ца Станишева. Требва да споменем и младия лекар д-р Билдирев, който спасяваше вещи и даваше медицинска помощ на падналите в безсъзнание. Той се движеше сред най-големите пламъци.

Оперния артист Г. Дончев, почти просълзен спасява и вика: "Това е наше, на цел народ"... Царя, намерил се зад него, добавя: ..."На цела България. Спасявайте всичко!"

На липсват и куриози. При спасяването на гардероба, П. Райчев хваща едни редингот. Райчев го подхвърля на Золотович. Още когато редингота лети, Золотович вика: "Моя редингот, моя редингот"... Поема собствения си редингот, хвърля го на друг и продължава работа си.

Благодарение на железната завеса, пожара не в могъл да проникне в салона и публиката много спокойно е могла да го напусне. Обгорели са само ложите до сцената: царската и министерската и тези под и над тех. Но салона и ранговете са а развалини. Опасявайки се да не би пожара да нахлуе в салона, всички столове са изкъртени, драпериите изкъсани, полилеите изпочупени и пр.

Затихването на пожара

Към 2 ч. след полунощ прокурора Байданов, придружен от директора на театра и др. лица обходи театра. Вътре той представляваше грамадна черна дупка и всичко в развалини. Стопена е и железната завеса.

Ако пожарната команда би действувала добре, поне склада с декорите би могъл да се спаси, като се пресече прохода, който го е съединявал с театра. Всички декори са унищожени. Запазено е обаче неповредено машинното отделение с електрическите машини.

Отговорността

Установено е, че пожара е причинен от газеничето. При гостуването си преди една неделя, г. Грол, управителя на белградския народен театр, е казал на директора Цанков, че е много опасно и рискувано да се служи с газеничета и че в Белград никога не биха си послужили с тех. При друг един случай е правена ревизия и констатирано, че всички маркучи са скъсани, кранове за вода не действуват и пр. И при все това никакви мерки не са взети.

Жертви, материали и човешки ие са малки. Знае се, че досега са умрели двама души, а ранените по-тежко са 10.

Театра е осигурен само за 10 милиона лева. Загубите са над 40 милиона.

Изпепеленият Народен театър, поглед от юг

За възстановяването на театъра можете да прочетете тук


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...