20.10.2017 г.

Новата загадка


По утвърдена традиция петък е ден за нашата загадка. Кое е това оживено място?



16.10.2017 г.

Уличните продавачи


Из "Улици, хора, събития" на Димо Казасов

...Но тогава уличното монотоние се нарушаваше от дрезгавите, неуморими и неумолими провиквания на уличните продавачи, които днес са почти изчезнали. Всеки от тях упражняваше гласовите си данни в определено време на деня.

Най-ранобудни бяха салепчиите, които работеха само през зимния сезон. Още в тъмни зори техните сипкави гласове разнасяха рекламата на едно изчезнало вече от пазара питие: „Сааалеп, сааалеп! Шри гуша, вади кашлица“. Това питие се приготвяше от корените на едно много разпространено из нашите полета растение под същото наименование, с хубави, подредени в грозд виолетови цветове. Продавачът имаше наредени турски кафени чаши в една запасена около кръста му тенекиена поставка. В едната си ръка той носеше салепа в голям меден съд с прикрепено към дъното му огнище, а в другата — тенекиен съд с вода за измиване на чашите. Една кафена чаша от това подсладено, горещо и пихтиеобразно питие се поднасяше срещу 5 ст., а половин чаша срещу 2 1/2 стотинки. Питието се посипваше с един стрит на прах с остра лютивина корен, наречен джинджифил.

Улични търговци в началото на Цариградско шосе след Орлов мост

След салепчиите поред идваха симитчиите и млекарите, а след тях халваджиите, бозаджиите и сладкарите. Известно време халваджиите продаваха едновременно и боза, но по-късно това съжителство се прекъсна като обременително. Че то действително беше обременително, ще се опитат да покажат следващите редове. Всеки от тия улични продавачи разполагаше с подвижен инвентар, състоящ се от една кръгла дървена табла с диаметър 80 см до 1 метър; една триножна дървена стойка, завършваща на горния си край с малък обръч; едно дървено, обковано с обръчи ведро за боза, една малка и една по-голяма тенекиена чаша за боза, към които стояха споени дълги тръбички, през които обикновено се пиеше течността; един тенекиен съд за вода и един увит от парцали кравай, който се слагаше на главата и служеше за поставка на дървената табла с халвите. Продавачът носеше, ловко прикрепена на главата си таблата с трите асортимента халва — тахан, бяла с орехови ядки и цветна с брашно. В едната си ръка държеше стойката, а в другата ведрото, окичено с тенекиения съд за вода и с чашите за боза.

Продавач на боза в покрайнините на София, около 1916-17 г.

Натоварен с тоя инвентар, халваджията с опната от напрежение снага, с превит от тежестта врат и с набръчкано от мъка чело, обикаляше от ранна утрин до късна вечер улиците, огласяйки ги с меланхоличната извивка на пресипналия си глас.

Тук-там със светнали от радост очи ще прехвърчи дете с още неизсъхналите по бузите му сълзи, с които е измолило своето стиснато в ръчичката му петаче (2 1/2 ст.) или рупче (5 ст.) за халва или боза! За едно от двете! И никога за двете!

Ще сложи продавачът стойката на земята, ще я повърти, за да я закрепи върху неравния терен, ще се наведе предпазливо, за да сложи от другата си страна ведрото с боза, ще вдигне двете си ръце и внимателно ще снеме тежката, превила врата му табла върху закрепената стойка. А след това с приветливо търпение ще зачака с парче жълта хартия, наречена халваджийска, детето да направи своя избор. Ще отреже за петаче или рупче парче халва, ще прибави към него с благосклонност няколко отронили се трохи с думите: „на, това пък от мене, да пораснеш“, ще поизтрие с ръкава си хремавия си нос, ще извика, обръщайки се на вси страни: „Халва, халва, боза рязка, сладка, каймаклия“, и сред мълчанието на улицата ще поеме с примирение и търпение своя път. И тъй от ранна утрин до късна вечер! Грохнал от изтощение ще се върне в тъмното, влажно, неизмазано мазе, наречено бозаджийница, ще захапе коравия комат, топейки го сегиз-тогиз в боза, и като труп ще се строполи върху постланата на пода рогозка. И там, стъпил в царствените дворци на съня, ще се окаже в средата на своите близки, които от дълго време е оставил в македонските и албанските селища. Имаше бозаджии и халваджии и от Радомир, но те не бяха много.

В пасажа "Свети Никола", 1917 г.

Симитчиите принадлежаха към по-облагодетелствувания продавачески бранш, тъй като едната им ръка беше свободна. Те носеха само таблата с покритите с чергица симити и гевреци и стойката за нея. Освен това те не работеха толкова дълго през деня. Тяхната дейност приключваше към обяд.

Следобед най-оживен беше алъшверишът на сладкарите, които, предпочитайки уличните кръстовища, най-често се навъртаха около джамията „Баня-баши“. Какво беше тяхното дразнещо апетита на децата лакомство?

В една неголяма, но дълбока тенекиена тавичка, разделена радиално на 6 триъгълни секторчета, бе излята съблазнителнатастока, състояща се от шесг вида жилави като клей сладка. На едно приспособление към тая тавичка стояха прикрепените две чаши с вода — в едната бяха потопени чистите, а в другата употребените лъжички. Но това не бяха обикновени лъжички, а малки, плоски, направени от желязо триъгълни лопатки. Пристига клиентът и не без известно колебание показва с пръст кое сладко си е избрал. Продавачът отгребва полагаемото количество от сладкия клей, завъртява лопатката, докато проточилото се съдържание се откъсне от масата, и с дъгообразен жест го поднася на клиента. Последният според темперамента си или бавно и сладострастно ближе клея, или лакомо, но не без усилия го къса със здравите си зъби. Старателно облизаната лъжичка се поставя в чашата за употребените прибори. Свършат ли се чистите лъжички, съдържателят на амбулантната сладкарница почва да изтрива с един парцал употребените и да ги поста я в чашата за чистите, напълно уверен, че е възстановил първоначалната им девственост.

Трамвайната спирка при гарата, 1917 г.

Това пътешествие на лъжичката от едната до другата чаша през устата на клиентите не безпокоеше, разбира се, санитарните власти. Не ги безпокоеше и пестеливото изплакване на чашите за боза, както не ги тревожеха и ножовете за халва, които бедните продавачи често облизваха.

Тия характерни явления създаваха оживлението на инак апатичната и меланхолична софийска улица. В нея с кобилици на рамо се подвизаваха продавачите на приготвеното в купички кисело мляко. Нея кръстосваха и хлебарските работници с рабоши в ръка и кошове на гръб. Из нея се търкаляха количките с плодове и зеленчук. По нея битпазарските посредници развяваха закупените стари вещи. В нея амбулантните търговци предлагаха своите демодирани и дефектни галантерийни, кинка-лерийни и манифактурни стоки. Над нея се носеха и благоуханията на току-що извадените от фурната македонски гювечи.

Продавач на кисело мляко, около 1916-17 г.

По бул. „Мария Луиза“ стърчаха доста обемисти тенекиени казани, в които сред загрят сос се върдаляха кървавици, пълнени шерденчета и редица други спечелили гастрономическа слава карантии, които се предлагаха срещу 5 и 10 ст. на проходящите. Мирисът на тая амбулантна кухня се сливаше с благоуханието на разположените в съседните градинки скари, върху които измъчени цвърчеха прославените софийски кебапчета.

Централната столична улица дишаше и от нейното дихание се излъчваше специфичен аромат.


13.10.2017 г.

Новата загадка


Петък - пазарен ден! Нека се слеем с шарената тълпа и да се потопим в атмосферата на седмичния софийски пазар. Кое е мястото на снимката?


Кадърът е любезно предоставен от Христо Алексиев.


8.10.2017 г.

Какво изисква полицаят при внезапна проверка на моторни коли (1935 г.)


Из "Пътеводител на София" (1935 г.), съставил Смил Ангелов


Какво изисква полицаят при внезапна проверка на моторни коли

I. От Шофьора.

1. Свидетелството за правоуправление, редовно заверено за тази година и позволително (за любителите зелено картонче, за 800 лева, а за професионалистите — червено картонче за 200 лв.).

2. Да носи полицейско свидетелство за автомобила, редовно заверено.

3. Да носи квитанция от „Бюро мерки и теглилки" за редовно проверен таксиметров апарат — ако има такъв.

4. Да е вежлив, трезвен и прилично облечен.



II. За автомобила.

1. Два фара отпред с малка и голема светлина, едно флагче отзад до полицейския нумер с бяла и червена светлина, осветление при пътниците и таксиметровия апарат.

2. Два контролни полицейски номера, четливи, чисти и пломбирани, да не се закриват от бронята.

3. Изправни звукове сигнали — тромбата е задължителна, сирената и подобни сигнали са забранени.

4. Аптечка пълна.

5. Резервна гума, инструменти.

6. Тарифа, пломбиран таксиметров апарат, околовръстна 5 см. бяла линия за таксиметрите.

7. Табела за броя на местата (ако е за междуградски или курортни съобщения), вписани в свидетелството за пущане в движение.

8. Приличен вид, здраво чергило, тапицерия, стъкла, да няма багаж по калниците и степалата.

9. Две, (ръчна и крачна) независими една от друга спирачки, които да спират колата при пълен товар и стръмнина от 25°/00

10. Изправно звукооглошително гърне, (особено за мотоциклетите) за да се движи колата безшумно.

Забележка: Военните и дипломатическите автомобили се освобождават от преглед.



Максималната скорост за моторните коли в населените места

Според правилника за движението на моторните коли скоростта, с която могат да се движат те в населените места е: 15 клм. в час, а при пресичането на улиците, преминаването покрай трамвай, през места където има силно движение и събрани много хора, а също и на завоите, скоростта трябва да се намалява до 8, а даже и до 5 клм. в час.

На провинилите се се налагат глоби и се лишават от правото на управление моторни коли.


6.10.2017 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната снимка?



1.10.2017 г.

Циганският квартал в Стара София


Освобождението заварва София с население от 11 694 жители. В пъстрата народностна картина на града статистиката на софийската община преброява и 757 цигани. По това време бъдещата столица е структурирана като характерно ориенталско селище, разделено на махали. Сред тях място намира и циганската махала, разположена отвъд Владайската река - извън границите на тогавашния град. 

Описание на циганското поселение край София дава още Dick de Lonlay, посетил града през 1878 г., следвайки победоносния ход на руските войски: 
"Циганите, които са доста в София, населяват покрайнините на София, главно квартала по пътя за Ниш. Покрай този квартал тече Владайската река, върху която е прехвърлен един от най-старите мостове и който някои смятат да датира от времето на римляните."
Въпреки че мащабните трансформации, през които преминава София през следващите години, заличават напълно махленската структура на града, циганският квартал запазва не само местоположението си, но и своята обособеност. С изграждането на железопътната линия Белград-София-Константинопол и откриването на новата столична гара през 1888 г. махалата на софийските цигани се оказва сместена непосредствено между този важен железен път и булевард "Мария Луиза", свързващ гарата с централната част на града. 

Циганската махала, отбелязана на сравнителния План на София 1887-1912 на геометър Пищачев

Екзотиката на циганското поселение прави впечатление не само на гостите на града, но и на старософиянци, които рядко пропускат да споменат по няколко думи за него в своите спомени. Подробно и живописно описание на циганския квартал от края на 19 век ни е оставил Георги Каназирски - Верин. Ето какво разказва той: 
"Когато чужденецът влизаше в Столицата, откъм гарата, която беше още нова, прясно боядисана, с малка градинка на площада и в нея малък бюфет и оркестър с физармоника, в дясно от градинката той виждаше голямо неравно поле, по което пасяха стада овце.... 
В ляво на същия булевард, малко по-долу, почти до ъгъла на ул. „Гробарска“, същият чужденец виждаше друга интересна гледка. Стотина малки бараки, фантастично облицовани с газови тенекета, с врати от амбалажни сандъци съставляваха прочутата тогава циганска махала. По средата имаше малка двуетажна паянтова полусрутена къщичка, в която живееше „царибашията“ или циганският цар. На празното място пред къщичките се излежаваха циганки и циганчета с разноцветни шалвари, които тичаха подир минувачите, за да изпросят една пара: „Чичо, давай ми едно петаче, да ти дава Господ живот и здраве!“ 
Често по прахоляка на тоя мегдан се разрешаваха циганските спорове, които понякога се израждаха в грозни побоища, от които разтърваните съперници излизаха непознаваеми, окървавени и опрашени. Дълги години софиянци протестираха, че на такова видно място се търпи тоя квартал, но поради „изборни съображения“ (циганите се използуваха от всички правителства) никое правителство не се решаваше да вдигне тоя квартал. 
Днес на това място е дирекцията на столичните трамваи и литографията „Балкан“. Единствен спомен, останал от циганите, е циганската механа, която беше прочута със своето хубаво вино, и която и днес се посещава от мераклии софиянци."

Кварталът, заснет в движение от преминаващ влак, около 1900-1910 г.

Сред очевидците от епохата е и Райна Костенцева, която описва и последващата съдба на квартала: 
"Доста изразен белег на ориенталски град на младата българска столица по онова време придаваха и циганите. Както споменахме, те бяха установили своя лагер на изток от Централната гара, по посока на железопътната линия за Пловдив, в местността Кюлюците - там, където се изхвърляха отпадъците на София. Къщичките им, т.е. копторите им - малки, ниски, наредени една до друга, - сякаш бяха сглобени от карти за игра. Те често ставаха жертва на бурите или на придошлите води. Най-характерното нещо за тези пренебрегнати жители на София тогава беше, че живееха в смрад и нечистотии. 
...След години циганите бяха преместени на улица "Татарли" - централната улица в тяхната махала и квартал Коньовица."
Из живота в махалата, пощенска картичка


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...