29.09.2015 г.

Репортаж за посрещането на младоженците Княз Фердинанд и Княгиня Мария Луиза в София



Репортаж от вестник "Свобода", 30 май 1893 г.


Тържественното посрещание на Техни Царски Височества Княза и Княгинята в столицата


Вчера София имаше извънредно тържествен изглед, какъвто никога не е имала. Абсолютно всичките къщи в града бяха укичени с флагове, а по ония улици, през които беше определено да минат Техни Царски Височества, всичките прозорци и балкони бяха украсени с килими и други украшения; на много места бяха укачени и ликовете на многоочакваните августейши гости. Бяха дигнали знамената си и всичките агенти, освен германский и французский, и агентина на великата държава Сърбия. В 2 часа след пладне се започна стичанието на населението към улиците, от гдето щяха да минат Княза и Княгинята и в по-малко от един час те бяха вече станали непроходими. Войските от гарнизона се наредиха в шпалир от двете страни на улиците от гарата до Княжеский дворец. Никога такова стечение на народ София не е виждала. Прозорците и балконите на всички къщи бяха претрупани с хора, а широките улици на едно продължение почти 2 километра зад шпалира бяха буквално задръстени с хора от двата пола, облечени в празднични дрехи. Между това множество имаше и много гости, надошли от околните градове и села и със специалните увеселителни тренове, устроени за тая цел от Цариброд и Пловдив и всичките прилежащи покрай железно-пътната линия градове. Всичките дружества със знамената си и с особни отличителни знакове, както и учениците от всичките вероисповедни общини, бяха се явили тоже на отредените за тях места. Тъй препълнени с хора, улиците, които бяха украсени с гъсти стълбове, обвити в бял, зелен и червен платове, съединени с гирланти от клонове на зелена елха и цветя и накачени с флагове, имаха извънредно великолепен изглед. В това отношение столицата най-много се отличи от всичките други градове. В 4 часа се зададе Княжеский трен и салют от 101 топовни гърмежи извести пристиганието на августейшите гости, а един почетен караул със знаме и музика Им отдаде военни почести.

Тържествената арка на Лъвов мост

Техни Ц. Височества Княза и Княгинята се посрещнаха на гарата от Министерский Съвет, дипломатическите агенти, началниците на разните религиозни исповедания, висшите граждански чиновници, висшите офицери и от много дами. Техни Ц. Височества влязоха във втори салон за чакание и там на Нейно Царско Височество Княгинята се представиха гореказаните лица и дамите Й поднесоха букети. След представленията Техни Царски Височества се качиха в дворцовата колесница-гала — впрегната с шест коня, водени от шестима пажи и придружена от княжеските телохранители и Лейб-Егери, — и, предшествувани от екипажите на Двореца и ескортирани от Лейб-Гвардейский ескадрон, потеглиха към града всред заглушително урра от радостно посрещающото Ги население. Княжеското шествие се спря при великолепната триумфална арка, издигната при входа на града, гдето стояха: кмета на града, заобиколен от градските съветници, най-видните столични граждани и много дами с букети, всичките дружества със знамена и учениците. Техни Ц. Височества Княза и Княгинята слязоха от колесницата и кмета на града г. Д. Петков приветствува Княгинята с "добре дошла“ и Й поднесе на сребърна табла хляб и сол, според традициите на страната, - символ на гостоприемство и верноподданство, Дамите и дружествата поднесоха своите букети н след това кортежа, към който се присъедини и кмета на кола, се продължи към Съборната Черкова, според съставената по-рано программа, всред заглушителни урра. При входа на черквата Т. Ц. Височества се посрещнаха от негово високопреосвещенство митрополит Партений, заобиколен от цялото духовенство, който представи на Техни Царски Височества Кръста и Евангелието. След това се отслужи молебен за дългоденствието и щастливото царувание на августейшите Особи, на който присътствуваха: Министерский Съвет, началниците на разните религиозни исповедания, кмета на града, висшите граждански чиновници, висшите офицери и много дами. При всичко че входа в черквата беше позволен само с билети, пак тя, както и площадът пред нея, беше препълнена с голямо множество хора. След молебена Княжеский кортеж по същий ред потегли за двореца, гдето Т. Ц. Височества се разделиха с придружающите Ги в шествието лица и се оттеглиха в аппартаментите Си. При това разделяние Негово Царско Височество Княза е благоволил да искаже на столичний кмет г. Петкова благодарност за тържественното посрещание. Войските и посрещачите, които препълниха улиците, почнаха да се разотиват.

След един час почивка Техни Ц. Височества направиха една расходка към градската пипиниера, пред която кметството е направило, пак по случай на Тяхното дохождание, едно великолепно езеро, заобиколено с флагове и фенери, всред което един водоскок хвьрля от една малка искуственна скала вода високо около 20 метра, а около него големи искуственни костенурки и жаби тоже испущат из устата си вода.

Привечер се започна осветляванието на града и ново стичание на населението по улиците и площадите около Двореца и по прозорците и балконите на ближните здания. В един час време, целий град биде окичен с фенери и прозорците на всичките здания и частни домове се осветлиха със свещи. Особенно величествен изглед на осветлението даваха електрическите фенери, окачени в двора на княжеский палат и на площадта пред Двореца и по разни други места. В 8 часа площадта и улиците около Двореца, както и градската градина, бяха вече препълнени с хора. Пуснаха се няколко ракети пред Градский Съвет, гдето в късо време се събраха гражданите от всички народности и исповедания, учениците от Висшето Училище и гимназията и разните дружества със знамената си, и, с факли и фенери в ръце, предшествувани от градската музика, потеглиха към Двореца, за да направят овация на Техни Царски Височества. Всред заглушителни ура, Техни Царски Височества Княза и Княгинята благоволиха да се явят на балкона на Двореца. Кметът г. Петков Ги приветствува от страна на гражданите с едно слово. Между другото кметът постави на вид пред Техни Царски Височества успехите, постигнати от мъдрото управление на страната, които са вкоренили в населението непоколебимата вяра, че под скиптра на Техни Царски Височества страната вьрви сигурно към пътя на своя напредък и уякчавание. Негово Царско Височество от Свое Име и от Името на Княгинята отговори с прочувственни думи на това приветствие, като завърши с „Да живеят Софийските граждани!“ „Да живее България!“ След това студента г. Трифонов при Висшето Училище приветствува Техни Царски Височества от страна на учащата се младеж. На това приветствие отговори на български Нейно Царско Височество Княгинята. Която благодари за направената почест и пожела успех и щастие на учащата се младеж.

След това Княза и Княгинята се оттеглиха и след малко се показаха на прозорците на големия салон на Двореца, който гледа към площадта, за да видят осветлението. В това време се запали приготвения на площадта вензел, изображающ с разни бои буквите Ф М и вьрху тях корона, държана от два лева. От двете страни на вензела се запалиха едновременно и другите феерверки, които образуваха един вид огненни фонтани и разни други фигури. В тази минута осветлението имаше най-великолепен изглед и, разбира се, особенно от към Двореца. Цялата площад беше потънала в огньове от всевъзможните феерверки, а наоколо от всички страни светят фенери в най-разнообразни форми. От ляво се гледа градската градина, цяла окичена с фенери, а по-нататък от двора на Девическата Гимназия се светлеят с чудесен блясък трите грамадни букви Ф М Л, направени с електрически лампички. Като се прибави към това осветлението на околните високи здания, украсени с разни килими и ликовете на Княза и Княгинята, както и изгледа на осветлените улици, водещи към Двореца, непроходимо препълнени с хора — Техни Царски Височества бяха зрители на една най-великолепна панорама, каквато никога столицата не е виждала. В това време няколко музики засвириха на различни места по площадта и няколко големи хора се завъртяха.

Народното увеселение трая до 12 1/2 часа посред нощ. След което населението почна да се разотива.

Като съдим от увеселенията и тържествата, които и при други тържественни случаи са ставали в столицата, трябва да признаем, че снощните увеселения и тържества, както по многочисленността на населението, тъй и по блясъка си, надминаха всички надежди. Сами гражданите не cа вярвали, че ще бъдат участници на такова голямо тържество. Това показва, че столичното население е дълбоко проникнато от всеобщата радост, която обхваща целня народ от щастливото ни сдобивание с една достойна и благородна Княгиня, която дойде да тури начало на една нова Българска династия. Със своето въодушевление и радушен прием столичното население показа на Техни Царски Височества Княза и Княгинята своята дълбока преданност към Тях, радостта си, като Ги вижда между себе си, и надеждите за щастливо ръководение съдбините на страиата, които то с най-дълбока вяра възлага вьрху Тях,

Градът и диес е пак така украсен и има същий тържествен изглед. Многобройно население, местно и външно, пълни улиците и разглежда украшенията, направени от Градский Съвет, от разни дружества, от разните иностранни колонии и вероисповедни общини и от частни лица по случай на пьрвото влизание на Царствующата Княгиня в града София.

Увеселенията ще се продължават и тази вечер, ако времето не бъде дъждовно, и градът ще бъде пак осветлен.




25.09.2015 г.

Новата загадка


Кое е мястото и какво е събитието?



24.09.2015 г.

Посрещане на младоженците Княз Фердинанд и Княгиня Мария Луиза в София


На 10 юни 1893 година София посреща с извънредна тържественост Княз Фердинанд и новата му съпруга Княгиня Мария Луиза. На път за Двореца празничното шествие преминава по украсените столични улици. На Лъвов мост, където е изградена впечатляваща арка, младоженците са посрещнати с хляб и сол от кмета на София. На същата вечер градът грейва с празнично електрическо осветление. Гравюри от събитието, изработени по илюстрации на художника Йозеф Обербауер, са публикувани в немското списание Deutsche Illustrierte Zeitung, номер 42 от 1893 г.

Тържествена арка на входа на София (Лъвов мост)

Трибуната на германците и австрийците в София

Посрещане от страна на митрополита (пред храма "Света Неделя")

 Тържественото шествие през града (при улица "Търговска" към Двореца)

Краткият текст към илюстрациите. Ако някой може да помогне с пълния му превод, ще бъдем много благодарни,



18.09.2015 г.

Новата загадка


Къде се намираме и днес и какво е събитието?



14.09.2015 г.

Квартална баня "Лозенец"


Общинско списание "Сердика" 1939 г., книга 10


НОВАТА КВАРТАЛНА БАНЯ „ЛОЗЕНЕЦ“

Общ вид на кварталната баня „Лозенец“

Поела управлението на Столицата с амбицията чрез една широка и планомерна строителна програма да изправи, доколкото е възможно, допуснатите грешки при застрояване на София в миналото и да създаде и утвърди основата за бъдещето застрояване, благоустрояване и уреждане на Престолния град за дълги години нанапред, новата Столична общинска управа постави в програмата на своята дейност и въпроса за баните в града.

В рамките на правилното разбиране, че София ще продължава да се развива като челен индустриален, търговски и курортен център, въпросът за баните в града трябваше да получи своето разрешение. За това се иска повече време, повече години, но ако се съди по темпа на досегашното строителство в тази насока, следва да се заключи, че банският въпрос за София в близко бъдеще ще получи своето пълно и завършено разрешение.

Строежът на бани в един град не е нито първото, нито единственото изискване, което се поставя от нуждите на града и на населението му. То е, разбира се, едно от важните изисквания и, по реда на своята важност, е поставено в програмата на новата Столична общинска управа, която с усърдие и настойчивост е догонвала неговото разрешение.

След въвеждането, в начало, на строг ред в самото администриране на Общината и в работата на всички нейни служители, след извършването на стотици други строежи и подобрения от по-съществена важност, през миналата 1938 година можа да бъде завършена и открита първата новопостроена квартална баня „Подуене".

Освещаване банята „Лозенец“ в присъствие на г. Кмета

Годината 1939 в това отношение бе по-щастлива за софиянци. В началото на летния сезон бе открита лятната къпалня „Княгиня Марин Луиза“ в Борисовата градина, едно безукорно постижение в тази област както в техническо отношение, така и от гледище социално за столичното гражданство.

Есента на 1939 година ни донесе още една придобивка на банското дело на Столицата: на 12 ноемврий в 11 часа преди пладне бе открита и втората новопостроена квартална баня „Лозенец".

Строежът на кварталната баня „Лозенец“ бе започнат на 16 юний 1938 г. и договорният срок за нейното застрояване бе до 10 май т. г. Към тая дата строежът на банята действително е бил завършен и в скоро време са били привършени и всички ония дотъкмявания, които са необходими за предаването и за ползуването от гражданството.

Плановете за кварталната баня „Лозенец“ са съставени от общинския архитект г. Босев, под вещото ръководство на директора на Общинската архитектурна и градоустройствена дирекция г. арх. Горанов. На г. Босев е възложено и завеждането на предприятието от самото начало до неговия завършек.

Строежът е извършен от предприемача г. Чапаров, а технически ръководители от негова страна са били г. арх. Щерев и г. инж. Мартулков—Манолов. Завеждането на железобетонните работи Общинската градоустройствена дирекция бе възложила на г. инж. Иванов.

Кметът г. инж. Ив. Иванов държи своята реч пред гражданството при откриване банята

Квадратурата на строежа е 260 кв. м. при застроена кубатура 2,200 куб. метра.

Общата стойност на предприятието е 2,785,402 лева, от които за строителната част са изразходвани 1.809,231 лева, за котлите — 539,744 лева и за клим. инсталация — 346,427 лева.

Банята „Лозенец“ се състои от сутерен и партер. В партера, около просторния хол, се намират помещенията за канцелария, каса, склад за бельо и самата къпалня, състояща се от 23 душ-кабини и съблекалня. Сутеренът е използуван за народна пералня. Тук, освен холът, са помещенията за каса, гардероб на пералнята, служебна пералня, помещение за котлите, помещения за въглища. стая за огняра и самата пералня, състояща се от 20 корита за изпиране с пара и изпарване прането. За един час в тия 20 корита може да се изпере 100 кгр. пране.

Към банята е построена и една кула за два железобетонни резервоара, с вместимост по 5 кубически метра топла и студена вода.

Банята „Лозенец“ се нахожда в един ъгъл на празното място, което се намира тъкмо до моста на река Перловец при Арсеналното здание, по десния бряг на реката. Това широко празно място, което до скоро беше една разкаляна площ, сега е превърнато в китна обществена градина, просторна, чиста и грижливо подредена, гдето посетителите на банята ще могат да намерят място за приятна отмора след изкъпването.

Кварталната баня „Лозенец“ има своето голямо значение не само чрез факта, че, увеличавайки числото на къпалните в София, тя способствува за поддържане телесната чистота у така взискателното в това отношение столично гражданство, но и със своето местоположение в тая част на града. По десния бряг на Перловец, зад Арсеналното здание, се простира една обширна новозастроена площ от града, която постоянно расте, притегляна от живописното местоположение на тоя квартал, от чистия му въздух и от близостта на планината. Тоя квартал, който в бъдеще ще бъде най-красивата и най-предпочитана част от градската площ, поради по-късното му застрояване, по-необходимост е получил до днес по-малък дял грижи за благоустрояването му. От друга страна, той е доста отдалечен от центъра на града и неговите жители, през студени зимни дни, са затруднени да посещават централната Минерална баня. Тия неудобства за тях вече са премахнати със строежа на новата баня, а наред с това кварталът Лозенец, още при входа в него, се е обогатил и украсил с тази модерна от техническо гледище къпалня и с китния и уреден парк около нея.

Народната пералня в приземието на баня "Лозенец"

На 11 ноемврий, неделя, към 11 часа преди пладне, при стечение на множество граждани от квартала, бе извършено освещаването и откриването на кварталната баня „Лозенецъ“. Присъствуваха: Кметът г. инж. Ив. Иванов, пом. кметовете г. г. Хр. К. Стоилов, Ив. Лекарски, Л. Сокеров и мнозина от г. г. Общинските съветници. След божествената служба и словото на един от свещенослужителите, г. Кметът с кратка реч поздрави гражданите от квартала Лозенец с новата придобивка и обяви банята открита за ползуване от гражданството. Общинският съветник г. Апостолов с кратко слово очерта пред събраните граждани усърдието на Столичната общинска управа за благоустрояването на града и въздаде възхвала за досегашните й постижения, а общинският съветник г. Д. Христов изложи по-подробно грижите на Общинската управа за подобрение уличната мрежа в квартала.

Инсталациите на баня "Лозенец"

***

Със строежа на кварталната баня .Лозенец“ не се завършват творческите и строителни усилия на Общинската управа досежно банското дело на Столицата. Това е една точка от програмата, която планомерно се осъществява и в която, наред с банята Подуене и лятната къпалня Мария
Луиза, банята Лозенец заема своето място. Следващата точка от тая програма е лятната къпалня Княз Симеон Търновски, която ще се строи в противоположната част на града, към Булина ливада, проектите за която са отдавна приготвени, строежът й възложен вече на предприемач и завършването, както и откриването й за ползуване от гражданството, се очаква да стане през идното лято на 1940 година.

Тъй, стъпка по стъпка, отбелязвайки всяка точка на своята програма не с обещания и проекти, а със завършени дела, Общинската управа ще пристъпи в бъдеще към снабдяване с къпални и другите по-отдалечени части на града, за да може и в банско отношение Столицата да представлява за цялата ни страна образец на завършено и заслужаваше подражание строителство.


11.09.2015 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната снимка?



4.09.2015 г.

Новата загадка


Къде се намираме днес?



2.09.2015 г.

Покана за изложба: Софийски трансформации



Скъпи приятели, имаме удоволствието да ви поканим на фотографската изложба "Софийски трансформации", която ще се проведе в периода от 2 до 22 септември в столицата. Любезен домакин и инициатор на събитието е галерия "УниКредит Студио", а партньор на изложбата е нашият сайт "Стара София".

Ще имате възможност да видите някои от най-емблематичните места на столицата и да проследите промените, които градът преживява през десетилетията от края на XIX до средата на XX век. Показаните фотографии са отворен прозорец към миналото, който ще ви позволи да се разходите по старите улици Раковски, Търговска, Леге и бул. Княз Дондуков и да видите редица знакови места като Народния театър, Военния клуб, Софийския университет, Лъвов мост, храма Света Неделя, езерото Ариана, БНБ и др.

Изложбата се провежда под патронажа на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова.

Домакин на изложбата е галерия "УниКредит Студио" на ул. "Княз Ал. Батенберг" 12

Откриване на изложбата "Софийски трансформации"

Кметът на София г-жа Фандъкова и г-н Хампарцумян разглеждат изложбата




Галерия УниКредит Студио

София, ул. „Княз Александър I” 12

Работно време на галерията:

10:00 - 18:30 часа от понеделник до петък

10:00 - 17:00 часа в събота

Вход свободен


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...