27.06.2017 г.

София преди и сега: Сграда на Софийското епархийско свещеническо братство


Сградата на братството, намирала се на пл. Св. Недeля 3

СОФИЙСКО ЕПАРХИЙСКО СВЕЩЕНИЧЕСКО БРАТСТВО

ПРИТЕЖАВА:

Централен магазин: с всички църковни утвари, богослужебни книги, свещенически одежди, икони в кивоти, в рамки, на дърво и книга, резбарски иконостаси, свещници и мелодични камбани, кръстчета и верижки, книги с религиозно държание. Пл. Св. Неделя № 3. 

Последна грижа: с всички погребални материали, ул. Витошка № 1.

Хотел (Подворие) с чисти и с достъпна цена легла. Пл. Св. Неделя № 3. 

ОБШИРЕН САЛОН ЗА СКАЗКИ

Разположение на сградата на пл. "Света Неделя"

Пораженията, нанесени от англо-американските бомбардировки

Мястото днес


21.06.2017 г.

План на София от 1935 г.


Днес публикуваме интересна карта на София от 1935 година, любезно предоставена от Иво Ников. На показания план в различни цветове са представени районите на десетте полицейски участъка, съществували в столицата към този момент. 

За голям размер натиснете тук


Според "Пътеводител на София" (1935 г.), съставен от Смил Ангелов, границите на полицейските участъци са били, както следва:

I Пол. участък. Включва се между улиците: Мария Луиза, бул. Сливница и Клементина.

I Пол. участък, ул. Софроний 75

II Пол. участък. Включва се между улиците: пл. Св. Неделя, Клементина, бул. Сливница, Герена, ул. Я. Кърчовски, бул. ген. Тотлебен, Руския паметник, бул. Скобелев, Патр. Евтимий и бул. Царица Иоанна.

II Пол. участък, ул. Владайска 13

III Пол. участък. Включва се между улиците: Руския паметник, бул. Скобелев, Патр. Евтимий, Ц. Иоанна, д-р Стамболски край Гарнизонната фурна, Перловската река, границата между Красно село и Царибродския квартал до Владайската река, лагера, през Герена, Я. Кърчовски и бул. Тотлебен.

Подучастъци: Княжево, с подначалник, следовател, адресни чиновници и канцелария. Горна баня, Бояна, в кметството, Красно село, ул. „Калиманица“ 20.

III Пол. участък, ул. Патриарх Евтимий 116

IV Пол. участък. Включва се между улиците: Царица Иоанна, Патр. Евтимий, Гр. Игнатиев, Дървенишкото шосе, реката, Ханчето 4 клм., бул. Н. Николаевич, ул. Сан Стефано, Регентска, Д. Греков, кн. Карл Шведски, бул. Дондуков, пл. Св. Heделя.

IV Пол. участък, ул. Аксаков 4

V Пол. участък. Включва се между улиците: Сан Стефано, Регентска, Димитър Греков, ж. п. линия, бул. Вл. Вазов — (коритото на Перловската река), 5 клм. Орханийското шосе. Слатинския редут, квартал Цар Борис III, Слатинското шосе източно кавалерийските казарми, Цариградско шосе (бул. Н. Николаевич), Орловия мост, Цар Освободител.

В полицейско отношение към V у-к са предадени селата: Враждебна, Нова Враждебна, Слатина и Дървеница.

Подучастъка се намира на ул. Орханийска 20.

V Пол. участък, ул. Черковна 62

VI Пол. участък. Включва се между улиците: Мария Луиза, бул. Дондуков, Карл Шведски, Царската спирка, ж. п. линия, бул. Сливница, Лъвовия мост.

VI Пол. участък, бул. Дондуков 87

VII Пол. участък. Включва се между улиците: Лъвов мост, бул. Сливница до пресечката с ж.п. линия, по ж. п. линия, шосето за гробищата, южния и западния край на гробищата, Радиотелеграфа, с. Надежда, Триъгълника, подполковник Калитин, бул. Столетов, Алдомировска, Св. Кирил и Методий, бул. Сливница до Лъвов мост.

Подучастък с. Надежда. Села придадени към VII учасгьк в полицейско отношение: с. Надежда, Връбница и Илиенци.

VII Пол. участък, ул. Мария Луиза 62

VIII Пол. участък. Включва се между улиците: бул. Патр. Евтимий, Граф Игнатиев, Дървенишкото шосе до околовръстната ж. п. линия, по същата до тухлените фабрики Перловската река. гара Перловец, включително гарнизонната фурна и Ц. Иоанна. 

Подучастък: Патр. Евтимий 33. Села придадени към VIII участък в полицейско отношение са: Драгалевци, Симеоново и Американския колеж

VIII Пол. участък, ул. Юмрук чал 57

IX Пол. участък. Включва се между улиците: гробищата, шосето за гробищата, ж.п. линия за Пловдив, бул. Вл. Вазов,, Хаджи Димитър, с. Малашевци, Индустриалния квартал. В IX участък се включва и квартала .Мара Бунева".

Подучастък: с. Малашевци. Села придадени в полицейско отношение: Малашевци, Орландовци, Биримирци и Обрадовци.

IX Пол. участък, ул. Васил Петлешков 52

X Пол. участък. Включва се между улиците: подполковник Калитин, бул. генер. Столетов и Фондовите здания (35), Св. Кирил и Методий, бул. Сливница, Герена, Земляне до Овчата купел, Птицевъдната станция, околовръстната ж. п. линия, включително Булина ливада, Захарната фабрика, мелницата на Герасим Ангелов, чифлика на Стамболийски и фабрика Бяла-тухла.

Подучасгьци: 1) Булина ливада, бул. Вардар 9. 2) Захарна фабрика.

X Пол. участък, ул. Зайчар 98


Вижте също: 


15.06.2017 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната снимка?



29.05.2017 г.

Зоологическата градина (1935 г.)


Днес ще се разходим в добре уредения столичен зоопарк в средата на 30-те години. Там винаги има какво да се види, както показват и тези любопитни 17 фотографии.

Входът на Зоологическата градина откъм бул. "Васил Левски"

Алея в зоопарка при клетките на птиците


Клетката на лешоядите

"Пази се - птицата хапе"

Пространството на щъркелите

Езерото на фламингите

Алея в зоопарка

Клетката на леопардите

И на тигрите

Домът на кафявата мечка

В съседство обитава и полярният й събрат

Жилищата на маймуните



Има и якове

Папагал сред красиво уредената зеленина на градината


Вижте също: 


18.05.2017 г.

Новата загадка


Къде се намираме днес и какво се случва?



17.05.2017 г.

Наредба за почистване на тротоарите (30-те години)


Из "Пътеводител на София" (1935 г.), съставил Смил Ангелов


Наредба за почистване на тротоарите

1. Всяка сутрин до 6:30 часа (от 1 май до 1 октомврий) и до 7:30 часа (от 1 октомврий до 1 май) тротоарите, след достатъчно оросяване, да се измитат старателно. Сметта да се събира и поставя накуп на платното на улицата, около 30 см. до бордюра на тротоара.

2. Там, гдето има посадени дръвчета или дърветата надвисват над тротоара или пък тротоарите се замърсяват често, метенето да става и след обед до 2;30 часа (от 1 май до 1 октомврий) и до 1:30 часа (от 1 октомврий до 1 май), като сметта се поставя в съдовете, а не накуп пред тротоара.

3. Всяко замърсяване след горното почистване да се почиства веднага и сметта да се събира в съдове.

4. Лятно време, където след обед не се помитат тротоарите, да се оросяват досгатъчно, за прохлада.

5. Зимно време, след валене на сняг, последният да не се оставя да се затъпква, а веднага да се измете и тротоарите добре да се почистят. Снегът да се събира на купчини до бордюрите на тротоара.

6. Дръвчетата по улиците и тротоарите да се пазят от повреждане.

7. Живущите в имоти, пред които по тротоарите се намират дръвчета, да разкопават пръстта около тях и редовно да ги поливат.

8. Да не се изтърсват през прозорците постелки, дрехи и др. сутрин след 6:1/2 часа (от 1 май до 1 октомврий) и след 7 1/2 часа (от 1 октомврий до 1 май) т. е. след определеното време за почистване на тротоарите.



5.05.2017 г.

Новата загадка


Къде се намираме днес?



4.05.2017 г.

Откриването на софийската синагога (1909 г.)


София посреща Освобождението на България с 4 синагоги. В това няма нищо изненадващо, ако се има предвид че в тези години близо 1/3 от населението на града са евреи. Подобно на голяма част от съществувалите до 1878 г. сгради, три от храмовете падат жертва на мащабното преустройство на столицата, предприето от кмета Димитър Петков. На мястото на четвъртата синагога еврейската общност построява безистен. Доходите, които той носи, съчетани с обезщетението, дадено от софийската община за съборените еврейски молитвени домове, позволяват да се предприеме строеж на голям и представителен храм, който днес познаваме като Централната софийска синагога.

Разрушаване на еврейската хавра

Проектът е възложен на известния архитект Фридрих Грюнангер, придворен архитект, на когото столицата дължи сгради като Двореца, Централната баня, Семинарията, Богословския факултет, къщата на Яблански, сградата на Дружество Балкан и още. Сградата се изгражда по подобие на виенската синагога, като строежът продължава 4 години - от полагането на основния камък на 13 ноември 1905 г. до освещаването й на 9 септември 1909 г. Синагогата е тържествено открита в присъствието на царското семейство, премиера Малинов, министри и висши офицери.

Освещаването на синагогата, 9 септември 1909 г.

Подробен разказ за събитието намираме на страниците на вестник "Реч" от 10 септември 1909 г.:

"Осветяването на Синагогата

Ha улицата

Пред голямото монументално здание на синагогата, се бе събрал народ да чака пристигането на царя и царицата. От двете страни на улицата бяха наредени в шпалир юнаците на еврейското юнашко д-во.

В черквата

От входните врата да олтара в шпалир са наредени посрещачите. Черквата отвътре е широка и светла; арките, колонадите и куполата са построени в красив мавритански стил, анкадрирани със староеврейски орнаменти в сладки, приятни тонове и злато. Прозорците са тоже в стил сьс стъкла, нарисувани художествено с орнаменти. На голямата купола виси един разкошен полилей, с 70 лампи всички обсипани с типичните еврейски гербове, цветя и орнаменти. Олтаря е изработен от мрамор: отпреп балустрата — също от бял мрамор, върху нея са поставени металически кандилабри. Зад балустрадата е поставен балдахин със два стола за Царя и Царицата. Скинията е тоже от бял мрамор с колонки и орнаменти от скъп разноцветен камък; На горния й корниз под куполката се чете "Знай кому се кланяш", издълбано с големи, черни букви на стар еврейски език. Занавесите на скинията са от богати платове, бродирани със сърмени цветя и букви — текстове из еврейското свещено писание.

Всички мобели, столове, банки и пр. в черквата са изящно изработени и издържани в общия стил. Цялото здание на Синогогата е за около 1 милион лева. Макар че тази сума, сравнително, е малка за таквава хубава голяма сграда, обаче по своята монументалност, по своите декорации отвън и отвътре синогогата е днес най-великолепното издържано в стил архитектурна работа в Столицата.

Присъствующите

Партера и ложите са препълнени с цвета на еврейското общество в София и много официални лица, някои от бившите министри, директора на банката, генералите Агура и Диков, Н. В. Преосвещенство с дякона си. От ляво в ложата до олтаря бяха насядали всичките министри по следния ред: Малинов, Паприков, Мушанов. Николаев, Такев, Ляпчев и най-накрая Кръстев. Горе в ложите са насядали министрите воглаве г-жа Малиновица, наред с аристократките еврейки, които правеха изрядно впечатление със своите великолепни костюми и изящни прически. Присъствуваха представителите на столичната преса, на които бе отредено специални места в първата ложа в партера.

Пристигането на Царя и Царицата

От улицата се чу гръмогласно ура; Царя и Царицата със свитата си влязоха в храма. Царя бе посрещнат от главния равин, свещениците и строителната комисия и поздравен с установеното религиозно приветствие. Хорът запя химна „Барух-Аба" (Добре дошел).

Откриването на синагога

Когато Царя доближи балустрадата, която дели олтаря, нему бяха поднесени от председателя на строителната комисия ножици, с които той отряза корделата, която бе завързана на главния вход на олтаря. Равина покани Царя и Царицата в олтаря и ги отведе къмъ балдахина; те бяха облечени скромно, — царя — с бели дрехи, с очила на очи, подпираше се на бастун, царицата в тъмна дреха, покрита с тантелена бяла връхна дреха.

Бе поканен Негово Високо Преосвещенство да заеме специално отредения за него стол зад балустрадата, от ляво, срещу царя и царицата. Всички присъствующи стояха прави с шапки на глави, с изключение на министрите и слушаха хора, който пееше тържествени химни ту на еврейски, ту на български, акомпаниран от орган. През туй време Царя разглежда публиката. Окото му се спря на министрите. Те не знаяха бива ли да си наложат цилиндрите или не. Царя с жест на ръката си им забележи да наложат и те изпълниха неговата воля — тъй той ги избави от трудното положение, в което се намираха.

Реч и молебствия

Занавесата на скинията се отвори; отвориха двете врати на скинията и зад тях копринената завеса. Главният равин и други няколко свещеници донесоха и положиха в скинията свещените книги (Тори), украсени с металически орнаменти във вид на корони, с малки звънчета и със скъпи платове, бродирани със злато. Скинията се затвори. Главния Равин се качи на катедрата и държа една прочувствена реч на чист български език, описа историята на евреите в България и в частност - София, историята на еврейската църква и оная на новопостроената синагога. Отправи благодарности към царския дом, българския народ и към скромните ратници, виновниците за въздигането на синагогата.

След речта на Равина започна молебствието. Отвори се скинията, взеха се няколко книги от нея и главния равин почна молитвите на български език. Това бе псалма за царя и династията му. Същата псалма бе изпята от първосвещеника с най-стара еврейска мелодия, на която хора отговоряше с други хубави староеврейски мелодии. Скинията се наново затвори. Царят си взе сбогом с главния Равин и излезе по същия начин, както бе посрещнат. В това време хорът пееше химна "За Царя", композиран нарочно за случая."

Вътрешността на синагогата

За окриването на синагогата пише и вестник "Пряпорец" в броя си от 10 септември:

"Вчера стана тържествено осветяването на новата централна синагога в Столицата. Особен блясък на тържеството предаде присъствието на Техни Величества Царя и Царицата, както и присъствието на всички г. г. министри. Отлично впечатление произведе речта на главния равин Д-р Еренпрайс, произнесена на чист български език. Ние съжаляваме, че не можем да предадем изцяло тази хубава реч. Ще се задоволим да предадем само следните извадки:

"Безконечна е нашата радост, че можахме да довършим благополучно това свето дело, започнато преди четири години. Радостта ни е още по-голяма, че това тържество е увенчано с рядкото за нас щастие присъствието на Негово Величество, нашия любим цар и господар и Нейно Величество, обичната ни царица. Затова днешния тържествен ден ще остане завинаги незаменен в паметта на всички нас. — Тоя монументален храм, създаден за прославление Божието име, дто сърцата ни ще се възнасят в чистота към Бога, е плод на дълго историческо развитие. От почти хилядо години насам живеят евреи в този град, дошли тук от различни страни и в различни времена, през Х-то столетие от Византия, през 14-то от Германия и в края на 15-то столетие — в по-многочислени групи — от Кастилия и Арагония. Те всеки път са се сдружавали на отделни синагоги, които са носили името на ония места, от където са дошли различните групи. Тоя наш град в промените на своята собствна съдба е видял въздигането и изчезването на много подобни синагоги. На нашето поколение едвам бе предуречено да създаде за пръв път общ дом Божий за нашите едноверци в тоя град, монументален и незиблем център, място за дружение и единение, дом достоен за вечни истини на вяра и нравствена култура. Тук ще възживее в нас вечната сила на човешката обич, доброта и истинност. Тук ще се утвърди в нашите сърца привързаността към вярата, наследена от нашите отци; тук ще се храни и поддържа в нас любовта към отечеството и династията ни, както и готовността да принасяме всички жертви за благосъстоянието им. Тук нещастният ще намери утеха, отчаяният — вяра в себе си, измъчваният — спокойствие, заблуденият — виделина, загубеният — прав път в живота. Тая сграда е траен паметник за толерантността на нашия великодушен господар, чиято бащинска обич закриля всички синове на тая земя без разлика на вяра и народност, под чийто мъдър скиптър всички изповедания се развиват свободно и могат напълно да виреят. Благодарение на тази пълна свобода на изповеданията, която владее в тази хубава земя, и която е истински признак на напреднала култура, благодарение на братските чувства на българския народ, който както сам се стреми към пълна свобода, зачита също свободата на всичките синове на България — благодарение на това, тоя дом за молитва можеше да се издигне към Бога, като знамение на веротърпимостта, на равноправието, и на истинската гражданска свобода, които владеят в тая страна.

Нека Бог дари изобилие на благодатта си на Господаря на тая земя, който води страната от успех към успех, на августейшата му съпруга, майка на всички страдащи, и на цялата му династия. Дано Бог благослови тая страна, към която питаем детска обич; да благослови българския народ, в радостите и скърбите на който ние участвуваме; да благослови тоя хубав цветущ град — чието щастие и напредък искрено желаем; нека Бог благослови всички, които съзидаха тоя храм, както и ония, които ще се грижат в бъдеще за поддържането му.

Амин, Амин."

Негово Величество Царят е благоволил да подари в полза на бедните евреи в Столицата 1,000 л."

И днес софийската синагога остава един от важните духовни и архитектурни символи на София


26.04.2017 г.

Два кадъра от историята на село Орландовци


Днес ще се спрем на две любопитни фотографии, свързани с облагородяването и модернизирането на някогашното село Орландовци. Носило за известен период и името на Райна Княгиня, което обаче не успява да измести традиционното наименование, селото е присъединено към столицата едва през 1961 г.

Представените фотографии са от втората половина на 20-те години. Тогава селото, помещаващо гробищния парк на столицата, привлича поток от по 5-6000 души ежедневно, които на Задушница могат да достигнат и до 50 000. Това налага съществуването на добра трамвайна връзка с центъра на града. Именно грижата за трамвайната линия ни показва и първата снимка, носеща лаконичен надпис:

"Трамваят от Орландовци до центъра"

От своя страна, авторът на втория кадър е постъпил с по-голям усет за историческото значение на запечтаното от камерата събитие. Не само работниците на снимката позират с особена гордост, но и надписът на гърба е поставен така, сякаш ще се чете от поколенията след столетие:

"Спомен от с. Орландовци, Софийско по направата на електрическата мрежа, 17.VII.1926 г."


5.04.2017 г.

Карта на София през 1928 г.



Публикуваме карта на столицата от 1928 година, която е част от юбилеен пътеводител, посветен на 50 години от освобождението на София. Планът е дело на Ал. Петров, технически кондуктор, и е съвместно издание на именитите столични книжари Иван Касъров и Тодор Чипев.

Предната корица на книжното тяло

За голям размер - тук


Легенда:

№ на учрежден / Квадр. / Наименование

Общински учреждения

0 6 K Двореца
1 7 И Общинско Управление
2 7 И Клон архит.-Водопр. канализ.
3 6 З Клон-изборно отделение
4 З И Клон-трамвай
4 a 6 К Дирекция на осветлението
5 6 И l-o Градско районио кметство
6 6 З 2-o Градско районно кметство
7 5 Д З-o Градско районно кметство
8 9 И 4-o Градско районно кметство
9 6 О 5-o Градско районно кметство
10 2 З 6-o Градско районно кметство
10 a 5 З Дирекция Трудова Повинность
11 5 K Пожарна команда
12 7 K 1-а Градска лечебница
13 4 Е 2-а Градска лечебница
14 5 И З-а Градска лечебница
15 3 Л Градска салхана (скотобойна)
16 5 И Градски хали
17 3 И Градски склад
18 5 И Градски бани — минерални

Легации

19 9 И Английска
20 9 И Амерканска
21 8 И Француска
22 7 Л Австрийска
23 8 К Германска
24 7 К Италианска
25 9 И Унгарска
26 7 Л Турска
27 7 Н Ромънска
28 8 Л Чехословашка
28 a 7 И Испанска
29 6 K Холандска
30 8 И Югославянска
31 7 M Персийска
32    -
33 -
34 9 A Гръцка
35 9 K Белгийска
36 a 8 И Полска

Консулства

19 8 K Английско
20 7 Л Американско
21 8 K Француско
22 6 Л Австрийско
26 7 Л Турско
36 7 Л Данско
35 б 7 K Аржентинско
36 в 5 H Албанско
36 r 7 M Швейцарско

Администр. Полицейски

37 7 K Полицейско команданство
38 4 И Дир. на обществ. сигурност
39 -
40 4 Ж 1-и полицейски участък
41 7 Ж 2-и полицейски участък
42 8 Ж 3-и полицейски участък
43 7 К 4-и полицейски участък
44 7 О 5-и полицейски участък
45 4 И 6-и полицейски участък
46 2 З 7-и полицейски участък
47 11 И 8-и полицейски участък
48 2 О 9-и полицейски участък
49 5 Д 10-и полицейски участък
50 7 М Полицейска школа
51 4 З Полицейски ескадрон
52 8 К Командан. управление (военно)

Болници

55 9 Е Александровска
56 9 Е Дивизионна
57 2 Ж Климентинска
58 3 З Майчин дом
59 8 Е Червен кръст
60 4 Л Общинска
61 8 Ж Ветерин. Бактеоролог. станция
62 7 Ж Противо-чумен институт
63 7 Ж Бактеорологически институт

Поща и телеграф

64 7 И Централна T. П. Станция
65 5 И 1-и T. П. клон
66 2 З 2-и T. П. клон
67 5 Ж 3-и T. П клон
68 6 М 4-и T. П. клон
69 6 О 5-и T. П. клон
70 7 Ж 6-и T. П. клон
70 a 10 И 7-и T. П. клон
70 б 9 Г 8-и T. П. клон
70 в 5 Г 9-и T. П. клон
70 г 7 З  Спестовна каса
70 д 7 К Телефонни кабини

Банки

71 7 И  Българска Народна Банка
72
73 7 И  Клон информация, Б. Н. Б.
74 7 К  Земледелска банка
75 7 К  Кооперативна банка
76 7 К  Търговска камара
77 7 И  Съюз на пупуляр. банки

Духовни учреждения

78 6 К  Св. Синод
79 6 З  Св. Митрополия
80 6 И  Духовна академия
81 12 Л Духовна семинария

Черкви

82 6 Л   Св. Александър Невски
83 6 И   Св. Неделя (Св. Крал)
84 6 И   Св. Петка
84 a 8 K  Св. Седмочисленици 
85 6 И 5 K Св. Параскева
86 6 И  Св. Николай
86 a 6 Л  Св. София
87 6 З Св. Спас
87 a 7 З  Протестантска
88 8 З Св. Георги
88 a 5 И Джамията
89 4 И Св. Кирил и Методи
90 5 И Св. Никола Юч-Бунар 
91 6 З  Католич. Св Иосиф
92 5 З  Синагогата
92 a 6 Г  Св. Петър и Павел
92 б З Ж Св. Андрей
92 в 4 Н  Св. Димитър
92 г 10 И Св. Преображение

Министерства и други държавни учреждения

93 7 Л  Народно събрание
94 7 Л Министерски съвет
95 7 Л Министерство Външните Работи
96 7 K Министерство на войната
96 a 5 3 Военно-съдебна част
97-101     -
102 8 K Министер. Вътр Раб. и Нар. Здраве
103 63 Дирекция на народ. здраве
104  105 Министерс. желез. пощ. и телегр.
106 7 И Дирекц. постр. железн. и прист.
107 7 И Дирекц. на пощ. телегр. и телеф.
108 a Телегр. и телеф. съобщения
109 7 З Клон техническо отдеение
111 2 З Клон подвиж. писалища
112 6 З Министер Земл. и държ. имоти
113 6 З Отделение на водите
114
115 8 И Министерство Народ. Просвещ.
116 6 И Минист. на Общ. Сгради Път. и Съобщ. 
117 7 З Окръжно инженерство
118 7 К Министерство на Правосъдието
119 7 И Минист. Търг. Промишл. и Труда
120 9 К Контролно бюро мерки и теглики
121 7 К Министерство на финансиите
122 7 К Отделение държавни дългове
122 7 К Акцизно управление
122 7 К Сметна палата — върховна
124 6 Ж Сметна палата — окръжна
125 7 К Финансово отделение — бирници
126 2 И Митница Гарата
127 5 3 Мирови съдилища
128 5 И Окръжен съд
129 6 К Апелативен съд
130 7 З Касационен съд
131 6 З Върховен Администр. съд
132 4 И Нотариуси
133 6 K Университет държавен
133 a 7 И Университет свободен
134 80 Военно училище
134 a 9 3 Железопът. училище
134 6 2 Е Телеграф. училище
135 7 Л Академия на науките
136 7 И 1-ва Девическа гимназия
137 5 К 2-а Девическа гимннзия
138 6 К 1-a Мъжка Гимназия
139 8 З 2-а Мъжка Гимназия
140 5 Ж 3-а Мъжка Гимназия
141 6 Ж Средно Девич. Педагог. училище
142 5 К Средно Технич. училище
143 7 Л Средно Художест.-Индуст. училище
144 7 М Средно Търговско училище
145 6 Н Ветеринарно училище
146 5 Е Средно механ.-технич. училище
147 6 Л Държавна печатница
148 6 Л Метеорологическа станция
149 7 К Географически институт
150 6 Ж Дирекция Статистиката
150 6 Ж Пенсионно отделение
150 6 Ж Окръж. постоянна комисия 
150 6 Ж Окръжно управление
151 7 К Народна библиотека
152-157 - 
158 7 И Народен театър
159 6 И Народен музей
160 7 Л Етнографически музей
161 7 И Горско управление
162 7 О Окр. читалище Алеко Константинов
163 7 К Музей Вазов
164 7 К Военен клуб 
165 8 И Бълг. Архиологич. институт
- Градско данъчно управление, ул. Св. Неделя № 6
- Окр. Училищно настоятелство, ул Левски и Ст. Караджа

4.04.2017 г.

Несъстоял се юбилей


Крикор Асланян

Първото професионално-техническо училище в България е основано през 1883 година, казва се Държавно железарско училище и се намира в квартал Княжево. През 2013 година училището трябваше да празнува 130-годишния си юбилей. Трябваше, но  не стана. Защо?

Защото през 2009 година за министър на образованието е назначен видинският "египтолог" Сергей Игнатов. И той решава: България няма нужда от този флагман на техническото образование в страната и с лека ръка подписва указ за закриване на  126-годишното училище, дало най-изявените технически кадри на България. Училището, подготвяло ерудирани специалисти в областта на машиностроенето и електротехниката до 1952 г., когато се открива електротехникум "С. М. Киров". А отделите за двигатели с вътрешно горене и машиностроене се съсредоточават в Образцов механотехникум "Сталин" на улица "Найчо Цанов" и "Опълченска".

Старата сграда на техникума все още е на мястото си, макар там да се помещава факултетът за редки езици към СУ "Св. Климент Охридски". А новата сграда, намираща се точно на гърба на старата, на булевард "Ал. Стамболийски", влезе в експлоатация през учебната 1954/55 година, моята последна учебна година в техникума.

Директор на Техникума  беше Симов. Ето имената на някои учители, преподавали в техникума през периода 1952-1955 г.:

Математика - Петко Иванов и Политов;
Български език - Крум  Иванов;
Френски език - Виолета Костова и Лиляна Ачкова;
Немски език - Политова;
Руски език - Людмила Цицелкова;
История - Христо Иванов Христов;
Физкултура - Недялко Иванов и Христо Иванов;
Музика - Максимов;
Металознание - Сотирова;
Машинни елементи и конструктовно чертане - инж. Богданов и инж. Борис Петков;
Технология - инж. Коларов и Димитър Стойков;
Двигатели с вътрешно горене - инж. Сотир Стойков, инж. Въжаров;
Механика - инж. Любен Сотиров;
Топлотехника - инж. Хаджийски;
Якост на материалите - инж. Янев;
Електротехника- инж. Савов;
Повдигателни механизми - инж. Торбов;
Металургия - Ангелинов;
Машинно чертане - Димитър Йоцов и Вълев-Морският вълк (бивш морски офицер);
Отчетност и калкулация - Варсанов;
Стругарство - Ненчев;
Шлосерство - Гюверджелиев;
Леярство - Пръмов и Ангелов; 
Коване - Лалов и Пенчев;
Галванотехника - Радев.

На много от учителите не помня малките имена, други съм напълно забравил. Изминали са 62 години от дипломирането ми през 1955 г., но всички бяха елитни преподаватели и средните техници випускници на техникума не отстъпваха по знания на много дипломирани инженери. Мой близък приятел и съученик, бивш директор и конструктор в Института по роботика към БАН винаги казва, че Политехниката не му е дала това, което му е дал техникумът.

Постъпването в техникума ставаше след сериозни приемни изпити по математика и български език. Всяка година се приемаха по 4 паралелки от 30 до 40 ученика. Обучението беше пет годишно от 1-ви до 5-ти курс. След 4-ти курс имаше зрелостни изпити по общообразователните предмети, а последната година се изучаваха само технически предмети, двумесечен стаж в голям завод (ние го карахме в ЗММ-София), дипломна работа и защита.

Нашият випуск 1950-1955 г. се състоеше от четири паралелки. "А" и "Б" паралелки бяха със специалност "двигатели с вътрешно горене", а паралелките "В" и "Г" - машиностроене (студена и топла обработка на металите). След доста години беше създаден техникум "Вилхелм Пик", който се специализира по двигателите с вътрешно горене и топлотехника.
През първите три  години всяка седмица имахме ден - от 6 до 8 часа - за практически занимания. Разпределени по групи, последователно преминавахме през специализираните работилници - стругарство, шлосерство, леярство и ковачество. В четвърти курс си избирахме специалност - стругарство с фрезерно дело, щанцьорство и шлосерство или топла обработка на металите - леярство и ковачество. Така че последните две години практическите занимания бяха само по избраната специалност. Стажът също.

Май 1955 г., на стаж в ЗММ-София

Работилниците бяха добре обзаведени с много работни места и всеки можеше самостоятелно да изпълнява програмните упражнения - обикновено изработване на определен предмет по чертеж, зададен от преподавателя. По време на дните по практика се изработваха полезни метални предмети и инструменти, които се продаваха на гражданите в магазина на техникума.

Машино-електротехническата гимназия, след това техникум "Сталин" и накрая "Образцов механо техникум - София" имаше дългогодишни традици, строга дисциплина и прекрасни преподаватели на много високо ниво. Разполагаше с огромна материална база и създаваше много добре подготвени технически кадри за индустрията. 

Голям духов оркестър под диригентството на Максимов оглавяваше колоните на техникума на всички манифестации, очаквани с нетърпение от гражданството. Дребната понакуцваща фигура на талантливия диригент от руски произход беше една от емблемите на това изключително училише с вековна история.

На училищните забави свиреше джаз "Асансион", съставен от талантливи музиканти от духовия оркестър на техникума. Сашо  "Америката" с акордеона, кларинетиста Христо, Христо Рашков - тромпетист, Бъц на барабаните. В духовия оркестър той вървеше най-отзад, нахлузил огромната туба на врата си. 

Техникум "Сталин" имаше собствена почивна станция в село Лопушна, Михайловградско (сега Монтана), точно до Лопушанския манастир. Използвайки водите на река Тополница, учениците с помощта на преподаватели бяха изградили малка електростанция, която захранваше почивната станция с ток. Тук на смени учениците имаха възможност да прекарат част от лятната ваканция всред природата, отдавайки се на приятни екскурзии из околностите, риболов и много спортни игри, сред които особено важно място заемаше футболът. Един от най-големите запалянковци на тази любима на всички ни игра беше учителят ни по история Христо Иванов Христов. По време на мачовете за нас той беше просто Ицо.

Всяка година на 21 декември, рожден ден на Й. В. Сталин и Патронен празник на техникума, се провеждаше традиционна щафета по бягане около техникума - 800, 400, 200 и 100 метра. През 1954 и 1955 години щафетата на нашия клас в състав Коста Костов, Любомир Димитров, Агоп Агопян и Берч Тепеликян спечели първото място поставяйки нов рекорд, който дълги години не беше подобряван от други.

През септември 1983 г. в зала номер 1 на НДК беше честван тържествено 100-годишният юбилей на техникума. Там срещнах и своя учител по технология инж. Коларов, и той беше почти на 100 години. На следващата година починал.

Ето какво училище затри с един подпис "видинският египтолог", вероятно той въобще не е знаел за какво училище става въпрос.


30.03.2017 г.

Новата загадка


Един малко известен софийски изглед, рисуван от Йозеф Обербауер през 1900 г. и издаден като пощенска картичка. Търсим кое е мястото на картината - помогнете ни!



27.03.2017 г.

План на София от 1934 г.


Карта на столицата, отпечатана през 1934 г. като приложение към наредбата за застрояване на София. На плана в различни цветове са показани строителните зони на града, определени според въпросната наредба. За голям размер и още стари карти на София - натиснете тук.



24.03.2017 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната снимка?



20.03.2017 г.

София от самолет (1925 г.)


Днес публикуваме рядка самолетна снимка на част от столичния град, обхващаща пространството между булевардите "Цар Освободител", "Евлоги Георгиев" и "Александър I". Фотографията буди интерес по няколко причини. От една страна, показва ни на длан един като цяло по-рядко фотографиран край на София. От друга, този район днес е почи неузнаваем в сравнение със заснетия период. Кадърът може със сигурност да бъде датиран около 1925 г. Аргумент за това е както началният етап на реконструкция на изгорелия Народен театър, така и все още неразчистеното от сгради пространство при храма "Свети Седмочисленици", което скоро след това ще се превърне в познатата ни днес градинка. Снимката е ценна и заради граничния период в историята на София, който ни показва - само няколко години по-късно в града се отприщва вълна от многоетажно кооперативно строителство, което променя облика на столицата, заличавайки много от доминиращите до този момент 2 и 3-етажни семейни къщи от края на 19 и началото на 20 век.


Детайл: Храмът "Свети Седмочисленици" и околното пространство със сградата на 6 ОУ "Граф Игнатиев". Градината при църквата все още липсва, на нейно място се виждат сградите на известния затвор при Черната джамия, които ще бъдат разрушени през 1926 г.  

Детайл: Пресечката на улица "Граф Игнатиев" с булевардите "Васил Левски" и "Патриарх Евтимий" (Попа). Вижда се къщата на инж. Момчилов (днес Нотариата)

Детайл: Началният етап на реконструкцията на Народния театър след големия пожар през 1923 г. Виждат се също сградите на Министерство на войната и на Българската централна кооперативна банка в съседство.

Детайл: Площад "Народно събрание" и пресечката на булевардите "Цар Освободител" и "Васил Левски". Вижда се изкопът за бъдещата сграда на Ректората на Софийския университет

Детайл: Площад "Славейков"

Детайл: Малките пет кьошета - пресечката на улиците "Шести септември", "Хан Крум" и "Неофит Рилски"

Детайл: Улица "Шести септември"


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...