27.08.2017 г.

В софийската Бастилия (част 3 - преминаване на времето)


След краха на България в Първата световна война започват съдебни процеси срещу "виновниците за войната" - министри, политици, висши военни, граждански лица. Сред съдените е и генерал Тодор Кантарджиев. Макар и впоследствие оправдан, той прекарва близо 6 месеца (ноември 1922 - май 1923 г.) в Централния затвор в София. Няколко години по-късно ген. Кантарджиев описва следствието, делото и престоя си в затвора в книгата "В софийската Бастилия или Централния затвор: Ада на Данте". В книгата генералът дава подробности за сградата, организацията, порядките и обитателите на софийския затвор. В няколко публикации ще предадем по-интересните впечатления на ген. Кантарджиев от софийската Бастилия.

Преминаване на времето

В килиите. Както вече видяхме, във всяка килия се намират от 1 до 4 затворника. Според правилника на затвора, килиите трябва да бъдат постоянно заключени. Отключват ги и затворниците излизат само сутрин, за да отидат по нужда, да се омият и да си почистят килиите, за да получат обеда и вечерята си и да се нахранят, От 2 до 4 ч. сл. пл. излизат на чист въздух в градината. Излизането на чист въздух и отварянето килиите и коридорите зависи от благоволението на директора и на надзирателите. Понякога килиите и коридорите са отворени по цял ден. Затворниците сноват навсякъде като мравки. Друг път са затворени и не се пускат даже на разходка! Тогава цари мъртва тишина. Чуват се само псувни и закани! Когато затворниците са в килиите си, те обикновено пушат и играят на карти, на „маца“ (дама). Това са начертани с тибишир, въглен и др. концентрични четвероъгълници, по които се движат бобчета или камъчета. Твърде често повтарят да си разказват извършените престъпления, съденето и осъждането им и др. Любим е разговорът на затворниците за предстоящи помилвания, амнистии, предсрочни освобождения, промяна на правителството, обявяване на война и пр. Във всяка килия има и сериозни, но има и смешници, които, макар с глупости, търсят да развеселяват и разсмиват другарите си. Във всеки етаж на всяко крило има по някой музикант с гайда, цигулка, мандолина, китара, тамбура, дайре и пр.

От време на време, в дневните или вечерни затишия, се разнасят музикалните звукове и се зачуят весели провиквания от килиите. Намират се и певци, които изпяват някоя серенада или с безцензурно съдържание любовна песен. Рядко са ония, които четат. Обикновено, нито денем, нито нощем е достатъчно светло за четене. Кърпенето и поскането стават рядко, защото, освен че не е достатъчно светло, но още е и студено за разсъбличане. Тази работа се оставя за в градината, на слънчев припек, край каменната стена. Вечерно време е редът на приказките и на войната с дървениците. Когато понякога, денем, по благоволението на някой от добросърдечните дежурни надзиратели, килиите не са заключени, затворниците си правят посещения по килиите или се разхождат в коридора на крилото на етажа.

Има организирани апашки дружини за кражби по килиите. Опитът е заставил привилегированите затворници да си имат свои собствени куфари, с които заключват килиите си, когато последните остават празни.

Според правилника за окръжните затвори (спец. такъв за ц. затв. няма) от 1919 год. на затворниците е забранено: 1) Пушене, освен в двора (в централния затвор денонощно се пуши по килии и коридори, за това цялото здание е опушено); 2) Пение и викане (пее се и се вика по коридорите, чуват се и музикални инструменти); 3) Хазартни игри (такива се играят, както в килиите, така и в двора); 4) Продажби и покупки - (такива се извьршват, като на бит пазар: облекло, обувки, часовници, пръстени и др.); 5) Чиновниците от затвора да ядат със затворниците. (При Пашата често обядваше директорът. А дежурните надзиратели бяха по право всеки ден на трапезата му); 6) Да имат повече от 5 лева, (имат със стотици и хиляди, защото трябват, както за дюкянчето така и за подаръци и подкупи. В затвора, повече от всякъде, всичко само с пари става)!

В градината на разходка: Всеки ден от 2 до 4 ч. сл. пл., когато времето благоприятствува, затворниците се пускат на разходка в градината. През това време аз ходех между тях и ги изучвах.

Най-напред прави силно впечатление пъстрата картина, която представя вънкашността на затворниците по облекло и възраст. Тук са размесени боси, окъсани и гологлави необръснати затворници с такива елегантно облечени с колосани яки и ръкавели, с бомбета, лачени чипици и пр. Размесени са белобради старци със симпатични юноши. Черни мръсни манговци - с изнежени граждани.

Прави извънредно лошо впечатление грозният порнографски речник на затворниците. Този голям народен порок се чува в училището, на улицата, на площада, в градините, на пазаря, по кръчмите, кафенетата, бирариите, но най-много — в затвора. Тук няма изречение без псувня или друга мръсна полова дума. След като попъплят по разни посоки, затворниците обикновено сядат на групи, на слънце.

Край северната и източната стена на оградата на градината, които сл. пл. са осветени от слънцето, насядат на припек на слънцето групово: 1) на източния край на северната стена е групата на интелигенцията - чиновниците, Трендафилов, Коцев, Бен Иосиф, железничар в униформа, финансов инспектор и др. Всички са сериозни. Четат вестници, книги и играят на табла. Там се чуват рядко шеги и смях. Това е кафене България. Все за новини приказват и за такива питат случайните си интелигентни посетители. На запад от тях е образувано голямото колело на комарджиите. Върху постлано одеяло или хаба с голяма сериозност и силно раздразнение се хвърлят заровете. Шепите банкноти минават от ръце в ръце. Това е съдбоносната рулетка на Монте Карло, която твърде рядко донася щастие, но често — нещастие. Понякога даже струва и живота на играчите. На една страна до тях се играе на карти - все с пари. Тия две игри са твърде много разпространени между криминалните затворници. Често пъти, след като проиграят парите, играят на часовника, на пръстени, на предметите от облеклото, дори и на хляба. Често пъти се свършват с караници, побои, дори и наранявания. Формално тия игри са забранени, но пак се играят, уж не хазартно. Няма стая без карти за игра. Често пъти те са изпокъсани и оцапани, до неузнаваемост. По липса на такива, прибегнато е към изобретателност. Изрязани са картончета от кутиите за папироси, на които грубо са нацапани знаците на картите за игра. И с тях се задоволяват бедните затворници. По-нататък е кръжока на манговците (това е циганската махала). Всички са млади и здрави хора. Свирят на тамбура, играят хоро и правят весели шеги: израз на циганското безгрижие и весел живот. По-нататък е групата на русняците около 10 човека. Това е Русия. Всички са млади хора. Насядали и налягали в разни положения. Говорят за световната политика и за последната война. Настроението е весело. 

По-нататък е групата на Пирдопската околия. Това е пирдопско. От тази околия са най-много затворници. Говорят го фалшивите банкноти, фабрикувани в с. Буново, фабрикувани от софиянци, буновци и др. Полуголи млади манговци правят пеливанлък. Около тях се наслаждава група младежи. Това е цирка. „Шебеко' и „Гилзата“ играят на табла. Голяма група любопитни ги заобиколила и гледа, „Шебеко“, с духовити шеги, дразни „Гилзата", който се сърди. Това причинява смях и веселие в зрителите. „Клембока“, полегнал до прозорците, сегис-тогис изпуска по някоя псувня към веселата публика. По-нататък редица младежи играят на надтичване, надскачане, на кубе и пр. и пр. Тук е спортно игрище. Общо веселие. По-нататък циганче, с голям орлов, бурбонски, нос свири с гусла, а други младежи играят весело хоро. В средата на градината оре орач. Затворниците се надварят да вземат плуга и да поорат малко. Мило им за земята. Други се наредили край браздите и разискват върху качеството на почвата, начина на орането, сеянето и пр. Татък съвършено отделно седят и сериозно играят на импровизиран от тях шах двама едри, руси младежи. Това са двамата „Дойчовци", които убили Файтонджията, който ги карал от Ихтиман по Сулудервент. 

Между тия групи и край пътеките на градината са насядали отделни, или най-много по двама, съблекли скъсаните кирляви, прилични на мушама ризи, наметнали на гърба горна скъсана драха, с най-голямо внимание и усърдие търсят и безжалостно унищожават с ноктите си едрите, пълни с кръв въшки. Неколцина изобретателни, големи практици, хора с дълъг опит, наклали при боклука огън от слама, хартия и клечки. Протягат над него дрехите си. Силно напечените паразити се отпускат от дрехата, падат масово в огъня и пракат, като че ли се пукат пуканки. Някои от затворниците вярват, че въшки има и в тревата, затова внимават къде да седнат, да не бъдат нападнати от нахалните опасни паразити. Някои си пък кърпят дрипите с дрипи! Други приспособили скъсаните одеяла за дрехи. Не се познава скъсано одеяло ли е метнато на гърба или е одеяло обърнато на дрипава дреха. Има до такава степен скъсани горни панталони (долни няма), щото на мнозина се виждат голите мръсни меса. Това са възрастни затворници, лежали дълго време в затвора, без домашна помощ. Слаби, бледи, жълти и потъмнели, приличат на смъртници! Кандидати за онзи свят!

Двата часа прекарвани на въздух и слънце изминват като две минути. Ето че се чува отвратителения звук на пукнатия звънец за влизане в затвора. Колкото за излизането всеки бърза по-скоро да изскочи навън, толкова сега всеки се мъкне полека, да влезе последен в хладната страшна тъмница!

Въоръженият караул, охраняващ затвора


Колелото, звънеца, кликачите, „сладката дума“

Видяхме, че големият централен коридор, от който начеват четирите кръстообразни крила на затвора, от затворниците е кръстен „колелото“. Този коридор играе твърде важна роля в живота на затвора. На него обикалят часовите, които пазят заключените железни входове на вратата на всеки етаж. От него се подават честите през деня сигнали с пукнатия звънец, който издава извънредно неприятен звук: за обяд, за вечеря, за излизане на разходка, за прибиране от нея, за прибиране от коридорите в килиите, за затваряне килиите, за проверка, спане и пр.

Сутрин от разсъмване до стъмване, от него, от време на време, се чува гласът на така наречените „кликачи“. Първо сутрин викат имената на тия, които трябва да отиват в града по съдилащата, следователите и пр. След това викат работниците и заболелите. От тогава вече се начева викането на затворниците, на които са дошли посетители. Понякога, с особен гръмлив тържествен провлечен глас извиква „кликача": „Петко Стоянов (например) за освобождениеее“! Всички затворници се раздвижват, тичат към колелото да видят кой е щастливецът, който се избавя от „ада", като викат: „Чакай да го видиме, кой е този щастливец, бе! Други се провикват: „Ох, сладката думица! Кога ще я чуя и аз, па тогава да умра! Щастливецът тича към дежурната стая да узнае кога ще бъде освободен. Връща се тичишком и си прибира багажа! Наскачали около него, завистливо го гледат другарите му! Той е зашеметен от радост. Обикновено освободеният е извънредно щедър. Той подарява всичко каквото е имал в затвора: хранителни припаси, постилки, покривки и др. Засмян до уши, сбогува се с всички другари, с ключари и техните помощници. Ако разполага, спуска на всеки от последните по нещо в ръката. Неговото тръгване изскубва дълбоки въздишки на другарите му: кога ще дойде и техния ред да се избавят от този земен ад!




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...