12.07.2016 г.

Водоснабдяването на София (1935 г.)


Из "Столичен общински вестник", 15 юни 1935 г.


Водоснабдяването на София

Столицата е била снабдявана още в римските времена с вода от Витоша (извора „Римската глава“). Римските водопроводи са били съзидани с тухли, а тия, направени в турско време, са били от глинести или зидани тръби. След Освобождението (1882 г.) са били доставени 5,000 м. дървени тръби за водоснабдяването. Тогава е имало 21 чешми с изворна вода и 33 — с речна.

През 1884/85 г. се изработва от инженерите Кубасов и Белов първия проект за водоснабдяването на София, която е имала тогава едно население oт 27,000 души, с оглед проектът да задоволява едно население от 60,000 души. Боянският резервоар с вместимост 1,800 куб. м. и кота 623 м. е построен през 1885 г. и в същото време е положена една чугунена тръба (d = 25 см.) до града, с две разклонения — едното до площад „Св. Неделя“ и другото до Двореца. Направени са били постепенно разклонения на водопроводната мрежа във вид на дърво, които, обаче, не са били свързани помежду си, за да циркулира водата.

До 1902 г. водоснабдяването на София е ставало от шест извора, намиращи се по склоновете на Витоша над с. Бояна. С прекарване канализацията в града, разходът на водата се е увеличил значително; затова е станало нужда да се вземе водата и от Боянската река при с. Бояна чрез един временен филтър, който скоро се поврежда и се изоставя.

През 1902 г. бил повикан експерта инж. Салбах от Дрезден, който преглежда водоснабдяването и изработва нов проект, при който всички разклонения са били свързани помежду си. Владайската река е била хваната на платото на Витоша и с две каменинови тръби d = 30 см. и d = 15 см, (с дължина всяка тръба по 2 184 м.) е докарана в коритото на Боянската река над каменното здание при „Черната скала" (кота 1.736 м.). От тук с две стоманени тръби водата се докарва в резервоара под с. Бояна и от там (1907 г.) с втора тръба (d = 35 см.) водата се докарва в София, като се заобикалят градскитe части. По проекта на инж. Салбах е било предвидено да се построи бараж-резервоар на Витошкото плато, но това досега не се е изпълвало. Резервоарът при Семинарията с вместимост 2 X 3 500 куб. м. (кота 600,50 м.) е построен през 1910 год. Мрежата по проекта на инж. Салбах е била изградена до 1912 г., при което са използувани средствата на заема от 35,000,000 лв. (1906 г.) и тоя от 15,000,000 лв. (1910 год.).

Поради бързото нарастване на населението в София, водната криза започва да става едно постоянно зло за града и през 1921 год. се слага за разрешение големия въпрос — докарването на едно задоволително и за по-дълго време количество вода от Рила или Софийското поле (подпочвена вода). През 1923 г., според както е било предвидено в първоначалния проект, построява се електрическата централа „Бояна“, като се използува пада от 954 метра на водата от Витошкото плато.

През същата година от персонала на Водопроводното отделение се изработва проекта за водопровода „София — Рила“ и през 1924 г., след като се осигуряват паричните средства за постройката и след като по проекта било взето мнението на повикания от странство специалист, се взема окончателно решение от Общинския съвет за по-скорошното построяване на новия водопровод, което да стане на няколко етапа, а именно: хващането и докарването на водите от Леви и Бели Искрове, направа язовир за уравновесяване водното количество и хващане и докарване водите от Черни Искър и седемте Рилски езера.

План на водопроводната мрежа в София до края на 1934 г.

Първата част от Рилския водопровод между София—Бистрица (12,7 клм.) е построена през 1925/26 год. и на 24.X.1926 г. се пускат временно във водопровода водите на р. Бистрица (предприемач Грюн и Билфингер-Манхаим).

През 1928/29 г е построена кулата-резервоар в Лозенец (вместимост 100 м.) с кота 623,80 м., която е висока 27 м. Водата тук се издига с електрическа помпа за водоснабдяването на високите части на квартала Горни Лозенец.

Втората част от Рилския водопровод между Бистрица — Рила (54,5 клм.) е построена през 1928/33 г. и на 23. IV. 1933 г. се пускат водите на Рила във водопровода. Водохващането е на кота 1 524 м. (предприемач Италиянското строително дружество).

Водопроводът „София-Рила“ е едно от най-грандиозните предприятия в страната ни. Проектът и изпълнението му е дело на български инженери под ръководството на сегашния столичен кмет инж. Ив. Иванов. Сега построената част от Рилския водопровод е дълга 61,01 клм. По него са построени 16,4 клм. тунели, 29,2 клм. канали, 22 клм. тръби за сифоните. Проектът е съставен с оглед да докарва 2 до 2,4 куб. м. в секунда, но за сега при сифоните е поставена само една от предвидените две тръби, затова мощността на водопровода за сега е 1,8 куб. м. (сек.) Докарваната за София вода се използува същевременно и за добиване на електрическа енергия. При с. Мала църква е създаден един пад от 309 м., а при с. Симеоново — друг пад от 482 м.

Едно щастливо разрешение на водоснабдителната проблема в София е това, че се е създала възможността, щото докараната от Витошкото плато и от Рилските височини вода да бъде използувана едновременно и за добиване на електрическа енергия, преди водата за пиене да се вкара във водопроводната мрежа на града.

Хидравлическата централа „Бояна“ е в експлоатация от 12.XII.1923 год. Тя е произвела през 1934 г. 5,071,390 КВЧ. енергия.

Хидравлическата централа „Симеоново" е в експлоатация от 29.VIII.1927 г. и след като на 12 май 1934 г. се поставят двата нови агрегати, тая централа произвежда за сега годишно по 17,146,920 КВЧ. енергия.

Хидравлическата централа „Мала църква“ е в експлоатация от 18 февруарий 1934 г. и след като в 1934 г. се построява далекопровод от 35,000 волта, тая централа произвежда за сега годишно по 17,845,320 КВЧ. енергия.

Добиваната електрическа енергия от общинските централи се използува за електроснабдяването на София и на Самоковския край. След пълното изграждане проекта на Рилския водопровод мощността на построените при водопровода хидравлически централи ще се увеличи значително. Тук ще се използува и пада на излишната вода, изтичаща от резервоара „Семинарията“.

Едновременно с докарването водата от Рила, поставя се за разрешение въпросът за преустройството на водопроводната мрежа в София, която навремето си е била построена за водите от Витоша. Сегашният Боянски резервоар се е смятал за главен резервоар, а този при Семинарията - за контрарезервоар (помощен резервоар), защото водите от първия, след задоволяване на консуматорите, се преливат във втория. Сега, обаче, трябва да се състави окончателния водоснабдителен план на София, с оглед на най-целесъобразното разпределение на водите от Витоша и Рила, които води не могaт да бъдат използувани при сегашната неотговоряща на условията и недостатъчна водопроводна мрежа.

София е пригодена за едно идеално водоснабдяване, благодарение на конфигурацията на терена си, при който са на лице височините: Лозенец, Коньовица и Боянска. Тия височини дават възможност да се поставят повече резервоари, в които да се разпредели и магазинира водата по гравитационен начин. Тук действително се намират условия за най-економично водоснабдяване при добро разпределение на водата в резервоарите и при най-благоприятен напор (не по-голям от 8 атмосфери).

При малката гъстота на населението, разпръснато в преголямата градска площ, която от 7,600 декара след войните се е уголемила сега на 32,700 декара, като е достигнала чак до съседните около столицата села, въпросът за водоснабдяването на селата; Дървеница, Слатина, Враждебна, Малашевци, Орландовци, Биримирци, Обрадовци, Илиенци, Обеля, Връбница и Надежда (от резервоара при Семинарията) и селата: Красно село, Павлово, Бояна, Княжево и Горна баня (от резервоара при Бояна) със софийските води заедно с използуване на добитата от тия води изобилна електрическа енергия — представлява безспорно един въпрос от голямо стопанско и благоустройствено значение за Столицата и селата („Голяма София“).

Смята се, че при един приръст от 3%, София ще има през 1965 г. едно население от 680,000 души, а горните села — 81,500 души. При едно количество от 1,200 л. сек. на това население след 30 г. ще се падне по 136 л. денон. вода, което количество вода ще може да се увеличи когато стане нужда чрез пълното реализиране на проектите за изземване на всички води от Рила и Витоша.

При сегашната свръзка на двата резервоара— тоя при Семинарията и тоя при Бояна, не могат да се водоснабдяват направо чрез тях само високите части от Лозенец, квартала около Александровската болнцца и Лагера, за които водата се изчерпва с помпа от Семинарския резервоар в „кулата-резервоар“ на Лозенец.

За правилното водоснабдяване на града, той се разделя на пет зони, които със съответния си резервоар представляват сами за себе си завършени и самостоятелни системи, но всяка зона може да се подпомогне от другите зони и резервоари.

I-а ЗОНА—БОЯНСКА, подхранва се от съществуващия Боянски резервоар (кота дъното 623). Водоснабдяват се кварталите Александровска болница, Лагера и съседните села.

II-а ЗОНА—ВИСОКАТА, подхранва се от съществуващия резервоар „Кулата“ на Лозенец (кота 623,80). Ще се строи нов резервоар на мястото на редута „Лозенец“ (кота 625,50) за заменяване „Кулата“, при която водата се издига чрез помпване. Водоснабдяват се кварталите Горни Лозенец и Погребите.

III-а ЗОНА—НИЗКАТА, подхранва се от съществуващия резервоар „Семинарията“ (кота 600, 50), но не пряко, а чрез направата на един нов контрарезервоар на мястото на Слатинския редут (кота 575). Водоснабдяват се кварталите Хаджи Димитър, Индустриалния и др., както и съседните села.

IV-a ЗОНА—ЦЕНТРАЛНАТА, подхранва се директно от резервоара „Семинарията“, в помощ на който ще се построи поменатия нов резервоар на мястото на Слатинския редут (кота 575) и друг един нов резервоар на възвишението Коньовица (кота 585). Водоснабдяват се централната част на града и селата Илиенци, Връбница, Обеля и Надежда.

V-a ЗОНА—СЕЛСКА, подхранва се от един нов резервоар, построен при електрическата централа с. Бояна (кота 700). Водоснабдяват се селата Бояна, Княжево и Горна баня.

Новите резервоари: „Лозенски редут“, „Слатински редут“, „Коньовско възвишение“ и „Централа Бояна“ ще бъдат съединени със съществуващите резервоари с главни водопроводни тръби и ще образуват една система от резервоари.

По липса на средства не е било възможно по-рано да се преустрои и разшири градската водопроводна мрежа, за да се използува изобилната рилска вода. Едвам през 1934 г. чрез компенсационната сделка можаха да се поръчат около 175 кил. стоманени и чугунени тръби с диаметър 40—800 мм., фасонни парчета, шест вентуримери, кранове, електропомпа, олово — всичко на стойност 52,000,000 лв. (без мито), които ще се положат в срок от две години.

Кулата-резервоар в Горни Лозенец

През 1934 г. се проучи окончателно въпроса за създаването на едно голямо язовирно езеро с вместимост около 15,000,000 м3 в коритото на Бели Искър по склоновете на Рила (кота 1,878 м). Съставеният от общинската служба проект е одобрен от двамата експерти проф. Клайнлогед и Д-р Линч и работите предстоят да се почнат в скоро време. Чрез построяването на една бетонова стена дълга 528 м. и висока в най-низката си част 49 м. (с кубатура 191.500 м3) ще се създаде запас от вода, който ще урегулира необходимото редовно количество вода през всяко време на годината за водоснабдяването и за двете софийски електрически централи при Рилския водопровод, както и за обезщетяване на околното население.

При нарастването на града, когато се почувствува нужда от повече вода, ще се довърши в окончателен вид водопровода София—Рила, като се построи отклонението от сегашния водопровод по Черни Искър за хващане водата от седемте езера (14 км.) и като се поставят вторите стоманени тръби, които сега липсват по сифоните между София и М. Църква. Това навярно ще стане след много години.

Сега водоснабдяването на София става: от водите на Владайската и Боянската реки, хванати
на платото на Витоша, от водите на шесттях витошки извори и от водите, докарани чрез водопровода София-Рила.

При водохващанията на Рилския и Витошки водопроводи са вкарани и отправени за София през 1934 г. следните количества вода.

При Левия Искър 10.674.000 куб. м.
Бeлия Искър 14.190.000 куб. м.
Бояна 6.123.000 куб, м.

Всичко: 30.987.000 куб. м.

От тая вода е използувано в градския водопровод през 1934 г. само следното количество вода:

От редовни абонати с водомери 7,043,724 м3
„ без „ 168,600
„ контрабандни инсталации 1,500
417 обществени чешми 1,251,000
„ общински служби 814,500 „
„ първон. училища и прогимназии 174,692 „
„ Малашевската община 14,510
„ Орландовската „ 3,320
Загуби от повреди по мрежата 15% 1,269,724 „

Всичко: 10,741,570 м3

Разликата от 20,245,430 куб. м. вода не е можало да се употреби за водоснабдяването, а се е изхвърляла при електрическите централи, при водните камари, при преливниците, при изпускателите, за промиване канали и за поливане на улиците.

Водохващане на р. Бели Искър и вкарване на водите й във водопровода София-Рила

В общинската служба най-много вода се консумира за баните (366,000 м3 годишно), за Кланицата, Халитe, млeкоконтролната станция и фурната Кори (230,000 м3), за първоначалните училища и прогимназии (174,692 м3), за градини, паркове и гробища (120,180 м3) и пр.

В началото на 1934 г. броят на обществените чешми е бил 485, но в края на годината последният е намален на 417 (1,251,000 м3 вода). Контрабандно построените водопроводни инсталации постоянно са намалявани. Докато през 1933 г. числото на абонатите е било увеличено с 465, през 1934 г. увеличението е било с 1457.

Едно значително количество вода се губи от повреда в градската мрежа. Много вода се изхвърля като излишна през преливниците. Тя не е можала да се използува за задоволяване на дневната консумация, поради малокалибрените тръби между резервоара и консумативната градска мрежа. След като през м. декемврий 1934 г. се постави голямата d=800 мм. тръба от резервоара Семинарията към Руския паметник, вкара се достатъчно вода в градската мрежа и така се подобрява значително водоснабдяването на високите места.

През 1934 г. с половин такса (три лева) е консумирано едно водно количество от 410,040 м3 (казармите 233,470 м3, театъра 64,530 м3, зоологическата градина 41,490 м3, частните болници 33,940 м3 и др.) През същата година са били освободени от заплащане консумацията на 175,150 м3 вода (Александровската болница 130,000 м3, дивизионната болница и Двореца).

През 1934 г. са били издигнати чрез електрическата помпа в резервоара-кула на Лозенец 130, 650 м3 вода за водоснабдяването на високите части от Горни Лозенец. Помпата е работила 2,025 часа и е изразходвала 52,779 киловат часа или за 1 м3 вода е изразходвано по 0.40 киловат часа енергия, която по 2.40 лв. кв. ч, дава разходи по 0.96 лв. за транспорта на 1 м3 вода.

През 1934 г. е ставало непрекъснато хлориране на водите от Боянския и Рилски водопроводи, за да се подсигури напълно водата в хигиенично отношение. Употребен е 4,252 кгр. хлор (по 0.40 лв. = 170,040 лв.), за който, заедно с обслужване, амортизацията и пр. сa изразходвани 295. 390 лв. Хлорирането на 1 м3 вода струва по 0.016 лв, (хлорирани сa 18,471,812 м3).

През м. юлий 1934 г. сa поставени два вентуримера, един с d = 350 мм. при резервоара Бояна и друг с d = 900 мм. при резервоара Семинарията (струват 150,000 лв.) за измерване на йодните количества, които идат от Витoша и от Рила. С компенсационната сделка се доставят още 6 вентуримери d = 250 до d = 800 м м., които ще служат за измерване на оттеклите се от резервоарите към града водни количества. 

Дължината на водопроводните тръби в мрежата на София се състои в края на 1934 г.:

Тръба с d = 13— 60 м м. 49,715 м.
„ d = 80—100 м м. 151,700
d = 125—350 м м.                          70,615
d = 650—800 м м. 3,362

                                             Всичко 275,392 м.

от които през 1934 г. сa положени 32.988 м тръби. От тях са 3,362 м3 големи тръби с d = 650-800 м ,м.

По мрежата в края на 1934 г. са поставени 1,049 запорни кранови шибъри и 1,095 пожарни кранове.

Доставените и складирани водопроводни тръби чрез компенсационната сделка в спирка "Семинарията"

В горната дължина не влизат тръбите по водопровода София—Рила и тия по платото на Витоша (4,368 м. каменинови по Витоша).

През 1934 г. са извършени следните водопроводни работи в София.

Положени 9,549 м. чугунени тръби d = l50—300 мм. с предприятие за тръби, дадени от общината (с митото)........ 9,883,439 лв.
за работи и олово ........ 520,166

Положени 31,036 м. стоманени тръби d = 60—125 мм. и d~650—900 мм. (с предприятие).
за тръби, дадени от общ. (с митото) 17,351,998 лв.
за работи и олово....... 2,493,000

Положени 3,350 м. стоманени, чугунени и главанизирани тръби с d—25—150 мм. по стопански начин (с митото) ,,,,,,,. 737,686

Доставени са материали за поддържка на водопроводите на стойност............ 1,376,799 „

Всичко 32,369,067 лв.

През 1934 г. разходите за водопроводната служба, която извършва и поддържа водопроводните работи и събира приходите по водоснабдяването, възлизат:

Заплати на персонала, админ. и работн. 3,164,085 лв.
За временни работници 143,031 w
За облекло на персонала . , , , . 63,450
За издръжка на 12 добит, и амортиз. 59,826
За бензин, масло и конци . . , . 19,720
За веществени и канцеларски разходи 137,893
За амортизация на камиони, коне и др. и поправката им , . . . . 735,000
За ремонт и осигуровка зданията . 77,640
За лихва на капит. за место на здан. 71,100
За амортизация капитала на зданията 194,048

Всичко 4,665,793 лв


Тука не влизат разходите за заемите, с които е построен водопровода и мрежата, тия за поддържането и за овехтяването на постройките.

През 1934 г. се реорганизира водопроводната служба, която сама да събира приходите от водопровода. Задълженията на гражданите се събират ежемесечно по подобие на таксите за осветлението.

През 1934 година гражданите са били обложени с такса за консумираната вода по 6 лв. куб. м. Една комисия е определила тая цена, като е взела предвид разходите по заемите за постройка на водопровода, тия за подръжката и за овехтяване, като сумата 52,874,000 лева се разхвърля върху най-вероятното за изразходване през 1934 година количество вода 8,000,000 куб. м. При това, както е упоменато по-горе, са плащани за консумираната 410.040 м3 вода от казармите, театърът и пр. по половина такса, т. е. по 3 лв., а е била освободена от такса консумираната вода 175.150 куб. м. от болниците и Двореца.

Съгласно новата наредба-закон за Столичната община от 1934 година направените благоустройствени работи като: паважи, канализации, водопроводи и др. съставляват тяжест върху съответните недвижими имоти и се заплащат на общината по установен ред и размер. Извършените до влизане в сила на наредбата — (21.VIII.1934 год.) водопроводни работи, за които са плащани достатъчно такси за вода, не се заплащат от притежателите на недвижимите имоти, а новите водопроводни работи се заплащат от притежателите, като сумите се разпределят съобразно с емлячната оценка и се заплащат в срок от 5 години. Разходите по направа на новите водопроводи над 300 м. м., резервоарите, водохващанията, както и поддържането на цялата градска мрежа и съоръженията й, са в тяжест на всички консуматори и се изплащат чрез таксите за вода. При това се правят следните облекчения: за пълно предсрочно изплащане се прави намаление 20% и за предсрочно изплащане сумите поне за 2 години — 10%.

За 1935 година една специална комисия определи нова цена за консумираната вода по 5 лева куб. м., имайки предвид стойността на водопровода (без електрическите централи), разходите за заемите, тия за поддържането и овехтяването и един чист доход за общината от 14% от стойността на водопровода. Определената от тая комисия сума 48,800,000 лева, разхвърлена върху най-вероятното за изразходване през 1935 година количество вода 8,650,000 куб. м., дават цената 5.64 лв. куб. м. В бюджета за 1935 година предвидено е да се заплаща за домашни нужди само по 5 лв. за куб. м., за индустриални нужди (до 3,000 куб. м.) също 5 лв. куб. м., за всеки куб. м. от 3,001 до 4,000 по 4 лв. за куб. м. и за всеки куб. м. от 4,001—по 3 лв. куб. м. Водата изразходвана от училища, зоологическата градина, театърът, казармите, централната гара и др. се заплаща по 3 лв. куб. м. Освобождават се от такса за вода: Двореца, държавните имоти, църкви и училища, благотворителните дружества и приютите.

Положената през 1934 г. тръба с диаметър 0.80 м. при резервоара "Семинарията", чрез която се вкарва голямо количество вода в градската водопроводна мрежа

През 1935 година се предвиждат следните разходи за проектираните строежи и за доставки:

Предприятието за полагане на 35,860 м. чугунени тръби, диаметър 60—125 м. м.
за строителни работи, ...... 1,600,000 л.
за тръбни материали ........ 6,574,935 "

Предприятие за полагане на 7,590 м. чугунени тръби, диам. 150—450 м. м.
за строителни работи .......577,500 л.
за тръбни материали ....... 6,757,000 "

Предприятие за полагане на 2,000 м. стоманени тръби, диам. 600—650 м. м.
за строителни работи ... . 330,591 "
за тръбни материали . . , . 3,488,793 "

Предприятие за полагане вентуримери и мрежа
за строителни работи . . . . 277,371 "
за апарати и мрежа .... 1,530,440 "

Доставка и инсталиране центрофугална помпа  .....  172,270 "
Изплащане припадающата се част от компенсанционната сделка ...... 9,314,471 "

Всичко: 30,623,371 л.

След пълното реализиране на проекта за водоснабдяването на София и снабдяването й с електрическа енергия, добита от водата за пиене, нашата Столица ще бъде един от най-щастливите градове в света със своята чиста балканска вода за пиене, която й носи същевременно изобилна електрическа енергия за нейното развитие и напредък.

Инженер: Р. Михаилов


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...