26.02.2016 г.

Новата загадка


Нещо голямо се случва в София. Какво и къде е то?



22.02.2016 г.

Кралско посещение


На 30 октомври 1904 година сръбският крал Петър I посещава българската столица. Кралят е посрещнат в София пищно и с изключителна тържественост.

Триумфалната арка, издигната на Лъвов мост по случай посещението на сръбския крал - пощенска картичка


Ето какво разказва столичната преса за кралската визита:

Посрещанието на Крал Петра.

Още два деня преди пристиганието на краля, столицата имаше праздничен вид: улиците, през които трябваше да мине неговия кортеж, бяха украсени с гирлянди, наши и сръбски флагове и гербове. Съгласно издадената по случая програма, на 17-того, точно в 9 ч. сутринта, топовни гърмежи известиха за пристиганието на кралевския трен. На гарата той биде поздравен от Н. Ц. Височество Княза, министрите. дипломатическото тяло и отредените за тая цел сановници. От гарата дори до двореца бяха наредени в шпалер войските от столичния гарнизон, зад които, с чувство на дълбока почит и уважение, чакаше многобройна публика.

При лъвовия мост, под разкошно издигнатата триумфална арка, чакаше целия градски съвет начело с кмета, които на сребърен диск поднесе на краля хляб и сол, с една къса, но прочувствена реч; дискът имаше тоя надпис: на Негово Величество Петр I, крал на Сърбия, от столицата на България, 17 октомврий, 1904 год. При приеманието на дискът, краля задушевно благодари, и, като се прекръсти, взема си един къс хляб, когото изяде.

Кортежът продължи пътя си сред гръмогласни викове „ура“ от войските и народа, който приветствуваше краля на Сърбия с една неприкрита радост.

Пред двореца кралят беше посрещнат от гражданската и военна свита на княза; когато той стъпи в него, развя се сръбския кралев герб. Подир представленията, в съборната черква се отслужа тържествен молебен, в съслужение на целия духовен клир. Тук краля се поклони под останките на св. Крал Милутин, като остави един подарък от 1000 лв. До вечерта, съгласно програмата, краля обходи музея, народното събрание, памятника „Цар Освободител“, и в 5 ч. подир обяд той прие почитанията в помещението на Сръбското дипломатическо агентство на сръбската колония.

Вечерта в двореца се даде обед-гала, на който, освен министрите и дипломатическото тяло бяха поканени мнозина граждани и бившите министри г- г. Д. Тончев, Др. Цанков, Ив. Салабашев, Ив Ев. Гешев и В. Радославов. Приготовленията за вечерята, според както се учим, са били отистина царски. Залата е плувала в пищен разкош и феерична светлина; на трапезата са присътствували около стотина гости и са били произнесени забележителните тостове, които читателя ще види на I-та стр. на днешния брой. След вечерята е станало представлението, което е правил Н. Ц. Височество. Прави силно впечатление, че Н. В. Краля се е интересувал почти изключително за икономическото положение на страната, като е разменявал твърде ценни мисли. Представленията са се свършили в 11 ч., а в 11 1/2 — високия гост, заедно с княза, отидоха на вечеринката във военния клуб, богато декориран. Пред специално приготвеното място в салонът, стана представлението на бившите дипломатически агенти в Белград и някои дами от висшето столично общество, между които г-жите Петрова, Тончева, Паякова, Шишманова и др. В 1 ч. подир полунощ беше сложена закуска, след която високите посетители, сред гръмогласни „ура“, си заминаха за двореца.

През сичкото това време многохиляден народ пълнеше площад „Апександр“ и ул. „Цар Освободител“. На площада бяха издигнати няколко фигури от фейерверки, които до късно през нощта веселиха събрания народ.

На другия ден, 18-й, имаше да стане парадът на войските от столичния гарнизон. Поради лошото време, вместо на лагерът, парадът се произведе на площад „Александр“. В 8 ч. сутринта, войските от разните родове оръжия, бяха на местата си и в 9 ч. кралят, заедно с княза и свитите им, излязоха от двореца. Краля обиколи фронта и поздравляваше войските, след което се започна церемониялния марш. Няма да скрием удоволствието си, че българския войник се държа отлично. Една умилителна гледка представляваха сгъстените дружинни колони, които се удостоиха с монаршето отличие на краля. Военното началство заслужва сичките ни похвали за образцовия ред при който се свърши парадът. В 11 1/2 ч. се сложи в двореца обяд, а в 12 1/2 ч. почнаха приготовленията за изпращанието, което стана точно според редът, определен в програмата. Когато тренът потегли за Белград, 101 топовни гърмежи известиха това и хиляди гърла със сърдечно „ура“ съпроводиха краля до неговото отечество. Такова бе, накратко посрещанието на Негово Величество, което ще остави дълбоки спомени в сърдцата на столичните граждани.

В-к "Свободно слово", брой 50, октомври 1904 г.


Официалният кортеж на сръбския монарх преминава под арката на път от гарата към катедралата "Света Неделя"

 Княз Фердинанд придружава височайшия си гост на излизане от катедралата "Света Неделя" - фотографии, появили се в чуждестранния печат


19.02.2016 г.

Новата загадка


Ново предизвикателство към вас - кое е мястото на снимката?



12.02.2016 г.

Новата загадка


Можете ли да познаете кое място сме подбрали този път?



8.02.2016 г.

София през 1880 година


Материалът е публикуван в общинското списание "Сердика", книга 1 и 2 от 1945 г.

София през 1880 година


Един от първите пътешественици, който минал през България почти веднага след Освобождението, е унгарецът Йосиф Беке. Той бил роден в град Баканак — Унгария на 19 април 1863 година. През София минал в началото на месец февруари 1880 година, за която дава следните сведения: „София е главен и престолен град на България. Има 20—25 хиляди души население, от които половината са местни българи, а другата половина турци и евреи. Тук се срещат почти всички ориенталски народи, като гърци, арнаути, цинцари, арменци и др., също черкези и руси, особено между войската; вероятно под думата черкези трябва да се разбират казаци. Много рядко тук се срещат немци, французи и сърби. В духовно отношение сърбите стоят много по-долу от българите. Градът има 20—25 джамии, но само 3—4 са отворени за молитва, защото 8—10 са били разрушени от земетресенията, а останалите са обърнати на разни складове. Хубавата джамия с 9 купола днес е склад за разни военни припаси. Има малка, но хубава гръцка черква с 3 кубета и 3 — 4 хубави камбани (под думата гръцка трябва да се разбира православна или черквата Св. Крал). По-забележителни сгради са: конакът, пожарната кула с часовника, казармите и някои турски къщи и гробища. Има и площади, които са пълни с развалини, което дава илюзия, че София е била разрушена през време на руско-турската война. Пред конака има много хубава градина с оранжерия, изложба на цветя и 4 павилиона, в които свири всеки празничен ден военната музика. Преди няколко месеца бил избран за български княз немският княз Александър Батемберг, който е много обичан и почитан от народа. Тук търговията е доста оживена, но най-трудното за чужденеца е смяната на пари, защото тук вървят почти всички видове монети: руски рубли, австрийски крайцери, турски меджедии, француски франкове, италиански лирети, румънски леи, сръбски динари и други“. Вероятно България се е харесала на Беке, защото той се преселил в Пловдив, където построил пивоварната фабрика „Каменица“. Починал на 6 април 1934 година.

АЛ. МИЛАНОВ

Скица на София, рисувана от пътешественика Йосиф Беке в началото на февруари 1880 година с по-забележителните сгради: 1. Черквата Света София — Сиявуш джамиси; 2. Конакът - Двореца; 3. Пожарната кула с часовника; 4. Джамията с 9 кубета - (Бююк джами); 5. Баня баши (Молла Ефенди джамиси) — турският молитвен дом; 6. Черквата Свети Крал; 7. Синагогата „Кал Ешкеназим" - най-голямата синагога; 8. Планината Витоша, градът е гледан от турските гробища при Шарения (Лъвовия) мост


5.02.2016 г.

Новата загадка


Днес се връщаме далеч-далеч назад до 80-те години на XIX век. Кое е мястото на снимката?



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...