27.10.2017 г.

Княз Батенберг пристига в София


Дописка на в. "Курие д'Ориан", препечатана във в. "Зорница", 12 юли 1879 г.



Пишат ни, казва Курие д'Ориан, от София

1 юли. Днес по два часът след пладне княз Александър влезе тържествено в столицата на България.

Никога прием не е бил по-бляскав, не по-малко от 20 000 человеци бяха отишли пред Н[егово] В[исочество] до Русенските врата, дето беше издигната една триумфална арка; там на княза се поднесе, по предание, хлябът и солта.

В градът множество голямо следваше по Н. В., който яздеше на кон придружен от свитата си, от Управителя и от Градския съвет.

Купове селяни от двата пола окружаваха множеството и цепеха въздуха с възторжени ура!

Всичките прозорци бяха попълнени с хора и свякой дигаше по едно знаме или кърпа при шествието на княза.

Улиците бяха обкичени с множество знамена и постлани и на всяко кюше бяха въздигнати триумфални врата.

Н[егово] В[исочество] отиде право в църквата, за да ся благослови. После ся заведе в палатът, дето го посрещнаха депутатите, министрите, генералите и пр.

Князът има войнишка наружност; физиономията му вдъхва съчувствие; калпакът чудесно му прилича.

Вечерта осветление; никога София не беше видяла толкова светила; в улиците светеше като ден. Хиляди фенери осветяваха града, освен свещите по прозорците. Всяка народност беше поставила знамето си; всяка къща беше накичена със знамена. Градината срещу княжевский палат беше пълна със свят.

По-после един отряд с маршали, с музика начело, мина през главните улици, последван от купове народ.

Музиката и множеството отидоха пред палата, Н[егово] Височество ся яви на балкона и каза на народа едно кратко словце. Песни ся чуха от вред. Празненството и възторгът ся продължиха до утрото. Продавниците, кафенетата и прочие никак не ся затвориха.

2 юли. Днес, понеделник, друго осветление, нов празник. Улиците са като вчера, посещенията непрестанни; селяните и селянките пак идат. На всякъде владее порядък най-съвършен и, голямо чудо за една нова страна, ни едно запиране не стана.

Князът посети лагера, който отстои на 2 км от града. Така Н. Височество при всичкото си дълго пътешествие не губи време.

Щях да забравя да спомена за осветлението на планината Витоша. Големи огньове осветиха небето, светлината и снегът произвеждаха очарователна противоположност.

Забележихме със съжаление, че мюсюлманите не ся показаха в това обстоятелство. Те останаха всички у дома си, печални и безмълвни; жилищата им ся отличаваха от другите по отсъствието на знамена и светлина. Това поведение е, по моето мнение, твърде неполитично.

3 юли. Днес, вторник, истото възхищение: осветление както вчера и завчера. Улиците пълни със свят и коля. Князът промина из града вчера и днес: възторжени викове се чуят от вред; всяка вечер множеството ся натиска пред княжеския палат. Снощи българи от двата пола като виждаха, че само един прозорец, прозорецът на княза беше осветен, запитваха едни други: Защо не ся ожени князът?

4 юли. Днес, сряда, ще ся проверят правителствени служби, ковчежничествата и прочие.

Утре, казват, ще има угощение в палата и едно парламентарно събрание за няколко дни, много висящи въпроси ще ся решат в това събрание.

Чест на народа на българската столица, който ся показа достоен за благодеянията, ако и не пълни, които днес притежава.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...