29.09.2017 г.

Новата загадка


По добра традиция петък е ден за загадка. Кое е мястото на снимката?



27.09.2017 г.

Ориентационен план на София от 1924 г.


С удоволствие представяме поредната историческа карта на София, която вече е достъпна за всички вас на нашата страница. Става дума за подробен ориентационен план на столицата от далечната 1924 година. Планът е изработен и издаден от Ал. Петров и се е разпостранявал от Френската и международна книжарница, намирала се на бул. "Цар Освободител" 4а. Особено ценна характеристика на картата е, че тя съдържа подробна легенда, отбелязваща с номерация над 160 от най-важните обекти в тогавашния град.

Предната корица на на книжката с плана

За голям размер натиснете тук

Френската и международна книжарница на С. и Ж. Карасо



25.09.2017 г.

В софийската Бастилия (част 5 - страшните наказания в затвора)



След краха на България в Първата световна война започват съдебни процеси срещу "виновниците за войната" - министри, политици, висши военни, граждански лица. Сред съдените е и генерал Тодор Кантарджиев. Макар и впоследствие оправдан, той прекарва близо 6 месеца (ноември 1922 - май 1923 г.) в Централния затвор в София. Няколко години по-късно ген. Кантарджиев описва следствието, делото и престоя си в затвора в книгата "В софийската Бастилия или Централния затвор: Ада на Данте". В книгата генералът дава подробности за сградата, организацията, порядките и обитателите на софийския затвор. В няколко публикации ще предадем по-интересните впечатления на ген. Кантарджиев от софийската Бастилия.


Страшните наказания в затвора

Наказанията, които се налагат на затворниците за извършени в затвора провинения са: а) Оковаване в железа (прангата); 6) Бой с „гумата“; в) Карцер: обикновен и воден.

а) Оковаване в железа. Макар в наказателния закон да е предвидено наказанието строг тъмничен затвор — с окови, обикновено последните не се прилагат. Оковават се затворниците само в случаите, когато ги карат в града при следовател или в съда. Оковаването се състои от тежка дебела верига (пранга), заключена с един край за един от краката, а с другия за една ръка на затворника. Целта е да не може по пътя да избяга. За провинение оковават се затворниците за известно време и в килиите им.

б) Бой с „гумата". За известни провинения в затвора на затворниците се налага наказанието „бой с гумата“. Наказаният се оковава в „голямата пранга“, слиза с нея от етажа долу в дежурната стая, поваля се на пода, сяда му един на главата, а друг го бие с гумата, докато припадне. Свестяват го, след това на ново го бият до второ припадане. Пак го свестяват и завеждат обикновено в карцера. Такъв бе случая със затворника Пешо. Той бе избягал от арестантското отделение при Александровската болница. Бе хванат в града и докаран в затвора. Една вечер, всред тишината, се зачуха тежки стъпки и особно ритмическо дрънкане на вериги. Другарите се стреснаха и казаха: „Пак някого карат в дежурната стая да го бият!" Един погледна през прозорчето на вратата и каза: „Пешо откараха". След известно време пак се чуха същите, само по-бавни особни тежки стъпки и ритмическо дрънкане на веригите. Смазания от бой Пешо бавно отиваше във водния карцер. В продължение на много дни той не можал да седне. Този млад здравеняк бе заприличал на смъртник.

На 11.V. 22 год., при вечерната проверка, оказало се, че един затворник липсва. След дълго търсене, намерили го скрит на тавана на женското отделение. Едни предполагаха, че това бил направил с цел да може от там през нощта да избяга. Пашата предполагаше, че бил „загорял“, че през нощта щял да слезе при „женските“. След като затворниците бяха прибрани, килиите и антретата заключени, чуха се из коридора, откъм „колелото"за дежурната стая особно тежки и бързи крачки на няколко лица. Това бе скрилия се затворник и придружаващите го ключар, надзирателски палач. Слязоха в дежурната стая. Всичко навън замря, а в дежурната стая, затворника бил окован с прангата, повален на пода и бит с „гумата“ до вторично припадане и свещаване. Пак се зачуха в коридора тежки, но вече бавни крачки и дрънкане на проклетата "пранга", Бития до смърт караха във водния карцер. Оттам, след няколко деня, ще излезе сянката му! Колко е жесток човека към животните и подобните си!

Палачите. Не всеки може да има немилостивото сърце да бие така жестоко. Навремето имало особни палачи, които били нарочно повиквани от града, срещу възнаграждение. Когато бях в затвора, ролята на палач за бой се изпълняваше от неколцина помощ. на ключаря. Един от тях беше късия със сини очи Киро, от Бояна. Затворниците му се бяха заканвали, когато бъдат освободени, да го пречукат.

„Гумата". Затворниците най-много се плашат от "гумата". Когато се споменеше това име, всеки трепваше от страх! Това страшилище е нещо като част от гумата на файтонджийско колело. Дълга е около 60 см. и тежи около един килограм.

в) Воден карцер. Това е най-страшното за затворниците наказание. За него се само слушаше от лежалите в тоя карцер, но нямаше възможност да се види. На 15.V. 1922 год., един от старите, добре познат ключар, има любезността да ме заведе да ми покаже да видя това страшилище. То е ужасно! В под етажа, на дълбочина около два метра, между две дебели каменни стени са разположени една до друга три килийки с размери два метра дължина и 1 1/2 широчина. Тия килии, както всички такива в затвора, са предвидени за по един затворник. Обаче, по нямане достатъчно килии, във всяка такава се затварят по 3—4 затворника. В стените няма никакво прозорче. Светлина прониква само през решетката на желязната врата. Подът е циментиран. За да не може да се ляга или сяда, подът се покрива с пласт от десетина см. вода. По малка нужда се ходи през решетката. По голяма се ходи в една дупка на канала, който иде от нужниците на затвора. Има ужасна отвратителна смрад на извержения, амоняк и мухъл в и пред водния карцер. Затворникът е само с облеклото си. Може да му се разреши да има и една покривка (одеяло). Наказанието във водния карцер може да се продължава до един цял месец. Обикновено, битите с „гумата" веднага се пращат във водния карцер.

Обикновения карцер се състои от по-пространна килия с прозорче, все в подземния етаж. Наказания трябва да спи на голия циментов под. Разрешава му се да използва само една покривка. Както в този, така и във „водния“ карцер, само през два деня в третия се дава топла храна. В другото време - само черен хляб със сол! Разхождаме се един неделен ден в малката градина с "Пашата". Спира се последния пред едно малко прозорче на подземния етаж и ми казва: „Гледай, гледай, г-ле! Това е карцера! Гледай как се е свил този нещастник на кълбо на влажния и студен циментов под! Гледай с какво скъпо палто се е завил през главата и е смачкал хубавата мека шапка! Вероятно това е млад момък, галено дете на майка си! Да го види в това положение, тя би припаднала"!


Вижте също:



21.09.2017 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната снимка?



17.09.2017 г.

В софийската Бастилия (част 4 - религията и жената в затвора)


След краха на България в Първата световна война започват съдебни процеси срещу "виновниците за войната" - министри, политици, висши военни, граждански лица. Сред съдените е и генерал Тодор Кантарджиев. Макар и впоследствие оправдан, той прекарва близо 6 месеца (ноември 1922 - май 1923 г.) в Централния затвор в София. Няколко години по-късно ген. Кантарджиев описва следствието, делото и престоя си в затвора в книгата "В софийската Бастилия или Централния затвор: Ада на Данте". В книгата генералът дава подробности за сградата, организацията, порядките и обитателите на софийския затвор. В няколко публикации ще предадем по-интересните впечатления на ген. Кантарджиев от софийската Бастилия.

Религиозното възпитание на затворниците

Религията е основата на възвишението душата и облагородяването на сърцето. Без религия няма душевен живот и благородни чувства. Без религия човек остава в животинско състояние. Ето защо, във всички възпитателни и поправителни заведения на религиозното възпитание се обръща особно внимание. Обикновено при тия заведения има отделни богомолни заведения със специален грижливо избран религиозен персонал. Религиозното възпитание заема почетно място в програмите на заведението. И в нашето поправително заведение - централния затвор - е отредено особно място за молитвено заведение - църковен параклис. Предвиден е по бюджета и особен свещеник. Параклисът се намира на третия етаж на южното крило. Първоначално е бил уреден твърде просто. Постепенно е бил подобряван, изключително със средствата и работата на затворниците. Сега има доста добро устройство. Прилича на добре обзаведена и украсена малка черквица.

Архимандрит Антим Върбанов. Параклиса се обслужва от затворническия свещенник отец Антим Върбанов. Родом от Самоков, свършил духовна академия в Русия. Образован, интелигентен и усърден духовен пастир. Всеки неделен ден и всеки официален празник служи литургия. Специални псалтове няма. Такива всякога се намират измежду затворниците: осъдени попове, църковни певци или любители. Затворниците и затворничките не са задължени да се черкуват, когато има богуслужение. Отиват само желающите. Изобщо, малцина са желающите да посещават параклиса. Главната причина на това е остарялата източно православна религия, в която отдавна отживелите времето си обряди, заемат почти всичкото време на богуслужението. В параклиса богуслужението се продължава около 2 1/2 - 3 часа. От него на обрядната част се посвещава около 2 1/2 ч., а на проповедната 20—30 м. През всичкото това време затворниците трябва да стоят прави. А на затворниците, които по-голямата част от денонощието прекарват седнали или легнали, краката са отслабнали. Те не могат да издържат да стоят на крака 2 - 2 1/2 ч. При това някои от тях са боси или полу-боси. Обрядите не ги интересуват и не ги привличат. Една умела приложна (не отвлечена) проповед съдържаща утеха, надежда и пр., макар и от един час, би ги заинтересувала и привлякла. За целта най-подходящо е, ако проповедта, при хубаво време, се държи в голямата градина на чист въздух и животворно слънце. Там има възможност всички да бъдат седнали. Само при не добро време проповедта да бъде в църквата, като се приспособят седалища: дъски.

Слушах как негодуваха интелигентните затворници, че през време на преноса се били споменвали по 160 имена на живи и 60 на умрели. Това може да се прави в друго време, при особна молитва, но не да продължава времето за стоене на крака.



Жената в затвора

В затвора при липсата на случаи за изразходването на мозъчната и физическа енергия, в затворниците има твърде силно полово влечение и желание. Всяко виждане на жена ги силно дразни. Ето защо, в затвора не трябва да стъпва женски крак, точно така, както в Атонските монастири - Св. Гора, е забранено стъпването на жена. Това не се отнася до посещенията, които се правят при специални условия, на специално място т. е. до посетителките в гостната стая. В соф. централен затвор това правило не се спазва. Жените от женското отделение се довеждат за черкуване в параклиса. Те са повечето млади паднали жени, от слугинския и циганския елемент. Написани, нашарени, нацапани, накъдрени, някои деколтирани и с къси ръкави, къси рокли, с високи токчета чепици и с играющи на всякъде очи, се довеждат за черкуване в параклиса. Младата надзирателка, която ги довежда, по надежност не се много отличава от затворничките. На затворниците, които са в църквата, очите и  въображенията са в надзирателката и затворничките й. Затворниците, които не са в църквата, се трупат на вратата на коридора и гледат през стъклата.

От дружеството „Всях скорбящих радост" дохожда певчески хор, който пее през време на богуслужението. Хорът се състои от 15-20 дами от средната класа, от средна възраст и госпожици. Тяхното намиране между затворниците в църквата и преминаване по коридорите, облечени в модно облекло, е неуместно, дори и вредно. Още повече, че някои от тях са с весело настроение, при движенето из коридорите се смеят с глас и пр. Няма да споменваме нищо за посещението от някои от тях, макар и съвършено невинно и рядко, стаите на интелигентните затворници.

За да бъде църквата полезна, трябва затворниците да бъдат задължени да отиват на черкуване. Но трябва да им се дадат сгоди за сядане и да им се говори за религиозен и общ морал, а не да им се представлява представление. Никаква жена не бива да стъпва в параклиса. Така че, може да се каже, че на затворниците в централния затвор за поправление почти никак не се дава религиозно възпитание. А това е един от най-големите недостатъци на този затвор.

Един паметник в параклиса: През март месец 1922 год. донесох в затвора два средна величина латунени (перинчени) светилника, от по около 10 кгр., за пред царските врата на параклиса. Те бяха подарък от лежалите в затвора по чл. 4. братя Лазарови, притежатели на тютюнева фабрика в София. Имаха следните надписи на широката част на краката: „Църквата Софийският затвор. На небето ада, а тук член 4-й. Лежал 370 дена. От съда напълно оправдан. Д. Л. 1921 год. Обвинили го като следовател Шунтов и прокурор Лолов. Боже, Ти разбери защо!“




7.09.2017 г.

Новата загадка


И така, къде се намираме днес?



2.09.2017 г.

Да напълниш резервоара в Стара София


Автомобилът се появил за първи път по улиците на София в края на 19 век. През 20-те и 30-те години на следващото столетие той се утвърдил като обичайна и често срещана гледка в града. Въпреки че към 1938 г., например, булевардите и площадите на българската столица се кръстосвали от не повече от 2500 коли и камиони, нарастващият брой возила създал и нови потребности на пазара. 

Макар трафикът по улица "Съборна" през 1941 г. да не изглежда особено натоварен, вдясно на снимката се белее светещ глобус с надпис "бензинъ", подсказващ наличието на колонка за зареждане

Вечно гладният търбух на превозното средство трябвало периодично да бъде запълван с така нужното му гориво. За целта в София започнали да се появяват и първите "бензиностанции". За разлика от днешните си събратя, те не били в обособени сгради, а зареждането на бензин се предлагало под един покрив с много други услуги, свързани с поддръжката на автомобила.

В спомените си Драган Тенев разказва за единственото по това време място за пълнене на гориво в центъра на града, намирало се на улица "Раковски" в близост до Писателското кафене. Както отбелязва той, в началото сипването на бензина ставало "направо от варели с ръчни помпи" или "със специални кофи с чучурки". Постепенно София се запознала и с бензиноколонките. Най-често ставало дума за единична колонка за зареждане, разположена пред работилница, гараж, автомобилно представителство или магазин, предлагащ същевременно цял набор от стоки като масла, гуми, части и други необходимости. 

Собственик на магазин за автомобилни принадлежности позира с монтираната отпред бензинова колонка SATAM. Колонката е снабдена с два видими стъклени цилиндъра, през които преминава и се измерва горивото, преди да се налее в превозното средство. Кадърът вероятно е от 30-те години.

Както се вижда от запазените фотографии, обикновено колонката и прилежащият й малък резервоар се намирали върху самия тротоар край улицата. Както повелявали световните тенденции, елегантните приспособления завършвали с голям бял кръг или кълбо на върха, върху които с черни букви за сведение на шофьорите била изписана така важната и до днес за тях дума "бензинъ".

Бензинова колонка, инсталирана между автомобилно представителство и гараж, 30-те години


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...