26.04.2017 г.

Два кадъра от историята на село Орландовци


Днес ще се спрем на две любопитни фотографии, свързани с облагородяването и модернизирането на някогашното село Орландовци. Носило за известен период и името на Райна Княгиня, което обаче не успява да измести традиционното наименование, селото е присъединено към столицата едва през 1961 г.

Представените фотографии са от втората половина на 20-те години. Тогава селото, помещаващо гробищния парк на столицата, привлича поток от по 5-6000 души ежедневно, които на Задушница могат да достигнат и до 50 000. Това налага съществуването на добра трамвайна връзка с центъра на града. Именно грижата за трамвайната линия ни показва и първата снимка, носеща лаконичен надпис:

"Трамваят от Орландовци до центъра"

От своя страна, авторът на втория кадър е постъпил с по-голям усет за историческото значение на запечтаното от камерата събитие. Не само работниците на снимката позират с особена гордост, но и надписът на гърба е поставен така, сякаш ще се чете от поколенията след столетие:

"Спомен от с. Орландовци, Софийско по направата на електрическата мрежа, 17.VII.1926 г."


5.04.2017 г.

Карта на София през 1928 г.



Публикуваме карта на столицата от 1928 година, която е част от юбилеен пътеводител, посветен на 50 години от освобождението на София. Планът е дело на Ал. Петров, технически кондуктор, и е съвместно издание на именитите столични книжари Иван Касъров и Тодор Чипев.

Предната корица на книжното тяло

За голям размер - тук


Легенда:

№ на учрежден / Квадр. / Наименование

Общински учреждения

0 6 K Двореца
1 7 И Общинско Управление
2 7 И Клон архит.-Водопр. канализ.
3 6 З Клон-изборно отделение
4 З И Клон-трамвай
4 a 6 К Дирекция на осветлението
5 6 И l-o Градско районио кметство
6 6 З 2-o Градско районно кметство
7 5 Д З-o Градско районно кметство
8 9 И 4-o Градско районно кметство
9 6 О 5-o Градско районно кметство
10 2 З 6-o Градско районно кметство
10 a 5 З Дирекция Трудова Повинность
11 5 K Пожарна команда
12 7 K 1-а Градска лечебница
13 4 Е 2-а Градска лечебница
14 5 И З-а Градска лечебница
15 3 Л Градска салхана (скотобойна)
16 5 И Градски хали
17 3 И Градски склад
18 5 И Градски бани — минерални

Легации

19 9 И Английска
20 9 И Амерканска
21 8 И Француска
22 7 Л Австрийска
23 8 К Германска
24 7 К Италианска
25 9 И Унгарска
26 7 Л Турска
27 7 Н Ромънска
28 8 Л Чехословашка
28 a 7 И Испанска
29 6 K Холандска
30 8 И Югославянска
31 7 M Персийска
32    -
33 -
34 9 A Гръцка
35 9 K Белгийска
36 a 8 И Полска

Консулства

19 8 K Английско
20 7 Л Американско
21 8 K Француско
22 6 Л Австрийско
26 7 Л Турско
36 7 Л Данско
35 б 7 K Аржентинско
36 в 5 H Албанско
36 r 7 M Швейцарско

Администр. Полицейски

37 7 K Полицейско команданство
38 4 И Дир. на обществ. сигурност
39 -
40 4 Ж 1-и полицейски участък
41 7 Ж 2-и полицейски участък
42 8 Ж 3-и полицейски участък
43 7 К 4-и полицейски участък
44 7 О 5-и полицейски участък
45 4 И 6-и полицейски участък
46 2 З 7-и полицейски участък
47 11 И 8-и полицейски участък
48 2 О 9-и полицейски участък
49 5 Д 10-и полицейски участък
50 7 М Полицейска школа
51 4 З Полицейски ескадрон
52 8 К Командан. управление (военно)

Болници

55 9 Е Александровска
56 9 Е Дивизионна
57 2 Ж Климентинска
58 3 З Майчин дом
59 8 Е Червен кръст
60 4 Л Общинска
61 8 Ж Ветерин. Бактеоролог. станция
62 7 Ж Противо-чумен институт
63 7 Ж Бактеорологически институт

Поща и телеграф

64 7 И Централна T. П. Станция
65 5 И 1-и T. П. клон
66 2 З 2-и T. П. клон
67 5 Ж 3-и T. П клон
68 6 М 4-и T. П. клон
69 6 О 5-и T. П. клон
70 7 Ж 6-и T. П. клон
70 a 10 И 7-и T. П. клон
70 б 9 Г 8-и T. П. клон
70 в 5 Г 9-и T. П. клон
70 г 7 З  Спестовна каса
70 д 7 К Телефонни кабини

Банки

71 7 И  Българска Народна Банка
72
73 7 И  Клон информация, Б. Н. Б.
74 7 К  Земледелска банка
75 7 К  Кооперативна банка
76 7 К  Търговска камара
77 7 И  Съюз на пупуляр. банки

Духовни учреждения

78 6 К  Св. Синод
79 6 З  Св. Митрополия
80 6 И  Духовна академия
81 12 Л Духовна семинария

Черкви

82 6 Л   Св. Александър Невски
83 6 И   Св. Неделя (Св. Крал)
84 6 И   Св. Петка
84 a 8 K  Св. Седмочисленици 
85 6 И 5 K Св. Параскева
86 6 И  Св. Николай
86 a 6 Л  Св. София
87 6 З Св. Спас
87 a 7 З  Протестантска
88 8 З Св. Георги
88 a 5 И Джамията
89 4 И Св. Кирил и Методи
90 5 И Св. Никола Юч-Бунар 
91 6 З  Католич. Св Иосиф
92 5 З  Синагогата
92 a 6 Г  Св. Петър и Павел
92 б З Ж Св. Андрей
92 в 4 Н  Св. Димитър
92 г 10 И Св. Преображение

Министерства и други държавни учреждения

93 7 Л  Народно събрание
94 7 Л Министерски съвет
95 7 Л Министерство Външните Работи
96 7 K Министерство на войната
96 a 5 3 Военно-съдебна част
97-101     -
102 8 K Министер. Вътр Раб. и Нар. Здраве
103 63 Дирекция на народ. здраве
104  105 Министерс. желез. пощ. и телегр.
106 7 И Дирекц. постр. железн. и прист.
107 7 И Дирекц. на пощ. телегр. и телеф.
108 a Телегр. и телеф. съобщения
109 7 З Клон техническо отдеение
111 2 З Клон подвиж. писалища
112 6 З Министер Земл. и държ. имоти
113 6 З Отделение на водите
114
115 8 И Министерство Народ. Просвещ.
116 6 И Минист. на Общ. Сгради Път. и Съобщ. 
117 7 З Окръжно инженерство
118 7 К Министерство на Правосъдието
119 7 И Минист. Търг. Промишл. и Труда
120 9 К Контролно бюро мерки и теглики
121 7 К Министерство на финансиите
122 7 К Отделение държавни дългове
122 7 К Акцизно управление
122 7 К Сметна палата — върховна
124 6 Ж Сметна палата — окръжна
125 7 К Финансово отделение — бирници
126 2 И Митница Гарата
127 5 3 Мирови съдилища
128 5 И Окръжен съд
129 6 К Апелативен съд
130 7 З Касационен съд
131 6 З Върховен Администр. съд
132 4 И Нотариуси
133 6 K Университет държавен
133 a 7 И Университет свободен
134 80 Военно училище
134 a 9 3 Железопът. училище
134 6 2 Е Телеграф. училище
135 7 Л Академия на науките
136 7 И 1-ва Девическа гимназия
137 5 К 2-а Девическа гимннзия
138 6 К 1-a Мъжка Гимназия
139 8 З 2-а Мъжка Гимназия
140 5 Ж 3-а Мъжка Гимназия
141 6 Ж Средно Девич. Педагог. училище
142 5 К Средно Технич. училище
143 7 Л Средно Художест.-Индуст. училище
144 7 М Средно Търговско училище
145 6 Н Ветеринарно училище
146 5 Е Средно механ.-технич. училище
147 6 Л Държавна печатница
148 6 Л Метеорологическа станция
149 7 К Географически институт
150 6 Ж Дирекция Статистиката
150 6 Ж Пенсионно отделение
150 6 Ж Окръж. постоянна комисия 
150 6 Ж Окръжно управление
151 7 К Народна библиотека
152-157 - 
158 7 И Народен театър
159 6 И Народен музей
160 7 Л Етнографически музей
161 7 И Горско управление
162 7 О Окр. читалище Алеко Константинов
163 7 К Музей Вазов
164 7 К Военен клуб 
165 8 И Бълг. Архиологич. институт
- Градско данъчно управление, ул. Св. Неделя № 6
- Окр. Училищно настоятелство, ул Левски и Ст. Караджа

4.04.2017 г.

Несъстоял се юбилей


Крикор Асланян

Първото професионално-техническо училище в България е основано през 1883 година, казва се Държавно железарско училище и се намира в квартал Княжево. През 2013 година училището трябваше да празнува 130-годишния си юбилей. Трябваше, но  не стана. Защо?

Защото през 2009 година за министър на образованието е назначен видинският "египтолог" Сергей Игнатов. И той решава: България няма нужда от този флагман на техническото образование в страната и с лека ръка подписва указ за закриване на  126-годишното училище, дало най-изявените технически кадри на България. Училището, подготвяло ерудирани специалисти в областта на машиностроенето и електротехниката до 1952 г., когато се открива електротехникум "С. М. Киров". А отделите за двигатели с вътрешно горене и машиностроене се съсредоточават в Образцов механотехникум "Сталин" на улица "Найчо Цанов" и "Опълченска".

Старата сграда на техникума все още е на мястото си, макар там да се помещава факултетът за редки езици към СУ "Св. Климент Охридски". А новата сграда, намираща се точно на гърба на старата, на булевард "Ал. Стамболийски", влезе в експлоатация през учебната 1954/55 година, моята последна учебна година в техникума.

Директор на Техникума  беше Симов. Ето имената на някои учители, преподавали в техникума през периода 1952-1955 г.:

Математика - Петко Иванов и Политов;
Български език - Крум  Иванов;
Френски език - Виолета Костова и Лиляна Ачкова;
Немски език - Политова;
Руски език - Людмила Цицелкова;
История - Христо Иванов Христов;
Физкултура - Недялко Иванов и Христо Иванов;
Музика - Максимов;
Металознание - Сотирова;
Машинни елементи и конструктовно чертане - инж. Богданов и инж. Борис Петков;
Технология - инж. Коларов и Димитър Стойков;
Двигатели с вътрешно горене - инж. Сотир Стойков, инж. Въжаров;
Механика - инж. Любен Сотиров;
Топлотехника - инж. Хаджийски;
Якост на материалите - инж. Янев;
Електротехника- инж. Савов;
Повдигателни механизми - инж. Торбов;
Металургия - Ангелинов;
Машинно чертане - Димитър Йоцов и Вълев-Морският вълк (бивш морски офицер);
Отчетност и калкулация - Варсанов;
Стругарство - Ненчев;
Шлосерство - Гюверджелиев;
Леярство - Пръмов и Ангелов; 
Коване - Лалов и Пенчев;
Галванотехника - Радев.

На много от учителите не помня малките имена, други съм напълно забравил. Изминали са 62 години от дипломирането ми през 1955 г., но всички бяха елитни преподаватели и средните техници випускници на техникума не отстъпваха по знания на много дипломирани инженери. Мой близък приятел и съученик, бивш директор и конструктор в Института по роботика към БАН винаги казва, че Политехниката не му е дала това, което му е дал техникумът.

Постъпването в техникума ставаше след сериозни приемни изпити по математика и български език. Всяка година се приемаха по 4 паралелки от 30 до 40 ученика. Обучението беше пет годишно от 1-ви до 5-ти курс. След 4-ти курс имаше зрелостни изпити по общообразователните предмети, а последната година се изучаваха само технически предмети, двумесечен стаж в голям завод (ние го карахме в ЗММ-София), дипломна работа и защита.

Нашият випуск 1950-1955 г. се състоеше от четири паралелки. "А" и "Б" паралелки бяха със специалност "двигатели с вътрешно горене", а паралелките "В" и "Г" - машиностроене (студена и топла обработка на металите). След доста години беше създаден техникум "Вилхелм Пик", който се специализира по двигателите с вътрешно горене и топлотехника.
През първите три  години всяка седмица имахме ден - от 6 до 8 часа - за практически занимания. Разпределени по групи, последователно преминавахме през специализираните работилници - стругарство, шлосерство, леярство и ковачество. В четвърти курс си избирахме специалност - стругарство с фрезерно дело, щанцьорство и шлосерство или топла обработка на металите - леярство и ковачество. Така че последните две години практическите занимания бяха само по избраната специалност. Стажът също.

Май 1955 г., на стаж в ЗММ-София

Работилниците бяха добре обзаведени с много работни места и всеки можеше самостоятелно да изпълнява програмните упражнения - обикновено изработване на определен предмет по чертеж, зададен от преподавателя. По време на дните по практика се изработваха полезни метални предмети и инструменти, които се продаваха на гражданите в магазина на техникума.

Машино-електротехническата гимназия, след това техникум "Сталин" и накрая "Образцов механо техникум - София" имаше дългогодишни традици, строга дисциплина и прекрасни преподаватели на много високо ниво. Разполагаше с огромна материална база и създаваше много добре подготвени технически кадри за индустрията. 

Голям духов оркестър под диригентството на Максимов оглавяваше колоните на техникума на всички манифестации, очаквани с нетърпение от гражданството. Дребната понакуцваща фигура на талантливия диригент от руски произход беше една от емблемите на това изключително училише с вековна история.

На училищните забави свиреше джаз "Асансион", съставен от талантливи музиканти от духовия оркестър на техникума. Сашо  "Америката" с акордеона, кларинетиста Христо, Христо Рашков - тромпетист, Бъц на барабаните. В духовия оркестър той вървеше най-отзад, нахлузил огромната туба на врата си. 

Техникум "Сталин" имаше собствена почивна станция в село Лопушна, Михайловградско (сега Монтана), точно до Лопушанския манастир. Използвайки водите на река Тополница, учениците с помощта на преподаватели бяха изградили малка електростанция, която захранваше почивната станция с ток. Тук на смени учениците имаха възможност да прекарат част от лятната ваканция всред природата, отдавайки се на приятни екскурзии из околностите, риболов и много спортни игри, сред които особено важно място заемаше футболът. Един от най-големите запалянковци на тази любима на всички ни игра беше учителят ни по история Христо Иванов Христов. По време на мачовете за нас той беше просто Ицо.

Всяка година на 21 декември, рожден ден на Й. В. Сталин и Патронен празник на техникума, се провеждаше традиционна щафета по бягане около техникума - 800, 400, 200 и 100 метра. През 1954 и 1955 години щафетата на нашия клас в състав Коста Костов, Любомир Димитров, Агоп Агопян и Берч Тепеликян спечели първото място поставяйки нов рекорд, който дълги години не беше подобряван от други.

През септември 1983 г. в зала номер 1 на НДК беше честван тържествено 100-годишният юбилей на техникума. Там срещнах и своя учител по технология инж. Коларов, и той беше почти на 100 години. На следващата година починал.

Ето какво училище затри с един подпис "видинският египтолог", вероятно той въобще не е знаел за какво училище става въпрос.


30.03.2017 г.

Новата загадка


Един малко известен софийски изглед, рисуван от Йозеф Обербауер през 1900 г. и издаден като пощенска картичка. Търсим кое е мястото на картината - помогнете ни!



27.03.2017 г.

План на София от 1934 г.


Карта на столицата, отпечатана през 1934 г. като приложение към наредбата за застрояване на София. На плана в различни цветове са показани строителните зони на града, определени според въпросната наредба. За голям размер и още стари карти на София - натиснете тук.



24.03.2017 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната снимка?



20.03.2017 г.

София от самолет (1925 г.)


Днес публикуваме рядка самолетна снимка на част от столичния град, обхващаща пространството между булевардите "Цар Освободител", "Евлоги Георгиев" и "Александър I". Фотографията буди интерес по няколко причини. От една страна, показва ни на длан един като цяло по-рядко фотографиран край на София. От друга, този район днес е почи неузнаваем в сравнение със заснетия период. Кадърът може със сигурност да бъде датиран около 1925 г. Аргумент за това е както началният етап на реконструкция на изгорелия Народен театър, така и все още неразчистеното от сгради пространство при храма "Свети Седмочисленици", което скоро след това ще се превърне в познатата ни днес градинка. Снимката е ценна и заради граничния период в историята на София, който ни показва - само няколко години по-късно в града се отприщва вълна от многоетажно кооперативно строителство, което променя облика на столицата, заличавайки много от доминиращите до този момент 2 и 3-етажни семейни къщи от края на 19 и началото на 20 век.


Детайл: Храмът "Свети Седмочисленици" и околното пространство със сградата на 6 ОУ "Граф Игнатиев". Градината при църквата все още липсва, на нейно място се виждат сградите на известния затвор при Черната джамия, които ще бъдат разрушени през 1926 г.  

Детайл: Пресечката на улица "Граф Игнатиев" с булевардите "Васил Левски" и "Патриарх Евтимий" (Попа). Вижда се къщата на инж. Момчилов (днес Нотариата)

Детайл: Началният етап на реконструкцията на Народния театър след големия пожар през 1923 г. Виждат се също сградите на Министерство на войната и на Българската централна кооперативна банка в съседство.

Детайл: Площад "Народно събрание" и пресечката на булевардите "Цар Освободител" и "Васил Левски". Вижда се изкопът за бъдещата сграда на Ректората на Софийския университет

Детайл: Площад "Славейков"

Детайл: Малките пет кьошета - пресечката на улиците "Шести септември", "Хан Крум" и "Неофит Рилски"

Детайл: Улица "Шести септември"


14.03.2017 г.

Храмовете "Св. Марина", "Св. Никола Мали", "Св. Богородица Пречиста " и "Св. Архангел"


Откъс от статията "Черковно строителство в София до освобождението" на Асен Василев, публикувана през 1940 г. в юбилейния сборник на благотворително дружество "Иван Денкоглу".


1. Черквата Св. Марина. Както съобщава Герлах, тя е била митрополитска черква. Кога е построена и дали за горната цел е направена, не може да се каже. След превръщането на Св. София като митрополитска черква в джамия явило се нужда за нова такава. Може би като компенсация софиянци са издействували разрешение от турската власт за построяване на нова черква. Тя е била построена в двора на митрополитския дом и нейните основи „едвам се познавали“ през 1883 г. Герлах казва, че тя е била наново изписана, когато я видял (1578 г.) Разрушена е била от земетресението — вероятно през 1858 г., преди което (към 1821 г.) е престанала да бъде митрополитска черква. Изглежда, че не е била особено солидна постройка.

Черквата е свързана с живота на Св. Георги Нови. След мъченията и смъртта на светеца, който на 11 февруарий 1515 год. бил изгорен при черквата Св. София, остатъците от тялото му били прибрани от софийския митрополит Панкратия и погребани в митрополитската черква Св. Марина (1). Това сведение е особено важно, защото установява, че в началото на XVI в. черквата е вече съществувала. Може да се предполага, че тя наскоро е била построена, защото по същото време Св. София е вече окончателно унищожена като митрополитска черква и е обърната в джамия. В Св. Марина са били прибрани в края на XVI в. мощите на Св. Крал Стефан, които преди това били в черквата Св. Георги.

2. Черквата Св. Никола Мали. Тази черква се е намирала на днешния площад (пасаж) Св. Никола. Тя е била само малка черква, значително вкопана в земята, без куполи и без особени белези на черква. На западната й страна се е издигала малка камбанария. Ние я вече срещаме през втората половина на XVI в. (Герлах). Около нея е бил старият безистен и кервансараят, собственост на черквата Св. Никола Стари. Малката черква била „нещо като параклис“ на голямата Св. Никола Стари и удобна за търговци и пътници, отседнали в кервансарая. Черквата е разполагала с известни имоти и парични средства. В 1853 г. са отделени от средствата й 10,000 гр. за постройка на Св. Неделя. От кога датува, не може да се установи — по предположение допускаме, че не ще да е била постара от митрополитската черва Св. Марина. Една приписка върху един лист на миней за септемврий, намерен в черквата Св. Спас (2) гласи: „1858: м-цъ септемвриѧ 18 день тогаѧ се тѫрси земѧта ȣ четвертокъ на 6: сахато испàдаха тогаи многȣ џами кȣри чешма башь чешма бȣюкъ џамиѧ челеби џамиѧ саѧȣшъ џамиѧ и прочи писахь ась много грешнй папа Янаки Ионовъ и папа Георги Антовь и паднаха церкви сти Николаѧ мали и Пречестà“. От горното се вижда, че черквата е била пострадала от земетресението, но след това е била възобновена. Ктитор й е бил хаджи Мано Стоянов — виден софиянец, взел участие в църковните борби преди освобождението (3). В първите години на свободния град черквата е била още запазена. Регулационният план обаче я засяга и днес тя не съществува. Това събитие е отбелязано върху един лист на Толковое евангелие от Теофилакта български, печатано в Москва на 1784 год: „1891 год. 30 Април. Знати се кога на 30 Апр. 1891 при служащи свещеникъ Янакия Ивановъ и при епитрупа Георги Панчовъ и при настоятелство Тодоръ попъ Ивановъ, Георгй Колевъ и Георги попъ Митковъ се строши отъ градския съвѣтъ цръквата Мали св. Никола. Кметъ Димитъръ Петковъ“(4).

3. Черквата Въведение на св. Богородица, наричана от софиянци Св. Богородица Пречиста (Пречеста) или съкратено само „Пречеста“. Била е построена на север от черквата Св. Неделя, на ъгъла на бул. Мария Луиза и ул. Трапезица, на запад от старата еврейска синагога. Днес на нейно място е построен хотел „Лондон“. Тя не е била много голяма черква, вкопана в земята, та се е влизало в нея по 11 стъпала. Купол й е липсвал. Годината на нейното построяване не е установена. И тя е съществувала през XVI в. Герлах я споменава. По време на земетресението през 1858 г. е била повредена (вж. по-горе), а после възстановена, в какъвто вид я дочака освобождението. И тя подобно на Св. Никола Мали е била засегната от регулационния план и унищожена през 1891 г. Събарянето й, обаче, е било твърде драматично. „Пречеста“ е била любима черква и разрушението й е внесло голяма възбуда всред софиянци. Предимно жените, ведно с деца, снабдени с храна, се струпали да бранят черквата от разваляне. Две-три денонощия те стояли вътре. Общинските власти се видели в чудо. Срещу жени и деца не е могло да се вземат крути мерки. Прибягнало се е до пожарникарските помпи. Черквата била наводнена и водата заляла жените и децата. Съвсем намокрени те се видели принудени да напуснат черквата. По-сърцати жени не са могли да се примирят и, снабдени с ножици, опитали се да режат помпените черва. Техният героизъм, обаче, не е могъл да запази черквата. За съжаление днес, както от други черкви така и от нея нямаме фотографическа снимка или рисунка. За иконографията й можем да съдим от иконите, които са запазени и днес се съхраняват в гробищната черква Успение св. Богородица, една малка икона св. Богородица, запазена в черквата Св. Кирил и Методий, и няколко също малки икони в черквата Св. Никола Нови. Последният иконостас на „Пречеста“ е бил сравнително нов. Той е също така пренесен заедно с иконите в гробищната черква. Изработен е бил от прочутия майстор-резбар Иван Филипов (5) след възобновяване на „Пречеста“ в 1858 г. когато старият й иконостас е бил негоден вече и е станало нужда да бъде заменен с нов.

Други вещи от черквата са били пръснати из някои черкви, една част от които в Св. Спас. Това са били някои книги и една сребърна кутия с мощи на Св. Никола. За нея срещаме описание в бележките на Е. Спространов. Върху капака на кутията били изобразени св. цар Константин и царица Елена с кръста, на които имало надпис: „Косто правецъ“ и „Сос древо пречестное“, а наоколо. „Cїѧ честни мощи во храмъ Пречеста совершиха се въ времѧ архиепископа Мелетиѧ влето 1839 марта 20 при служитель попа Георгїѧ Кюрчїѧ а ктиторъ Стоѧнчо Механџи“.

Върху вътрешната страна на капака са били образите на св. Пантелеймон, св. Григори и св. Харалампи. Надписът е бил със съдържание; „Ктиторъ Георгиѧ кюрчи подрȣжие Марица ктиторъ Андонъ тенкеџи и ктиторъ Сотиръ чизмеџи кти Златко механџи кти Иованъ Григори епитрȣпъ и кти Цветко бакал и кти Минко дȣад“.

От горното можем да съдим за грижите, които са полагани от достатъчен брой ктитори, а от това и за почитта към тази черква.

4. Черквата Св. Арахангел или Св. Рангел, както я е наричало населението. В стари съчинения, напр. в житието на Св. Никола Софийски, писано през 1564 г., авторът на последното я нарича красни (хубав) храм: ...Въ крáснемь хрáме Безпльтны...(6).

Черквата е била в центъра на града, почти непосредствено до черквата на Св, Неделя — от северната й страна. В 1883 г. е била още запазена и се е служело в нея. Иречек я е посетил и е оставил ценна бележка. Освен за 12 старопечатни и 13 ръкописни книги от XV до XVII в., които е видял там, той дава и кратко описание за нея. Покривът й е бил наравно със земята — толкова дълбоко е била вкопана. Под последната й мазилка личели стари стенописи, а над вратата, покрит от мазилката, се забелязвал четириреден надпис, от който се познавало следното: троȣдом н настоаниемь... е ѯ (одомъ?)... вь лѣто зне (7055= 1547) (7). Това е единствената запазена датировка в тези малки черкви. Ако допустнем, което е най-вероятно, че изписването на черквата и надписът й са направени току след съграждането й, ще заключим, че тя е построена през първата половина на XVI в., както и някои от гореказаните черкви. За стенописите й нямаме никакви други сведения, а за историята й се срещат няколко бележки от втората половина на съществуването й. В едно житие на Св. Георги Софийски се споменава за нея. На един миней за месец октомврий, който е бил използуван в черквата, а после прибран в Св. Неделя, е забелязано: „1795 м-цъ септемврий 1: Знати се кога се кȣпиха тиiа минеи при попа Ташоте текеџиѧ и при попа Велчоте дограмаџи епитрȣпь. Цона терзи и Хаџи Марковь Николча Геѡргиѧ говедарь ктиторе да слȣжатъ ȣ стого Хрангела за нихна дȣша здравие ценà: 90: гроша“. В приписката се говори за „тиiа минеи“; на втория от тях, минеи за месец септемврий, също така прибран в Св. Неделя, е оставена следната приписка: „1819 априль 23. Знати сѧ кѡга бехме нїѧ грѣшны свещеныци оу храмъ Сты Архангель папа Иѡань папа Атанасъ папа Панчѡ папа Геѡрги слȣжехме оу той храмь и ȣ Ста Петка стара“.

От горното се вижда, че четиримата свещеници са били общи вероятно и за двете черкви Св. Архангел и Св. Петка стара, и да се допусне известна вероятност, че една от двете е имала предимство пред другата, в смисъл, че едната не е била енорийска черква, може би Св. Архангел, защото Св. Петка стара е била чудотворна черква. Св. Архангел е била свързана и със събития около мощите на сръбския крал Стефан, които по едно време са се съхранявали в нея. В края на XVI в. те са се пазели в черквата Св. Марина, а после били пренесени в Св. Архангел. Върху един лексикон „четвероязычный Елино-греко-латино-iталiанскiй“ от Захария Икономовича П. К. Крушевича (8) е отбелязано: „Знано да будетъ свякому живущему чѣловѣку че когато дойде Али Бегъ Кѫржалията въ Софiѫ та обра градътъ, разби чаршiѫта обра стоката обра черквите и истърсиха свети Кралъ низъ ковчего на средъ черквата свети Рангелъ въ лето 1831 лето 11 Априлия въ събота на Лазарица“. Ясно е, че до тази година мощите на краля са били на съхранение в тази черква, пренесени от черквата Св. Марина. Тук се явява известно противоречие с бележките в една кондика на черквата Св. Неделя, където още през 1822 год. покрай името Св. Неделя се споменува и Св. Крал. За Св. Архангел твърде често се споменава в кондиките на софийските черкви през XIX в. Там са отбелязани даренията, които са правени от настоятелството, предимно сумите събрани за постройка на Св. Неделя


1) Е. Спространов, Бележки и пр. СбНУ, XXII и XXIII, с. 9
2) Пак там, с. 16 и 17.
3) П. Динеков, София през XIX в., 1937 г.
4) Е. Спространов, Бележки и пр. СбНУ, XXII-XXIII п. с. 26.
5) Ив. Филипов (1834-1919) е род. в с. Осоя — при Галичник. Работил е иконостаси на много места: в Солун, Прилеп (св Богородица), с. Градчарница (мавзолея на крал Лазар), София (св. Спас и самар. св. Петка), Ст. Загора (св Богородица и св. Димитър), Варна (катедралната черква) и мн. др.
6) П. А. Сырку, Житie Св. Николая Новаго Софiискаго, С. Петербургъ 1901.
7) К. Иречек, Пътувания, II, с. 18.
8) Е. Спространов, Бележки и пр. СбНУ, XXII и ХХIII с. 1.


10.03.2017 г.

Новата загадка


Кое е мястото на снимката днес?



8.03.2017 г.

София преди и сега: Булевард "Александър I" и хотел "Роял"


Рекламна пощенска картичка на гранд хотел "Роял" от първите години на 20 век. Хотелът е собственост на семейство Смолницки и е разположен на бул. "Александър I", непосредствено до старата сграда на Българската народна банка (с купола и знамето). Литографското изображение е подсилено с допълнителни елементи на новата столична модерност - трамваи, електрическо осветление, файтон и велосипедист, елегантни дами и господа, носещи се по последната европейска мода.

Същото място в наши дни. Сградата (сградите) на хотела е унищожена при бомбардировките над София.


27.02.2017 г.

Храмът "Света Неделя"


Откъс от статията "Черковно строителство в София до освобождението" на Асен Василев, публикувана през 1940 г. в юбилейния сборник на благотворително дружество "Иван Денкоглу".


Черквата Св. Неделя. В „Сбирка от статии“ през 1898 год. П. П. Карапетров пише, че черквата Св. мъченица Неделя — наречена Огнена, е пета по ред. Други четири черкви със същото име били строени преди нея, все на същото място, от които първата през IV в. От къде черпи тези сведения, Карапетров не съобщава. 

През 1853 г. софиянци решили и съборили старата си черква Св. Неделя, която не била в добро състояние, и в 1856 г. започнали да строят нова — със същото име и на същото място. През този промеждутък са събрани суми, вписани най-подробно в кондиките, които днес са напълно запазени, та имаме възможность да проучим подробно този въпрос (1). Събраните суми са възлизали над 220,000 гр., като пожертвуванията са продължавали и след 1856 г., когато са постъпили в касата над 40,000 гр. Разполагайки с такава значителна сума, черковното настоятелство е имало възможност да построи една от най-големите черкви в София.


Действително, така и започнали, но току след очертаване на основите софиянци се разколебали при мисълта за бъдещия вид на черквата и, смутени от страха пред турците, размерите намалили. Все пак построената по-късно черква е имала внушителен вид. Тя се е налагала над всички постройки в града и се е виждала от далече. За щастие днес има запазена снимка от нея. Тя е била три-корабна черква със седловиден покрив, върху който се издигали три куполи на високи осмостенни призми и две камбанарии на двата западни ъгли. От запад, юг и север е била заобиколена с колонада, свързана с арки, подържащи покрива на артиката, на който са били изградени 17 малки полусферични куполи. В тази куполна колонада явно личи влиянието на мохамеданската архитектура. Южният и северният олтарни входове са имали отпред по две колони, които са подържали по една куполка. Градежът на черквата в горната част (покрива, куполите и камбанариите) не е бил особено солиден.

В този си вид черквата е просъществувала до 1898 год., когато настоятелството решава да я преобрази. Възложено било на арх. Никола Лазаров да извърши това преобразяване, което е станало през същата година. Арх. Н. Лазаров събаря двете камбанарии и двата купола. Вместо тях на западната стена издига нова камбанария, а на покрива оставя един купол. Почвата сколо черквата е била изкуствено натрупвана и станало нужда да се копаят дълбоки основи на новата камбанария, за да се стигне здрава почва. Стигнало се до 11 м. дълбочина, където били открити основите на друга черква, вероятно на най-старата, може би на онази, за която Карапетров твърди, че била от IV в. При издигане на камбанарията средната част от западната артика била съборена, а в ляво и дясно запълнена със зидове, та се получили две странични помещения за кръщалня и канцелария. Това предава на черквата съвсем нов вид. Външно я разнообразили и украсили с редове от червени тухли. Всичко това е струвало 136,000 зл. лв. Височината на околната пръст била свалена с около два метра, та черквата останала на тераса, по която се качва с каменни стъпала. Така черквата просъществува до покушението през 1925 год., когато главно покривът бе вдигнат във въздуха.


Веднага след това се замисли за възобновяването й. Повдигна се обаче спор, това възобновяване дали да стане на основите на полуразрушената черква или да се изгради наново на друго място. Първото становище доби предимство и се възложи на архитектите Ив. Васильов и Д. Цолов, които изготвиха плановете за ново престрояване.


През 1933 год. черквата бе напълно готова, както е в днешния си вид, и се освети на 7. IV. Благовещение, с. г.

1) П. Динеков, София през XIX в. до освобождението. София 1937.


22.02.2017 г.

София преди и сега: Булевард "Витоша"


Поглед в посока "Света Неделя", на преден план е пресечката с улица "Неофит Рилски", 20-те години

Същото място в наши дни


20.02.2017 г.

За храма "Свети Спас"



Откъс от статията "Черковно строителство в София до освобождението" на Асен Василев, публикувана през 1940 г. в юбилейния сборник на благотворително дружество "Иван Денкоглу". Само няколко години по-късно храмът "Свети Спас" е сериозно повреден при англо-американските бомбардировки над града, а по-късно е окончателно разрушен.



Св. Спас или Възнесение Господне. Днешната черква е изградена върху основитe на по-стара черква със същото име. Писмени сведения за нея нямаме освен това, че е упомената в житието на Св. Никола Нови от 1564 год. (1). Намирала се е тогава при медното тържище: ...„Мѣста мéднаго зовóма трьжища“. Герлах потвърждава нейното съществуване през 1578 год., като я назовава Св. Спас. От кога датира, не може да се установи. Това, обаче, не е по-рано от XV—XVI в. Била е еднокорабна построена в земята на дълбочина около 2 м.. и се слизало в нея по стъпала. Прозорците са били малки, току под покрива, който е бил малко над земното ниво. В стария си вид черквата е просъществувала до освобождението, а на следната 1879 година била развалена като негодна. На нейно място изградили днешната черква, осветена през 1883 г. Използувани били основите на старата черква. Това станало по настояване на учителя М. Буботинов (2). Строежът бил възложен на майстора—строител Георги Новаков Джонгар (3), който изработил плановете и модел за черквата. Новата сграда била увеличена, като прибавили още два странични кораба и предверие. Страничните кораби са разделени от централния с два реда колони, за които се употребили дебели дъбови дънери, сечени в гората на Урвичкия манастир. В архитектурно отношение черквата е смесица от базиликална форма със седловиден покрив, от който се издигат три куполи на високи основи (барабани). Това е онзи вид черкви, който се наложи из нашите земи през XIX в. 

Св. Спас, подобно на черквите от този тип, има и закрита артика от западната страна. За камбанария е използуван първоначално западният купол, а по-късно построили извън черквата малка камбанария — само от греди. За украсата на старата черква нямаме сведения. Допускаме за съществуване на стенописи. Иконите, обаче, са били запазени и прехвърлени в новопостроената черква. За съжаление през 1890 или 1891 год. по решение на митрополията, те били натоварени на кола и изгорени някъде около р. Искър. (4). Миналата година намерих, че това е станало в с. Панчарево, Огънят е бил запален в черковния двор, а пепелта, като свята, за да не се тъпче, била изхвърлена с тенекии в реката. От тези икони само няколко се съхраняват в Панчаревската черква и би трябвало да бъдат проучени и запазени. Ценни бележки за живота на черквата са оставени в редица черковни книги, за които Е. Спространов е дал подробно описание (СбНУ, XXII—XXIII, 15). Тези приписки датират от 1728, 1731, 1740, 1751, 1754, 1755, 1758, 1784, 1790, 1795, 1799, 1810, 1811, 1813, 1814, 1825, 1827, 1836, 1855, 1858, 1867 години и по тях можем да съдим за известни прояви около живота на черквата. Освен книгите, запазена е и сребърна кутия с мощи от Св. Безсребърници Козма и Дамян, на капака на която, около издълбаните образи на св. Петка и св. Неделя, има надпис: „Сти мощи у градъ Софиѧ во храмъ сти Спасъ и при архиепископа θеоан’ и при сщници киръ папа Стефчо и при киръ епитрупа Миткото и при нȣриници киръ Цвѣтко настоѧтелъ 1811.“

В днешния си вид Св. Спас е твърде преобразена и вероятно с нищо не ни напомва старата черква. Централният и северният олтари са снабдени с иконостаси, изработени на времето си от резбаря Филипов, които представляват известно отклонение от старата резбарска традиция. В южния кораб липсва олтар.

Иконите, извънредно финно изработени в модернизиран руски стил, далеч нямат нищо общо с догмите на византийската иконография. Въпреки усилията ми, не ми се удаде да открия техния автор. Стенописите са съвсем нова работа, изпълнени също така с явно отклонение от традициите на миналото. Тези стенописи се направиха през 1924 год. от художниците X. К. Тачев и Апостол Христов, в черквата, а в олтара от Д. и Р. Мандови. Преди тях, още след изграждане на черквата, старият зограф Алексо Василев е изписал централния купол със стенописи, които днес са замазани.(5)

1) П. А. Сырку, Житiе Св. Николая Новаго Софийскаго, С. Петербург 1901, стр 133—134.

2) E. Спространов, Бележки и приписки по Соф. черкви. СбНУ, ХХII-ХХIII, с. 25.

3) Георги (Гьорче) Новаков Джонгар, род. в с. Попрадище — Македония, умрял във Велес, е син на прочутия майстор Новак Джонгар от с. Тресанче, а преселен в Попрадище. Георги Н. Джонгар е бил значителен майстор—строител от миналия и началото на настоящия век. Той е давал плановете и извършвал градежа на много черкви, между които и черквите в с. Попрадище, градовете Бер, Гниляне, Велес (в Ново село), Щип, из Серско, Берковица, Лом, Видин, с. Акчар—Видинско, с. Обеля и Дървеница - Софийско и мн. др. Освен това той е изградил големи къщи и из някои софийски села - Бояна, Долни Богров и др. Негова работа е и една джамия в Битоля.

4) Е. Спространов, цит. с.т с. 15

5) Алексо Василев (1854—1914) е роден в Галичник. Учил е иконопис при Христо Мокриев. Той е работил из целия полуостров. Herови са иконите в черквите: Св. Богородица в с. Драгалевци, с. Рила и др. През 1891 — 92 год, е работил и в Рилския манастир.


13.02.2017 г.

Спомен около съденето на Васил Левски в София


Текстът е публикуван през 1940 г. в юбилейния сборник на благотворително дружество "Иван Денкоглу"

Спомен около съденето на Васил Левски

Съобщава: Веселин х. Стефчов

Събитието, за което е дума по-долу, става по време на залавянето на апостола Васил Левски и ми е разказано от майка ми.

Години на решителна подготовка за смел героичен протест и същевременно на голям смут и мъчителни размисли! Какво иде? Какво ще стане? До къде ще ни доведе? Може ли да се излезе срещу голямата и могъща турска държава, срещу суровата безпощадна и жестока власт на владетеля турчин? От къде ще дойде светъл лъч и защита, за да озари и подкрепи народа, който, изплашен, тъне в мрак и безсилие?!

Набързо и тревожно ни разпуснаха, — разказва майка ми, — този ден от училище, старото училище „Ив. Н. Денкоглу“ при черквата „Св. Неделя“. Идеше глъч, от цяла София събрани тупанджиите и зурлите. На тълпи турци и силно разтревожени, уплашени и смутени българи се трупат. Учениците с книги под ръка тръгнали и те да видят какво става. Всички се втурнали към конака.


От двете страни на улиците насъбрани були и турчета. Майка ми подканвала другарките си да отидат на мястото, за да чуят какво има, обаче, всички бързо се разпръснали. Тя сама тръгнала към виковете и, тъй като била облечена по турски, минала за туркинче.

По средата на улицата, казва тя, вървял един човек с вериги — букаи. Турцитe и турчетата викали: „комита гяури!“ и хвърляли камъни. Човекът бил заобиколен почти отвред от тупанджиите и зурлите, които тупали и вряскали оглушително. Отпред и отзад на комитата вървели по една тълпа турци-заптиета, пеши и конни, а след това върволяк от турци. С веригите комитата бил окован така: с едната верига от единия крак до врата, а с друга — от другия крак до пояса. Той вървял бързо и смело, като от време на време си избърсвал с кърпа потта и разглеждал наоколо си. Българите, като разбрали какво е, бързо се изпокрили и не се виждал нито един. Шумното и възбудено шествие дошло така до конака, където нахълтало. Тупанджиите и зурлите останали с част от турците в двора, а другите се наблъскали в помещението. Майка ми се провряла между многото турци натрупали се на вратата и те я пустнали напред, като я вземали за туркинче.

Тя се намерила в една стая, постлана с килим. В единия ъгъл на стаята имало едно шелте и възглавници, дето седял съдията. В другите две кюшета същата уредба и също с по един съдия. На комитата дали стол по средата. Той седнал, хванал и подържал веригите и с кърпа си бършел лицето. Съдиите почнали да го разпитват.

Той все отговарял: „Не знам, не съм го виждал, не го знам“.

Турците на вратата само заканително ръмжели : „А, не знае зер!“ (Билмеору, билмез, а!). По едно време донесли на комитата кафе. Той отказал. След това му дали наргиле. Той го сложил долу около себе си — човекът бил вече уморен. След разпита го отвели долу под стълбата, гдето било помещението за затваряне.

Впечатлението на майка ми от този народен бунтовник било толкова силно, че тя повтаря често и до днес: „Тоя човек стои пред очите ми като жив“.

Като се върнала вкъщи, любопитната ученичка на даскал Манол (1) е била набита от баба си. „Трябвало ли ти беше да идеш там? Как си смяла, та да не си дойдеш у дома? Кой те кара там да идеш, та да запалиш цяла къща?“

След време, като обесили комитата, се разчуло, че бил Васил Левски. Всички тогава се изпокрили и плахо-плахо отивали само дене до дюкяните си или по работа; а на баните, където ходели да се мият и перат, дълго време никой се не виждал.


1) Баща на о. з. генерал Велизар Лазаров


20.01.2017 г.

Новата загадка


Къде се намираме днес?



17.01.2017 г.

София и околовръстната й железница


Из "Столичен общински вестник", бр. 12 от 1935 г.

София и околовръстната й железница

Още в римските времена София е била кръстовище на големите римски пътища, които са свързвали империята с колониите й. Главният път е излизал от Рим и през Дурацо— Кюстендил (Пауталия)—София (Сердика) е отивал за Гиген (Ескус) на Дунава. Другият път е минавал през Белград (Сингидунум)—София—Пловдив (Филипопол)—за Анхиало и за Одрин.

Също така и през време на турското владичество София е била център на шосейната мрежа в Балканския полуостров. Тука са се кръстосвали големите шосета: София—Белград, София—Одрин, София—Орхане (за Русе и за Варна), София—Лом, София—Самоков, София—Дупница (за Горна Джумая) и София—Радомир (за Кюстендил).

При започване постройката на железниците в нас, проектирано е било /1865 г./, щото първата главна железница Цариград — София—Кюстендил— Скопие—Митровиц—Австро Унгария да мине през София и в 1873 г. били почнати работите по това трасе, но скоро били прекъснати. Тоя проект е бил изменен (1883 г.) и трасето е било прокарано през София с направление Белово— София — Ниш — Белград. След Освобождението (1883 г.) е било проектирано, щото главнат ж. п. линия за свързване Дунава (Русия) с Македония да мине през София, с трасе на линията Свищов—София—Кюстендил.

Скоро София става важен ж. п. център, гдето се кръстосват по-главните ж. п. линии. Тъй, на 23.VI.1888 г. се открива в експлоатация линията Вакарел—София—Драгоман (направление Белград—Цариград); на 9.XII.1893 г. — линията София—Перник (направление към Солун и към Скопие); на 20.II.1897 г. — линията — София—Роман (направление към Варна и Дунавските пристанища); на 6.XII.1931 г. — линията София—Макоцево (направление към Бургас) и в проект е трасето на линията София—Самоков (направление към Бяло море).

През 1908 г., когато границите на София се простирали до сегашния окръжен бул „Евл. Георгиев — П. Славейков — Сливница — Опълченска“, е бил възприет проекта за прокарването на една околовръстна железница около тогавашна София. Въпросът е бил повдигнат първоначално от военните власти, които са искали да свържат тогавашния армейски арсенал, барутните погреби и крепостния батальон с ж. п. мрежа.


Преди Балканската война (1911 г.) е била построена частта от околовръстната линия, която излиза от Царската спирка, минава край крепостния батальон, погребите и свършва при Арсенала.

През време на Балканската война се продължава строежа на същата линия за към пионерните казарми и инженерната работилница с отклонения за Перловец (ж. п. училище) и за Александровската и дивизионната болници. Тия части от околовръстната линия са открити в експлоатация на 11.XI.1915 год,

През време на двете вoйни — Балканската и Световната — се виждат големите неудобства от това — да се прекарват всички влакове през Централната гара в София, която в скоро време се задръства, а това влече със себе си задръстването и на съседните гари и компрометирането на военните ж. п. съобщения. Тогава се вземат мерки за по-скорошното построяване на втората част от околовръстната линия между ст. Захарна фабрика и Пионерните казарми (Сердика), както и за постройката на обходната линия ст. Илиенци — ст. Подуене, която свързва северната и южната ж. п. мрежа, без да се минава през централната гара. Линията Илиенци — Подуене е построена през време на Световната война, а частта от околовръстната линия между Захарната фабрика и Пионерните казарми се почва след войната и на 11.XI.1930 г. се открива в експлоатация само участъка й между ст. Захарна Фабрика и ст. Сердика (находяща се почти до центъра на София), а частта от линията, която минава под шосето София—Княжево, остава непостроена. Двете части на околовръстната линия стоят и досега несъединени, така че последната не е можала да придобие още значението на същинска околовръстна линия около Столицата.

Както при повечето наши начинания и тука в случая е направено опущението, че не са били взети на времето си в предвид всички съображения за прекарването на една такава околовръстна железница, която да задоволи за дълго време напълно нуждите на Столицата, защото София не е можала да остане в минималните си граници от 1908 г. Разрастването на София след войните е прехвърлило твърде много предполагаемите граници, тъй като след разграбване на мерата и общинските места, строителната площ на града се увеличава в скоро време от 7,600 декара на 32,400 декара. Построената околовръстна линия скоро остава вътре в самия град и поради това тя загубва много от предназначението си — да обслужва, както се е предполагало първоначално, големите учреждения и отделните градски квартали.

През 1928 г. е повдигнат въпроса за изместване частта от околовръстната линия между Царската спирка и Крепостния батальон, положението на която е било станало нетърпимо вследствие несигурността на движението по ул. „Ц. Елеонора“ (Орханийското шосе) и прекарването й зад село Слатина. Прието е било трасето на една варианта от ст. Подуене зад с. Слатина до спирката „Семинарията“ с дължина 7,460 м, платното на която сега е почти готово. За окончателното довършване на вариантата е необходима една сума от 9,700,000 лева. След привършването на вариантата частта от старата линия между Крепостния батальон и сп. „Семинарията“ ще остане да служи като частен клон за Крепостния батальон до тогава, до когато батальона остане на сегашното си място.

Частта от линията под шосето София—Княжево, с дължина 1,800 м. е също така в постройка. Тука има да се строи тунелообразен мост за минаване влаковете под шосето София—Княжево, един дълбок изкоп (около 50,000 куб. м.) с големи подпорни стени (около 11,100 куб. м.). За окончателното довършване на тая вариянта е необходима една сума от 8,100,000 лева.

Пресичането на ул. Ц. Елеонора (Орханийското шосе) с околовръстната железница и трамвая

Софийската околовръстна линия образува един неправилен кръг около София с дължина 23,510 метра, а заедно с клоновете общата дължина на линията възлиза на 33,710 метра.

Макар и недовършена, околовръстната железница с клоновете си изигра една голяма роля при застрояването на София и поевтиняването на живота.

Строящата се част от околовръстната железница за прекарване влаковете под шосето — трамвай София—Княжево

София и предградията й се обслужват от станциите по главните линии: Искър, Подуене, София, Захарна фабрика, Надежда и Илиенци за превоз на пътници и на стока, а също и от станциите и спирките по околовръстната линия: Батальона, Дървеница, Семинарията, Погребите, Драгалевци, Лозенец, Стрелбището, Инженерната работилница, Арсенала, Александровската болница, Перловец и Сердика — за превоз само на стоки.

Движението на пътниците през 1933 год. в брой, съгласно статистическите сведения на Б. Д, Ж. за 1933/34 г., показано в следната таблица.

№ по ред  Станция  заминали пътници  пристигнали  пътници
1. ст. Искър 23.618 22.946
2. ст. Подуене 101.916 40.106
3. ст. София 1.150.442 1.296.478
4. ст. Захарна фабрика 24.670                 1.971
5. ст. Надежда 7.216 7.691
6. ст. Илиенци 3.719 2.978

Движението на стоките през 1933 г. в тона е показано в следната таблица.

№ по ред  Станции  изпратени стоки  приети стоки
1. ст. Искър 40.617 6.189
2. ст. Подуене 10.073 129.082
3. ст. София 52.378 426.319
4. ст. Захарна фабрика 1.409 41.625
5. ст. Надежда               9.837               1 932
6. ст. Илиенци 8.864 12.698

Околовръстната линия е служила досега, както е казано по-горе, само за превоз на стоки, но не и за пътници. Движението на стоките през 1933 г. в тона е показано в следната таблица.

№ по ред  Станции  изпратени стоки  приети стоки
1. ст. Батальона 1.828                     26.617
2. сп. Дървеница 1.163                     3.091
3. сп. Семинарията 293 4.195
4' сп. Погребите          184 600
5. сп. Драгалевци 358 6.953
6. сп. Лозенец 9.190 8.070
7. сп. Стрелбището     199                     3.170
8. сп. Инж. работилница 2.503             21.104
9. сп. Арсенала 2.547 2.780
10. сп. Алекс. болница  — 4,460
11. ст. Перловец 9.678 114.824
12. ст. Сердика 655 172.287
Всичко: 28.598 368.151

Тъй че, посредством станциите и спирките по околовръстната линия е създадена възможността стоките да се разпращат с товарните ж. п. вагони на няколко места из града близо до клиентите на Б. Д. Ж., чрез което от една страна се облекчава службата в главните станции Подуене, София, Захарна фабрика и от друга — се намаляват транспортните разноски до местопредназначението. Станциите и спирките по околвръстната линия са служили повечето за приемане на стоки, отколкото за изпращане. Най-много са работили ст. Перловец и ст. Сердика, които са разположени много навътре в застроената площ на София.

Видът на по-важните пристигнали в ж. п. станция на Столицата стоки през 1933 г. по това е показан в следната таблица:

№ по ред  Вид на приетата стока  София  Сердика  Подуене  Перловец  Зах. ф-ка   Батальона

1. Зърн. храни и фуражи 43,720 20,855 27,432 3,037          2,780         5,680
2. Зеленчуци и овощия                  57,212 121          340         145              —             —
3, Дърва и дърв. въглища 35,326 11,452 5,069 6,638 1,504 1,215
4. Дърв. строит. материал             18,427 6,227 5,052 4,773 2,118       2,673
5. Цимент, вар                                23,407     7,732      21,637     5,475         1,564 722
6. Баластра, камъни, тухли           34,670 42,897   12,187 22,076        6,928 771
7. Желязо и жел. изделия 21,019 466         795          2,931          528           620
8. Кам. въглища, кокс                    76,086 79,166; 48,043     67,557 15,557 11,400

От горната таблица се вижда голямото значение на ст. Перловец и ст. Сердика, в които са пристигнали големи количества дърва за горене и дърв. въглища, дървен строителен материал, цимент и вар, баластра, камъни, тухли и керемиди, каменни въглища, кокс.

След съединението на двете части от околовръстната линия, след като се довършат вариянтата зад с. Слатина и строящия се участък, който минава под шосето София—Княжево, ще се улесни изпращането на товарните вагони към ст. Сердика, ст. Перловец и другите спирки по тая линия. Най-много ще се развие ст. Сердика, при която ще се строи в близко бъдеще зеленчуковата борса и главния склад на Софийската община.

Сегашното положение на гара Сердика, при която ще се строи зеленчуковата борса и големите общински и частни складове

Един от важните въпроси при съставянето на новия градоустройствен план на „Голяма София“ е тоя за положението на железопътните линии около София с множеството си станции и спирки, предназначени да обслужват най-целесъобразно и икономично столичните квартали. Ако се хвърли един поглед върху картата на София и железопътните й линии, ще се види, че на времето си твърде добре е била поставена главната линия Белград—София—Цариград с „проходящата“ централна гара (вместо „челна“ гара, както са предлагали някои лица). Но с развитието на ж. п. съобщения и службите става нужда от големи разширения, които са били набързо предприети все надлъж край линията и сега районът на централната гара се е удължил извънредно много и заема едно протежение от ст. Надежда до ст. Подуене със съставните си части.

Друг важен въпрос е тоя за създаване възможност, щото влаковете от северната и южната мрежи и тия от към Радомир да могат да минават около София, без да се обременява централната гара. Това се осъществява чрез околовръстната линия и чрез обходната линия Илиенци—Подуене, която следва да се възобнови.

Сега, при създаване проекто-плана на „Голяма София“, са на лице по-други технически и стопански изисквания по отношение на ж. п. съобщения, отколкото са били на времето при строежа на ж. п. линии. Развитието на автомобилното съобщение и необходимостта от конкурентноспособни железници са въпроси, които изискват ограничаване експлоатационните разходи по железниците чрез съкращаване разширенията и чрез въвеждане опростена и евтина експлоатация. Иска се строежа на специално автомобилно шосе Белград—София —Цариград, което ще мине някъде край полите на Витоша. Иска се да бъдат определени шосета и улици за автомобилно движение, които да не се кръстосват „на ниво“ с железници и трамваи. Необходими са гаражи за международно и за местно автомобилно съобщение.

Това са въпроси, които не могат да се пренебрегват при преустройството на железниците около София.

На лице е проектът на проф. Кюне (1916 г.) за преустройство на централната гара със съставните й части, който проект, обаче, трябва да се съкрати и приспособи сега, като се има предвид намалението на трафика и развилите се напоследък автомобилни съобщения.

През 1925 г. е била проектирана „Триажната“ гара под ст. Подуене, с оглед на която са вече построени коловозите на „сточната гара“ и тия на новата митница. Сега се строи друга „триажна гара“ при Надежда, но се проучва и въпроса „триажната гара“ да се постави под ст. Подуене, още по-на изток от първоначално проектираната такава гара.

Въпросът за положението на околовръстната линия в западната си част между тухларните фабрики и Захарната фабрика, която е останала сега почти всред градските квартали, макар вече да е доста късно, е сложен също така на разрешение с желание при възможност на сегашното положение да се измести по-навън.

Строи се почистителна станция при село Надежда за подвижния инвентар на Б. Д. Ж. и депо за локомотиви.

Предстои постройката на „зеленчукова борса“ за съхранение и разпределение на предназначения за Столицата зеленчук и на „главен склад“ на Софийската община при ст. Сердика.

Наложително е да се построят на подходящо място при сточната гара „публичните влагалища“, а също така да се довърши „сточната гара“ за входящи и изходящи влакове.

Трябва да се разширят и благоустроят всички гари и спирки, находящи се по ж. п. линия около София — на първо място гарите Сердика и Перловец.

С направа на вариянтата около с. Слатина сегашната спирка Дървеница се премахва и остава да служи за околните индустриални заведения спирката „Семинарията“, която се развива в гара. От тая гара ще излиза клонът (старата линия) за Батальона.

Спирка „Семинарията“ по околовръстната железница, която ще се превърне на гара и от която ще излиза клона за „Батальона“

Налага се постройката на удобни и достъпни пътища до всички гари и спирки, както и създаване площади около тях. Също така е необходимо да се почнат големи залесявания около ж. п. линии и около гарите и спирките.

Подлезът на Орханийското шосе за преминаване на шосето под железницата. Сега се довършва

Необходимо е да се прекарат успоредно от двете страни на железниците край София улици, които да отдeлят градските квартали от линиите и чрез които ще се създадат условия за пряко съобщение.

Належаща нужда представлява довършването подлеза при гара Подуене за прекарване шосето София—Орхане под ж. п. линия, а също така построяването на един надлез, по които да се прекарва движението от квартал „Хаджи Димитър“ над ж. п. линия при Царската спирка. Такива осигурявания на кръстосването на железницата с шосетата ще трябва да се предприемат при всички шосета и главни улици, които пресичат ж. п. линия.

В бюджета на Държавата за 1935 г. са предвидени 2,500,000 лева за железопътни работи на околовръстната линия и се отпускат 100 души безработни, на които плаща от средствата си Дирекцията на труда. С тия средства ще се построят съоръженията по вариянтите на околовръстната линия. Други 6,360,000, лева са предвидени за работи по железопътните линии край София: трияжната гара, почистителната станция, котлярско помещение в работилницата и др.

Значителни средства за благоустройствени работи по железниците край София могат да се изземат от набралите се недобори от железопътната трудова повинност на софийските граждани. От 1925—1934 г. (т. е. за 10 години) е останало да се събира от софийските повиничари, след като е бил намален облога им от 500 и 300 лева на 150 и 36 лева (1934 г.), една сума от 59,544,000 лева (от 454,200 неотчетени повиничари). Множеството от тия повиничари при едно съзнание за граждански дълг и самопомощ и при една по-строга организация, биха могли безболезнено да платят дължимите недобори. Така би могло да се събере една сума поне от 20 мил. лева, която да се използува за създаване на строителни предприятия, чрез което ще се намери работа за множество предприемачи, техници и работници. Тия средства, събрани от столичните граждани, трябва да се употребят само за железопътни работи около София, за да може със столичните средства да се създадат материални блага за самите столични и за подпомагане на бедните и безработни жители от София.

Съществен въпрос за Столицата представлява довършването на околовръстната линия. Дали тая линия ще се използува в бъдеще за редовен пътнически трафик, ще се установи след надлежно компетентно проучване на въпроса в свръзка със съставянето на новия градоустройствен план на „Голяма София“. Може би околовръстната линия ще се използува за пътническо движание посредством пускането на специални влакове за Банки и за някои от курортните околности на София. Но сигурно е, че околовръстната линия ще служи и в бъдеще като една важна обходна линия за облекчение на централната гара, а също така, че тя ще служи със своите станции и спирки, при една опростена и евтина експлоатация, да разпределя и отправя така товарните вагони към градските квартали, че да се обслужи по един най-икономичен начин столичното население. Тука не би трябвало да се разчита, че ще е целесъобразно да се рзкарва всичкия транспорт от гарите на главната линия до кварталите на „Голяма София“ само с камиони.

От голямо обществено значение в тоя момент на безработица и духовен упадък се счита въпроса за по-скорошното започване нови строителни работи около София. С това ще се облекчи положението на множество бедни тукашни граждани, които ще намерят препитание близко до местожителството си в здрав и ползотворен труд, като събраните от по-заможните граждани средства преминат през ръцете на работниците, за да останат, след като създадат атмосфера на успокоение и задоволство, пак между столичните граждани.

Инж. Р. Михаилов


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...