Крикор Асланян
Първото професионално-техническо училище в България е основано през 1883 година, казва се Държавно железарско училище и се намира в квартал Княжево. През 2013 година училището трябваше да празнува 130-годишния си юбилей. Трябваше, но не стана. Защо?
Защото през 2009 година за министър на образованието е назначен видинският "египтолог" Сергей Игнатов. И той решава: България няма нужда от този флагман на техническото образование в страната и с лека ръка подписва указ за закриване на 126-годишното училище, дало най-изявените технически кадри на България. Училището, подготвяло ерудирани специалисти в областта на машиностроенето и електротехниката до 1952 г., когато се открива електротехникум "С. М. Киров". А отделите за двигатели с вътрешно горене и машиностроене се съсредоточават в Образцов механотехникум "Сталин" на улица "Найчо Цанов" и "Опълченска".
Старата сграда на техникума все още е на мястото си, макар там да се помещава факултетът за редки езици към СУ "Св. Климент Охридски". А новата сграда, намираща се точно на гърба на старата, на булевард "Ал. Стамболийски", влезе в експлоатация през учебната 1954/55 година, моята последна учебна година в техникума.
Директор на Техникума беше Симов. Ето имената на някои учители, преподавали в техникума през периода 1952-1955 г.:
Математика - Петко Иванов и Политов;
Български език - Крум Иванов;
Френски език - Виолета Костова и Лиляна Ачкова;
Немски език - Политова;
Руски език - Людмила Цицелкова;
История - Христо Иванов Христов;
Физкултура - Недялко Иванов и Христо Иванов;
Музика - Максимов;
Металознание - Сотирова;
Машинни елементи и конструктовно чертане - инж. Богданов и инж. Борис Петков;
Технология - инж. Коларов и Димитър Стойков;
Двигатели с вътрешно горене - инж. Сотир Стойков, инж. Въжаров;
Механика - инж. Любен Сотиров;
Топлотехника - инж. Хаджийски;
Якост на материалите - инж. Янев;
Електротехника- инж. Савов;
Повдигателни механизми - инж. Торбов;
Металургия - Ангелинов;
Машинно чертане - Димитър Йоцов и Вълев-Морският вълк (бивш морски офицер);
Отчетност и калкулация - Варсанов;
Стругарство - Ненчев;
Шлосерство - Гюверджелиев;
Леярство - Пръмов и Ангелов;
Коване - Лалов и Пенчев;
Галванотехника - Радев.
На много от учителите не помня малките имена, други съм напълно забравил. Изминали са 62 години от дипломирането ми през 1955 г., но всички бяха елитни преподаватели и средните техници випускници на техникума не отстъпваха по знания на много дипломирани инженери. Мой близък приятел и съученик, бивш директор и конструктор в Института по роботика към БАН винаги казва, че Политехниката не му е дала това, което му е дал техникумът.
Постъпването в техникума ставаше след сериозни приемни изпити по математика и български език. Всяка година се приемаха по 4 паралелки от 30 до 40 ученика. Обучението беше пет годишно от 1-ви до 5-ти курс. След 4-ти курс имаше зрелостни изпити по общообразователните предмети, а последната година се изучаваха само технически предмети, двумесечен стаж в голям завод (ние го карахме в ЗММ-София), дипломна работа и защита.
Нашият випуск 1950-1955 г. се състоеше от четири паралелки. "А" и "Б" паралелки бяха със специалност "двигатели с вътрешно горене", а паралелките "В" и "Г" - машиностроене (студена и топла обработка на металите). След доста години беше създаден техникум "Вилхелм Пик", който се специализира по двигателите с вътрешно горене и топлотехника.
През първите три години всяка седмица имахме ден - от 6 до 8 часа - за практически занимания. Разпределени по групи, последователно преминавахме през специализираните работилници - стругарство, шлосерство, леярство и ковачество. В четвърти курс си избирахме специалност - стругарство с фрезерно дело, щанцьорство и шлосерство или топла обработка на металите - леярство и ковачество. Така че последните две години практическите занимания бяха само по избраната специалност. Стажът също.
Май 1955 г., на стаж в ЗММ-София
Работилниците бяха добре обзаведени с много работни места и всеки можеше самостоятелно да изпълнява програмните упражнения - обикновено изработване на определен предмет по чертеж, зададен от преподавателя. По време на дните по практика се изработваха полезни метални предмети и инструменти, които се продаваха на гражданите в магазина на техникума.
Машино-електротехническата гимназия, след това техникум "Сталин" и накрая "Образцов механо техникум - София" имаше дългогодишни традици, строга дисциплина и прекрасни преподаватели на много високо ниво. Разполагаше с огромна материална база и създаваше много добре подготвени технически кадри за индустрията.
Голям духов оркестър под диригентството на Максимов оглавяваше колоните на техникума на всички манифестации, очаквани с нетърпение от гражданството. Дребната понакуцваща фигура на талантливия диригент от руски произход беше една от емблемите на това изключително училише с вековна история.
На училищните забави свиреше джаз "Асансион", съставен от талантливи музиканти от духовия оркестър на техникума. Сашо "Америката" с акордеона, кларинетиста Христо, Христо Рашков - тромпетист, Бъц на барабаните. В духовия оркестър той вървеше най-отзад, нахлузил огромната туба на врата си.
Техникум "Сталин" имаше собствена почивна станция в село Лопушна, Михайловградско (сега Монтана), точно до Лопушанския манастир. Използвайки водите на река Тополница, учениците с помощта на преподаватели бяха изградили малка електростанция, която захранваше почивната станция с ток. Тук на смени учениците имаха възможност да прекарат част от лятната ваканция всред природата, отдавайки се на приятни екскурзии из околностите, риболов и много спортни игри, сред които особено важно място заемаше футболът. Един от най-големите запалянковци на тази любима на всички ни игра беше учителят ни по история Христо Иванов Христов. По време на мачовете за нас той беше просто Ицо.
Всяка година на 21 декември, рожден ден на Й. В. Сталин и Патронен празник на техникума, се провеждаше традиционна щафета по бягане около техникума - 800, 400, 200 и 100 метра. През 1954 и 1955 години щафетата на нашия клас в състав Коста Костов, Любомир Димитров, Агоп Агопян и Берч Тепеликян спечели първото място поставяйки нов рекорд, който дълги години не беше подобряван от други.
През септември 1983 г. в зала номер 1 на НДК беше честван тържествено 100-годишният юбилей на техникума. Там срещнах и своя учител по технология инж. Коларов, и той беше почти на 100 години. На следващата година починал.
Ето какво училище затри с един подпис "видинският египтолог", вероятно той въобще не е знаел за какво училище става въпрос.