20.04.2018 г.

Новата загадка


И така, кое е мястото и какво е събитието?



16.04.2018 г.

Снимка на месеца: Трамвайно депо "Мария Луиза"


Днес имаме приятната задача да представим една рядка и вълнуваща фотография от зората на трамвайния транспорт в българската столица, запечатала първото депо с няколко от най-ранните трамвайни коли на София. Фотографията може да бъде датирана около самото начало на 20 век, вероятно съвсем скоро след пускането на трамвайното движение на 1 януари 1901 г. На снимката освен сградата на депото се вижда и част от подвижния състав (коли с номера 1, 12 и 19). По това време градът разполага с 25 мотриси и 21 километра железен път. 


Депото е изградено през 1900 година от белгийския концесионер на столичните трамваи. Разполагало се е на пресечката на булевард "Мария Луиза" и ул. "Клокотница", където сградата с висока историческа стойност е запазена и до днес. Дълги години (до изграждането на депо "Красно село" през 1934-5 г.) това е единственото трамвайно депо в София. Тогава то служи и като работилница за ремонт и поддръжка на подвижния състав. Сградата е част от по-голям комплекс, включващ административна сграда и парна електроцентрала, захранвала с електричество трамвайната мрежа. 

Повече можете да прочетете тук:

Софиянци се страхували от първите трамваи
Електроснабдяването на София (1900-1937 г.)


13.04.2018 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната снимка?



11.04.2018 г.

София от самолет (края на 20-те години)


Днес представяме три редки въздушни снимки от края на 20-те години на част от София, която не виждаме често от такава перспектива. Кадрите на практика са свързани и вървят по протежение на булевард "Дондуков" от пресечката с "Раковски" и на някогашната улица "Регентска" (днес "Янко Сакъзов") от паметника на Васил Левски. Фотографиите обхващат в цялост несъществуващите днес Гвардейски и Артилерийски казарми, на чието място по-късно е изграден паркът Заимов.

Поглед над булевард "Дондуков" между улиците "Раковски" (горе) и "Васил Левски" (долу). Вижда се пресечката с улица "Стара планина" и строежът на днешното училище "Пенчо Славейков" (тогава сграда на Първа мъжка гимназия).

Продължаваме по булевард "Дондуков" след пресечката с булевард "Васил Левски". В левия край се вижда паметникът на Васил Левски. Различават се също така Царският гараж и сградите на Гвардейските казарми в долната лява част на снимката.

Заключени между улица "Регентска" и булевард "Дондуков" са сградите и плацът на Артилерийските казарми, на чието място днес е паркът Заимов.

Приблизителен обхват на кадрите върху карта на София от 1928 г.

30.03.2018 г.

Новата загадка


Днес ви питаме откъде е направена тази любопитна снимка и какво се вижда на нея?


Фотографията е любезно предоставена от г-н Христо Алексиев.


26.03.2018 г.

София преди и сега: Градската градина


Създадена още преди Освобождението, Градската градина и до днес остава сърцето на столицата, край което са разположени ключови обществени сгради. Паркът претърпява множество промени през годините - изменят се зелените площи и растителността, алейната мрежа, парковата мебел, украсата. Премахнати и подменени във времето са някои от характерните елементи като оградата от ковано желязо и оригиналният чугунен фонтан. Промените донасят и нови елементи, някои от които са запазени до днес.

За днешното сравнение сме подбрали няколко исторически фотографии, запечатали Градската градина в един сравнително кратък отрязък от нейното развитие - времето около 1930 г. Впечатление на съвременника ще направи гъстата зеленина на тогавашната градина. Разбира се, при сравнението трябва да се отчете и разликата в сезоните. Наблюдателното око ще открие още куп по-големи и по-малки подробности, които отличават двете епохи. 

Поглед от пейките на Градската градина към Народния театър


Изглед в посока на някогашното Градско казино (днес СГХГ), вижда се и старият чугунен фонтан


Поглед към улица "Съборна", зад гърба на фотографа е театърът


Градската градина в ъгъла между караулното на Двореца и хотел "България"

Приблизително на това място през 1949 година е изграден мавзолеят на Георги Димитров. След неговото премахване мястото продължава да очаква по-добри дни.


23.03.2018 г.

Новата загадка


Рядка снимка от покрайнините на някогашна София. Откъде е правена и какво се вижда на нея?



20.03.2018 г.

Училище “Иван Вазов”, Павлово


Крикор Асланян

Учителската си кариера започнах по чл. 64 като учител по “трудово обучение” в 107 Основно училище "Ламби Кандев", кв. Семинарията, а след 45 дни ми предложиха място в 25-СПУ, но пак като заместник.

В края на учебната 1961/62 година в един от шестите класове оставих 6 или 7 души на поправителен изпит по “трудово обучение”. Нечувано и невиждано в историята на българското образование от 681 до 1962 г. Викаха ме в Министерството и ми предложиха да поправя двойките на тройки. Отказах! В един от своите безконечни “тезиси”, бай Тошо беше казал: “Труд, труд и пак труд”. Позовах се на този цитат и ме оставиха на мира. 

Но трябваше да работя и да издържам семейство. Някъде по средата на август пак отидох при инспектора да го моля за работа. “Искаш ли да те направим “базов учител” - ме попита той.  Да, - отговорих аз, макар да нямах понятие какво означава това. “Съгласен съм, съгласен съм" -повтарях аз, да не би да се разколебае. И така попаднах в 5-то СПУ “Иван Вазов”, кв. Павлово, София.

Навремето Павлово беше като малко курортно селище. С едноетажни или двуетажни еднофамилни къщи, заобиколени с китни дворове, цветни лехи, асми и беседки, с кичести люляци и множество плодни дръвчета, прекършили клони под тежестта на вкусни и сочни плодове. Животът в квартала беше спокоен и мирен, далеч от шума и суетата на Столицата. Хората бяха възпитани и добронамерени, такива бяха и децата в Павлово.
 
Стара къща в Павлово.

Такива къщи се брояха на пръсти, повечето бяха малки скромни къщички, в които “павловци” живееха от няколко поколения. В една такава къщичка през далечната 1921 година се открива първото основно училище, което жителите на квартала единодушно кръщават на името на починалия неотдавна Народен поет и писател Иван Вазов.

Въоръжени с възрожденски ентусиазъм и плам, съкварталци, родители, деца-бъдещи ученици се борят за раждането в Павлово на първото огнище на знания и култура. По старите жители на квартала си спомнят Мара Шивачева - първата учителка в новосъздаденото 5-то Основно училище. 


За развитието и разрастването на училището, за осъществяването на една трескава народополезна дейност, дават своя дан и Антон Дертлиев, Галина Пашева, Евдокия Найденова, Любка Яворска, Вера Антонова, както и директорите Рада Доросиева, Йосиф Йосифов, Матеева, Василка Кочева.

На 24 януари 1949 год. става официалното откриване на новата двуетажна сграда, а през следващата 1949/1950 година се разкриват паралелки в 8, 9, 10 и 11 клас. През 1950/51 учебна година завършва първият випуск на 5-то Смесено средно училище "Иван Вазов".


Но сградата вече е малка да поеме всички желаещи да учат в това авторитетно учебно заведение. Директор, учители, родители и ученици спретват ръкави и с доброволен труд изграждат 3-ти етаж. От близката река извличат камъни, чакъл и пясък. Изграждат отделна сграда за работилници по трудово обучение, технически кабинети по двигатели с вътрешно горене и електротехника. На новопостроените спортни площадки спортуват не само ученици, но и някои учители.

През един  слънчев септемврийски ден, въоръжен със заповед за назначение като “нередовен” учител по трудово обучение, застанах пред заключените врати на сградата, намираща се на ул. "Кирил Янев" 31 (сега ул. "Симеон Радев").
5-то беше изключително авторитетно училище. Там бяха събрани все опитни, интелигентни учители и учителки. Всеки един от тях беше майстор по специалността си. Неслучайно 5-то беше “базово” на  “Централния институт за усъвършенстване на учители”. Работехме в тясно сътрудничество с методистите на института, прилагахме най-новите методики по обучение и често изнасяхме открити уроци пред курсистите на Института. Тук идваха на специализация учители, директори и даже инспектори от цялата страна.

Първата ми среща с директора Йосиф Йосифов беше много кратка. Той беше много деен човек и времето му беше разчетено. Изглеждаше добряк на около 50 години. И действително, само след две години празнувахме 50-годишния му юбилей. Снимката отдолу е от честването на юбилея. Йосиф Йосифов е в средата с очила. 

На тази снимка е целият колектив на 5-то - юбилярът, целият учителски колектив, помощният персонал, домакинката на стола и главният готвач на ученическия стол
  
Йосиф Йосифов беше от с. Върбовка, близо до град Павликени, беше литератор по специалност. Създаването на “опитно поле” беше негова идея и той не жалеше труд и време, за да имаме големи добиви на моркови. На това “опитно поле” основно работеха учениците в часовете по “селско стопанство”, но при нужда се включваха и учители, като бригада.

Сред най-опитните учители се открояваха:

Български език - Н. Иванова, Лукса Димитрова, Анелия Тафрова.
Математика преподаваха ветеранът Лазаров, Койна Кокинова, Й. Щъркова, а по-късно и красивата,  но изключително строга Кънчева.
Физичките се оглавяваха от Спасова и младата Бойчинова, която замести Лазарова, съпруга на математика Лазаров. 
Химичките Лиляна Рохова и Генкова скоро напуснаха  училището и на тяхно място дойдоха Илкова и Анна Абаджиева.
Френски език преподаваше Емил Клайн, изключителен интелект и водещ преподавател по френски език в София. Един от първите въвели “аудио-визуалната” методика при преподаване на чужди езици.
Английски преподаваше Капка Маринова, а немски Терзиева.
Катя Димитрова и красивата Павлова преподаваха руски език..
Заради  “политехническия“ профил на училището Хубанов и Цанев преподаваха съответно електротехника и двигатели с вътрешно горене. По трудово обучение Иван Иванов - дървообработване, Л. Николова – шев и готварство. Обучението по металообработване и машинознание осигурявах аз.
Учителка по биология и естествени науки беше Ножарова, по пеене Карастоянова, а след нея цигуларят Красимир Гатев. Художникът на квартала и учител по рисуване беше Панайотов. 
История преподаваха двама – Дочо Николов и Динко Карадинков. Вторият беше партиен секретар на училището, вманиачен комунист и комсомолски деятел, който след 1989 год. казват станал върл “седесар” - нищо ново под небето!
География преподаваше зам. директорката Байкушева и Георги Манев. Той беше създал метереологична станция, в която дежуряха целогодишно наши ученици и подаваха данни на Централната метео станция в София. Макар и изключително строг и взискателен до педантизъм, учениците го обожаваха. Ерудиран, с богата култура, владееше перфектно материята. Ежегодно организираше научни походи по които ученици и ученички лудееха. Спомням си  за една  - с лодки по река Марица, от изворите до вливането й в морето.
Трудовото обучение в прогимназията се дели на "металообработване" и  "дървообработване" за момчетата, а момичетата учат "шев" и "готварство". Така беше от 5 до 7 клас. В 8 клас по металообработване се изучаваха някои основни металорежещи машини, а също така "приложна електротехника". Това изучаваха и момичетата. Учехме ги да поправят котлони, ютии и предпазители (бушони), правеха елементарни ел. табла  с проводници, свързващи малки ел. крушки, захранвани от плоски батерии. 

В 9 клас всички - момчета и момичета - изучаваха "Машинизнание". Тогава започваше и "производственото" обучение, което се състоеше от теоретическа част и практика.  Часовете по Теория провеждахме в училището, а практиката - в съответни предприятия. Учениците участваха в производствения процес и накрая държаха изпит и получаваха разряд. Имаше ученици, които след завършването на 11 клас, започнаха работа в завод 12. 

Откритите уроци бяха като театрално представление, при което ролите биваха предварително раздадени. Нито един преподавател не изпитваше пред гостите слаби, изоставащи ученици, каквито има в много класове. След урока методистът от Института и гостите обсъждаха работата на учителя, неговата методика, задаваха въпроси, изказваха мнение за урока и подготовката на учениците.

Дългогодишното ми участие в самодейни театрални трупи ми помагаше много при такива уроци. Учениците знаеха, че когато има гости, всички трябва да се надпреварват да вдигат ръка, а пък учителят знае на кога да даде думата.

По Комсомолска линия в училището беше създаден "Клуб на интереси" с различни секции. Учениците се записваха в тях според собствените си вкусове и предпочитания. На мен повериха секция "театър и кино". По време на сбирките на клуба говорехме за нашумели театрални постановки, нови филми. Изнесох им беседа "Как да гледаме театър", въобще беше интерсно и все повече ученици желаеха да участват в този клуб.

Един ден, след практическите занятия в Развойната база, дойде Снежка Георгиева, която беше от театралната група.
- Днес от 14 часа има предпремиерно представление в Младежкия театър, искам да Ви поканя. 
- Каква е пиесата и защо смяташ, че ще ми хареса? - попитах, крайно учуден от поканата. 
- Елате, няма да съжалявате, - настояваше тя, много е интересно!
- Добре приемам, - казах аз, заинтригуван от нейната настойчивост.

Пред театъра беше пълно с ученици. Не се виждаше нито един възрастен човек. Тя ме дръпна настрана и ми каза, че представлението е САМО за ученици и учители не могат да присъстват, защото след спектакъла ще има обсъждане с участието на актьорите и постановчика.  

Когато влязохме в залата на Младежкия театър, светлините току-що бяха загасени. На 6 или 7 ред имаше две  крайни кресла, явно запазени за нас. Седнахме! Завесата се вдигна. Героите се оказаха ученици и учители и директорът на училището. Главният отрицателен герой беше партийният секретар на училището, казваше се ДиМко КарадиМков. Стоп! В нашето училище партиен секретар беше ДиНко КарадиНков - учител по история. Беше променена само една буква. Една единствена! Явно съвпадението не беше случайно, както и поканата на моята ученичка. Пиесата се казваше "Да отворим прозореца" и автор беше известният детски писател Цветан Ангелов, чиито три дъщери учеха в нашето училище. Режисьор-постановчик на пиесата беше Гертруда Луканова, чиято най-малка сестра Мария беше наша ученичка. Двете сестри на Андрей Луканов.

Няма да разказвам съдържанието на пиесата, но на сцената бяха изтипосани мекушав директор, завеяна учителка по математика, симпатичен учител по физическо възпитание и най-вече един злобен и тесногръд партиен секретар. Главната героиня - ученичка в 11 клас-  го беше зашамарила заради непристойното му поведение и той настояваше тя да бъде изключена.

Най-интересното започна с обсъждането на пиесата. Всички ученици ставаха и казваха, че все едно действието се развива в тяхното училище. Сякаш тези окарикатурени учители са във всички училища. Аз слушах, но нямах право да взема думата. Присъствах нелегално, но със знанието и личната покана на Гертруда Луканова. Снежинка се познавала с един от актьорите и решили да ме поканят да видя постановката. След като обсъждането приключи, бях поканен зад кулисите на разговор с Луканова. Предложи учениците от 5-то да  посетят колективно едно представление - цялото училище, а след това в самото училище да се проведе среща с актьорите и обсъждане на пиесата. 

Още на следващия ден Карадинков знаеше за спетакъла и забрани категорично на учениците да гледат пиесата. Естествено, не остана нито ученик, нито учител да не отидат да видят пиесата.

През 1966 година училището беше разделено на  прогимназия и гимназия, като две самостоятелни учебни заведения с двама директори, двама зам. директора и т.н.

През 1991 год. бе 70-годишният юбилей на Пето училище, на чието тържество бяха поканени немалко бивши учители и бивши възпитаници. Училището беше вече само прогимназия с направление фолклор - народна музика, песни и танци. Учениците изнесоха прекрасен юбилеен концерт, след който група бивши ученици и бивши даскали отидохме да се почерпим в една механа на "Римската стена". Сметката плати Димитър Баров - един наш бивш ученик станал известен международен юрист.

Вярвам, че през 2021 година Пето училище "Иван Вазов" - Павлово достойно ще отпразнува своя 100-годишен юбилей и ще заеме своято място сред флагманите на софийските училища.


16.03.2018 г.

Новата загадка


Къде е правена днешната снимка?



5.03.2018 г.

Шоколадна фабрика "Велизар Пеев"


Статия из вестник "Стопанска България", бр. 13 от 1930 г.

Шоколадна фабрика В. Пеев — Акц. Д-во, София



Срещу халите на ул. „Екзарх Йосиф" от две големи витрини на едно новопостроено красиво здание са изложени шоколади и бонбони в най-изящни опаковки. Защо не се създаде наистина закон за явната съблазън? Не са ли ония витрини такава съблазън за жените и децата и голяма опасност за кесиите на съпрузите и бащите?

Магазин на "В. Пеев" на улица "Екзарх Йосиф"

Като завиеш по шумната улица "Ломска", изпречва се пред тебе фасада в същия изящен стил. Вътре са помещенията на фабрика Пеев.

Четириетажно здание. Фабриката съществува наистина от 30 години, но зданието е ново.

Морският инженер Велизар Пеев ръководи работата. Морски ииженер! Не за туй ли едни от иай-изящните кутии на Пеевите шоколадени бонбони напомнят цвета на леко развълнувано море при светъл слънчев ден!

Крайно любезен и напълно запознат с работата си човек.

*

Фабриката "В. Пеев" на улица "Вашингтон"

В най-горния етаж на зданието, в просторна зала са струпани множество чували, пълни с какао. 46 вида какаови зърна, между които и финото какао от Ява и Цейлон. Действително никакъв горчив дъх не иде от ония зърна.

В същото помещение какаовите зърна се смесват и се образуват пропорциите за различните видове и качества шоколади. Специалната машина очиства зърната от люспите им, додето се получи, след отвиване, чистото зърно, което се поставя в нова машина за изпичане чрез дървени въглища. Друга машина чака, за да изстуди зърната; последните отново влизат в машина, която да ги доизчисти от люспите. Нещо повече — в машините има и няколко магнита!

— За какво са пък те?
— За да прибират всяка металическа стърготина, която евентуално би останала някъде из тях и би минала в шоколада. Ето, гледайте, — обяснява г-н Пеев, тук на тоя магнит са се залепили две малки телени нишки. Какво би станало, ако бъдеха допуснати в шоколада? Чрез тия многобройни и силни машини консуматорите са напълно запазени от една подобна опасност.

Широки тръби смъкват какаото долу в първия етаж — във валцовите мелници. Там става сместа му със захар и мляко и какаото се пресува между 4—5 валяка. След това вече сместа отива в коншите — големи машини, работа на самия директор на фабриката — инженер.

Широк, голям казан, в който непрекъснато се върти четирикрилно витло и разбърква в продължение на цяла седмица сместа. Последната се люлее, вълнува се, издига се, пада гъста, тъмно кафява... лава от шоколад! Bсяко копче от неразтворен шоколад се разбива у механическите перки и се превръща в еднообразна гъста течна маса. Тук именно става най-съществената операция — химическа реакция — инветирането — промяната от
неразтворими монозахариди в разтворими полизахариди.

В други машини става емулсирването — същата операция, но за по прости качества шоколад.

Вход за сутерена. Вътре — машина за покриване вафли с шоколад. Нанизът от вафли, наредени от работничката, непрекъснато се движи, машината ги облива с шоколад, нанизът навлиза в машината за изстудяване, която работи със сгъстен амоняк.

— Бързо изстудяваният шоколад, пояснява г. Пеев, — добива добьр гланц и се запазва по-дълго време!

*

— Ами тази машина каква е?
— Хидравлическа преса за какаово масло. Работи се с химикалии, за да стане разтворимо в млякото и пресува в преса с 400 атмосфери, като така се добива маслото. Последното ни служи за шоколада.

— Това отделение?
— Бисквитно. За съжаление сега не се случи да видите като работят в него. Впрочем всичко у него, от изсипването чувала брашно до края — до движущата се пещ — всичко става автоматично.

*

— Ето и главния ни мотор. По-рано беше с трансмисии — сега каишите ги избегнахме, за да се предпазят работниците. Но затуй пък трябваше да се снабдим с множество мотори. Във фабриката ни има 53 електромотори!

Ето ни в друго шоколадено отделение — добиване паста от бадеми за вътрешността на шоколадовите бонбони. Валците са в пълно движение.

— Виждате ли тези порцеланови валци?... Те не дават привкус на стомана като металическите валци.
— Но защо не работят?

Господин Пеев се усмихва:
— Те са за най-високите сортове производство. Отнемат 16 конски сили енергия, а пък дават малко количество! Всеки ден не може да се изкарва най-високо качество шоколад, нали?.

И всичко във фабриката е на пара — няма дим, няма огън!

*

Леярно отделение. Работи се вътрешността на кремчетата на бонбоните. Ах, тия кремчета, тия сладки кремчета! Употребява се сок от фрукти, а не есенции.

— Машини за опаковка! — сочи г. Пеев.

Значи, това е то машината. Поставиш купа с опаковъчните листчета тук, шоколадовите плочки там. Дръпнеш дръжката и... опакованите шоколади се нижат един след друг! Не ще да е малък умът, който е измислил тази машина!

— Но сега безработицата е голяма, — разяснява г. Пеев, — Ето защо опаковката се върши от работнички.

Около 20 момичета пъргаво работят — техният честен труд замества машината, която си почива.

Складовете.

— Не складирваме стока за повече от 4 — 5 дни.
— Кражби не могат ли да стават?
— Контролата ни е по системата на Тайлора с тройна разписка и при евентуална кражба виновникът веднага се открива. Впрочем напоследък подобни случаи ни липсват. — Ние имаме вяра в хората си, а и те като че ли ни отплащат със същата!

— Че какво получават работниците у Вас?
— Тук има около 200 работници! Минималната заплата е 1,700 лева — максимална 15,000 лева. Имаме бани, душове за работниците, не искаме невъзможното от тях, стараем се да дадем удобства, не ги уволняваме без най-уважителни причини. Чужденци нямаме — специалисти български работници се създадоха!

Работниците, наистина, имат здрав вид, бодри са. Особено работничките! Дали действително защото се хранят с шоколади повече от работниците по другите видове фабрики!

— Ами това?
— Резервоари с вода за в случай на пожар. Имаме и кранове и пожаросигнална инсталация, която автоматически известява че из помещенията има пожар. Най-после имаме си и вътрешна пожарна команда — по време на пожар всеки си знае функцията.

— Това тук е?
— Отделението за бонбони... Вижте изработването на бонбоните „Тофи“.

Варено тесто с мляко! В специален апарат се разтварят гликоза и захар — прецеждат се, минават през тръби, изсмуква се въздуха, вари се и в казана пада сварената бляскава захар. После машината вече си знае работата! 3000 килограма дневно производство с 6—7 работници.

Затова пък машините са скъпи — струват около 3 милиона лева.

Фабриката има приспособление и за бездимно горене.

Особено се обръща внимание върху хигиената и безопасността на труда.

По отношение на работниците е възприета и системата на премиране за добре и повече извършена работа.

*

Добра фабрикация ли е българският шоколад?

При конкурса на шоколадените фабрики преди няколко години в Берн, дето са се състезавали 570 фабрики от цяла Европа, фабрика „Пеев" е класирана 6-а по ред в I категория. Първата е била фабрика „Линд", в Берн, а втора — „Сюшард".

Служим си, — обяснява г-н Пеев, — с холандско изсушено мляко за производството. Опита се и тук да се добие мляко на прах. Излезе 92 лева кгр., когато холандското ни струва 52 лева, защото там прясното мляко струва 2—3 лева килограма.

Фъстьците почти не се употребяват в Пеевото производство на шоколад, а само бадеми и лешници.

В. Ар-в.

Магазин на "В. Пеев" на площад "Александър I"

2.03.2018 г.

Новата загадка


Кое е мястото на днешната снимка?



25.02.2018 г.

Комплекс "Славянска беседа"


Из списание "Архитект", бр. 6-7, 1936 г.



СЛАВЯНСКА БЕСЕДА
ХОТЕЛ, ТЕАТЪР, КОНЦЕРТНА ЗАЛА, РЕСТОРАНТИ, БЮРА И ПР.
АРХИТЕКТ АС. МИХАЙЛОВСКИ И АРХ. Г. АПОСТОЛОВ — СОФИЯ



ПО ПОСТРОЙКАТА СЛАВЯНСКА БЕСЕДА

Интересът, който представлява от себе си Славянска беседа лежи преди всичко в сложността на поставената задача и в по-малко или повече удачното й разрешение. Разпределението на вътрешността по брой и по вид на помещенията, както и по тяхното количество прави от постройката типичен комплекс, каквито в последните години все по-често се срещат в големите европейски градове, постройки, чийто живот е нагоден според нуждите на модерния космополитизиран човек. Характерното в този вид постройки е именно сложния комплекс, който представляват те в смисъл на обединение в една сграда на съвършенно разнородни функции, които се допълват една друга в предназначението си, като по този начин дават едно крайно интересно функционално, а преди всичко стопанско сътрудничество. В тази смисъл тези постройки като организъм имат автархичен, т. е. самозадоволяващ се организъм в стопанска и практична функционална смисъл. Това се доказа сега след свършването на постройката, като въпреки неблагоприятната околност, съставена от обществени или частни нетърговски постройки, в момента всички търговски обекти в Славянска беседа са в много добро състояние: ресторанти, хотел, магазини и театър.


От друга страна ясно се константирва обстоятелството, че търговския и духовен център постепенно се премества от старите си места към сектора площад Славейков — Двореца — Военния клуб — ул. Раковски.

Постройката се състои от сутерен, партер, два мецанина, четири етажа и един терасовиден етаж.

В сутерена се намира голямото театрално фоайе в средата на постройката, заемаще цялата площ под театъра с диаметър 21,0 метър — около 340 кв. м. Тук са гардеробите за целия театър, каси, бюфет и пр. Дюшемето на театъра над него се носи от големи радиално поставени греди, които се събират в средната колона-цилиндър. За да се получи равна площ на тавана и се спести рабица, плочата на театралното дюшеме е поставена в долния край на ж. б. греди, което е използувано широко по цялата постройка — там, където е трябвало да се получи равна таванска площ. От фоайето четири стълби водят за партера на театъра, а две други, симетрично поставени към главния вход от улицата за фоайето водят за ранговете. Към сутеренното фоайе се намират и клозетите.

План на Сутерена: фоайето на театъра, сутеренните ресторанти, кухня, изби, помещенията над сцената, помещенията за въздушно отопление и вентилация, въглища и пр.
Горе в дясно: под сцената, оркестъра и фоайето на оркестъра.

План на партера: с театралния партер, гл. вход за театъра, хотела, с хот. фоайе, ресторантите, малката зала и пр.
Мярка 1 : 460

Фоайето е в удобна връзка със сутеренните ресторанти, а от там и с партерния ресторант, голямо удобство за публиката в антрактите и след представлението. В сутерена се намират още: голяма модерна кухня към ресторантите, като партерния ресторант се обслужва от два малки ръчни асансьори за храна и домакинска стълба. Два други малки асансьора водят от кухнята в сервиза на хотела. Към кухнята има клозети, душ за персонала, изби за зеленчук, вино, бира и складове. Специална шахта, която минава по цялата източна стена, под сцената и излиза на ул. Славянска, служи за внасяне на продукти, въглища, вино и изхвърляне на сгурията от кухнята. В дясно от подземието на сцената се намират камерите за бездушното отопление и вентилация, с филтрирните, овлажнителни камери и пр. Останалата част от сутерена е заета с изби, отопление за помещенията на Славянска беседа, хотела и бюрата на мецанините, с помещения за котли, въглища, сгурия и пр. Малкият план-фрагмент в дясно показва подземието на сцената, оркестра и фоайето на оркестра.

Фоайе на хотела — вид от т. а. дюшеме колони — полирана мозайка, стени: полирани изкуствени мрамори в цвят на травертин.

Фоайе на хотела, вид от г. в.

Фоайе на хотела, вид на стълбата от площадката към фоайето.

В партера към улиците са магазини, входове за помещенията и малката зала на Славянска беседа, както и ресторантите, входа за хотела и хотелното фоайе, входа за театъра, за бюрата по етажите и черния вход за хотела и вход за кулисите към театъра от към ул. Славянска. Малката стълба в дъното на северния осветителен двор е и стълба за артистите, която води в уборните в 1 и 2 етаж в дъното на северния тракт.

План на I Мецанин: I ранг на театъра, малка концертна зала с анексни бюра.
Мярка 1 :460

План на I етаж. Хотел и помещения за артистите в дъното на северното крило.
Мярка 1 : 460

В средата на комплекса е партера на театъра с около 560 места. Типичното в този театър е, че от улицата направо се влиза в сутерена, в сутеренно театрално фоайе, което същевременно е и гардеробното фоайе и разпределителния пункт за партера и ранговете. Обратното — изхода от партера и ранговете за улицата води през фоайето. Тази система прави възможно създаването на грамадно почивно място-фоайе, като се избягват страничните кулоари и се използува мястото до максимум, Каналите в околовръстните стени на театъра са за въздушно отопление и вентилация. Двете симетрично към салона поставени стълби водят за ранговете. Пред първия ранг има едно малко интимно и специално за този ранг фоайе, отворено с голяма витрина към ул. Раковски.

Вид на т. ж. в I етаж на хотела

Вид от т. е I етаж на хотела

В I мецанин се намира I ранг на театъра, малката концертна зала на Славянска беседа, с нейните анекси-фоайе, гардероби и клубни помещения и бюра към ул. Славянска.

II мецанин — втория ранг на театъра, канцеларии и читалня на Славянска беседа и кантори по ул. Славянска.

План на II Мецанин: II ранг на театъра, помещения на Д-во Славянска Беседа, бюра

Терасовидни етажи

Етажите над втория мецанин и терасовидния етаж са хотел с около 170 стаи. В първия етаж на хотела се намира второто фоайе на хотела с читалня, приемна и писалищна стая. До нея сега се прави и една заседателна зала. По всичките етажи, с изключение на терасовидния етаж, стаите към улица Раковски са с бани всяка една, останалите имат общи бани във всеки етаж и крило. На всеки етаж има по три малки апартаменти от по кабинет, спалня и баня. Снимките от т. Е (и Ж) показват спалнята и кабинета на един от тези хотелни апартаменти.

Терасовидният етаж са отделни стаи с обща баня, обаче с голяма, широка тераса към всяка стая, с великолепен изглед, което ги прави едни от най-хубавите и предпочитани стаи на хотела.

Вид от т. г. горното фоайе на хотела

Вид на т. д

Общо застроено 42,000 куб. м. с  максималната допустима височина навремето 22, м. до корниза извън терасния етаж. В строежа е употребен 22,000 кв. м. кофраж, 6,200 кв. м. бетонова настилка, 12,000 кв. м. железобетонови плочи, 2,000 куб. м. ж. б. греди и колони. Употребеното желязо за железобетона и рабица е 300,000 кгр, което превърнато в 5 мм. железен прът ще се опъне на едно разстояние 1950 клм.— разстоянието по въздуха от София до Лондон. Това са само откъслечни данни. Употребените в постройката други материали са безкрайни много: имаме около 3,000 кв. м. линолеумна настилка, само колоетите по цялата постройка са над 140. Куполата над театралната зала има диаметър 12 м. и се носи от четири рамки — ж. б. греди със сложен профил с височина на градата — 2,20 м. Това прави възможно да се направи куполата дебела само 10 см.

План на разреза
Мярка 1:400

Общо както външната, така и вътрешната архитектура и обстановка е в действителната смисъл на думата модерна, т. е. лишена от празен лукс и разточителство, както на форми, така и на пре-скъпи материали. Това се налагаше покрай необходимостта от економия, и от съображението чрез чистите форми да не се повреди на архитектурната цялост и чистотата на помещенията, доста пострадали от сложността на задачата и оскъдността на мястото. Главният вход за помещенията на д-во Славянска беседа — клубните помещения, малката зала е облечен в бял пиргоски камък, което се оказа непрактично, понеже не може да се пази достатъчно чист. Концертната зала, фоайета и пр. са издържани в обикновена светла шпахтвана мазилка и светла постна боя. Повечето от таваните на големите помещения са полирани с гланцова блажна боя, за да се даде илюзия на пространственост.

I етажа на хотела, вид от т. 3

I ет. на хотела вид от т. д

Входното фоайе на хотела е в карирана полирана мозайка, кръглите колони са в силно полирана черна мозайка, стени в изкуствен силно полиран мрамор в цвят на травертин, таван силно полиран, осветление — матови кълба със сребърни пръстени. В същия материал е цялата стълба до първия етаж на хотела. Хотелните стаи са в светла постна боя нанесена върху шпахтвани стени. Апартаментите са в чисти и светли тапети. Всички врати са чисто бели, както и коридорите и общите помещения. Всички мебели са от никелирана стоманена тръба, орех, круша и блуменеше и всички са правени по специални скици на архитекта.

Театралното фоайе в сутерена е постлано с мозайка в концентрични форми, средната колона е в черна полирана мозайка. Парапета на гардероба е в полирано дърво. Тавана е гипсов като осветлението е в специални ниши изрязани в плочата (виж разреза).

Вид от II етаж на горното хотелно фоайе.

Самата театрална зала има формата на пълен кръг, което има преимуществото, че всички зрители са благоприятно отдалечени от сцената. Най-подходящето осветление за кръгли зали е центричното осветление. В случая у нас осветлението е скрито и рефлектно посредством куполата. Дюшемето на театралната зала е паркет, столовете са от стоманени поникеловани тръби.

Колкото повече вътрешността на постройката е комплицирана, толкова външния й вид е скромен. Това се налагаше, преди всичко от градоустройствени съображения. Ъгъла на който трябваше да се построи Славянска беседа, е един съвършенно незначителен уличен ъгъл, каквито ги има на всяка крачка. Това налагаше да се даде колкото е по-възможно сдържана форма на новата постройка.

Цялата постройка е построена от строителите Я. Цветанов и Георги Киселинчев от София, които са и съсобственици с д-во Славянска беседа. Железобетоновите изчисления са правени от инж. Илиев също от София.

арх. АС. МИХАЙЛОВСКИ

февруарий 1936 год.


20.02.2018 г.

Артефакти от електриката на стара София


Инж. Андрей Букурещлиев

С напредване на времето София все по-бързо се променя. Доскоро все още можеха да се видят стълбове и улични лампи, поставени по времето на кмета инж. Иван Иванов, но те стават все по-малко. Основната подбуда да повдигна темата беше да съхраня естетиката на техниката от онова време. Тя има свой стил и значителна дълготрaйност, с което е белязала облика на града ни и е оправдала инвестицията за построяването си. Затова представям малко снимки от електриката на стара София, които да я съхранят за историята.

1. Снимка на електрическа крушка от времето, когато напрежението в София е било 150 Волта. Това е стандартът, въведен от белгийското "Електрическо дружество за София и България", което електрифицира София град и някои царски резиденции като Царска Бистрица заедно с курорта Боровец. Тази стойност е породена от това, че Едисоновите лампи са с въгленова жичка и могат да работят максимум до 150 Волта. През 1907 г. фирмата "Осрам" пуска на пазара лампи с волфрамова жичка с прибавка на осмий (от там и името на фирмата "Осрам"), които могат да работят при по-високо напрежение (източник). Белгийският стандарт е специфичен за Белгия и нейните колонии и не е обичаен за други страни, които ползват дотогава едисоновия стандарт 110-120 Волта и така белгийците ни поставят в зависимост. София преминава към напрежение 220 Волта между средата на 50-те и 1964 г. Въпросният екземпляр е изгорял по време на тази промяна на напрежението.


2. Електромер с надпис  "Service Electrique de Sofia" произведен от швейцарската фирма Landis & Gyr за белгийското дружество през 1934 г. (първа метрологична заверка до 1939 г.) Освен особеното напрежение от 150 Волта, честотата на мрежата до 1934 г. е била 53Hz (вижда се на табелката 53~). През същата година към мрежата се включват общинските централи ВЕЦ Симеоново и ВЕЦ Мала църква и честотата на мрежата става 50Hz. Екземплярът работи и днес гладко като швейцарски часовник.


3. Снимки от аксиалното улично осветление от ул. "Иван Вазов", ул. "Сердика" и ул. "Цар Симеон". Такова осветление с черните емайлирани осветителни тела е имало по повечето главни улици. От снимките от блога "Стара София" и сайта "Изгубена България" се вижда, че тези лампи са слагани между 30-те и 50-те години. Общо взето периода на кметуването на инж. Иван Иванов. Това осветление заменя чугунените стълбове по някои улици с трамваи (напр. бул. "Цар Освободител" и бул "Мария Луиза"). То дава много по-равномерно осветление и по-ниски разходи за инсталация и подръжка от старите дъгови лампи. Използвани са мощни лампи с нажежаема жичка, които през 70-те години са модернизирани с живачни лампи и е добавен пластмасов разсейвател. (източник)






4. Трамвайна стенна розетка за окачване на контактната мрежа на трамваите и тролейбусите. София и Пловдив са единствените градове в България, където за електротранспорта са използвани такива розетки. От тази статия научаваме, че първоначално окачването на трамвайната жица е ставало на големи разстояния около 60 м. Това е ставало с чугунените стълбове посредата на платното. Имало е силно искрене, което е ограничавало скоростта. Жицата често се е късала заради запояването, което са прилагали. През 30-те години окачването се сгъстява до 15 м. и става вече чрез клеми. Скоростта се увеличава. Стенните розетки позволяват именно това по-гъсто окачване без скъпи стълбове, които препречват погледа и заемат място.


Появява се един проблем - сградите в голямата си част са частна собственост, а според Търновската конституция частната собственост е неприкосновена. От старите снимки у мен остава впечатлението, че навлизането на стенните розетки и аксиалното осветление става масово след 19-то майския преврат 1934 г., когато Търновската конституция бива суспендирана. Това разпореждане с частните фасади съвпада с управлението на кмета инж. Ив. Иванов и продължава и през социализма. В края на социализма подръжката на розетките и аксиалното осветление е занемарено и на места стават опасни. Днес се ползват със статут на заварено положение и при протест от собственици общината посажда сълбове по тесните тротоари, както се случва по ул. "Граф Игнатиев" и ул. "Раковска". За да не се предават вибрации от контактната мрежа към сградите, към розетките се слага звукозаглухител пълен с еластичен материал.

През 1941 г. се случва още едно вмешателство в частната собственост и свобода. Всички радиоприемници биват запечатани на честотата на радио "София".

Ето една история как биват натрапени стенните розетки във Франкфурт, Германия. На последната снимка от този сайт се вижда засадена със стълбове улица, която преди е била с розетки.

5. Манесманови стълбове. Тези стълбове са вносни по технология за безшевни тръби на фирмата Манесман. Те са изработени безшевно чрез валцоване (подобно на грънчарско колело) и имат три различни дебелини по височината си. Разпознават се по плавните конични преходи между трите секции (тук, тук и тук). За разлика от тях стълбовете през социализма и днес са заварени от отделни части. Манесманови стълбове могат да се видят и по долната половина на драгалевския лифт до станция бай Кръстьо (1956 г.).

6. Снимка на два вида изолатори, разпространени по фасадите на софийските къщи. Горният е по-стар модел и е използван до средата на 30-те, а долният навлиза във втората половина на 30-те и все още се произвежда. Кога са въведени тези типове, се разбира от този сайт.


7. Чугунен кабелен маркер "Осветление 1924" на тротоара на ул. "Проф. Никола Михайлов" 12. Това е единственият маркер с такъв надпис, който съм виждал в София.


8. Два почти идентични трафопоста на две Фингови училища: 120-то "Г. С. Раковски" и 46-то "К. Фотинов". Както е характерно за сградите на Фингов, всеки детайл е пипнат и има естетика. Дори на трафопостовете е имало фризове.

9. Остатък от дъгова лампа от 20-те години при Княжево. Ето как са изглеждали тези осветителни тела като нови.

10. По някои от централните улици стълбовете са били конични с декоративен чугунен ботуш (може би са по стар модел от манесмановите или са просто алтернативен модел за центъра), ул. "Хан Крум".

11. С подобен орнамент (обърнат наобратно), както чугунените ботуши от ул. "Хан Крум", са чугунените глави с три лампи в Княжеската градина. До неотдавна рогатките на тези стълбове продължаваха извити надолу.



12. Два стари стълба със запазени по-големи чугунени ботуши има пред Народното събрание.

13. Автентична стара лампа има над надписа на Токоизправителна станция "Юнак":


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...